Сатанизъм и вещерство отпреди векове още не оставят хората намира
Ключ към разбирането на проблемите ни през днешния ден се крие в Датската кралска библиотека. На пръв взор: относително дребен предмет, към 18х15 см, лек и доста остарял.
Казва се Malleus Maleficarum. Книга. Трактат по демонология. Още прочут като „ Чукът на вещиците “. Или още прочут като справочник за лов на вещици. Написан от доминикански духовник инквизитор – Хайнрих Крамер, през 1486 година
Ключът е в това, че…
… да, огромна част от казуса се крие в това, че не малко хора отвориха да прочетат този текст, поради фотографията и заглавието. Те търсят този тип потрес и смут, тъй като откровено имат вяра в демонски скрит план.
А в този момент, всъщност:
!!!Следете деликатно за приликите сред публичните настройки тогава и в този момент!!!
Книгата е директива (това не е нито смешка, нито пресилено тълкуване) за различаване на вещици. Според текстовете в Malleus Maleficarum, вещиците и вещерите са се отказали от католицизма и са се обърнали към Дявола. Започваме от добре познатото: в случай че не си с нас, си срещу нас, в случай че не си католик, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО си прислужник на Дявола.
Нататък се разказват невъобразими закононарушения, като педофилия и човешки жертвоприношения. Те се приписват на вещиците и вещерите. Забележете двуличието на една институция, като католическата черква, в която педофилията се шири и до през днешния ден.
Накрая на трактата се приказва за това по какъв начин би трябвало да се водят правосъдните каузи против вещиците, по какъв начин да се организират разпитите преди този момент и така нататък Включително изтезания и типове мъчения, включващи рязане, чупене на кости, давене, горене, разчленяване. И по този начин бръщолевенията на един вманиачен нарушител, садист, добиват необятна поддръжка и стават „ закон “, тъй като са получили задоволително внимание. И утвърждение от управляващите.
А ето какво води до написването на книгата:
Крамер е бил пропъден от град Инсбруг, пропъден от локалния свещеник, тъй като е показал неведнъж полови апетити към една обвинена – Хелена Шоберин, която са се опитвали да осъдят за магьосничество. Заради неговите полови мераци и домогвания, опити за обезчестяване (а евентуално и триумфи там), делото е било прекъснато. Крамер е бил пропъден.
Крамер, духовник и инквизитор, е буен от яд, поради нараненото му его и е оповестил дамата за магьосница, след което е седнал и е написал Malleus Maleficarum. Текстът е придобил юридическа стойност… Допреди това магьосничеството е било считано за дребно закононарушение. След това се е наказвало със гибел.
За вещици са били обявявани доста постоянно лечителки, които просто са познавали дейностите на билките (както през днешния ден учените, които вършат медикаменти и ваксини). Много постоянно за вещици са били обявявани остарели и самотни вдовици, които са имали гнусен темперамент и противен външен тип. Но „ самотни вдовици “ е значимо тук, тъй като те са били незащитени. Ловците на вещици не са се славели с особена храброст. Алчност – да, само че не и храброст. А грозният външен тип е будел отвращението на обществото. Както се оказвало постоянно, изцяло задоволително за някои да бъдат екзекутирани.
Обвинявали са ги, че са потапяли кораби с магия, че са донасяли апетит на някое село и даже за взрив на епидемии.
За „ симптом “, че обвинената е била в полов контакт с Дявола (това е било изтъквано в съда), се смятало оставеният от него „ белег “. Това можело да бъде родилно леке и даже странна бенка.
Всичко започвало с раздразнителното „ тази е магьосница, тъй като е грозна и заядлива! “ или тъй като лекува с билки, а продължава с „ да, ето – има бенка! съешавала се е с Дявола! “. За да подпечатат смъртната присъда, са изкопчвали самопризнания с мъчения, продължаващи с дни. Чупене на пръсти, рязане на плът, давене, чупене на крайници, увисване от тавана, уредите за мъчения са включвали разтягане на гениталиите, скъсване на крайниците. Ясно е било, че не след дълго жертвата ще се признае за „ отговорна “, просто с цел да спре тъгите.
От днешна позиция е неуместно някой да повярва, че една жена „ очевидно “ се е съешавала с Дявола, тъй като има бенка. Но не забравяйте, че през днешния ден има хора, които считат, че във имунизациите има човешки ембриони и коронавирусът е изработен в китайска лаборатория на Луната. Очевидно, като общество и човечество, не сме мръднали кой знае какъв брой доста в развиването си.
