Икономика след полунощ
Клубните концерти притеглят от ден на ден аудитория
© Надежда Чипева Част от тематиката Нощната стопанска система на София
Туристите в София: Уикенд резултат за стопанската система
Чужденците са привлечени от изобилието на заведения и преференциалните цени, а част от столичните питейни заведения и заведения за хранене се радват на по-висока посещаемост
- Софийските клубове и питейни заведения стават с по-разнообразни концепции, по-богат подбор на алкохол и музика. Приходите им също порастват
- Потенциалните мотори на нощната стопанска система обаче са относително константни - към 20 хиляди души
- За част от бизнеса чужденците са добре пристигнали, а за други - по-скоро отчаяние Още по тематиката
Туристите в София: Уикенд резултат за стопанската система
Чужденците са привлечени от изобилието на заведения и преференциалните цени, а част от столичните питейни заведения и заведения за хранене се радват на по-висока посещаемост
13 апр 2018
Първо в " Петък " за по бира-две, след това на концерт в Mixtape 5
Радослав Мирчев и Кирил Чешмеджиев стоят зад две от най-популярните и дълголетни заведения в София
9 фев 2018
Имате непотребни 800 лева? В софийския клуб PM против тази сума може да затворят за вас VIP сепаре. Роден сте в страната на скъпите табли със салфетки и завиждате на Владимир Вутов, който се окъпа с шампанско под звуците на Шушана в Алпите? Отправете се към някое от вървежните поп фолк заведения в София, като The 1 Exclusive или Мegami, в хотел Marinela. Може пък да сте почитател на хард рок и хеви метъл и да засядате пред Mixtape 5 още от обед, с цел да чуете саундчека на обичаната тайфа. Или пък предпочитате по-лиричното звучене и следите авторските изяви на бг поп музикантите...Или просто сте фен на крафт бирите и коктейлите...
Дори и половината от изброеното да не ви е по усета, то е част от микса на нощния живот в София. Броят на хората, допринасящи за стопанската система на столицата след среднощ е относително постоянен през годините, само че оборотите на заведенията се усилват, цените им също. Причините са няколко: залага се на все по-разнообразни концепции, което пък прави избора много по-шарен; уредниците на събития регистрират все по-голям интерес към музикалната сцена; нискотарифните самолетни компании усилват притока на задгранични туристи; ценовите равнища към момента са в пъти по-ниски от тези на запад. Всичко това съгласно представители сектора трансформира нощна София в едно неоткрито още украшение. С неговите ръбове за ошлайфване, несъмнено.
С какви надценки се работи
Част от притежателите на клубове, споделят, че срокът, в който възстановяват направените вложения в този бизнес, е сред една и три години. Работи се с надценки сред 300 и 500%. Нивата на доходност пък се движат сред 15 и 20% в сполучливите месеци. " За да действа секторът вярно, е нужно надценките да минат 800%, както е в развитите европейски страни. В околните 5 години би трябвало в нощен клуб да няма бира на цена под 5 лева и уиски - под 8 лева за междинен клас продукти ", споделя Мартин Михайлов, който стои зад Строежа и Terminal 1. " Всички схващат от тон, като сякаш умело, само че пък без особени причини заключават, че звукът е гнусен, желаят охранителите да са внушителни, само че и деликатни, да има дрешник, климатизация и така нататък И всичко това да мине през бира от 3.50 лева ", добавя той.
Бизнес с растеж
Колко огромен е бизнесът на нощните заведения в столицата е въпрос с нараснала компликация поради огромния размер на сивата стопанска система в бранша и неразбираемата категоризация на обектите. И въпреки всичко данните от регистъра към Столична община дават някаква визия за размера. Регистрираните като бар обекти в столицата са 126. Тук влизат нощни заведения, пиано питейни заведения, нощни питейни заведения, даже стриптийз клубовете. В регистрите обаче попадат и от дълго време неработещи питейни заведения. Отделно от това част от заведенията са се категоризирали като " питейни ", като измежду тях има и дневни кафета. Само в централните елементи на София и Студентски град техният сбор е към 450. По данни на Националната организация за приходите общият оборот на тези заведения от 2017 година е близо 170 млн. лева, което е 7% растеж по отношение на миналата година. На нощните заведения приходите са едвам 16.9 млн. лева и също бележат нарастване от 10%. За съпоставяне - автоматите за самообслужване са отчели посредством фискалните си устройства близо 9 млн. лева
Статистика за потребителите също липсва. Според Радослав Мирчев, един от притежателите на две от най-успешните и дълголетни заведения в София - бар " Петък " и клуб Mixtape 5, към 10% от хората сред 20 и 30 години излизат по нощните заведения. А техният брой в София по данни на Национален статистически институт за 2016 година е към 200 хиляди души, т.е. евентуалните мотори на нощната стопанска система са към 20 хиляди души. Според него това се дължи, от една страна, на цената, която макар че е 3-4 пъти по-ниска по отношение на другите европейска столици, въпреки всичко е спънка. А от друга - поради самото изпитание на излизането. " Има доста хора, които избират да не излязат и те доминират ", споделя той.
