Генът APOE4: Двойна заплаха за мозъка – Алцхаймер и делир
Ключов ген, обвързван с заболяването на Алцхаймер, се оказва забъркан и в друго съществено мозъчно разстройство – делира. Това разобличаване демонстрира двойна опасност за когнитивното здраве, оповестяват учени. Генът APOE4, от дълго време прочут като рисков фактор за Алцхаймер, в този момент е разпознат и като самостоятелен рисков фактор за делир.
Делирът е положение, което постоянно се появява ненадейно. То води до дезориентация, комплициране и внезапно утежняване на мисловните качества. Ново проучване демонстрира, че съществуването на всяко копие на APOE4 усилва риска от делир с към 60 %. Хората с едно копие имат 1.6 пъти по-висок риск. Тези с две копия са изложени на 2.6 до 3 пъти по-висока възможност да развият делир, по отношение на хора без този вид на гена.
Изследване от Обединеното кралство акцентира, че делирът не е просто непряк резултат на съществуваща деменция. Той може да бъде сериозен ранен сигнален знак. Делирът интензивно форсира бъдещия когнитивен спад, даже при умствено здрави хора. Обикновено се провокира от тежка зараза или хирургична интервенция. Делирът води до неочаквана комплицираност и дезориентация. Възпалението, което настава при такива събития, поврежда мозъчните кафези. Това е същият биологичен механизъм, който стои в основата на деменцията. Така се оформя рисков „ биологичен мост “ сред двете положения.
Генът APOE4 прави мозъка изключително уязвим към тези възпалителни удари. Това изобретение отваря вратата към ориентирани лечения за спиране на процеса. Целта е да се предотврати превръщането на делира в трайно когнитивно увреждане. Този рисков циничен кръг значи, че даже един-единствен епизод на делир може трайно да промени когнитивната траектория на пациента.
Острото инфектиране в мозъка по време на делир не води единствено до краткотрайна комплицираност. То интензивно подхранва същите патологични процеси, които стоят зад дълготрайното невродегенеративно увреждане. Това оставя дълбоки следи върху мозъчната функционалност и форсира спада, присъщ за деменцията.
За да открият тази значима връзка, учените са анализирали здравни и генетични данни от над един милион души. Използвани са няколко огромни интернационалните биобанки, в това число UK Biobank. Чрез този голям набор от данни са сканирани милиони позиции в човешката ДНК. Целта е била да се открият характерни генетични разновидности, свързани с по-висок риск от делир. Екипът е анализирал и кръвни проби от над 30 000 души. Изследвани са близо 3 000 протеина години преди участниците да развият делир. Чрез усъвършенствани техники за машинно образование и статистически модели, учените са определили кои протеини могат да предскажат предстоящ риск от делир и дали бъдещи медикаменти биха могли да ги таргетират.
Оказва се, че рискът от делир не е просто непряк резултат от връзката сред гена и деменцията. Напротив, APOE4 непосредствено отслабва защитните механизми на мозъка. Това го прави по-уязвим на възпалителни офанзиви като пневмонията, които отключват делира.
Делирът постоянно се демонстрира като неочаквана и ясно забележима смяна в умственото положение. Засегнатият може да стане комплициран, объркан и да изпитва съществени усложнения в концентрацията. Личността му може да се промени – да стане раздразним, недоверчив или да изпитва халюцинации. Друг основен белег е мощното утежняване на способността за осъществяване на рутинни ежедневни действия.
Делирът съставлява голямо предизвикателство пред опазването на здравето за възрастни хора. Той визира до половината от всички приети в болница възрастни пациенти. Процентът се повишава до над 70% в интензивните отделения и доближава до 60% измежду хората в домовете за грижи. Изследвания демонстрират, че APOE4 въздейства върху метаболизма на холестерола в мозъка. Това води до нарушена миелинизация и нараснала накърнимост на невроните към възпалителни процеси, основни за Алцхаймер и делир. Жените също са по-склонни към Алцхаймер, което може да има връзка и с други генетични фактори.
Василис Раптис, водещ създател на проучването от Университета на Единбург, разяснява:
Проучването дава най-силните доказателства до момента, че делирът има генетична съставния елемент. Следващата ни стъпка е да разберем по какъв начин модификациите в ДНК и измененията в генната експресия в мозъчните кафези водят до делир.
Отделен, по-задълбочен разбор удостоверява, че характерен район на 19-та хромозома, където се намира генът APOE, играе основна роля в развиването на делира. Изследователите акцентират четири съответни гена в тази област – APOE, TOMM40, PVRL2 и BCAM – като сериозни за болестта. Това утвърждава този хромозомен район като съществена цел за бъдещи научни изследвания и лечебни тактики.
Мозъкът, обиден от деменция, към този момент е в извънредно уязвимо положение. Той е отслабен от насъбраните увреждания. Невронните мрежи са компрометирани, а мозъкът разполага с все по-малък авариен потенциал. Когато настъпи сериозен стресор, имунната система започва нападателен инфекциозен отговор. Той в допълнение поврежда кръвно-мозъчната преграда и може да бъде непосредствено отровен за невроните. APOE4 носителите са по-предразположени към тези възпалителни реакции.
Въпреки че делирът продължава от няколко часа до ден-два, той нанася трайни физически вреди. Разрушава основни невронни връзки и интензивно форсира патологичните процеси. Това води до още по-бърз и внезапен когнитивен спад, поставяйки пациента в още по-голям риск. Генетичният риск не е единственият фактор, въздействието на околната среда и други генетични взаимоотношения също са значими за развиването на когнитивните болести.