От днешна позиция наподобява неуместно една елементарна книга, цялостна с нелепости, да повлияе толкоз доста на обществото, че да го хвърли в безразсъден линч на хора, хора, които са били потребни – лечители, по-късно учени. Но забравяме, че през днешния ден Malleus Maleficarum съществува, само че под друга форма. Нарича се интернет. И там всеки един полово неудовлетворен сегашен Крамер разгласява бълвоча на болния си и нападателен, зажаднял за отплата мозък и той „ полепва “ по мозъците на себеподобните му. Не забравяйте, че професор в СУ пишеше в профила си във Фейсбук, а и говореше на студентите си, че самолети на СЗО пръскат с COVID…
В интернет всеки един сегашен Крамер разгласява „ ужаси “ и „ страхотии “ за норвежки Торбалани, за орди от бежанци, за убийства посредством ваксини, за проект на Бил Гейтс и СЗО да изтрепят човечеството, за сатанизъм и рептили. Да, след епохи хората ще гледат на това по същия метод, по който ние през днешния ден гледаме на Malleus Maleficarum, на Крамер и на простаците, които са им повярвали.
!!!Има и още една страна на този смут обаче. Бизнес страната!!!
Когато ловът на вещици стига в Англия (доста по-късно в сравнение с Континента), там мнозина се впечатляват от жестокостта, която могат да отприщят, с цел да задоволят садистичните си и полови стремежи. Мнозина са били и просто неуките, вярващи в суеверия (точно както и днес), които са предпочитали да имат вяра, че някаква „ магьосница “ е отговорна за това, че те са си счупили крайници, да речем, а не че сами са си отговорни, тъй като са се напили и са паднали; или че „ магьосница “ е отговорна за оплешивяването им или за заболяването им (хиляди такива случаи на обвинявания по тези точки), или за провалянето на някакъв проект. Точно както и през днешния ден, мнозина са избрали да повярват на безспорна измислица, тъпа до безумство, вместо да одобряват грозната истина, че просто не ги бива, че са некадърни или, че са провокирали сами бедствието.
Вместо това са изпадали в нервност и, слепи и глухи за истината, са правили нечувани жестокости по отношение на почтени жертви. Убивани и измъчвани поради нищо повече от клевета и поверие.
Именно тогава се появява един човек на име Матю Хопкинс. И трансформира лова на вещици в рентабилен бизнес. Точно както и през днешния ден – употребяващите всеобщата връзка, новият Malleus Maleficarum – за свои интерес, да си вършат реклама, да служат на политическите си господари, като разединяват хората, като посяват подозрения и ги обръщат против това, което е в техен интерес, с цел да са слаби и лесни за манипулиране…
Ловът на вещици влиза в Британия през Шотландия и най-много с помощта на суеверието на крал Джеймс I. Самият той написва книга за лова на вещици. Още едно управление. След гибелта му, в Англия има Гражданска война, само че има и нов крал – синът на Джеймс I – Чарлз I, който е прозрял що за тъпота е бил ловът на вещици и се опитал да го спре. Наложил забрани за изтезания по време на разпитите и се опитал да постави завършек на лудостта. И по този начин – за цели 20 години единствено няколко дами били наказани за вещерство. Лека бавно нещата се нормализирали.
Но Чарлз I губел надзор над страната, Гражданската война се разраствала. Хората, зажаднели за жестокости и валяйки се в личното си незнание и поверие, прегърнали появяването на Матю Хопкинс – съобразителен юноша с бизнес усет и жадност за кръв. Пуританите в Източна Англия вярвали, че живеят в последните дни на Земята и вярвали, че Апокалипсисът ще настъпи всеки миг. (Точно както и хората, четящи жълти вести днес…) Те виждали „ сигнали “ и „ предзнаменования “ за това на всички места и във всичко. Нищо чудно, че „ вещици “ им се привиждали във всичко, те са очаквали Дяволът да върви по земята, тъй че те са очаквали да видят вещици и затова… са почнали да виждат „ вещици “.
