Тръмп нанесе сериозни щети на алианса САЩ-Полша-Германия
Ключов политически урок, теоретичен от жестокостите на Втората международна война, е този за безспорната потребност от единение на демократичния Запад.
След рухването на комунизма през 1989г. за Полша превръщането в част от този Запад бе отговорът на не чак толкоз отдалечените в предишното кошмари от немската експанзия, западните сътрудници, на които не може да се разчита, и геополитическата изолираност. Датата, белязала началото на тези кошмари, е 1 септември 1939 година - денят, в който Германия нахлу в Полша.
В неделя към 250 посетители от целия свят се събраха във Варшава, с цел да отбележат началото на най-мрачния интервал в европейската история. Президентът Доналд Тръмп трябваше да е сред тях, само че анулира дълго чаканото си посещаване поради урагана " Дориан ", предстоящ към крайбрежията на щата Флорида. Мястото му зае вицепрезидентът Майк Пенс.
Това събиране не е единствено за отдаване респект на последните живи участници и на жертвите на войната и окупацията. Присъствието на предишното се усети мощно, също по този начин и духът на бъдещето. А годишнината подсети за мрачните последствия от неуспеха на това да се спре злото и на полезността на това да се сплотяваме против него.
Решението на Съединени американски щати да се отдръпват от ролята си на бранител на мощна германско-полска ос в името на мощна и интегрирана Европа промени всичко.
Полско-американско-германският триъгълник преди беше ослепителен образец на това по какъв начин уроците от ХХ век преобразяват Европа и трансатлантическия свят. Америка играеше неповторима роля в даването на сигурност и оформяне на политическата просвета на следвоенна германия и на Полша след 1989 година Помирението сред Полша и Германия бе измежду темелите на европейския ред след 1989 година
Нещо повече - американското утвърждение на мощно полско-германско партньорство беше незаместим пиедестал за Европейски Съюз и НАТО. Но всичко това към този момент е минало. Днес политиките на Вашингтон, Берлин и Варшава, както и връзките посред им, съставляват повече от всичко останало разпада на трансатлантическото единение. Затова срещата на водачите на трите страни на 1 септември бе доста по-важно от протоколното отбелязване на най-високото наличие.
От примирител към състезател
При Тръмп Съединени американски щати се препозиционираха от " помирителят на Европа " (термин на немския журналист и академик Йозеф Йофе) в състезател, опитващ се да задълбочи вътрешноевропейското разделяне и да се възползва от него.
В неговия светоглед Европа не е сътрудник, а съперник. Тази фундаментална смяна дефинира американската политика към Германия и Полша. Разбира се, има основателни аргументи за рецензии към немската политика в сигурността, енергетиката и търговията, преобладаващи антигерманското говорене на Тръмп.
Но каквото и да си мислим за заканите на Съединени американски щати да наложат наказания против немски компании от газопровода " Северен поток 2 " (на който Варшава се противопоставя) или за прехвърлянето на част от американските военни от Германия към Полша, най-впечатляващото е тоталната липса на интерес у Вашингтон да помогне на Берлин и Варшава да се схващат между тях.
Още по-лошо, Съединени американски щати наподобява имат намерение да ги настройват един против различен. Решението на страната да изостави ролята си на покровител на мощна германско-полска ос в името на една мощна и интегрирана Европа трансформира разпоредбите на играта.
Полша умела се възползва от враждебността на Тръмп към немския канцлер Ангела Меркел, с цел да опита да се показа на Съединени американски щати като европейският сътрудник, на който може да се разчита най-вече. Варшава окуражава Вашингтон да работи против " Северен поток 2 ". От гледната точка на Берлин навлизането на трета страна в този спор, който счита за вътрешноевропейски, е прекрачване на границата на неприемливото. Докато Тръмп се нахвърля върху Германия за това, че не изпълнявала заложените цели за 2% от Брутният вътрешен продукт разноски за защита, Полша предложи 2 милиарда $ за създаване на Форт " Тръмп " на своя територия.
