Политологът Страхил Делийски: Борисов предложи едно джентълменско споразумение, на фона на вече едно провалило се такова
Ключов за предизборната акция е методът по който ще се развива тя. Какви хрумвания имат политическите водачи в главите си, за това какво ще вършат след изборите. Какво държавно управление ще бъде излъчено след изборите, какъв вид болшинства ще бъдат конструирани. Това са идеи, които биха подкрепили мотивацията на жителите да вземат участие в тези избори. В противоположен случай рискуваме да ударим огромното дъно на изборната интензивност. Това сподели за предаването “Българи, Европа и светът на фокус " по Радио “Фокус " политологът Страхил Делийски.
“Борисов предложи едно джентълменско съглашение, на фона на към този момент едно провалило се такова напълно скоро. Принципно това е верен политически ход, само че тук подтекстът е друг. Контекстът е в положение да промени правилата и всеки добър принцип, прибавен в несъответствуващ подтекст, може да бъде провален и опустошен. Ние сме в тази обстановка и по силата на държанието на самия Борисов. Преди две години беше неуместно да си помислим, че Борисов ще дефинира дневния ред. Той беше на дъното, след което беше реанимиран, реставриран, тъй като това е част от подтекста. Когато си бил изолиран от всички и политическият развой се е въртял към това ти да не участваш в него, по-късно да кажеш дайте да създадем нещо, звучи несъответстващо по отношение на подтекста. Борисов от дълго време не е в позиция да лидира политическият развой. И не виждам политически водачи, които да са в сходна позиция ", посочи Страхил Делийски.
Според политолога, една от концепциите, които се спрягат в политическото говорене, е за промяна на изборната система. Избирателните системи трансформират гласовете в мандати по друг метод - съразмерно, мажоритарно, смесено, само че те не вършат гласове. “Важно е да си приказваме до каква степен партиите съумяват да привлекат гласове, и в случай че не съумяват - за какво? Какъвто и вид за преобразяване на гласовете в мандати да изберем и нямаме смислени политически партии, които да извършват своите функционалности в една представителна народна власт, то тогава няма никакво значение какъв резултат ще бъде измерен, тъй като няма да имаме легитимност на тази система. Напоследък първият печели с 1/10 от гласовете на гласоподавателите. С 500-600 хиляди гласа, преди 10 години можеше в най-хубавия случай да се задоволи 3-4 политическа мощ. Подхвърлянето на Борисов за гръцкия вид, който дава бонус на спечелилата партия, тъй че да може да се направи по-лесно държавно управление е много комфортна, само че и много опасна концепция. Има заплаха партия, която завоюва 500 хиляди гласа или 1/10 от имащите право на глас да получи голям брой народни представители. И с тези гласове в Народното събрание да имаш половината от гласовете в него. Ние не сме си дали отговор съществено и самокритично на въпроса - за какво стигнахме до тук? И какво желаеме от политическата система, партийната система? Когато си отговорим на тези два въпроса можем да пристъпим към търсенето на някакви разновидности за смяна.
Причините за какво стигнахме до тук са доста и е комплицирано обяснението им, само че ще се опитам да дефинирам основата. Основата е неспособността на политическата система да контролира обществения спор. А тя е неспособна, тъй като е представителна и имаме свръхпредставителство на 10% от популацията, които са най-високо в политическата стълбица и съвсем никакво посланичество на популацията под тези 10%. Имаме тежък социално-икономически съсловен разлом в обществото. Ние сме страната с най-големите неравества и с най-ниските приходи в Европа. Тези разломи, класови пропасти в българското общество са явни и те стават все по-сериозни. Партиите стават част от процеса за възпроизвеждане на властовите позиции на 5%, къса се връзката с останалите и стигаме до тази обстановка. Това е единствено едно от вероятните пояснения ", сподели Страхил Делийски.
По думуте му Движение за права и свободи е микропример за това, което се случва в страната. Според него заплахата етническата карта да бъде използвана не е дребна: “Г-н Доган играеше ролята на посредник и на регулатор на този вид връзки и спорове. Какво ще стане, зависи по какъв начин ще се развият нещата в Движение за права и свободи. Аз нямам задоволително въображение, с цел да си показва какво ще стане, само че видно е, че партия, която действа като корпоративна конструкция рано или късно създава такива недостатъци. Големият проблем е, че това не е единствено Движение за права и свободи, а при всички от по-големите партии, без изключение. Това, което се случва в Движение за права и свободи ги чака всички партии ", акцентира политологът.
