,fit(768:433)&15:14:14)
Людмил Найденов: Волейболният Марек ще продлъжи да залага на младите
Клубът, който е осъществил най-вече прехвърляния в положителни европейски или на приблизително равнище клубове в чужбина за последните 15 години сме точно ние, разяснява мениджърът на ВК Марек Юнион-Ивкони.
Мениджърът на ВК Марек Юнион-Ивкони (Дупница) Людмил Найденов даде изявление пред zadupnitsa.com , в което приказва за миналия сезон, задачите пред клуба и политиката на развиване.
Г-н Найденов, за мъжкия тим на „ Марек Юнион-Ивкони “ годината завърши. Отборът въпреки всичко резервира мястото си в Ефбет Супер Волей след победа в мача на оцеляването с Дунав (Русе). Очаквахте ли подобен процес на събитията през годината?
Ако кажа, че не съм го очаквал – ще излъжа. Да, допусках сходен сюжет, който в последна сметка се случи. С оглед на селекциите в тимовете, повишението на равнището на игра, повишените фрапантно бюджети – знаех, че ние няма по какъв начин да бъдем измежду челниците. Виждате, че в тимовете към този момент играят и положителни чужденци, в резултат на повишените бюджети в клубовете, които подвигат равнището на шампионата ни. В същото време, знаете че политиката на нашия клуб в последните 15 години е една – налагане и път на развиване на наши си момчета от школата. Не инцидентно от всички тимове и в Ефбет Супер Волей и във Висша лига, ние сме най-младият тим със междинна възраст съвсем 19 години.
Младостта ли бе главната причина, тимът да завърши на 11-о място?
В по-голямата си част – да. За някои играчи, това бе първи сезон при мъжете. Някои са още юноши, само че ги постановяваме при мъжете. Липсата на опит, както и разликата сред юношеския и мъжкия волейбол, разбираемо си споделиха думата. В интерес на истината, изпуснахме и два мача, които в случай че бяхме спечелили – евентуално щяхме да бъдем с още едно или две места по-напред, и да не се доближава до плейаут с Дунав.
,fit(1100:608) )
Какви са изводите след този сезон?
Изводите се надявам да си ги вършат най-много играчите. Ние не сме клуб еднодневка или изкуствено основан, който да взима наемници за по една-две години, да реализира епизодични триумфи и след това да завърши и изчезне от волейболната карта на България. Изводите са за играчите, които получиха късмет да играят на тази нежна възраст, да натрупат мачове, опит и да се развиват като играчи. Ако желаят да създадат кариера и в чужбина, би трябвало да правят оценка това, което получават като късмет в Марек.
Предстои среща на управлението, на което да проучваме представянето на играчите и най-много в посока, на кои да продължим да даваме късмет за развиване и кои са с лимитирани благоприятни условия. За себе си имам отговор, само че ще го споделя на срещата с президента ни Ивайло Константинов и с другите от управлението. Разбира се, ще чуем и оценката на треньорския щаб.
 )
Юношата Георги Бъчваров (в ляво) е измежду обещаващите състезатели в клуба
Все повече клубове в България към този момент боравят с бюджети в размери над милион, което докара до привличането на класни играчи и от чужбина. Нивото на шампионата скочи фрапантно. Каква ще бъде реакцията на Марек при тези условия?
Ако очаквате да кажа, че ще вдигнем и ние бюджета до милион-два или повече, както някои клубове – няма да го кажа. Философията на нашия клуб от 15 години споделих каква е – създаване на лични фрагменти, налагането им при мъжете, и който се развие да продължава кариерата си в чужбина. И да вдигнем бюджета двойно и тройно и да притеглим положителни волейболисти от чужбина, то това значи да спрем развиването на нашите си фрагменти. Ако извършите една статистика за последните, както споделих 15-ина години – ще видите, че тимът, който е осъществил най-вече прехвърляния в положителни европейски или на приблизително равнище клубове в чужбина сме точно ние.
Не инцидентно на моменти ни съпоставят с футболния Аякс в това отношение. Дали, в случай че бяхме поели политика на играчи-наемници, щяха да излязат играчи от калибъра на Цветан Соколов, Дмитрий Бахов, македонеца Гьорги Гьоргиев, Тодор Вълчев, или пък щеше ли да се появи Елица Василева, която привлякохме и… тренираше с момчетата. Говореше се, че Соколов бил пълен, Бахов и Вълчев били ниски, Гьоргиев нямал взор и пас за разпределител. И ето какво стана. Соколов няма да разясня, всички го знаят. Бахов става европейски клубен първенец, Гьоргиев прави доста добра кариера в чужбина. Вълчев игра в Русия и още в няколко мощни тимове. Между другото ще ви кажа един любопитен образец точно с Гьоргиев, който взехме от Македония на 16 години и незабавно го хвърлихме в борбите. През 2014 година, към него имаше оферта от звездния тогава тим на Тренто с Радостин Стойчев. Искаха го за втори разпределител. Момчето тогава сподели: Аз съм на години, в които би трябвало да играя, а не да съм запаса за няколко хиляди евро повече. И остана още една година в Дупница и станахме за 4-ти път подред първенци. После пое пътя си към Турция, Франция, Полша, игра предходната година в Хебър.
 )
В четири следващи сезона Марек бе първенец на България
Последният сходен образец е с национала Светослав Иванов. Преди две години, след мощните си изяви във VNL имаше оферта от гранд в Германия и от първокласен тим в Италия. Финансовите условия е ясно, че бяха в пъти по-добри от тези, които ние предлагаме, само че и той тогава сподели: Искам да се развъртвам, рано e да бъда запаса. И остана. Впоследствие пристигна офертата от турския първокласен Джизре, от където подсигуряваха, че той ще играе и малко преди края на първия полусезон се реализира трансфер. Но виждате, че в този момент прави възторг в Турция и притегля погледите на по-силните тимове.
Да не забравяме и разпределителя Светослав Станков. Младо момче, също беше отписван, само че към този момент пое по своя път. Игра в Полша, в този момент е в Израел, където доближи до четвъртфинал в европейските клубни шампионати. Играе титуляр, а е едвам на 23 години. Попадна и в разширения състав на националния тим. Тук е и мястото да отбележа, че ние не стопираме играчите си да се развиват. Имат ли предложения, с условия по-добри от нашите, незабавно сядаме и беседваме. Първо изискванията на играча дали го устройват и по-късно клубните условия. Последните образци са и Димитър Дулчев, който игра в чужбина, а тази в Дея спорт и Цветелин Цветанов, който игра в чужбина и даже в Индия до преди месец. Тези играчи би трябвало да бъдат и образец на сегашните ни момчета в тима, че с доста труд, тренировки и себераздаване всеки ден – резултатите и прехвърлянията идват. Трябва да заловен шанса и да не го изпускат.
 )
От думите ви, да разбираме ли, че ще продължите да налагате сегашните момчета?
Разбирайте, че няма да изневерим на политиката си да постановяваме наши момчета. Ще търсим, несъмнено, като към този момент и повеждам диалози с перспективни момчета за новия сезон. Но наложително ще бъдат волейболисти, които ще са благосъстоятелност на клуба. Интеграцията на момчета от школата при мъжете ще продължи. Аз не помня случай на клуб, който да е ставал първенец единствено и само със лични играчи и да е реализирал победи в Шампионската лига против европейски тимове с десетократно, че и повече по-големи бюджети от нашия. И то 4 години подред. Е, ние сме го правили. Иначе другата опция каква е – подвигаме бюджета, почваме да вземаме положителни чужденци, връщаме си някои от нашите момчета и ще се бутаме в шамарите на медалите, нагледно казано. Но, тогава ще би трябвало да чакаме в школата да се появи някой нов Соколов, с цел да може да заиграе в мъжкия тим. Спортът с изключение на бизнес е и обществен феномен, тъй като притегля хиляди деца да спортуват, построява привички, учи ги на дисциплинираност и работа в екип, водят здравословен метод на живот… А това ги построява и като персони в живота им.
Феновете обаче желаят мощен тим, който да бъде в борбата за медалите…?
Това значи привличането на наемници, епизодични триумфи или орден, и да оставим школата на процедура про-форма. Имаме над 220 деца при момчетата и девойките, които са от града и селата. Това са децата на Дупница, които в сегашната реалност мъчно биха се стимулирали да упражняват до толкоз, че да влязат при мъжете. В днешните години е мъчно да вкараш децата в залата да спортуват, а какво остава да задържиш интереса им и ги накараш да преследват цел. Със сигурност би трябвало да има баланс сред опит и младост, и в тази тенденция ще бъдат диалозите с президента на клуба. А на почитателите ще кажа едно – подкрепяйте във всеки един мач Марек Юнион-Ивкони. Това са децата на Дупница и те би трябвало да усещат поддръжката, с цел да израстват, даже и когато губят.
 )
Оценката ви за клубния волейбол в България?
Безспорно тази година станахме и ставаме очевидци на доста завладяващо състезание. Толкова срещи с не предупреден край аз не помня да сме имали. Нивото скочи съществено, респективно и зрителската публика. Форматът 12 тима се оказа най-сполучлив. Факт е, че към този момент имаме и ефирен артикул, който задоволява ползите на волейболните почитатели и на хората, които популяризират и подкрепят нашия спорт. Няма по какъв начин да не отчетем и обстоятелството, че самостоятелността на НВЛ е и една от аргументите за това. На все по-заден проект остават персоналните клубни ползи в работните срещи. Клубовете се събираме, дискутираме, решаваме. Т.е. ние си дефинираме сами бъдещето, само че от ден на ден натежава задачата – развиване на клубния волейбол като цяло. Индикациите са, че идната година ще бъде още по-силно шампионата, което може единствено да ни радва.
Снимки: Startphoto
Мениджърът на ВК Марек Юнион-Ивкони (Дупница) Людмил Найденов даде изявление пред zadupnitsa.com , в което приказва за миналия сезон, задачите пред клуба и политиката на развиване.
Г-н Найденов, за мъжкия тим на „ Марек Юнион-Ивкони “ годината завърши. Отборът въпреки всичко резервира мястото си в Ефбет Супер Волей след победа в мача на оцеляването с Дунав (Русе). Очаквахте ли подобен процес на събитията през годината?
Ако кажа, че не съм го очаквал – ще излъжа. Да, допусках сходен сюжет, който в последна сметка се случи. С оглед на селекциите в тимовете, повишението на равнището на игра, повишените фрапантно бюджети – знаех, че ние няма по какъв начин да бъдем измежду челниците. Виждате, че в тимовете към този момент играят и положителни чужденци, в резултат на повишените бюджети в клубовете, които подвигат равнището на шампионата ни. В същото време, знаете че политиката на нашия клуб в последните 15 години е една – налагане и път на развиване на наши си момчета от школата. Не инцидентно от всички тимове и в Ефбет Супер Волей и във Висша лига, ние сме най-младият тим със междинна възраст съвсем 19 години.
Младостта ли бе главната причина, тимът да завърши на 11-о място?
В по-голямата си част – да. За някои играчи, това бе първи сезон при мъжете. Някои са още юноши, само че ги постановяваме при мъжете. Липсата на опит, както и разликата сред юношеския и мъжкия волейбол, разбираемо си споделиха думата. В интерес на истината, изпуснахме и два мача, които в случай че бяхме спечелили – евентуално щяхме да бъдем с още едно или две места по-напред, и да не се доближава до плейаут с Дунав.
Какви са изводите след този сезон?
Изводите се надявам да си ги вършат най-много играчите. Ние не сме клуб еднодневка или изкуствено основан, който да взима наемници за по една-две години, да реализира епизодични триумфи и след това да завърши и изчезне от волейболната карта на България. Изводите са за играчите, които получиха късмет да играят на тази нежна възраст, да натрупат мачове, опит и да се развиват като играчи. Ако желаят да създадат кариера и в чужбина, би трябвало да правят оценка това, което получават като късмет в Марек.
Предстои среща на управлението, на което да проучваме представянето на играчите и най-много в посока, на кои да продължим да даваме късмет за развиване и кои са с лимитирани благоприятни условия. За себе си имам отговор, само че ще го споделя на срещата с президента ни Ивайло Константинов и с другите от управлението. Разбира се, ще чуем и оценката на треньорския щаб.
Юношата Георги Бъчваров (в ляво) е измежду обещаващите състезатели в клуба
Все повече клубове в България към този момент боравят с бюджети в размери над милион, което докара до привличането на класни играчи и от чужбина. Нивото на шампионата скочи фрапантно. Каква ще бъде реакцията на Марек при тези условия?
Ако очаквате да кажа, че ще вдигнем и ние бюджета до милион-два или повече, както някои клубове – няма да го кажа. Философията на нашия клуб от 15 години споделих каква е – създаване на лични фрагменти, налагането им при мъжете, и който се развие да продължава кариерата си в чужбина. И да вдигнем бюджета двойно и тройно и да притеглим положителни волейболисти от чужбина, то това значи да спрем развиването на нашите си фрагменти. Ако извършите една статистика за последните, както споделих 15-ина години – ще видите, че тимът, който е осъществил най-вече прехвърляния в положителни европейски или на приблизително равнище клубове в чужбина сме точно ние.
Не инцидентно на моменти ни съпоставят с футболния Аякс в това отношение. Дали, в случай че бяхме поели политика на играчи-наемници, щяха да излязат играчи от калибъра на Цветан Соколов, Дмитрий Бахов, македонеца Гьорги Гьоргиев, Тодор Вълчев, или пък щеше ли да се появи Елица Василева, която привлякохме и… тренираше с момчетата. Говореше се, че Соколов бил пълен, Бахов и Вълчев били ниски, Гьоргиев нямал взор и пас за разпределител. И ето какво стана. Соколов няма да разясня, всички го знаят. Бахов става европейски клубен първенец, Гьоргиев прави доста добра кариера в чужбина. Вълчев игра в Русия и още в няколко мощни тимове. Между другото ще ви кажа един любопитен образец точно с Гьоргиев, който взехме от Македония на 16 години и незабавно го хвърлихме в борбите. През 2014 година, към него имаше оферта от звездния тогава тим на Тренто с Радостин Стойчев. Искаха го за втори разпределител. Момчето тогава сподели: Аз съм на години, в които би трябвало да играя, а не да съм запаса за няколко хиляди евро повече. И остана още една година в Дупница и станахме за 4-ти път подред първенци. После пое пътя си към Турция, Франция, Полша, игра предходната година в Хебър.
В четири следващи сезона Марек бе първенец на България
Последният сходен образец е с национала Светослав Иванов. Преди две години, след мощните си изяви във VNL имаше оферта от гранд в Германия и от първокласен тим в Италия. Финансовите условия е ясно, че бяха в пъти по-добри от тези, които ние предлагаме, само че и той тогава сподели: Искам да се развъртвам, рано e да бъда запаса. И остана. Впоследствие пристигна офертата от турския първокласен Джизре, от където подсигуряваха, че той ще играе и малко преди края на първия полусезон се реализира трансфер. Но виждате, че в този момент прави възторг в Турция и притегля погледите на по-силните тимове.
Да не забравяме и разпределителя Светослав Станков. Младо момче, също беше отписван, само че към този момент пое по своя път. Игра в Полша, в този момент е в Израел, където доближи до четвъртфинал в европейските клубни шампионати. Играе титуляр, а е едвам на 23 години. Попадна и в разширения състав на националния тим. Тук е и мястото да отбележа, че ние не стопираме играчите си да се развиват. Имат ли предложения, с условия по-добри от нашите, незабавно сядаме и беседваме. Първо изискванията на играча дали го устройват и по-късно клубните условия. Последните образци са и Димитър Дулчев, който игра в чужбина, а тази в Дея спорт и Цветелин Цветанов, който игра в чужбина и даже в Индия до преди месец. Тези играчи би трябвало да бъдат и образец на сегашните ни момчета в тима, че с доста труд, тренировки и себераздаване всеки ден – резултатите и прехвърлянията идват. Трябва да заловен шанса и да не го изпускат.
От думите ви, да разбираме ли, че ще продължите да налагате сегашните момчета?
Разбирайте, че няма да изневерим на политиката си да постановяваме наши момчета. Ще търсим, несъмнено, като към този момент и повеждам диалози с перспективни момчета за новия сезон. Но наложително ще бъдат волейболисти, които ще са благосъстоятелност на клуба. Интеграцията на момчета от школата при мъжете ще продължи. Аз не помня случай на клуб, който да е ставал първенец единствено и само със лични играчи и да е реализирал победи в Шампионската лига против европейски тимове с десетократно, че и повече по-големи бюджети от нашия. И то 4 години подред. Е, ние сме го правили. Иначе другата опция каква е – подвигаме бюджета, почваме да вземаме положителни чужденци, връщаме си някои от нашите момчета и ще се бутаме в шамарите на медалите, нагледно казано. Но, тогава ще би трябвало да чакаме в школата да се появи някой нов Соколов, с цел да може да заиграе в мъжкия тим. Спортът с изключение на бизнес е и обществен феномен, тъй като притегля хиляди деца да спортуват, построява привички, учи ги на дисциплинираност и работа в екип, водят здравословен метод на живот… А това ги построява и като персони в живота им.
Феновете обаче желаят мощен тим, който да бъде в борбата за медалите…?
Това значи привличането на наемници, епизодични триумфи или орден, и да оставим школата на процедура про-форма. Имаме над 220 деца при момчетата и девойките, които са от града и селата. Това са децата на Дупница, които в сегашната реалност мъчно биха се стимулирали да упражняват до толкоз, че да влязат при мъжете. В днешните години е мъчно да вкараш децата в залата да спортуват, а какво остава да задържиш интереса им и ги накараш да преследват цел. Със сигурност би трябвало да има баланс сред опит и младост, и в тази тенденция ще бъдат диалозите с президента на клуба. А на почитателите ще кажа едно – подкрепяйте във всеки един мач Марек Юнион-Ивкони. Това са децата на Дупница и те би трябвало да усещат поддръжката, с цел да израстват, даже и когато губят.
Оценката ви за клубния волейбол в България?
Безспорно тази година станахме и ставаме очевидци на доста завладяващо състезание. Толкова срещи с не предупреден край аз не помня да сме имали. Нивото скочи съществено, респективно и зрителската публика. Форматът 12 тима се оказа най-сполучлив. Факт е, че към този момент имаме и ефирен артикул, който задоволява ползите на волейболните почитатели и на хората, които популяризират и подкрепят нашия спорт. Няма по какъв начин да не отчетем и обстоятелството, че самостоятелността на НВЛ е и една от аргументите за това. На все по-заден проект остават персоналните клубни ползи в работните срещи. Клубовете се събираме, дискутираме, решаваме. Т.е. ние си дефинираме сами бъдещето, само че от ден на ден натежава задачата – развиване на клубния волейбол като цяло. Индикациите са, че идната година ще бъде още по-силно шампионата, което може единствено да ни радва.
Снимки: Startphoto
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