Климатологът Георги Стефанов в интервю за Ива Дойчинова в предаването

Климатологът Георги Стефанов в изявление за Ива Дойчинова в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "

В Царево е падал с 30% по-обилен проливен дъжд, само че не е довеждал до жертви и опустошения

Здравейте, скъпи слушатели на Радио “Фокус " в ден, който е ден за народен печал за четирите жертви след потопа на Южното ни Черноморие. Нямаше по какъв начин да не останем цяла седмица в тази тематика и да не създадем този петък Ден за национално съпричастие, страдалчество и емпатия. Дълбоко уверена съм в това. Аз познавах една от жертвите, ще разкажем по-късно в предаването за доктор Даниела Йорданова. Но преди този момент желая да си поговорим за едно систематично протичащо се в България феноменално следствие “След дъжд - качулка ", той народът го е споделил. При състояние, че и през днешния ден министър председателят Денков заяви за отчет от предходната година, изработен през 2022 година отчет пред служебния министър на околната среда и водите Росица Карамфилова, за това, че 360 речни сектора в страната са с понижена проводимост на водата и 7 от тях са в Царево, нищо не е направено по въпроса. За доста не направени неща, за доста пропуснати неща, най-вероятно и за лакомия ще стане дума до края на днешното предаване, напълно отдадено на тази тематика. Но преди този момент споделям здравейте в студиото на  Георги Стефанов, специалист по климатични промени, с който ще си приказваме за всички тези пропуски, не направени неща, съществуващи закони, само че не настоящи. Правилници по които ние да можем да управляваме риска при климатичните рецесии. Всъщност, какъв брой са не направените неща и кое е най-впечатляващото, в случай че би трябвало да степенуваме от най-важното към най-немаловажното.

Здравейте, благодаря за поканата. Първо, съболезнования към околните на починалите, към тази покруса, в деня на печал. Мисля, че на всички места по света, аз като дълготраен специалист, работещ в областта на климатичните промени, на всички места по света, където има положителни образци на страни по какъв начин преодоляват това световно предизвикателство, то е настъпило в резултат на огромен естествен прелом - вихър, наводняване, стихия, доста жертви, драма. В България сега има огромна доза песимизъм, виждаме го в синдикати, в политически партии, в огромна част от обществото, не се учи в образованието, дълготраен проблем, въпреки, че сме задължени по Конвенцията за климата от 1992 година да го създадем, за България от 1995 година, тогава сме я утвърдили. Но по този начин или другояче, не сме. На първо място са климатичните промени. Тези аспекти на вреди от всевъзможен темперамент - стихии, торнадо, наводнения, пожари, горещи талази, смъртоносни случаи, те де факто по публични данни на Световната метрологична организация, на Организация на обединените нации, на Червения кръст, Червения полумесец, да не ги изреждам всички. Всички водещи световни катаклизми са се нараснали три пъти за последните 30 години и ще не престават да се усилват. Особено в подтекста на идващите две години, когато цялата планета попада в цикъла на краткосрочното стопляне на Ел Ниньо и Ла Нина, това са морските течения, които оформят климата. Сега излязохме от студения и влизаме в топлия цикъл, т.е. в идващите 15-20 месеца, сигурно ще станем по целия свят очевидци на такива едни катастрофични аномалии, които ще станат всекидневие в новините. Те и в този момент са всекидневие, сред прочее.

Тоест, да се готвим за най-лошото, което сме виждали до момента?

Ами не, само че тези холивудски заглавия, които преди 10-20-30 години ни споделиха, че такива неща ще ни сполетят, те към този момент са тук. И от тук нататък, нали бяхме през вчерашния ден с сътрудници от Националния институт по хидрология и метеорология и те направиха информация за последните 30 години за преваляванията по Черноморието. Навсякъде бяха от порядъка от 180 до 250-300 мм, рекордните превалявания, всички над 200 ги бяха извадили. И се вижда, че множеството са към 200, само че в този момент към този момент приказваме за 400 мм. И ето това удвояване на тази норма, количество дъжд за къс интервал от време води до такива вреди. И ние не можем да си затворим очите. И излиза наяве на всички, най-много на пострадалите, че страната и хората не са готови по нито една позиция. Моите корени  са от Западна Стара планина, тази година 55 дни  ни наводняваше през 2 дни. Знаете какво беше тогава в новините.