Барът - проблем или храм
" Клубовете и питейните заведения са една основна част от нощния живот и суперположителна визитка на България и на София за пред хората ", споделя Мартин Михайлов. Той е индивидът, който стои зад Строежа, още от годините, в които той се намираше в Студентски град и на Terminal 1, както и зад организацията на редица музикални събития. " Ние реализираме едно ужасно високо качество и сме на едно доста високо равнище за Европа, като в същото време услугата, която предоставяме, е на доста под съответната цена ", споделя той. " За страдание нощният живот се сочи като проблем, който би трябвало да бъде решен, като под решен разбираме да бъде отстранен. Ние сме извънредно комфортни за провокация. Тук не се вниква в сложността на въпросите, а се вземат решение по обикновен път ", добавя Михайлов. Той дава образец с Англия и въвеждането там на правилото Agent of change. Той цели да отбрани музикалните клубовете от новото строителство, с цел да не се стига до затварянето на клубове, съществуващи от десетилетия поради появяването на нови здания или промяната на притежатели на здания. Agent of change изисква, в случай че има проблем с шума, решаването му да е ангажимент на новия вложител, било то с обезпечаването на изолацията и така нататък Просто политиката на страната е да поддържа клубовете, защото имиджът на страната е директно обвързван с музикалната просвета. А тя генерира милиарди доходи.
В София устойчивостта на заведенията е променлива. " Този бизнес въобще не е елементарен. Историята познава повече несполучливи заведения, в сравнение с сполучливи ", споделя Радослав Мирчев.
Според Иван Горанов от Cage urban bar огромна неустановеност в България носят договорите за наем, което прави притежателите на питейни заведения плахи. Изключение са заведенията, които се обитават в обществени здания при незнайни условия за наем. Преди да отвори бара на бул. " Александър Стамболийски " малко преди Коледа, Горанов прекарва 11 години в Италия, където има 4 бара. Според него друга съществена разлика сред българския и италианския пазар е сложността при продажбата на бизнес тук. Докато в Италия с това се занимават организации, тук може да се продаде главно инвентар.
Сложен за решение е и казусът с фрагментите, като Филип Григоров, притежател на One more bar, който е в непрекъснато търсена на хора, е единствено един от образците. Единствено от PM разясняват, че нямат текучество на хора. Проблем за заведенията от този сегмент са местата за паркиране на клиентите им.
София пие марково
Алкохолът е и главният мотор на нощния бизнес. По думите на някогашен бранд посланик (представител) на известна марка алкохол измененията в потреблението се дирижират от маркетинг политиките на огромните вносители на алкохол и обвързването на заведенията с таргет продажби. " В България марките, които се пият и се оферират по заведенията, постоянно са водени от това какви бюджети имат самите марки ", споделя той. Тоест, в случай че обещано заведение поеме ангажимент към вносителя за България да продаде 10 хиляди бутилки Johnnie Walker на година, получава огромна сума в задатък. Бизнес играта е двупосочна, като колкото по-успешно е заведението и по-сериозни са продажбите му, толкоз по-големи са отстъпките от страна на вносителите. Положителният резултат за клиентите съгласно някогашния представител е, че това е съумяло да отстрани менте алкохола най-малко в центъра на София. Данните за 2016 година демонстрират, че от хората, пиещи концентрат в страната, 70% употребяват домакински алкохол, 20% - български, а всички вносители се борят за оставащите 10%.