Идеята за специфични полско-американски двустранни връзки не се посреща добре в Берлин, където избират да не разгневят Москва и вместо това се придържат към подсилването на източния фланг на НАТО, както бе контрактувано на срещите на алианса на върха в Уелс и Варшава. Подобен план допуска съдействие сред Варшава, Берлин и Вашингтон. В реалност съдействието сред страните в никакъв случай не е било по-силно.
Германия е вторият по величина източник на подсилващи НАТО войски след Съединени американски щати. Тя е и част от командните структури на алианса в Шчечин и Елблаг в Полша и играе основна роля в логистиката. Но политическите разлики сред Варшава и Берлин за това по какъв начин да се подходи освен към заканите за сигурността, само че и към " предизвикването Тръмп ", са обилни.
Идеята за европейски суверенитет в защитата, прокарвана от германците и французите, не се радва на доверие в Полша. Най-малкото, тъй като се се счита, че Германците не са задоволително съществени в политиката по сигурността и се придържат към остарелият Основополагащ акт НАТО-Русия от 1997 година
Репарации и господство на закона
Управляващата партия " Право и правдивост " (PiS) носи своя дял от отговорността за девалвирането на алианса Берлин-Вашингтон-Варшава като една от носещите колони на Запада. Тя го стори освен посредством ухажване на Тръмп в ущърб на единството в Европейски Съюз за Иран (по време на конференцията за Близкия изток във Варшава през февруари), само че и като се пробва да се хареса на националистически настроени гласоподаватели със съживяването на въпроса за военни репарации от Германия.
Още по-важно е, че го прави посредством вътрешна офанзива против върховенството на закона, което е в основите на западната народна власт. Преди Тръмп да анулира визитата си група полски посланици разпространиха намерено писмо до американския президент с гледище да се изкаже " за приемливост и взаимно почитание, както и за съблюдаване на Конституцията и други закони ". Подобен ход би имал " историческо значение ".
Те евентуално са останали разочаровани. Очакваше се Тръмп да развие партньорството с Полша в сигурността като удостовери разполагането на над 1000 спомагателни американски военни в Полша, както бе контрактуван ов двустранния меморандум от 12 юни. В дневния ред на диалозите беше планувано и подсилването на полския енергиен бранш с импорт на полутечен газ и софтуерно съдействие. Същото важеше и за дълго чаканото решение да бъдат анулирани американските визи за полски жители.
Вицепрезидентът Майкъл Пенс или други членове на високопоставената делегация (сред тях и министърът на енергетиката Рик Пери и съветникът по въпросите на националната сигурност Джон Болтън) засегнаха тези тематики. Така " Право и правдивост " получи опция да разгласи външнополитически триумфи в навечерието на парламентарните избори на 13 октомври. Полските домакини сториха вероятното да не всяват разцепление измежду основните сътрудници, което да помрачи годишнината от началото на войната.
От PiS разиграха картата с репарациите главно за пред националната аудитория. Не беше квалифициран в точния момент отчетът на парламентарна комисия, изчисляваща размера на възможните претенции. Но духът е пуснат от бутилката и е отвън контрола на Варшава.
В този смисъл намесата в цялата обстановка на урагана " Дориан " може да се окаже добре пристигнала - или най-малко що се отнася до тристранните връзки. Ако Тръмп беше използвал Полша като естрада за антигермански нападки - и то в ден, имащ изключително значение за Полша и Германия - водачите на двете европейски страни щяха да се окажат в некомфортна позиция. Дори най-малкият намек за разединение сред тях е в интерес на американските ползи и щеше да хвърли сянка върху събитие, другояче предопределено на извличането на верните уроци от най-мрачните събития в историята.
Пьотр Бураш е началник на варшавския офис на Европейския съвет за външна политика. Коментарът му е оповестен за пръв път на 1 септември в Balkan Insight. Бураш е някогашен публицист и експерт по Германия и европейска политика. Между 2008 и 2012 година той бе коментатор и берлински сътрудник на " Газета виборча ", най-големият полски ежедневник. Преводът е на " Дневник ".
