Климатологът проф. Георги РачевПроф. Георги Рачев е роден в София.

Климатологът проф. Георги Рачев Проф. Георги Рачев е роден в София. През 1979 година завършва география и втора разгласи пред " Телеграф " каква зима ни чака. По думите му ще е топла и няма да има нищо общо с тази от времето на баба, само че скоро ще караме ски.

- Проф. Рачев, каква се чака да бъде есента?

- Можем да кажем, че на първо място тази есен продължаваме традицията всеки един месец да е по-топъл от естественото. Тази есен продължава да бъде много мека, като към днешна дата месец октомври върви с съвсем 2,5, а тук-там и с 3 градуса по-висока температура от нормалното. Искам да подчертая, че под обикновено се схващат междинните многогодишни стойности за най-съвременния интервал от 1991-2020 година. Това е доста по-топъл интервал спрямо предходния, който беше 1961-1990 година. Това подсказва нещо доста значимо - през остатъка от тази година би трябвало да се случи някакво знамение и ноември и декември би трябвало да бъдат изпълнени ден след ден от снежни индивиди и бели мечки, с цел да може 2024 година да не е по-топла от предходната година. 2023 година от своя страна пък е най-жарката, откогато се вършат метеорологични наблюдения в България. Вървим към едни нови съвременни времена и към една нова действителност. Дори и в една относително студена София през студената половина от годината листата на дърветата към момента не са окапали. Това ще се задържи до първото десетдневие на ноември месец. Сега през уикенда, изключително в понеделник, може да е налице първата слана за София, която да съблече малко дърветата. Топлото време ще се задържи в Източна България. Особено в югоизточната част на страната медиите ще бъдат залети от известия по какъв начин някъде цъфнала някоя круша или кестен, което е напълно обикновено. Лошото е, че това не би трябвало да се случва, защото компрометира пролетното развиване на трайните насаждения. Това дефинира и дълготрайната прогноза за зимата. Тя ще бъде общо взето топла и с естествени превалявания.

- Ще ни изненада ли нещо ноември?

- За да приключим с есента, поглеждаме последния месец ноември. Според европейския модел би трябвало да е малко по-топъл с към половин градус от естественото и с естествени превалявания. Нормата е сред 5,5 и 9,5 градуса междинна месечна температура. Американският модел на НОАА дава прогноза за доста по-топъл ноември с над 1 градус по-висока средномесечна температура. И преваляванията се чакат да бъдат над нормалното с към 30-40%. Но по този начин или другояче има единогласие, че ноември ще бъде по-топъл с естествени и наднормални превалявания.

- Какво демонстрира дълготрайната прогноза за зимата?

- Всички се питат каква ще бъде тя. Зимата ще бъде топла. Тя ще бъде от модерните топли зими, които няма да имат нищо общо с тези от времето на баба и дядо, да не приказваме за нашите татковци и майки. И двата огромни модела – европейският и американският, дават зимата да бъде по-топла. Глобално тя би трябвало да бъде с към 1 градус над нормата. Количеството на преваляванията би трябвало да бъде в границите на естественото. Средно на 7-8 зими се пада една, която да бъде някакво незадълбочено сходство на старите. Тя е с по-ниски температури от естественото и с повече превалявания от сняг. Такава цикличност има от 2000 година насам. Това, че се чака тя да е топла, не значи, че няма да има сняг, поледици и скреж. Тези рискови феномени ще бъдат налице, само че интервалите на снеговалежи, мощни ветрове, на пределно ниски температури ще бъдат доста по-малко, а тяхната дълготрайност ще бъде сведена до няколко дни или най-вече до седмица. Това се следи от 1995 година насам, като всички тези години след 2000 година са по-топли и по-топли. Това не се отнася единствено за България, а за Балканите и европейския континент. Тук се намесват някои „ експерти “, които обичат да бъдат в услуга на медиите и дават гръмки заглавия, че видите ли това ще бъде зимата на Ла Ниня, на по-студените океански води в източната екваториална част на Тихия океан. Според тях полярният ураган, това е един доста огромен ураган в региона на Северния полюс, няма да е толкоз мощен, което значи, че няма да може да удържа студения въздух в себе си и той ще нахлува в южна посока - било то над Канада и Съединени американски щати, било то над Европа. Глобалните модели не са доста съгласни с това систематизиране на топъл и леден въздух и с тези спекулационни условия. Те дават за декември месец температурите да бъдат сред половин и един градус по-високи от естественото за България. А естественото за нашата страна е сред 0,5 и 3,5 до 4,5 градуса. Американският модел е по-топъл с към половин градус над това, което чака европейският. Така или другояче се предвещава топло време с градус над нормата. Валежите би трябвало да са в нормата. За България средностатистически за последния съвременен интервал са сред 45 и 70 литра на квадратен метър.

- Какъв се чака да бъде кардинално най-студеният месец от годината - януари?

- Януари също се чака да бъде по-топъл от естественото, и то с повече от един градус. Обичайната температура е сред минус 0,5 и 3 градуса позитивна температура. Най-топло е по Черноморското крайбрежие, естествено в най-южните елементи на страната - в региона на Свиленград, Хасково, на Сандански и Петрич. Валежите ще бъдат в норма, като за януари месец те са сред 40 и 60 литра на квадратен метър. Планините и през ноември, и през декември получават доста количество превалявания – над 120 до 140 литра на квадратен метър. Поне от пролетта на тази година аз не съм виждал такива основни превалявания, което дефинира и ниското равнище на акумулираната вода в българските язовири.

- Какво е ситуацията с язовирите у нас поради дребното паднали превалявания?

- Жизнено нужни са тези превалявания, защото енергийните язовири са цялостни на едвам 50%. До края на месеца не се чакат превалявания със стопанско значение. Това не е добре, защото колкото е по-ниско равнището на енергийните язовири, толкоз по-неефективно работят турбините и на по-малка мощ. Това значи в интервалите, когато ще имаме повече мраз и електропотреблението ще се увеличи, водноелектрическите централи няма да могат да дадат нужната генераторна мощ. Ще имаме проблеми при всички положения, в случай че не повали доста съществено през ноември, декември и януари.

- Какво вещаят прогнозите за февруари?

- Февруари е най-краткият месец от годината, където междинните температури са сред 1,5 и 5,5 градуса. Става дума за ниската част на България, там където е концентрирано 85% от популацията на България. За февруари настава разнобой в прогнозите на двата световни модела. Европейският модел предсказва той да е по-топъл даже с градус и половина над нормата. Докато американският модел на НОАА дава естествени температури. Разликата е доста основна и доста огромна. Вярно е, че това е прогноза за след съвсем 4 месеца и до тогава нещата могат много да се трансформират. Още повече че и двата модела са динамични. В взаимозависимост от конкретиката на атмосферната циркулация се трансформират и прогнозите. Не са статични, по тази причина е хубаво да се следи всеки месец смяната в световната наклонност какво време ни чака през обособените сезони. И двата модела предвиждат норма на преваляванията, а те са много малко – сред 35 и 55 литра на квадратен метър. Това се отнася за ниската равнинна част на страната.

- Ще има ли превалявания?

- По принцип през февруари се следи един второстепенен най-малко на преваляванията, който до известна степен е подбуден и от по-малкия брой на дните през месеца. Свързан е и с умерената циклонална активност в Централното Средиземноморие. Основният най-малко за по-голямата част от България е през август, като се измества към този момент и към септември. Интересно е, че и двата модела предвещават по-топло време освен за България, само че и за цяла Европа. Особено за декември и януари предвещават съществени аномалии от 3 градуса, а през януари даже с 4 градуса в Северна Европа, най-много в Скандинавието и в северната част на европейската територия на Русия. Ако това се реализира, това дава опция да се предвижда, че няма от кое място да нахлуе мраз по по този начин наречената източна дъга в България, което доста постоянно се случва, когато имаме антициклонално положение на атмосферата, каквото е сега и каквото ще продължи да бъде най-малко до към 22-23 октомври. Мощен антициклон работи над източната част на Европа и по неговата източна външна страна над България нахлува по-хладен и относително изсъхнал въздух. Това ще дефинира времето през идната седмица, което ще бъде доста слънчево. Сутрин ще бъде хладно, та даже студено. През уикенда температурите във високите котловинни полета ще бъдат близки до 0 градуса, а по обяд ще бъде хубаво и прелестно, даже топло за края на октомври. Това е актуалната визия на огромните световни модели за развиването на времето в края на есента и вероятно за бъдещата ни зима. Предстои да забележим какво от всичко това ще се реализира, само че в последно време сезонните и месечните прогнози се оправдават в доста огромна степен. Много зависи от атмосферната циркулация и от този полярен ураган. Ако той е доста мощен, ще задържи студения въздух над Северния полюс. Това ще даде опция мокър и топъл атлантически въздух да постъпва до Балканите. Ако обаче този ураган не е толкоз мощен, това ще даде опция за нахлуването на полярни въздушни маси, които постоянно са съпроводени със съществени захлаждания. Засега се счита, че мраз ще има, само че в по-малко количество.

- Може ли да се каже дали зимата ще бъде снежна и какво количество сняг да чакаме?

- Който се опита да го каже, непосредствено ще лъже. Ще има сняг при всички положения. Подобно ще бъде ситуацията като предходните години. В Югоизточна България ще видят сняг един-два пъти от през днешния ден за на следващия ден. София ще види сняг няколко пъти, по кое време тъкмо, може да се каже единствено в средносрочните прогнози. За страдание една трайна снежна завивка за упражняване на ски спортовете ще има най-рано след 8 декември. Дори тогава се образува една снежна покрива, която не е доста трайна. Около Коледа във високата планина в пояса над 1300 метра стартира интензивно да се натрупа сняг. Лошото е, че ще бъде топло, а с цел да могат да работят оръдията за сняг, би трябвало да бъде най-малко минус 3 градуса.

проф. Георги Рачев Проф. Георги Рачев е роден в София. През 1979 година завършва география и втора е учител в катедра „ Климатология, хидрология и геоморфология ” на Геолого-географския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”

Специалист в областите възобновими енергийни запаси и качество на атмосферния въздух

Автор е на десетки научни публикации и писания

Заместник -председател на Българската асоциация на туристическите организации и ръководител на Алианса на туристическата промишленост в България