Но какво значи готови? Вие казвате като съществена причина климатичните промени и те са факт, измерим, ето в милиметри дъжд на квадратен метър.

Но не си го признаваме и не повлиява всичко останало, за което ще приказваме.

Тоест, необятно затворени очи. И в последна сметка, толкоз специалисти споделят, че водещото качество в последните дни, месеци и в тези напред ще бъде адаптивност. Какво значи да сме адаптивни, когато ние отхвърляме очевидното? И също така, не планираме по какъв начин да се оправяме с него?

Да, тъжната истина е, че на равнище стратегически документи и законодателство доста от тези превантивни дейности са налични. Ето, говорихме си, преди ефир, че има Закон за бедствията в България, който в действителност задължава по какъв начин локалните управляващи би трябвало да се провеждат и реагират при такива бедствия.

Тоест, всяка община или обитаемо място би трябвало да имат проект за реакция при рецесии, така наречен Общински проект за отбрана на популацията при бедствия?

Точно по този начин. На база на тези проекти, някои общини имат, други не. Някои са настоящи, хубави, неприятни, най-вероятно има от целия набор. Нали, те реагират тези Щабове за реакция,  които следват предписанието в проекта. По-лошото за мен е, че доста от тези документи са пожелателни. Ние нямаме практическата подготовка. Населението не знае какво би трябвало да реагира. И даже ще ви го кажа, при наводненията в Западна Стара планина аз бях на място - няма ток, няма интернет, няма нищо, 22 ч. е и действието се развива през нощта, както в този момент в Царево. И ти де факто си самичък измежду стихията.

И изцяло обезсърчителен, неосведомен?

Да, откъснат си от света и очакваш най-лошото и в случай че спиш, в действителност най-лошото може и да се случи.

Какви са другите огромни нарушавания и обстоятелства, които водят до толкоз доста загуби. Преди малко ми казахте нещо, което като че ли не се знае. До преди 2 дни, аз чувах по какъв начин това е най-голямото рухване на дъждове, рекордно до момента в този район, който така и така е прочут с това, че там падат доста дъждове. Оказа се, че преди 29 години, не 310 мл на кв. м, а 400 са паднали, това е било през 1994 година и не е имало чак такива наводнения, опустошения и жертви.

Да, по този начин е. Колегите от Института по хидрология и метеорология изкараха тези данни, направиха информация. Трябва да знаем, че това е точката в България, където са паднали най-големите концентрации превалявания, откогато се мерят тези индикатори. И да, 1994 година сме имали по-висок с 30% дъжд, само че не сме имали наводнения и жертви.

Какви са аргументите?

Да, ще приказваме след секунда, само че също и 2017 година е имало такива рекордни превалявания, където още веднъж, 2017 година е преди 6 години, не е преди 29 година Тук би трябвало да търсим към този момент комбинацията от другите фактори, а точно каква е екосистемната функционалност на горите за задържане на преваляванията. Всички знаем и децата от детската градина, че гората служи за задържане на превалявания. Когато една гора, в действителност е просечена, по-рядка, не споделям напълно изсечена, тъй като голата сеч е неразрешена в България, само че по-рядка, нейната водозадържаща функционалност понижава. Има си специфични методологии, дори през вчерашния ден четох един отчет на Европейската организация по околна среда, която споделя, че единствено с 10% да понижим гъстотата на естествената гора, незабавно се удвоява, двойно повече отслабва нейната функционалност за задържане на води. Това има значение

Показахте ми една фотография доскоро, илюстрираща в алено сечта в региона на Царево.

Да, гледахме в действителност данните, на формалните сечи в горските отдели, в горите над Царево, знаете там релефът е хълмист, планини. И в действителност, когато гората е проредена,  както е казусът там, най-вероятно ще пристигна повече вода. Казвам най-вероятно, тъй като има и локални фактори като това какъв брой е била суха годината, суха почвата, къде навръх кой скат е паднал и така нататък,  колко количество дъжд, за какъв интервал. Това са фактори, които би трябвало да се прегледат. Но сигурно ние виждаме, че целия рид от горната страна над водосбора на региона на общината се сече много. И това се вижда отвред, различен е въпросът законно, нелегално, дали се управлява и така нататък Но ние сме отслабили тази функционалност. Третият фактор, дано да не ги градуирам, тъй като те са комбинирани. Третият значим фактор е това, че локалната власт не съблюдава условието по закона да не се строи в заливните речни тераси. И аз ви демонстрирах още веднъж по какъв начин в действителност е бил от контролиран и къмпинг зоните, съответно за “Арапя ", преди основаването на къмпинга в миналото, преди реституцията, и там в действителност е имало територии към заливните речни тераси, които не са били избрани за урбанизация. А сега, към този момент по новите проекти, те са разпределени за урбанизация. И когато пристигна огромната вода, като записваме въздействие 1 и въздействие 2 горите и климата, в действителност всички видяхме караваните и останалите имущества на хората в морето, те просто не би трябвало да бъдат там. И за това си има доста ясна отговорност, локалната власт, локалния общински съвет, които в действителност позволяват тези свойства да се включват. Като прибавим и строителството, без значение законно и нелегално, и задръстването на речните корита и тяхното преобразяване в урбанизирани територии, вместо да има задоволително място за водата.

Комбинацията от тези три функционалности води до това, че имаме такива феномени. И не на последно място е инфраструктурата, която не е оразмерена за подобен мащаб на туристопотока, на водите да поема, на колите, всички го претърпяваме, като вървим лятото на  море, няма къде да се паркира. Тя няма готовността да поеме такива размери вода, такива размери туристи и не е подготвена, без значение дали приказваме за изменение на климата или протичащи се аномалии сега. Всички тези взаимоотношения събрани дружно в един подобен сериозен миг, какъвто имахме в понеделник против вторник, водят до загуби на човешки животи, и това е навсякъде във всички български общини.

Имущество, инфраструктура се губят също по този начин. За страдание, сега от Фонда за бедствия и повреди ще се дават пари “След  дъжд качулка ", “След потопа - ограничения ". И в последна сметка, това, което в действителност е непрежалимо са човешките жертви. Ще продължим да си приказваме с вас и за идващия стадий, който би трябвало сигурно да се осмисли. Да, сеч, презастроени дерета, презастрояване като цяло, неприятна инфраструктура. Това са все неща, които сигурно вършат доста по-бедствено изливането на един рекорден, само че не най-рекордния дъжд.

И въпреки всичко, система за уведомяване, проекти за отбрана на популацията, има ли ги? Как работят? Вие имате опит с американски урагани, ще продължим в тази посока по-късно. Планове за уведомяване при бедствия, способи, тактики за ръководство на риска при климатични рецесии. Всичко това са неща, за които имаме написани закони, там всички думи са доста значими. За мен основната е отбрана на популацията, е, популацията не беше предпазено. Съжалявам да го кажа, само че явно беше по този начин.

Законът споделя и околната среда.

И околната среда, само че някак си в тези  конкретни случаи, четири ориси в действителност липсват на околните си, аз отново споделям, познавах и доктор  Даниела Йорданова, по този начин, че ми е изключително мъчително. Не единствено аз я познавах, а и доста хора, поради специалността й на ветеринарен доктор. Вие персонално виждал ли сте, да работят някъде в български град всички тези системи за аларми, сирени, SMS известяване, образование авансово какво се прави при пожар, при наводнения, това са разнообразни неща. При високи талази, пък не дай си Боже земетресение, при в действителност доста високи талази от морето или при вълна в тил?

Не, не съм виждал. За страдание, ние сме малко по този начин по-назад в развиването на тези решения. Има такива избрани средства по оперативна стратегия “Околна среда ", които би трябвало в действителност да актуализират и модернизират остарялата система със сирените по учебните заведения, знаем, има ги из цялата страна. На доста места те просто не работят.

В Царево са били пуснати сирените.

Целта на тези сирени е като последна защитна мярка обаче това, в случай че се пусне без хората да са предизвестени по какъв начин да реагират и какво да създадат, не е доста потребно.

Това е въпросът, тъй като това може единствено да ги паникьоса. Това, че пищят сирени какво би трябвало да ми каже на мен, да вземем за пример?

Точно по този начин, а видяхме, че прилежащите на България - Румъния, Турция и Гърция най-работещата система е самостоятелното известяван, което става благодарение на телеоператорите,  нищо повече от SMS получаваме всички от нас като консуматори доста дневно, които споделят - следва еди какво си, еди къде си, направете еди по какъв начин си. И от там нататък, когато такава система влезе, в действителност по силата на този проект, каквито и ние имаме и множеството български общини имат, следва да се сътвори организация на реда. Да ви кажа за Щатите, където в действителност съм претърпял 7 урагана. Ураганът правилно е много по-предвидим, известно е с каква скорост се движи, почти до един час по кое време ще удари, какви вреди, нали когато има списък, всичко е предизвестено там.

Там няма искам-не желая, когато такова нещо се случи машината проработва превантивно, хората се махат, животните се махат в места, където не са рискови за живота или напускаш обитаемото място, взимаш най-ценното и бягаш. Но по-интересното е в действителност, по какъв начин те са, идва огромния вихър, бута цели градове и обитаеми места, безусловно ги унищожава, по-интересното е по какъв начин в действителност страната в границите на 6-9 месеца съумява всичко още веднъж да възвърне - инфраструктура, къщи, хотели, нанесените щати. Защото в България това е казусът - наводненията от предходната година във Вършец, ние сме ги не запомнили, само че пролетта имаше такива. Ами те още не са поправени.

Каравелово  онзи ден, още веднъж гледахме - същата работа. Същата работа ще бъде и в Царево, за жалост, нека бъркам. Ето, това е финансовия инструмент, на превъзмогването на вредите. В доста страни има основаване на така наречен “катастрофичен пул ", което за слушателите е нещо сходно на Гражданската отговорност при колите - наложителна застраховка в дребна сума, в която ние, цялото общество генерираме финансов запас, който се употребява за възобновяване на такива вреди. Но се употребява по този начин, в действителност след 6-9 месеца да не си проличава, че бедствието се е случило, тъй като при нас това е тъжното. И другото нещо е, видяхме го и в Царево, помощта, това машини, това багери, това човешка работна ръка.

Ние разчитаме на доброволците, моите възторженостти, и аз съм доброволец в хиляди начинания обаче единствено доброволци не може. Той отива там, в случай че би трябвало да изпратим 10 000 души да работят 10 дни  черната работа - с лопатите, кирките и чувалите, тъй като машината не може да почисти мазето, би трябвало някой да си изцапа ръцете. И 200  доброволеца не могат да свършат работа. Но в случай че отидат 10 000 души, и за това има в това число система за възнаграждение, а пък страната да подсигури храна, вода, електричество те да работят на място. Защото доста постоянно тези територии са откъснати от цивилизацията, няма ток, няма вода, няма път. И по този метод, живата мощ е основно значима. Ние за жалост, виждаме, и армията не може да стигне до там, и човешката мощ остава даже с готовност да помогне и да не може да помогне. И локалния гражданин де факто вижда два багера.