“Борисов предложи едно джентълменско съглашение, на фона на към този момент едно провалило се такова напълно скоро. Принципно това е верен политически ход, само че тук подтекстът е друг. Контекстът е в положение да промени правилата и всеки добър принцип, прибавен в несъответствуващ подтекст, може да бъде провален и опустошен. Ние сме в тази обстановка и по силата на държанието на самия Борисов. Преди две години беше неуместно да си помислим, че Борисов ще дефинира дневния ред. Той беше на дъното, след което беше реанимиран, реставриран, тъй като това е част от подтекста. Когато си бил изолиран от всички и политическият развой се е въртял към това ти да не участваш в него, по-късно да кажеш дайте да създадем нещо, звучи несъответстващо по отношение на подтекста. Борисов от дълго време не е в позиция да лидира политическият развой. И не виждам политически водачи, които да са в сходна позиция ", посочи Страхил Делийски.
Според политолога, една от концепциите, които се спрягат в политическото говорене, е за промяна на изборната система. Избирателните системи трансформират гласовете в мандати по друг метод - съразмерно, мажоритарно, смесено, само че те не вършат гласове. “Важно е да си приказваме до каква степен партиите съумяват да привлекат гласове, и в случай че не съумяват - за какво? Какъвто и вид за преобразяване на гласовете в мандати да изберем и нямаме смислени политически партии, които да извършват своите функционалности в една представителна народна власт, то тогава няма никакво значение какъв резултат ще бъде измерен, тъй като няма да имаме легитимност на тази система. Напоследък първият печели с 1/10 от гласовете на гласоподавателите. С 500-600 хиляди гласа, преди 10 години можеше в най-хубавия случай да се задоволи 3-4 политическа мощ. Подхвърлянето на Борисов за гръцкия вид, който дава бонус на спечелилата партия, тъй че да може да се направи по-лесно държавно управление е много комфортна, само че и много опасна концепция. Има заплаха партия, която завоюва 500 хиляди гласа или 1/10 от имащите право на глас да получи голям брой народни представители. И с тези гласове в Народното събрание да имаш половината от гласовете в него. Ние не сме си дали отговор съществено и самокритично на въпроса - за какво стигнахме до тук? И какво желаеме от политическата система, партийната система? Когато си отговорим на тези два въпроса можем да пристъпим към търсенето на някакви разновидности за смяна.
Причините за какво стигнахме до тук са доста и е комплицирано обяснението им, само че ще се опитам да дефинирам основата. Основата е неспособността на политическата система да контролира обществения спор. А тя е неспособна, тъй като е представителна и имаме свръхпредставителство на 10% от популацията, които са най-високо в политическата стълбица и съвсем никакво посланичество на популацията под тези 10%. Имаме тежък социално-икономически съсловен разлом в обществото. Ние сме страната с най-големите неравества и с най-ниските приходи в Европа. Тези разломи, класови пропасти в българското общество са явни и те стават все по-сериозни. Партиите стават част от процеса за възпроизвеждане на властовите позиции на 5%, къса се връзката с останалите и стигаме до тази обстановка. Това е единствено едно от вероятните пояснения ", сподели Страхил Делийски.
По думуте му Движение за права и свободи е микропример за това, което се случва в страната. Според него заплахата етническата карта да бъде използвана не е дребна: “Г-н Доган играеше ролята на посредник и на регулатор на този вид връзки и спорове. Какво ще стане, зависи по какъв начин ще се развият нещата в Движение за права и свободи. Аз нямам задоволително въображение, с цел да си показва какво ще стане, само че видно е, че партия, която действа като корпоративна конструкция рано или късно създава такива недостатъци. Големият проблем е, че това не е единствено Движение за права и свободи, а при всички от по-големите партии, без изключение. Това, което се случва в Движение за права и свободи ги чака всички партии ", акцентира политологът.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