След рухването на комунизма през 1989г. за Полша превръщането в част от този Запад бе отговорът на не чак толкоз отдалечените в предишното кошмари от немската експанзия, западните сътрудници, на които не може да се разчита, и геополитическата изолираност. Датата, белязала началото на тези кошмари, е 1 септември 1939 година - денят, в който Германия нахлу в Полша.
В неделя към 250 посетители от целия свят се събраха във Варшава, с цел да отбележат началото на най-мрачния интервал в европейската история. Президентът Доналд Тръмп трябваше да е сред тях, само че анулира дълго чаканото си посещаване поради урагана " Дориан ", предстоящ към крайбрежията на щата Флорида. Мястото му зае вицепрезидентът Майк Пенс.
Това събиране не е единствено за отдаване респект на последните живи участници и на жертвите на войната и окупацията. Присъствието на предишното се усети мощно, също по този начин и духът на бъдещето. А годишнината подсети за мрачните последствия от неуспеха на това да се спре злото и на полезността на това да се сплотяваме против него.
Решението на Съединени американски щати да се отдръпват от ролята си на бранител на мощна германско-полска ос в името на мощна и интегрирана Европа промени всичко.
Полско-американско-германският триъгълник преди беше ослепителен образец на това по какъв начин уроците от ХХ век преобразяват Европа и трансатлантическия свят. Америка играеше неповторима роля в даването на сигурност и оформяне на политическата просвета на следвоенна германия и на Полша след 1989 година Помирението сред Полша и Германия бе измежду темелите на европейския ред след 1989 година
Нещо повече - американското утвърждение на мощно полско-германско партньорство беше незаместим пиедестал за Европейски Съюз и НАТО. Но всичко това към този момент е минало. Днес политиките на Вашингтон, Берлин и Варшава, както и връзките посред им, съставляват повече от всичко останало разпада на трансатлантическото единение. Затова срещата на водачите на трите страни на 1 септември бе доста по-важно от протоколното отбелязване на най-високото наличие.
От примирител към състезател
При Тръмп Съединени американски щати се препозиционираха от " помирителят на Европа " (термин на немския журналист и академик Йозеф Йофе) в състезател, опитващ се да задълбочи вътрешноевропейското разделяне и да се възползва от него.
В неговия светоглед Европа не е сътрудник, а съперник. Тази фундаментална смяна дефинира американската политика към Германия и Полша. Разбира се, има основателни аргументи за рецензии към немската политика в сигурността, енергетиката и търговията, преобладаващи антигерманското говорене на Тръмп.
Но каквото и да си мислим за заканите на Съединени американски щати да наложат наказания против немски компании от газопровода " Северен поток 2 " (на който Варшава се противопоставя) или за прехвърлянето на част от американските военни от Германия към Полша, най-впечатляващото е тоталната липса на интерес у Вашингтон да помогне на Берлин и Варшава да се схващат между тях.
Още по-лошо, Съединени американски щати наподобява имат намерение да ги настройват един против различен. Решението на страната да изостави ролята си на покровител на мощна германско-полска ос в името на една мощна и интегрирана Европа трансформира разпоредбите на играта.
Полша умела се възползва от враждебността на Тръмп към немския канцлер Ангела Меркел, с цел да опита да се показа на Съединени американски щати като европейският сътрудник, на който може да се разчита най-вече. Варшава окуражава Вашингтон да работи против " Северен поток 2 ". От гледната точка на Берлин навлизането на трета страна в този спор, който счита за вътрешноевропейски, е прекрачване на границата на неприемливото. Докато Тръмп се нахвърля върху Германия за това, че не изпълнявала заложените цели за 2% от Брутният вътрешен продукт разноски за защита, Полша предложи 2 милиарда $ за създаване на Форт " Тръмп " на своя територия.