Вижда беззащитност, вижда липса на организация, вижда безусловно бягство от проблеми, неуважение към всевъзможни съществени проблеми, които климатичните промени могат да донесат. И като че ли управническото държание вид “да чукаме на дърво, да не пристигна тази зима, или тази пролет или това лято ".

Че снегът отново ще ни изненада..

Нека най-после да обобщим, казахте нещо доста основно, че идващите 13-15 месеца ще бъдат климатично-травматични и това е обусловено чисто климатично, по този начин, че ние би трябвало да бъдем подготвени за това. Че по закон има проекти за реакции при рецесии, общински проект за отбрана на популацията и околната среда при бедствия, които явно не работят. Имаме едни сирени, които чуваме основно на 2 юни, само че даже и да ги чуем, ние не знаем какво да вършим. Тоест, няма никаква предварителна защита, никаква адекватност. Как да приключим този диалог, казахте за тази непозната процедура с катастрофичните пулове. Какво би трябвало да се направи безусловно незабавно?

Трябва да се мисли дълготрайно. И тук, в случай че погледнем в стратегическите документи, България има от 7-8 години национална тактика за акомодация. Там доста добре са написани проблемите за инфраструктурата и по какъв начин да управляваме горите. Трябва да погледнем проектите за, ръководство на речните басейни и риска от наводнения, непрестанно да ги актуализираме, това са други на база европейското законодателство условия и документи. Както българинът споделя, " това е врата в полето, " и би трябвало да предприемем дейности, които да приоритизират написаното в тях по принцип. Но за мен най-ключовото е да се направи един финансов разбор на разноските и на изгодите, тъй като, когато ние си създадем добре сметката, силата на парите е доста огромна мощ. Всички го знаем. Когато страната си направи сметка какъв брой губи, в това число и с това, че човешкия живот е скъп, ние да вземем съответни решения като това, че ще затваряме ТЕЦ-те, тъй като те са част от повода. Разбирате ли, да създадем причинно-следствената връзка. Ето, тази причинно-следствена връзка, не се учи в България. Адресирам този проблем, тъй като превъзмогването на климата е по две посоки.  Едното е, да понижим източниците на излъчвания, а другото  е да се приспособяваме. Ние по линия на намаляването на източниците на излъчванията доста дандания има, тук  синдикатите са доста шумни.

Синдикатите са много дейни, да.

Никак не продуктивни и са противоположното на европейските и световните синдикати, това е доста ясно да се каже.  Тоест, нашите синдикати преследват някакви частни цели, което е тъжно. Но другото е по какъв начин в действителност всички ние като общество, да знаем цената за акомодацията и да забележим кое е рисковото за България, за съответните територии. Процентно наводненията са преди всичко, 58% от рисковете, свързани с изменението на климата в България са свързани с наводнения. И да си съблюдаваме закона, и всички институции да стартират да работят. Ето, един различен образец се сетих, и приключвам. Зоните, които дават вода на местата, на всяко българско обитаемо място, така наречен

Санитарно-охранителни зони не са предпазени, там може да се сече. В подтекста на смяната на преваляванията, би трябвало ли да позволяваме тези зони да бъдат предпазени, тъй като Министерството на околната среда, по време на служебния кабинет, направи такова предложение, че да може да се сече. И в този момент се обръщаме към тези 500 обитаеми места в България, които нямат вода, ние не приказваме за този проблем, само че това е другия аспект на климата - сушата. Как им обясняваме на тези хора сечите, ето такива ограничения би трябвало да се подхващат. И да, зелените решения и решенията основани на природата са най-евтините решения. Вместо да преоборудваме цялата инфраструктура в община Царево, ние можем просто да предвидим задоволително място за разливане на огромната вода, така наречен ретензионни размери, където като пристигна един път на 30 години тази огромна вода, тя да се оттече.

Да има къде да мине без да унищожава.

Точно по този начин, да има къде да мине и къде да се локализира.

Природно основаните решения са най-евтините и ефикасни решения. Георги Стефанов - специалист по климатичните промени в студиото на Радио “Фокус ".