Матю Хопкинс основал несъществуваща до тогава, чисто нова специалност. Случаят на Елизабет Кларк от 1645 година – еднокрака, грозновата вдовица с опак темперамент, упрекната във вещерство, е отприщил кариерата на Хопкинс в това, което той самичък нарекъл „ вещерски изповедник “. След като мъченията били неразрешени по това време, той трябвало да импровизира и измислил нови мъчения, които заобикаляли закона.
Всяко село, в което някой заподозирал, че имат „ магьосница “ или просто някой се ядосвал на някоя жена и желал възмездие, канело изобретателния Хопкинс да осъди „ вещицата “. След мъчения. Срещу комисионни. Големи комисионни. Хопкинс е станал доста богат за доста малко време.
Надявам се да виждате всички прилики с днешния ден.
Хопкинс не е имал никаква юридическа власт да прави това, което правел, само че самичък раздухвал престижа си и това било задоволително. Но първо: в хаоса на Гражданската война… кой тъкмо е щял да го спре? И второ, доста значимо: саморекламирал се е и хората го приемали за престиж.
Отново: уповавам се да виждате всички прилики с днешния ден, в който всеки гръмък угодник се пробва да си прави реклама, като просто приказва „ на макар “ на всеобщото мнение, даже против разпоредбите на медицината, единствено с цел да се направи на забавен пред невежата навалица.
Хопкинс даже съумял да осъди духовник за вещерство. Преподобният Джон Лоус е бил викар в Бранденстоун повече от 40 години, само че по някаква причина хората го намразили, евентуално е имал гнусен темперамент.
Много значимо за Хопкинс е било да осъди ТОЧНО този човек, тъй като това е първият духовник, наказан за вещерство. Трябвала му е тази крещяща „ реклама “, този „ мощен “ случай, с цел да подпечата статута си на „ престиж “.
Не се чудете, че днешните Хопкинсовци се хвърлят да атакуват неуместни дела и хора, които никой не би нападал. Те атакуват закони за протекция на детето, те атакуват закони за протекция от домашното принуждение, те атакуват хора и институции с престиж, те атакуват имунизациите, те атакуват НАУКАТА!
Колкото е по-абсурдно, толкоз е по-важно за тях! Веднъж убедиш ли тълпата да ти повярва за нещо… едно нещо… неуместно до безумство!—можеш да ги накараш да ти повярват за всичко. Всичко по-късно е допустимо.
Казва се Malleus Maleficarum. Книга. Трактат по демонология. Още прочут като „ Чукът на вещиците “. Или още прочут като справочник за лов на вещици. Написан от доминикански духовник инквизитор – Хайнрих Крамер, през 1486 година
Ключът е в това, че…
… да, огромна част от казуса се крие в това, че не малко хора отвориха да прочетат този текст, поради фотографията и заглавието. Те търсят този тип потрес и смут, тъй като откровено имат вяра в демонски скрит план.
А в този момент, всъщност:
!!!Следете деликатно за приликите сред публичните настройки тогава и в този момент!!!
Книгата е директива (това не е нито смешка, нито пресилено тълкуване) за различаване на вещици. Според текстовете в Malleus Maleficarum, вещиците и вещерите са се отказали от католицизма и са се обърнали към Дявола. Започваме от добре познатото: в случай че не си с нас, си срещу нас, в случай че не си католик, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО си прислужник на Дявола.
Нататък се разказват невъобразими закононарушения, като педофилия и човешки жертвоприношения. Те се приписват на вещиците и вещерите. Забележете двуличието на една институция, като католическата черква, в която педофилията се шири и до през днешния ден.
Накрая на трактата се приказва за това по какъв начин би трябвало да се водят правосъдните каузи против вещиците, по какъв начин да се организират разпитите преди този момент и така нататък Включително изтезания и типове мъчения, включващи рязане, чупене на кости, давене, горене, разчленяване. И по този начин бръщолевенията на един вманиачен нарушител, садист, добиват необятна поддръжка и стават „ закон “, тъй като са получили задоволително внимание. И утвърждение от управляващите.
А ето какво води до написването на книгата:
Крамер е бил пропъден от град Инсбруг, пропъден от локалния свещеник, тъй като е показал неведнъж полови апетити към една обвинена – Хелена Шоберин, която са се опитвали да осъдят за магьосничество. Заради неговите полови мераци и домогвания, опити за обезчестяване (а евентуално и триумфи там), делото е било прекъснато. Крамер е бил пропъден.
Крамер, духовник и инквизитор, е буен от яд, поради нараненото му его и е оповестил дамата за магьосница, след което е седнал и е написал Malleus Maleficarum. Текстът е придобил юридическа стойност… Допреди това магьосничеството е било считано за дребно закононарушение. След това се е наказвало със гибел.
За вещици са били обявявани доста постоянно лечителки, които просто са познавали дейностите на билките (както през днешния ден учените, които вършат медикаменти и ваксини). Много постоянно за вещици са били обявявани остарели и самотни вдовици, които са имали гнусен темперамент и противен външен тип. Но „ самотни вдовици “ е значимо тук, тъй като те са били незащитени. Ловците на вещици не са се славели с особена храброст. Алчност – да, само че не и храброст. А грозният външен тип е будел отвращението на обществото. Както се оказвало постоянно, изцяло задоволително за някои да бъдат екзекутирани.
Обвинявали са ги, че са потапяли кораби с магия, че са донасяли апетит на някое село и даже за взрив на епидемии.
За „ симптом “, че обвинената е била в полов контакт с Дявола (това е било изтъквано в съда), се смятало оставеният от него „ белег “. Това можело да бъде родилно леке и даже странна бенка.
Всичко започвало с раздразнителното „ тази е магьосница, тъй като е грозна и заядлива! “ или тъй като лекува с билки, а продължава с „ да, ето – има бенка! съешавала се е с Дявола! “. За да подпечатат смъртната присъда, са изкопчвали самопризнания с мъчения, продължаващи с дни. Чупене на пръсти, рязане на плът, давене, чупене на крайници, увисване от тавана, уредите за мъчения са включвали разтягане на гениталиите, скъсване на крайниците. Ясно е било, че не след дълго жертвата ще се признае за „ отговорна “, просто с цел да спре тъгите.
От днешна позиция е неуместно някой да повярва, че една жена „ очевидно “ се е съешавала с Дявола, тъй като има бенка. Но не забравяйте, че през днешния ден има хора, които считат, че във имунизациите има човешки ембриони и коронавирусът е изработен в китайска лаборатория на Луната. Очевидно, като общество и човечество, не сме мръднали кой знае какъв брой доста в развиването си.
От днешна позиция наподобява неуместно една елементарна книга, цялостна с нелепости, да повлияе толкоз доста на обществото, че да го хвърли в безразсъден линч на хора, хора, които са били потребни – лечители, по-късно учени. Но забравяме, че през днешния ден Malleus Maleficarum съществува, само че под друга форма. Нарича се интернет. И там всеки един полово неудовлетворен сегашен Крамер разгласява бълвоча на болния си и нападателен, зажаднял за отплата мозък и той „ полепва “ по мозъците на себеподобните му. Не забравяйте, че професор в СУ пишеше в профила си във Фейсбук, а и говореше на студентите си, че самолети на СЗО пръскат с COVID…
В интернет всеки един сегашен Крамер разгласява „ ужаси “ и „ страхотии “ за норвежки Торбалани, за орди от бежанци, за убийства посредством ваксини, за проект на Бил Гейтс и СЗО да изтрепят човечеството, за сатанизъм и рептили. Да, след епохи хората ще гледат на това по същия метод, по който ние през днешния ден гледаме на Malleus Maleficarum, на Крамер и на простаците, които са им повярвали.
!!!Има и още една страна на този смут обаче. Бизнес страната!!!
Когато ловът на вещици стига в Англия (доста по-късно в сравнение с Континента), там мнозина се впечатляват от жестокостта, която могат да отприщят, с цел да задоволят садистичните си и полови стремежи. Мнозина са били и просто неуките, вярващи в суеверия (точно както и днес), които са предпочитали да имат вяра, че някаква „ магьосница “ е отговорна за това, че те са си счупили крайници, да речем, а не че сами са си отговорни, тъй като са се напили и са паднали; или че „ магьосница “ е отговорна за оплешивяването им или за заболяването им (хиляди такива случаи на обвинявания по тези точки), или за провалянето на някакъв проект. Точно както и през днешния ден, мнозина са избрали да повярват на безспорна измислица, тъпа до безумство, вместо да одобряват грозната истина, че просто не ги бива, че са некадърни или, че са провокирали сами бедствието.
Вместо това са изпадали в нервност и, слепи и глухи за истината, са правили нечувани жестокости по отношение на почтени жертви. Убивани и измъчвани поради нищо повече от клевета и поверие.
Именно тогава се появява един човек на име Матю Хопкинс. И трансформира лова на вещици в рентабилен бизнес. Точно както и през днешния ден – употребяващите всеобщата връзка, новият Malleus Maleficarum – за свои интерес, да си вършат реклама, да служат на политическите си господари, като разединяват хората, като посяват подозрения и ги обръщат против това, което е в техен интерес, с цел да са слаби и лесни за манипулиране…
Ловът на вещици влиза в Британия през Шотландия и най-много с помощта на суеверието на крал Джеймс I. Самият той написва книга за лова на вещици. Още едно управление. След гибелта му, в Англия има Гражданска война, само че има и нов крал – синът на Джеймс I – Чарлз I, който е прозрял що за тъпота е бил ловът на вещици и се опитал да го спре. Наложил забрани за изтезания по време на разпитите и се опитал да постави завършек на лудостта. И по този начин – за цели 20 години единствено няколко дами били наказани за вещерство. Лека бавно нещата се нормализирали.
Но Чарлз I губел надзор над страната, Гражданската война се разраствала. Хората, зажаднели за жестокости и валяйки се в личното си незнание и поверие, прегърнали появяването на Матю Хопкинс – съобразителен юноша с бизнес усет и жадност за кръв. Пуританите в Източна Англия вярвали, че живеят в последните дни на Земята и вярвали, че Апокалипсисът ще настъпи всеки миг. (Точно както и хората, четящи жълти вести днес…) Те виждали „ сигнали “ и „ предзнаменования “ за това на всички места и във всичко. Нищо чудно, че „ вещици “ им се привиждали във всичко, те са очаквали Дяволът да върви по земята, тъй че те са очаквали да видят вещици и затова… са почнали да виждат „ вещици “.
Матю Хопкинс основал несъществуваща до тогава, чисто нова специалност. Случаят на Елизабет Кларк от 1645 година – еднокрака, грозновата вдовица с опак темперамент, упрекната във вещерство, е отприщил кариерата на Хопкинс в това, което той самичък нарекъл „ вещерски изповедник “. След като мъченията били неразрешени по това време, той трябвало да импровизира и измислил нови мъчения, които заобикаляли закона.
Всяко село, в което някой заподозирал, че имат „ магьосница “ или просто някой се ядосвал на някоя жена и желал възмездие, канело изобретателния Хопкинс да осъди „ вещицата “. След мъчения. Срещу комисионни. Големи комисионни. Хопкинс е станал доста богат за доста малко време.
Надявам се да виждате всички прилики с днешния ден.
Хопкинс не е имал никаква юридическа власт да прави това, което правел, само че самичък раздухвал престижа си и това било задоволително. Но първо: в хаоса на Гражданската война… кой тъкмо е щял да го спре? И второ, доста значимо: саморекламирал се е и хората го приемали за престиж.
Отново: уповавам се да виждате всички прилики с днешния ден, в който всеки гръмък угодник се пробва да си прави реклама, като просто приказва „ на макар “ на всеобщото мнение, даже против разпоредбите на медицината, единствено с цел да се направи на забавен пред невежата навалица.
Хопкинс даже съумял да осъди духовник за вещерство. Преподобният Джон Лоус е бил викар в Бранденстоун повече от 40 години, само че по някаква причина хората го намразили, евентуално е имал гнусен темперамент.
Много значимо за Хопкинс е било да осъди ТОЧНО този човек, тъй като това е първият духовник, наказан за вещерство. Трябвала му е тази крещяща „ реклама “, този „ мощен “ случай, с цел да подпечата статута си на „ престиж “.
Не се чудете, че днешните Хопкинсовци се хвърлят да атакуват неуместни дела и хора, които никой не би нападал. Те атакуват закони за протекция на детето, те атакуват закони за протекция от домашното принуждение, те атакуват хора и институции с престиж, те атакуват имунизациите, те атакуват НАУКАТА!
Колкото е по-абсурдно, толкоз е по-важно за тях! Веднъж убедиш ли тълпата да ти повярва за нещо… едно нещо… неуместно до безумство!—можеш да ги накараш да ти повярват за всичко. Всичко по-късно е допустимо.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