През последните няколко години се вижда и мигриране от твърдия алкохол към по-леки питиета. Все по-модерни са крафт бирите с появяването на заведения като Kanaal и Vitamin B. От 2007 година малко по малко стартира да навлиза и коктейлната просвета в България, въпреки и по думи на представители от бранша трендовете в нея се следват целеустремено в едвам към десетина бара в София, Пловдив, Бургас и Варна. Пример за сходни заведения в столицата са One More Bar, 5L, Public, The Cocktail Bar, Спутник и други
Т.нар. ексклузивитет, когато даден вносител затваря едно заведение единствено за своите марки, е по-характерен за огромните нощни нощни заведения.
" Правят се много образования за личния състав. Дегустации за клиентите. Винаги ще го има устрема за ексклузивитета ", споделя шефът на PM. Случаите с пазаруването на ексклузивност обаче стават все по-голяма необичайност съгласно други съдържатели на нощни клубове, като пикът на " затварянето " на обектите за избрани марки е бил сред 2000 и 2010 година, като в този момент за вносителите има повече местоположения, и събития на които желаят да попадат.
Асортиментът зависи и от концепцията на заведението. " Като бар би трябвало да можеш да предлагаш по-голяма част от асортимента, който се предлага на световно равнище. Не можеш да заложиш на един вносител, тъй като ти дава огромен % отстъпка. Чисто финансово е по-изгодно да е по този начин, само че като услуга, която предлагаш, не е ", каква Радослав Мирчев.
Какво избира да продава нощното заведение е релативно разбиране, като повече от мениджърите споделят, че имат идентични маржове на бирите и твърдия алкохол, в случай че вярно се работи с надценката и целия ценоразпис (виж карето). По думите на Радослав Мирчев въпреки всичко твърдият алкохол има няколко основни преимущества: не се охлажда, няма амбалаж, клиентите се обслужват по-бързо на бара, по-къси са и опашките пред тоалетните.
Всичко е музика
Другият главен привлекателен детайл на нощния живот е музиката. Разнообразната сцена е част от концепцията на така наречен venue за събития, като Mixtape 5 да вземем за пример. " Ако си доста ъндърграунд, не е несъмнено дали ще можеш да оцеляваш ", споделя Радо. " Ние, които се бием в гърдите, че не сме комерсиални, в действителност си имаме сериозна комерсиална активност. Направил ли си бизнес, си комерсиален ", продължава той.
Малко по-различна е политиката на Terminal 1, където има разбъркване на модела сред клуб с еднаквост, в който знаеш какво можеш да очакваш, само че в същото време е и място за концерти. " Преди наложително в клубовете трябваше да има някакво събитие, тъй като няма ли те в програмата в очите на хората ти просто не работиш. Мен това ме дразнеше, тъй като се губи идентичността на клуба ", споделя Михайлов. Така в петък съзнателно в програмата на клуба няма концерти.
Авторската музика обаче притегля все по-голям интерес. Според Мартин схващането, че трибютите са взели на някого хляба, е неправилно и се употребява като опрощение от тези, които по някаква причина не могат да съумеят. Интересът към авторските концерти на български групи върви в композиция с покачването на цените на билетите и това не прави неприятно усещане на никого, споделя той. " Това разрешава на нас и на самите групи първо да действаме добре и второ - самите банди да имат убеденост, че могат да им се получат нещата по естествен метод. Това, което Мартин следи, е растеж на броя на изцяло разпродадените клубни концерти. Голяма част от изпълнителите, които бяха сполучливи на клубно равнище, към този момент влизат в залите. Така освобождават място за идващите. По-големият интерес към живата музика се усеща и по визитите в Terminal 1. В първите години вечерите без събития били два пъти по-силни от комерсиална позиция. В момента са изравнени, като напоследък има превес на вечерите със събития.
В съпоставяне с преди 10 години пък нещата са напълно разнообразни. " Преди имаше едно празненство на два месеца и всеки трепереше за него. В момента за една седмица можеш да се удавиш в събития ", споделя Радослав Мирчев.
Необходимо е още по-голямо разширение на кръга на музикалните ценители, като към момента количествено аудиторията не е стигнала равнищата, които могат да покрият един съответен културно-музикален живот на една европейска столица, считат от сектора. Това постанова клубовете деликатно да преценят количеството на събития и профила им. " Не можем да натоварваме единствено една и съща публика, по тази причина балансираме без да залитаме в избран жанр ", споделя Мартин Михайлов.
