Самоуважението води до самодисциплина, а това е реална власт - КЛИНТ ИСТУУД
Клинт Истууд е знак на коравия, самоуверен и смел мъж, който, щом се появи на екрана, взема решение всички проблеми.
Ролите му в уестърните и екшън филмите от 60-те и 70-те години на предишния век са негово второ „ аз “.
Завинаги в международната кино история остават неговите ленти: „ За няколко $ повече “, „ Добрият, неприятният и злият “, „ Река на тайните “, „ Бягство от Алкатрас “, „ Птица “, „ Непростимо “, „ Бледият ездач “ – и още доста други, които са се трансформирали в емблема за повече от едно потомство киномани.
Рядко ме тормозеха като дете. Първо, бях най-високият в класа, и второ, ние непрекъснато се местихме. Вечно бяхме в придвижване, а аз постоянно бях новият в класа. Всяко дете, несъмнено, искаше да ревизира кой съм аз. Бях много свенлив, само че през по-голямата част от времето трябваше да разпределям шамари зад врата на всевъзможни идиоти.
В детството си свирех на флигорна, а съседските деца ме гледаха, и като че ли се питаха: „ Що за загубеняк? “
Изправени пред проблем, който гамен е направил през днешния ден, хората споделят, че би трябвало да схванат държанието му от позиция на логиката на психиката. А ние просто сритвахме задника на грубияна.
„ Мачо “ беше фешън дума от 80-те години. Но аз по този начин и не разбрах до дъно какво значи. Дали мачо е този, който върви в близост, ръси тестостерон и може да отвори вратата с крайник?
Така се получи, че съм умъртвил доста хора на екрана. Възможно е това да е катарзис, а може да е просто садизъм. Или нищо да не значи.
Имах интервал в живота си, когато при мен идваха хора, и ме молеха да оставя подпис на револвера им.
Когато режисьорът изкрещи „ Камера “, дори конете се плашат.
През целия си живот не съм срещал нито един талант – съгласно мен талант е този, който е добър в това, което ненавижда. Да бъдеш сполучлив и популярен в това, което ти харесва – това го може всеки.
Обичам да работя с хора, които нямат потребност да потвърждават нещо.
Трябва да се отнасяте съществено към работата и несериозно към себе си.
В актьорската школа ми споделяха: „ За Бога, не прави нищо, просто спри “. Гари Купър, да вземем за пример, чудесно умееше да не прави нищо.
Предпочитам да съм зад камерата, в сравнение с пред нея. Там можеш да носиш каквито си искаш облекла.
Невъзможно е да научите човек да бъде артист, само че може да извършите по този начин, че той самичък да се научи.
Може да репетираш ролята 100 пъти, а може просто я изиграеш. Предпочитам второто.
Предпочитам да ме назовават „ икона “, в сравнение с да ми викат:„ Ей, ти! “
Бюджетите на актуалните филми са толкоз огромни, че може да стигнат за пазаруването на неголяма страна.
Холивуд, както знаете, възвеличава физическата храброст … Ако аз за себе си трябваше да дефинира смелостта, не бих споделил, че е подобаваща за екранизиране. Бих споделил, че това е качество, което подтиква хората, което им разрешава да се движат напред и да погледнат оттатък себе си.
Казват, че браковете се подписват на небето. Но нали оттова идват гръмотевиците и мълниите?!
Има единствено един метод да имаме благополучие в брака и колкото по-скоро го науча, толкоз по-скоро ще се оженя още веднъж.
Колкото по-възрастен ставаш, толкоз повече започваш да обичаш децата си.
Изисква се голяма дисциплинираност, с цел да овладееш въздействието и мощта, която имаш над живота на хората.
Добрият човек постоянно познава границите си.
Не имам вяра в скептицизма. Ако нещо не става по този начин, както желаете, продължавайте напред. Ако мислите, че ще вали, ще завали.
Всички ние кипваме при разнообразни температури.
Понякога, в случай че желаете да видите смяна към по-добро, би трябвало да вземете нещата в свои ръце.
Уважавайте вашите старания, уважавайте себе си. Самоуважението води до самодисциплина. Когато и двете са под ваш надзор, това е действителна власт.
Може би стартирам да мисля като дъртак, само че считам, че хората са станали по-гневни и нетолерантни, в сравнение с са били преди. Преди можехме да изразим противоречие по значим въпрос и отново оставахме другари. А през днешния ден този, които не е склонен с теб, е простак и глупак.
Всеки би трябвало да остави всеки на мира.
С напредването на възрастта би трябвало да се дисциплинираме и да продължим да се развиваме, да се разширяваме, да учим, да поддържаме мозъците си дейни и отворени.
Да приемаш възрастта си с признателност – това е популярен подарък! Но на мен ми е късно да се изучавам на такива неща…
Майка ми умря, когато беше на 97 години. Преди гибелта си тя ми споделяше: „ Искам да си отида, остарях “. Аз й отговарях: „ Не, още три години, единствено три години, и ще отбележиш столетие “. Но тя не искаше да ме слуша. Веднъж ми сподели: „ Просто ме погледни в очите “. Погледнах и разбрах всичко.
Искаш или не, би трябвало да си признаеш, че гибелта съществува. Но аз не се багра от нея. Вярвам, че когато пристигна твоето време, би трябвало да си вървиш. Такава договорка си сключил при раждането си.
с Мерил Стрийп
