КДК Враца отбеляза 120 години от рождението на Пеко Тодоров
Клубът на дейците на културата във Враца означи 120-та годишнина от рождението на Петър Тодоров – Пеко.
Мая Антова – организатор в отдел „ Нова история “ на Врачанския исторически музей и член на КДК - Враца, срещна присъстващите с главните аспекти от живота и делото на Петър Тодоров – Пеко.
Бележитият музикант, възпитател, културен и публичен деятел е роден на 11-ти август 1905 година във Враца и дава своя скъп принос за културното развиване на града.
След като приключва гимназия, отпътува за Париж, където три години учи в музикално учебно заведение. След това продължава в Музикалната академия в София и свири в царския оркестър, с който изнасят концерти и в чужбина. Едновременно с това е цигулар и в университетския оркестър.
Завършва академията с отличие, само че войната и бомбардировките над София, го принуждават да се върне във Враца със брачната половинка си Параскева. Заедно с учителската специалност, Петър Тодоров приготвя млади гении в детската музикална школа по изкуствата, основана през 1950 година
Той е създател и дълготраен живописен началник и на детския струнен оркестър към тогавашния Пионерски дом. Ръководи хор „ Орфей ” и хора към Дома на учителя. Под диригентската му палка прозвучават безчет песни и оркестрови пиеси.
Петър Тодоров, дружно с Донаган Андреев, Жана Новкиришка, Димитър Шонев, Ангел Ангелов-Вентото и други врачани, осенени от музикалното изкуство, през 1953 г основават самодейната опера. Към нея се построява хор от 60 артисти и оркестър с 40 музиканти, ръководени от Петър Тодоров.
Първата оперна режисура на сцената на читалище „ Развитие ” е „ Травиата ” на Верди на 2 май 1954 година Тя се играе 52 пъти под диригентската палка на Петър Тодоров.
След едно от представленията споделя пред публицисти: ”От 15-годишен излизам на сцената. И всякога изпитвам изключително неспокойствие, като че ли съм пред аудитория за първи път. После идва това неуловимо знамение, което те сграбчва и те кара да забравиш всичко в близост. Аз го назовавам щастието от до момента с изкуството. То е твое, и единствено твое. Никой не може да ти отнеме тези прелестни мигове ”.
За дългогодишната си педагогическа и диригентска активност Петър Тодоров е награден с държавни оценки. През 1998 година Общинският съвет му присъжда посмъртно званието „ Почетен жител на Враца ”.
На паметната среща в КДК участваха членове на клуба и жители, които персонално са го познавали. В прочувствен роман, свои мемоари за него споделиха публицистите Цветана Евгениева и Христина Андреева, педагогът Радка Миланова, Евелина Васкова - шеф на Дома на науката и техниката във Враца, инж.Атанас Пенков и др.
Мая Антова – организатор в отдел „ Нова история “ на Врачанския исторически музей и член на КДК - Враца, срещна присъстващите с главните аспекти от живота и делото на Петър Тодоров – Пеко.
Бележитият музикант, възпитател, културен и публичен деятел е роден на 11-ти август 1905 година във Враца и дава своя скъп принос за културното развиване на града.
След като приключва гимназия, отпътува за Париж, където три години учи в музикално учебно заведение. След това продължава в Музикалната академия в София и свири в царския оркестър, с който изнасят концерти и в чужбина. Едновременно с това е цигулар и в университетския оркестър.
Завършва академията с отличие, само че войната и бомбардировките над София, го принуждават да се върне във Враца със брачната половинка си Параскева. Заедно с учителската специалност, Петър Тодоров приготвя млади гении в детската музикална школа по изкуствата, основана през 1950 година
Той е създател и дълготраен живописен началник и на детския струнен оркестър към тогавашния Пионерски дом. Ръководи хор „ Орфей ” и хора към Дома на учителя. Под диригентската му палка прозвучават безчет песни и оркестрови пиеси.
Петър Тодоров, дружно с Донаган Андреев, Жана Новкиришка, Димитър Шонев, Ангел Ангелов-Вентото и други врачани, осенени от музикалното изкуство, през 1953 г основават самодейната опера. Към нея се построява хор от 60 артисти и оркестър с 40 музиканти, ръководени от Петър Тодоров.
Първата оперна режисура на сцената на читалище „ Развитие ” е „ Травиата ” на Верди на 2 май 1954 година Тя се играе 52 пъти под диригентската палка на Петър Тодоров.
След едно от представленията споделя пред публицисти: ”От 15-годишен излизам на сцената. И всякога изпитвам изключително неспокойствие, като че ли съм пред аудитория за първи път. После идва това неуловимо знамение, което те сграбчва и те кара да забравиш всичко в близост. Аз го назовавам щастието от до момента с изкуството. То е твое, и единствено твое. Никой не може да ти отнеме тези прелестни мигове ”.
За дългогодишната си педагогическа и диригентска активност Петър Тодоров е награден с държавни оценки. През 1998 година Общинският съвет му присъжда посмъртно званието „ Почетен жител на Враца ”.
На паметната среща в КДК участваха членове на клуба и жители, които персонално са го познавали. В прочувствен роман, свои мемоари за него споделиха публицистите Цветана Евгениева и Христина Андреева, педагогът Радка Миланова, Евелина Васкова - шеф на Дома на науката и техниката във Враца, инж.Атанас Пенков и др.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