Кого вълнуват чужденците
Нови сили за нощния бизнес докараха лоукост фирмите (виж стр. 18-19). Ръст на чужденците по софийските заведения се вижда от към две години, споделят мениджърите, като по думите на Филип Григоров от One more bar те сполучливо пълнят дупката по празниците.
" Може да се каже, че сега половината от посетителите са чужденци. Но в случай че ги няма тях, на тяхното място ще са българи, като в петък и събота в някакъв миг стопираме входа ", споделя Радослав Мирчев.
В Terminal 1 чужденците също са към 50%. Клубът има специфичен отдел, който се занимава с туристите. Заведението набира и личен състав от чужбина, като барман от Англия е работил там към година. Използват се и всички обществени платформи, англоезични брошури, гайдове и уеб сайтове. Вносни клиенти на One more bar води TripAdvisor.
Ръстът на задграничните туристи обаче не провокира неспокойствие измежду заведенията, попадащи в така наречен група на рremium сегмента, като PM и Bedroom да вземем за пример. Тяхната идея се разграничава от тази на останалите, като те залагат главно на българска клиентела, работят с резервации и с познати.
" Аз съм признателен, че работим с постоянни клиенти. Те стоят на едни и същи места и маси. Сменяли са ги единствено, до момента в който са си избрали най-хубавата ", споделя Кръстьо Енчев, шеф на PM. Масите за празненството в събота са резервирани още в понеделник-вторник. В четвъртък също е цялостно, като масовка се пуска главно в петък. По отношение на чужденците Енчев споделя: " проявявахме интерес, разочароваха ни и го загубихме. Тези хора се държат по друг метод. Светоусещането им е друго. Те се държат все едно са в пещера. Не желая в моя клуб да идват единствено милионери, само че аз където и да съм ходил в чужбина, под 20 евро не съм плащал вход (входът за PM e 10 лева - бел. ред.) Тук първият им въпрос е безвъзмезден ли е входът. Много странни хора ", добавя той.
Смесването на културите за столицата обаче дава още един тласък за раздвижването на стопанската система на нощта.
© Надежда Чипева Част от тематиката Нощната стопанска система на София
Туристите в София: Уикенд резултат за стопанската система
Чужденците са привлечени от изобилието на заведения и преференциалните цени, а част от столичните питейни заведения и заведения за хранене се радват на по-висока посещаемост
- Софийските клубове и питейни заведения стават с по-разнообразни концепции, по-богат подбор на алкохол и музика. Приходите им също порастват
- Потенциалните мотори на нощната стопанска система обаче са относително константни - към 20 хиляди души
- За част от бизнеса чужденците са добре пристигнали, а за други - по-скоро отчаяние Още по тематиката
Туристите в София: Уикенд резултат за стопанската система
Чужденците са привлечени от изобилието на заведения и преференциалните цени, а част от столичните питейни заведения и заведения за хранене се радват на по-висока посещаемост
13 апр 2018
Първо в " Петък " за по бира-две, след това на концерт в Mixtape 5
Радослав Мирчев и Кирил Чешмеджиев стоят зад две от най-популярните и дълголетни заведения в София
9 фев 2018
Имате непотребни 800 лева? В софийския клуб PM против тази сума може да затворят за вас VIP сепаре. Роден сте в страната на скъпите табли със салфетки и завиждате на Владимир Вутов, който се окъпа с шампанско под звуците на Шушана в Алпите? Отправете се към някое от вървежните поп фолк заведения в София, като The 1 Exclusive или Мegami, в хотел Marinela. Може пък да сте почитател на хард рок и хеви метъл и да засядате пред Mixtape 5 още от обед, с цел да чуете саундчека на обичаната тайфа. Или пък предпочитате по-лиричното звучене и следите авторските изяви на бг поп музикантите...Или просто сте фен на крафт бирите и коктейлите...
