В ИСУЛ въвеждат нов вид интервенции при напреднали тумори на главата и шията
Клиниката по УНГ заболявания на УМБАЛ „ Царица Йоанна - ИСУЛ “ вкара като рутинна процедура всички типове реконструкции при лекуването на недостатъци заради напреднали тумори в региона на главата и шията със модерни технологии, оповестиха от лечебното заведение.
Сложните интервенции разрешават пациенти, които в други случаи биха били определяни като неоперабилни, да бъдат коренно оперирани, а при някои от тях да бъдат запазвани говорът и гълтателната функционалност, прецизират от там.
При този вид интервенции тъканта, която е изрязана от език, джука празнина или гълтач може да бъде заместена с тъкан от ръката или крайници.
„ В онкохирургията, когато би трябвало да се отстранят по-големи тумори, главната идея е преди всичко да се отстрани коренно туморът, само че на второ място, в случай че имаме опция, би трябвало оптимално да запазим функционалността на хранене, дишане и диалект “, изяснява доцент Тодор Попов, началник на екипа, провел такава намеса. в клиниката.
За да се реализира интервенцията се взема сектор от предмишницата, който се отрязва дружно с част от хранещата го артерия и вена радиалис. Качва се в оперативното ложе на шията или устната празнина, където се е оформил недостатък поради отстранения израстък. Прави се извънредно тънък микросъдов тегел – вената е под 1 мм като се работи напълно под микроскоп на оптимално нарастване. Самата присадка се зарежда от кръвоносните съдове на шията. Това разрешава доста по-голяма независимост при реконструкцията на езика, джука празнина и гълтача.
Доц. Попов прецизира, че интервенцията има и своите контраиндикации: „ Трябва туморът да не е обхванал вътрешната сънна артерия – не че не можем да реконструираме и сънна артерия, само че прогнозата в тези случаи е песимистична, за жалост и в международен мащаб е признато тези пациенти да бъдат насочвани за систематична терапия “, споделя той.
Второто наложително изискване е пациентът да е душевен квалифициран, че му следва дълъг и сложен оздравителен развой, както и да разчита на поддръжка и схващане от фамилията си. По думите му, интервенцията е доста продължителна – над 9 часа.
На Националния конгрес по УНГ заболявания доцент Попов показа постигнатите до момента резултати при този вид интервенции, които са доста обнадеждаващи. Те изрично демонстрират нарастване на продължителността на живота и качеството на живот на пациентите. Половината от пациентите нямат рецидив при 2-годишно следене (при този вид карциноми рецидивите са до втората година). При 40% от болните е достигната 5-годишна преживяемост, т.е. лекарите могат да удължат живота на съвсем всеки втори пациент.
„ Става въпрос за карциноми в доста напреднал етап “, акцентира експертът.
Доц. Попов обаче отбелязва, че има сериозен проблем със заплащането на интервенцията, тъй като НЗОК не прави разлика сред рутинна намеса и тази интервенция, която продължава през целия ден, ангажира голям запас от хора, ангажира материалната база на клиниката, защото се реализира на няколко операционни маси, включва доста потреблението на разнообразни сетове от принадлежности.
„ Целият труд е за сметка на лекарите и сестрите и вместо да носи доходи за клиниката, по-скоро генерира загуби “, разяснява той.
Според доцент Попов съществува проблем с остойностяването на клиничните пътеки при УНГ заболяванията като цяло.
Сложните интервенции разрешават пациенти, които в други случаи биха били определяни като неоперабилни, да бъдат коренно оперирани, а при някои от тях да бъдат запазвани говорът и гълтателната функционалност, прецизират от там.
При този вид интервенции тъканта, която е изрязана от език, джука празнина или гълтач може да бъде заместена с тъкан от ръката или крайници.
„ В онкохирургията, когато би трябвало да се отстранят по-големи тумори, главната идея е преди всичко да се отстрани коренно туморът, само че на второ място, в случай че имаме опция, би трябвало оптимално да запазим функционалността на хранене, дишане и диалект “, изяснява доцент Тодор Попов, началник на екипа, провел такава намеса. в клиниката.
За да се реализира интервенцията се взема сектор от предмишницата, който се отрязва дружно с част от хранещата го артерия и вена радиалис. Качва се в оперативното ложе на шията или устната празнина, където се е оформил недостатък поради отстранения израстък. Прави се извънредно тънък микросъдов тегел – вената е под 1 мм като се работи напълно под микроскоп на оптимално нарастване. Самата присадка се зарежда от кръвоносните съдове на шията. Това разрешава доста по-голяма независимост при реконструкцията на езика, джука празнина и гълтача.
Доц. Попов прецизира, че интервенцията има и своите контраиндикации: „ Трябва туморът да не е обхванал вътрешната сънна артерия – не че не можем да реконструираме и сънна артерия, само че прогнозата в тези случаи е песимистична, за жалост и в международен мащаб е признато тези пациенти да бъдат насочвани за систематична терапия “, споделя той.
Второто наложително изискване е пациентът да е душевен квалифициран, че му следва дълъг и сложен оздравителен развой, както и да разчита на поддръжка и схващане от фамилията си. По думите му, интервенцията е доста продължителна – над 9 часа.
На Националния конгрес по УНГ заболявания доцент Попов показа постигнатите до момента резултати при този вид интервенции, които са доста обнадеждаващи. Те изрично демонстрират нарастване на продължителността на живота и качеството на живот на пациентите. Половината от пациентите нямат рецидив при 2-годишно следене (при този вид карциноми рецидивите са до втората година). При 40% от болните е достигната 5-годишна преживяемост, т.е. лекарите могат да удължат живота на съвсем всеки втори пациент.
„ Става въпрос за карциноми в доста напреднал етап “, акцентира експертът.
Доц. Попов обаче отбелязва, че има сериозен проблем със заплащането на интервенцията, тъй като НЗОК не прави разлика сред рутинна намеса и тази интервенция, която продължава през целия ден, ангажира голям запас от хора, ангажира материалната база на клиниката, защото се реализира на няколко операционни маси, включва доста потреблението на разнообразни сетове от принадлежности.
„ Целият труд е за сметка на лекарите и сестрите и вместо да носи доходи за клиниката, по-скоро генерира загуби “, разяснява той.
Според доцент Попов съществува проблем с остойностяването на клиничните пътеки при УНГ заболяванията като цяло.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