Идеята за специфични полско-американски двустранни връзки не се посреща добре в Берлин, където избират да не разгневят Москва и вместо това се придържат към подсилването на източния фланг на НАТО, както бе контрактувано на срещите на алианса на върха в Уелс и Варшава. Подобен план допуска съдействие сред Варшава, Берлин и Вашингтон. В реалност съдействието сред страните в никакъв случай не е било по-силно.
Германия е вторият по величина източник на подсилващи НАТО войски след Съединени американски щати. Тя е и част от командните структури на алианса в Шчечин и Елблаг в Полша и играе основна роля в логистиката. Но политическите разлики сред Варшава и Берлин за това по какъв начин да се подходи освен към заканите за сигурността, само че и към " предизвикването Тръмп ", са обилни.
Идеята за европейски суверенитет в защитата, прокарвана от германците и французите, не се радва на доверие в Полша. Най-малкото, тъй като се се счита, че Германците не са задоволително съществени в политиката по сигурността и се придържат към остарелият Основополагащ акт НАТО-Русия от 1997 година
Репарации и господство на закона
Управляващата партия " Право и правдивост " (PiS) носи своя дял от отговорността за девалвирането на алианса Берлин-Вашингтон-Варшава като една от носещите колони на Запада. Тя го стори освен посредством ухажване на Тръмп в ущърб на единството в Европейски Съюз за Иран (по време на конференцията за Близкия изток във Варшава през февруари), само че и като се пробва да се хареса на националистически настроени гласоподаватели със съживяването на въпроса за военни репарации от Германия.
Още по-важно е, че го прави посредством вътрешна офанзива против върховенството на закона, което е в основите на западната народна власт. Преди Тръмп да анулира визитата си група полски посланици разпространиха намерено писмо до американския президент с гледище да се изкаже " за приемливост и взаимно почитание, както и за съблюдаване на Конституцията и други закони ". Подобен ход би имал " историческо значение ".
Те евентуално са останали разочаровани. Очакваше се Тръмп да развие партньорството с Полша в сигурността като удостовери разполагането на над 1000 спомагателни американски военни в Полша, както бе контрактуван ов двустранния меморандум от 12 юни. В дневния ред на диалозите беше планувано и подсилването на полския енергиен бранш с импорт на полутечен газ и софтуерно съдействие. Същото важеше и за дълго чаканото решение да бъдат анулирани американските визи за полски жители.
Вицепрезидентът Майкъл Пенс или други членове на високопоставената делегация (сред тях и министърът на енергетиката Рик Пери и съветникът по въпросите на националната сигурност Джон Болтън) засегнаха тези тематики. Така " Право и правдивост " получи опция да разгласи външнополитически триумфи в навечерието на парламентарните избори на 13 октомври. Полските домакини сториха вероятното да не всяват разцепление измежду основните сътрудници, което да помрачи годишнината от началото на войната.
От PiS разиграха картата с репарациите главно за пред националната аудитория. Не беше квалифициран в точния момент отчетът на парламентарна комисия, изчисляваща размера на възможните претенции. Но духът е пуснат от бутилката и е отвън контрола на Варшава.
В този смисъл намесата в цялата обстановка на урагана " Дориан " може да се окаже добре пристигнала - или най-малко що се отнася до тристранните връзки. Ако Тръмп беше използвал Полша като естрада за антигермански нападки - и то в ден, имащ изключително значение за Полша и Германия - водачите на двете европейски страни щяха да се окажат в некомфортна позиция. Дори най-малкият намек за разединение сред тях е в интерес на американските ползи и щеше да хвърли сянка върху събитие, другояче предопределено на извличането на верните уроци от най-мрачните събития в историята.
Пьотр Бураш е началник на варшавския офис на Европейския съвет за външна политика. Коментарът му е оповестен за пръв път на 1 септември в Balkan Insight. Бураш е някогашен публицист и експерт по Германия и европейска политика. Между 2008 и 2012 година той бе коментатор и берлински сътрудник на " Газета виборча ", най-големият полски ежедневник. Преводът е на " Дневник ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