Дори и половината от изброеното да не ви е по усета, то е част от микса на нощния живот в София. Броят на хората, допринасящи за стопанската система на столицата след среднощ е относително постоянен през годините, само че оборотите на заведенията се усилват, цените им също. Причините са няколко: залага се на все по-разнообразни концепции, което пък прави избора много по-шарен; уредниците на събития регистрират все по-голям интерес към музикалната сцена; нискотарифните самолетни компании усилват притока на задгранични туристи; ценовите равнища към момента са в пъти по-ниски от тези на запад. Всичко това съгласно представители сектора трансформира нощна София в едно неоткрито още украшение. С неговите ръбове за ошлайфване, несъмнено.
С какви надценки се работи
Част от притежателите на клубове, споделят, че срокът, в който възстановяват направените вложения в този бизнес, е сред една и три години. Работи се с надценки сред 300 и 500%. Нивата на доходност пък се движат сред 15 и 20% в сполучливите месеци. " За да действа секторът вярно, е нужно надценките да минат 800%, както е в развитите европейски страни. В околните 5 години би трябвало в нощен клуб да няма бира на цена под 5 лева и уиски - под 8 лева за междинен клас продукти ", споделя Мартин Михайлов, който стои зад Строежа и Terminal 1. " Всички схващат от тон, като сякаш умело, само че пък без особени причини заключават, че звукът е гнусен, желаят охранителите да са внушителни, само че и деликатни, да има дрешник, климатизация и така нататък И всичко това да мине през бира от 3.50 лева ", добавя той.
Бизнес с растеж
Колко огромен е бизнесът на нощните заведения в столицата е въпрос с нараснала компликация поради огромния размер на сивата стопанска система в бранша и неразбираемата категоризация на обектите. И въпреки всичко данните от регистъра към Столична община дават някаква визия за размера. Регистрираните като бар обекти в столицата са 126. Тук влизат нощни заведения, пиано питейни заведения, нощни питейни заведения, даже стриптийз клубовете. В регистрите обаче попадат и от дълго време неработещи питейни заведения. Отделно от това част от заведенията са се категоризирали като " питейни ", като измежду тях има и дневни кафета. Само в централните елементи на София и Студентски град техният сбор е към 450. По данни на Националната организация за приходите общият оборот на тези заведения от 2017 година е близо 170 млн. лева, което е 7% растеж по отношение на миналата година. На нощните заведения приходите са едвам 16.9 млн. лева и също бележат нарастване от 10%. За съпоставяне - автоматите за самообслужване са отчели посредством фискалните си устройства близо 9 млн. лева
Статистика за потребителите също липсва. Според Радослав Мирчев, един от притежателите на две от най-успешните и дълголетни заведения в София - бар " Петък " и клуб Mixtape 5, към 10% от хората сред 20 и 30 години излизат по нощните заведения. А техният брой в София по данни на Национален статистически институт за 2016 година е към 200 хиляди души, т.е. евентуалните мотори на нощната стопанска система са към 20 хиляди души. Според него това се дължи, от една страна, на цената, която макар че е 3-4 пъти по-ниска по отношение на другите европейска столици, въпреки всичко е спънка. А от друга - поради самото изпитание на излизането. " Има доста хора, които избират да не излязат и те доминират ", споделя той.
Барът - проблем или храм
" Клубовете и питейните заведения са една основна част от нощния живот и суперположителна визитка на България и на София за пред хората ", споделя Мартин Михайлов. Той е индивидът, който стои зад Строежа, още от годините, в които той се намираше в Студентски град и на Terminal 1, както и зад организацията на редица музикални събития. " Ние реализираме едно ужасно високо качество и сме на едно доста високо равнище за Европа, като в същото време услугата, която предоставяме, е на доста под съответната цена ", споделя той. " За страдание нощният живот се сочи като проблем, който би трябвало да бъде решен, като под решен разбираме да бъде отстранен. Ние сме извънредно комфортни за провокация. Тук не се вниква в сложността на въпросите, а се вземат решение по обикновен път ", добавя Михайлов. Той дава образец с Англия и въвеждането там на правилото Agent of change. Той цели да отбрани музикалните клубовете от новото строителство, с цел да не се стига до затварянето на клубове, съществуващи от десетилетия поради появяването на нови здания или промяната на притежатели на здания. Agent of change изисква, в случай че има проблем с шума, решаването му да е ангажимент на новия вложител, било то с обезпечаването на изолацията и така нататък Просто политиката на страната е да поддържа клубовете, защото имиджът на страната е директно обвързван с музикалната просвета. А тя генерира милиарди доходи.
В София устойчивостта на заведенията е променлива. " Този бизнес въобще не е елементарен. Историята познава повече несполучливи заведения, в сравнение с сполучливи ", споделя Радослав Мирчев.
Според Иван Горанов от Cage urban bar огромна неустановеност в България носят договорите за наем, което прави притежателите на питейни заведения плахи. Изключение са заведенията, които се обитават в обществени здания при незнайни условия за наем. Преди да отвори бара на бул. " Александър Стамболийски " малко преди Коледа, Горанов прекарва 11 години в Италия, където има 4 бара. Според него друга съществена разлика сред българския и италианския пазар е сложността при продажбата на бизнес тук. Докато в Италия с това се занимават организации, тук може да се продаде главно инвентар.
Сложен за решение е и казусът с фрагментите, като Филип Григоров, притежател на One more bar, който е в непрекъснато търсена на хора, е единствено един от образците. Единствено от PM разясняват, че нямат текучество на хора. Проблем за заведенията от този сегмент са местата за паркиране на клиентите им.
София пие марково
Алкохолът е и главният мотор на нощния бизнес. По думите на някогашен бранд посланик (представител) на известна марка алкохол измененията в потреблението се дирижират от маркетинг политиките на огромните вносители на алкохол и обвързването на заведенията с таргет продажби. " В България марките, които се пият и се оферират по заведенията, постоянно са водени от това какви бюджети имат самите марки ", споделя той. Тоест, в случай че обещано заведение поеме ангажимент към вносителя за България да продаде 10 хиляди бутилки Johnnie Walker на година, получава огромна сума в задатък. Бизнес играта е двупосочна, като колкото по-успешно е заведението и по-сериозни са продажбите му, толкоз по-големи са отстъпките от страна на вносителите. Положителният резултат за клиентите съгласно някогашния представител е, че това е съумяло да отстрани менте алкохола най-малко в центъра на София. Данните за 2016 година демонстрират, че от хората, пиещи концентрат в страната, 70% употребяват домакински алкохол, 20% - български, а всички вносители се борят за оставащите 10%.
През последните няколко години се вижда и мигриране от твърдия алкохол към по-леки питиета. Все по-модерни са крафт бирите с появяването на заведения като Kanaal и Vitamin B. От 2007 година малко по малко стартира да навлиза и коктейлната просвета в България, въпреки и по думи на представители от бранша трендовете в нея се следват целеустремено в едвам към десетина бара в София, Пловдив, Бургас и Варна. Пример за сходни заведения в столицата са One More Bar, 5L, Public, The Cocktail Bar, Спутник и други
Т.нар. ексклузивитет, когато даден вносител затваря едно заведение единствено за своите марки, е по-характерен за огромните нощни нощни заведения.
" Правят се много образования за личния състав. Дегустации за клиентите. Винаги ще го има устрема за ексклузивитета ", споделя шефът на PM. Случаите с пазаруването на ексклузивност обаче стават все по-голяма необичайност съгласно други съдържатели на нощни клубове, като пикът на " затварянето " на обектите за избрани марки е бил сред 2000 и 2010 година, като в този момент за вносителите има повече местоположения, и събития на които желаят да попадат.
Асортиментът зависи и от концепцията на заведението. " Като бар би трябвало да можеш да предлагаш по-голяма част от асортимента, който се предлага на световно равнище. Не можеш да заложиш на един вносител, тъй като ти дава огромен % отстъпка. Чисто финансово е по-изгодно да е по този начин, само че като услуга, която предлагаш, не е ", каква Радослав Мирчев.
Какво избира да продава нощното заведение е релативно разбиране, като повече от мениджърите споделят, че имат идентични маржове на бирите и твърдия алкохол, в случай че вярно се работи с надценката и целия ценоразпис (виж карето). По думите на Радослав Мирчев въпреки всичко твърдият алкохол има няколко основни преимущества: не се охлажда, няма амбалаж, клиентите се обслужват по-бързо на бара, по-къси са и опашките пред тоалетните.
Всичко е музика
Другият главен привлекателен детайл на нощния живот е музиката. Разнообразната сцена е част от концепцията на така наречен venue за събития, като Mixtape 5 да вземем за пример. " Ако си доста ъндърграунд, не е несъмнено дали ще можеш да оцеляваш ", споделя Радо. " Ние, които се бием в гърдите, че не сме комерсиални, в действителност си имаме сериозна комерсиална активност. Направил ли си бизнес, си комерсиален ", продължава той.
Малко по-различна е политиката на Terminal 1, където има разбъркване на модела сред клуб с еднаквост, в който знаеш какво можеш да очакваш, само че в същото време е и място за концерти. " Преди наложително в клубовете трябваше да има някакво събитие, тъй като няма ли те в програмата в очите на хората ти просто не работиш. Мен това ме дразнеше, тъй като се губи идентичността на клуба ", споделя Михайлов. Така в петък съзнателно в програмата на клуба няма концерти.
Авторската музика обаче притегля все по-голям интерес. Според Мартин схващането, че трибютите са взели на някого хляба, е неправилно и се употребява като опрощение от тези, които по някаква причина не могат да съумеят. Интересът към авторските концерти на български групи върви в композиция с покачването на цените на билетите и това не прави неприятно усещане на никого, споделя той. " Това разрешава на нас и на самите групи първо да действаме добре и второ - самите банди да имат убеденост, че могат да им се получат нещата по естествен метод. Това, което Мартин следи, е растеж на броя на изцяло разпродадените клубни концерти. Голяма част от изпълнителите, които бяха сполучливи на клубно равнище, към този момент влизат в залите. Така освобождават място за идващите. По-големият интерес към живата музика се усеща и по визитите в Terminal 1. В първите години вечерите без събития били два пъти по-силни от комерсиална позиция. В момента са изравнени, като напоследък има превес на вечерите със събития.
В съпоставяне с преди 10 години пък нещата са напълно разнообразни. " Преди имаше едно празненство на два месеца и всеки трепереше за него. В момента за една седмица можеш да се удавиш в събития ", споделя Радослав Мирчев.
Необходимо е още по-голямо разширение на кръга на музикалните ценители, като към момента количествено аудиторията не е стигнала равнищата, които могат да покрият един съответен културно-музикален живот на една европейска столица, считат от сектора. Това постанова клубовете деликатно да преценят количеството на събития и профила им. " Не можем да натоварваме единствено една и съща публика, по тази причина балансираме без да залитаме в избран жанр ", споделя Мартин Михайлов.
Кого вълнуват чужденците
Нови сили за нощния бизнес докараха лоукост фирмите (виж стр. 18-19). Ръст на чужденците по софийските заведения се вижда от към две години, споделят мениджърите, като по думите на Филип Григоров от One more bar те сполучливо пълнят дупката по празниците.
" Може да се каже, че сега половината от посетителите са чужденци. Но в случай че ги няма тях, на тяхното място ще са българи, като в петък и събота в някакъв миг стопираме входа ", споделя Радослав Мирчев.
В Terminal 1 чужденците също са към 50%. Клубът има специфичен отдел, който се занимава с туристите. Заведението набира и личен състав от чужбина, като барман от Англия е работил там към година. Използват се и всички обществени платформи, англоезични брошури, гайдове и уеб сайтове. Вносни клиенти на One more bar води TripAdvisor.
Ръстът на задграничните туристи обаче не провокира неспокойствие измежду заведенията, попадащи в така наречен група на рremium сегмента, като PM и Bedroom да вземем за пример. Тяхната идея се разграничава от тази на останалите, като те залагат главно на българска клиентела, работят с резервации и с познати.
" Аз съм признателен, че работим с постоянни клиенти. Те стоят на едни и същи места и маси. Сменяли са ги единствено, до момента в който са си избрали най-хубавата ", споделя Кръстьо Енчев, шеф на PM. Масите за празненството в събота са резервирани още в понеделник-вторник. В четвъртък също е цялостно, като масовка се пуска главно в петък. По отношение на чужденците Енчев споделя: " проявявахме интерес, разочароваха ни и го загубихме. Тези хора се държат по друг метод. Светоусещането им е друго. Те се държат все едно са в пещера. Не желая в моя клуб да идват единствено милионери, само че аз където и да съм ходил в чужбина, под 20 евро не съм плащал вход (входът за PM e 10 лева - бел. ред.) Тук първият им въпрос е безвъзмезден ли е входът. Много странни хора ", добавя той.
Смесването на културите за столицата обаче дава още един тласък за раздвижването на стопанската система на нощта.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