Тоти: Спалети пристигна в Рома с целта да ме откаже от футбола, но клубът ме разочарова повече
Клубната емблема на РомаФранческо Тоти даде любопитно изявление пред някогашния си съотборник в националния тим на ИталияЛука Тони за Prime Video Sport. В него именитият нападател показа какъв брой тежко е приел отдръпването си от футбола и приказва по други тематики от близо 25-годишната си кариера в римския клуб.
За фамилната обич към Рома
Вкъщи бяхме единствено почитатели на Рома, само баба и дядо бяха малко насочени към Лацио. Нито един път в моята 25-годишна кариера татко ми не ми сподели, че съм добър, само че можех да видя, че родителите ми се гордееха с мен. Когато бях на 12 години, Ариедо Брайда пристигна в моя дом и предложи 160 млн. италиански лири, с цел да ме води в Милан. Майка ми обаче искаше да ме защищити и пожела да остана в Рим, тъй че нищо не се получи.
За началото на кариерата си и други отказани предложения
За мен Джузепе Джанини беше господ, а единствено няколко месеца по-късно към този момент играех с него. Карло Мацоне пък ми беше като втори татко. Той промени моята кариера. Освен Реал Мадрид, получих голяма оферта от американската Мейджър Лийг Сокър. Преди прощалния ми мач пък получих позвъняване от Синиша Михайлович, който ме искаше в Торино. Аз обаче в никакъв случай не бих приел да нося друга фланелка, тъй че нямам никакви съжаления. Моят избор постоянно е бил единствено и само Рома. Още през цялото време си мислех: “Роден съм тук и ще умра тук ”. Трудно ще се откри различен човек, който ще направи това, което аз сторих за моите хора и фланелка.
За края на кариерата си
Спалети пристигна в Рома през 2016-а, с цел да ме накара да се откажа с поддръжката на клуба. Постоянно имах проблеми с него, като към мен Спалети се държеше изцяло друго по отношение на 2005-а. Може би си е мислил, че тогава съм съдействал за промяната му с Клаудио Раниери, само че това не е правилно. Тогава управлението повика мен и други играчи, с цел да ни пита кого желаеме всред Роберто Манчини, Раниери и други разновидности. Когато се отдръпнах, клубът беше този, който ми сподели да спра. Един ден пристигнаха вкъщи, с цел да ми кажат, че съм щял да изиграя последното ми дерби. Не съм малоумен и знаех, че рано или късно щях да се отдръпва, само че към момента се усещах добре в главата и краката. Може би в този случай клубът ме разочарова повече от Спалети. Почувствах, че съм неуместен за клуба. Заявих, че щях да играя даже за без пари. Бих дал всичко за Рома. След това нещата не станаха по-добре. Когато стопирах да играя, като че ли нямах земя под краката си. В продължение на три седмици плаках всеки ден. Бях изплашен, усещах страховита атмосфера и изпитвах хладнина към всички. Препрочитах писмото ми за прощаване в тоалетната и плачех, мислейки какъв брой бързо изминаха тези 25 години. Бях уверен, че щях да изиграя бенефис, само че след страстите от последния ми мач осъзнах, че не бих могъл да направя още едно прощаване с футбола и Рома. За мен оня ден беше като разлъка сред майка и наследник.
За ритника към Марио Балотели , удара към Франческо Колонезе и наплюването на Кристиан Поулсен
Дълго време таях злобата си към Балотели. Той беше млад и свръхестествен, само че също по този начин нахален и самоуверен. Тогава задачата ми не беше да изравня резултата в мача. Вместо това взех решение, че в случай че имам опция, бих го пратил на трибуните. Впоследствие се чухме, извиних му се и се засмяхме. Колонезе пък ми сподели, че Кристиан не е мой наследник, поради което изгубил надзор. Дори и в този момент не мога да осъзная, че съм наплюл Поулсен, и съм компрометиран от тази постъпка. Това е противен жест и като футболист не го одобрявам, тъй като е неподобаващ.
За Скудетото си с Рома и сегашния състав
Не просто завоювах Скудетото, а го направих с моята фланелка, тъй като тази на Рома е направена като за мен. Да го преживея като капитан и романист беше неописуемо. Спечелването на Световно състезание и Скудетото са двете фантазии, които всеки състезател желае да сбъдне. Някои хора може да ме помислят за вманиачен, само че, постоянно казано, слагам Скудетото едно равнище над труимфа в Мондиала. Раниери е единственият, който може да изясни на актуалните играчи цената на тази фланелка, само че откогато се завърна, не съм се чувал с него. Също по този начин съм уверен, че щях да се разбирам с Джан Пиеро Гасперини.
За фамилната обич към Рома
Вкъщи бяхме единствено почитатели на Рома, само баба и дядо бяха малко насочени към Лацио. Нито един път в моята 25-годишна кариера татко ми не ми сподели, че съм добър, само че можех да видя, че родителите ми се гордееха с мен. Когато бях на 12 години, Ариедо Брайда пристигна в моя дом и предложи 160 млн. италиански лири, с цел да ме води в Милан. Майка ми обаче искаше да ме защищити и пожела да остана в Рим, тъй че нищо не се получи.
За началото на кариерата си и други отказани предложения
За мен Джузепе Джанини беше господ, а единствено няколко месеца по-късно към този момент играех с него. Карло Мацоне пък ми беше като втори татко. Той промени моята кариера. Освен Реал Мадрид, получих голяма оферта от американската Мейджър Лийг Сокър. Преди прощалния ми мач пък получих позвъняване от Синиша Михайлович, който ме искаше в Торино. Аз обаче в никакъв случай не бих приел да нося друга фланелка, тъй че нямам никакви съжаления. Моят избор постоянно е бил единствено и само Рома. Още през цялото време си мислех: “Роден съм тук и ще умра тук ”. Трудно ще се откри различен човек, който ще направи това, което аз сторих за моите хора и фланелка.
За края на кариерата си
Спалети пристигна в Рома през 2016-а, с цел да ме накара да се откажа с поддръжката на клуба. Постоянно имах проблеми с него, като към мен Спалети се държеше изцяло друго по отношение на 2005-а. Може би си е мислил, че тогава съм съдействал за промяната му с Клаудио Раниери, само че това не е правилно. Тогава управлението повика мен и други играчи, с цел да ни пита кого желаеме всред Роберто Манчини, Раниери и други разновидности. Когато се отдръпнах, клубът беше този, който ми сподели да спра. Един ден пристигнаха вкъщи, с цел да ми кажат, че съм щял да изиграя последното ми дерби. Не съм малоумен и знаех, че рано или късно щях да се отдръпва, само че към момента се усещах добре в главата и краката. Може би в този случай клубът ме разочарова повече от Спалети. Почувствах, че съм неуместен за клуба. Заявих, че щях да играя даже за без пари. Бих дал всичко за Рома. След това нещата не станаха по-добре. Когато стопирах да играя, като че ли нямах земя под краката си. В продължение на три седмици плаках всеки ден. Бях изплашен, усещах страховита атмосфера и изпитвах хладнина към всички. Препрочитах писмото ми за прощаване в тоалетната и плачех, мислейки какъв брой бързо изминаха тези 25 години. Бях уверен, че щях да изиграя бенефис, само че след страстите от последния ми мач осъзнах, че не бих могъл да направя още едно прощаване с футбола и Рома. За мен оня ден беше като разлъка сред майка и наследник.
За ритника към Марио Балотели , удара към Франческо Колонезе и наплюването на Кристиан Поулсен
Дълго време таях злобата си към Балотели. Той беше млад и свръхестествен, само че също по този начин нахален и самоуверен. Тогава задачата ми не беше да изравня резултата в мача. Вместо това взех решение, че в случай че имам опция, бих го пратил на трибуните. Впоследствие се чухме, извиних му се и се засмяхме. Колонезе пък ми сподели, че Кристиан не е мой наследник, поради което изгубил надзор. Дори и в този момент не мога да осъзная, че съм наплюл Поулсен, и съм компрометиран от тази постъпка. Това е противен жест и като футболист не го одобрявам, тъй като е неподобаващ.
За Скудетото си с Рома и сегашния състав
Не просто завоювах Скудетото, а го направих с моята фланелка, тъй като тази на Рома е направена като за мен. Да го преживея като капитан и романист беше неописуемо. Спечелването на Световно състезание и Скудетото са двете фантазии, които всеки състезател желае да сбъдне. Някои хора може да ме помислят за вманиачен, само че, постоянно казано, слагам Скудетото едно равнище над труимфа в Мондиала. Раниери е единственият, който може да изясни на актуалните играчи цената на тази фланелка, само че откогато се завърна, не съм се чувал с него. Също по този начин съм уверен, че щях да се разбирам с Джан Пиеро Гасперини.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ




