Балканите стават най-сухият регион на Европа
Климатичните зони се изместват с до 100 километра на север всяко десетилетие, трансформирайки Южна България в средиземноморска зона
Балканският полуостров претърпява една от най-драматичните климатични трансформации в Европа. Научните данни демонстрират, че климатичните зони мигрират на север със скорост сред 70 и 100 километра на десетилетие в източна Европа, съгласно проучване на Европейската организация по околна среда. Това значи, че изискванията на Гърция от 1980-те години през днешния ден към този момент се усещат в Южна България, а югоизточните райони на страната минават към полупустинен климатичен режим.
Европа се топли най-бързо
Европа е континентът с най-бърз ритъм на световно стопляне в света, като 2024 година беше първата година, в която междинната световна температура надвиши с над 1.5 градуса по Целзий интервала 1850-1900 година Според отчета " Europe's environment 2025 " на Европейската организация по околна среда, климатичните промени към този момент засягат сигурността, публичното здраве, екосистемите, инфраструктурата и стопанската система на континента.
За България въздействието е изключително тежко. Според разбор на Европейската централна банка, климатичните бедствия изядоха към един % от българската стопанска система през 2025 година, което значи загуба от към 140 евро на човек единствено поради сушата и горещините.
Балканите под ударите на сушата
През лятото на 2025 година съвсем половината от площта на Европа и Средиземноморието бе наранена от суша, а обстановката е по-лоша от тежката суша през лятото на 2022 година Кавказкият и северобалканският район са най-засегнати, като България и Косово имат 97 % от територията си под предизвестие или паника, съгласно данните на службата " Copernicus " за наблюдаване на сушата.
Изследване на Съвместния проучвателен център на Европейската комисия от февруари 2025 година демонстрира 40-60 % нарастване на продължителността на топлинните талази сред 2003 и 2023 година, изключително по Адриатическото крайбрежие и в региони на Косово, централна и северна Сърбия. Валежните трендове демонстрират засилени сушави в летните месеци в южните и крайбрежните зони, до момента в който зимните превалявания се усилват, което покачва рисковете както от суша, по този начин и от наводнения.
Югоизточна България към пустиня
Югоизточните райони на България – Ямбол, Сливен, Хасково и Стара Загора – минават към полупустинен климатичен режим. Данните на Българската академия на науките демонстрират, че през последните 20 години броят на дните с температура над 35 градуса по Целзий се е удвоил, а годишните превалявания са намалели с близо 20 %.
В Родопите и Сакар стартират да се появяват типично средиземноморски растения, които преди не оцеляваха при българските зими. Сърбия, Северна Македония и Албания към този момент оповестяват за формиране на биологични мъртви зони – региони, в които земята губи плодородността си и тревата не пониква.
Изчезващите четири сезона
Климатът на Балканите последователно губи четирите си сезона. Зимите стават къси и нестабилни, а преходните сезони се размиват. Пролетта идва и си потегля за две седмици, есента изчезва под натиска на горещите октомврийски дни.
" Говорим за промени, които могат да изтрият всевъзможен стопански прогрес. Ако годишно България губи от три до пет % от добавената стойност на стопанската система си, за какъв стопански напредък става дума, " съобщи Генади Кондарев, енергиен специалист от Черноморския проучвателен енергиен център, представен от Българското национално радио.
Водата – най-ценният запас
С изместването на климата реките и язовирите губят дебит, а подпочвените води не съумяват да се възстановят. По данни на Европейския съюз, до 2040 година България може да загуби една четвърт от обработваемите си площи поради суша.
Между 2000 година и 2023 година приблизително над 69,000 квадратни километра обработваема земя са били наранени от суша всяка година в Европейски Съюз, съгласно отчета на Европейската организация по околна среда. Сектори като селското стопанство и туризмът са директно застрашени, защото към този момент има елементи от сезоните, които стават непредсказуеми.
Видими от космоса
Промяната е забележима даже от космоса. Сателитите демонстрират по какъв начин границата mellan умерения и средиземноморския климатичен пояс се мести всяка година малко по на север. Заедно с нея мигрират растения, животни, инсекти, заболявания и нови климатични опасности.
Според проучване от 2019 година, оповестено в научното списание " Earth's Future ", в източна Европа климатичните зони мигрират с най-висока скорост – континенталната и панонската зони напредват на север с съвсем 70 километра на десетилетие, а немералната зона – с над 100 километра на десетилетие.
Цената на бездействието
Екстремните метеорологични и климатични феномени са довели до стопански загуби за Европейския съюз в размер на към 738 милиарда евро за интервала от 1980 до 2023 година, като единствено за последните три години вредите са над 162 милиарда евро. Загубите сред 2020 и 2023 година са били два и половина пъти по-високи спрямо цялото предишно десетилетие.
България не е задоволително готова за възходящите климатични опасности – инфраструктурата е остаряла, а новата постоянно се построява без да се регистрира изменението на климата. Прогнозите към 2030 година са тревожни – загубите от климатичните промени могат да доближат от три до пет % от стопанската система.
" Това лято ни сподели, че България не е толкоз богата на водни запаси, колкото смятахме, а те се губят поради неподдържана инфраструктура и непрецизно ръководство, " добави Кондарев.
Балканският полуостров претърпява една от най-драматичните климатични трансформации в Европа. Научните данни демонстрират, че климатичните зони мигрират на север със скорост сред 70 и 100 километра на десетилетие в източна Европа, съгласно проучване на Европейската организация по околна среда. Това значи, че изискванията на Гърция от 1980-те години през днешния ден към този момент се усещат в Южна България, а югоизточните райони на страната минават към полупустинен климатичен режим.
Европа се топли най-бързо
Европа е континентът с най-бърз ритъм на световно стопляне в света, като 2024 година беше първата година, в която междинната световна температура надвиши с над 1.5 градуса по Целзий интервала 1850-1900 година Според отчета " Europe's environment 2025 " на Европейската организация по околна среда, климатичните промени към този момент засягат сигурността, публичното здраве, екосистемите, инфраструктурата и стопанската система на континента.
За България въздействието е изключително тежко. Според разбор на Европейската централна банка, климатичните бедствия изядоха към един % от българската стопанска система през 2025 година, което значи загуба от към 140 евро на човек единствено поради сушата и горещините.
Балканите под ударите на сушата
През лятото на 2025 година съвсем половината от площта на Европа и Средиземноморието бе наранена от суша, а обстановката е по-лоша от тежката суша през лятото на 2022 година Кавказкият и северобалканският район са най-засегнати, като България и Косово имат 97 % от територията си под предизвестие или паника, съгласно данните на службата " Copernicus " за наблюдаване на сушата.
Изследване на Съвместния проучвателен център на Европейската комисия от февруари 2025 година демонстрира 40-60 % нарастване на продължителността на топлинните талази сред 2003 и 2023 година, изключително по Адриатическото крайбрежие и в региони на Косово, централна и северна Сърбия. Валежните трендове демонстрират засилени сушави в летните месеци в южните и крайбрежните зони, до момента в който зимните превалявания се усилват, което покачва рисковете както от суша, по този начин и от наводнения.
Югоизточна България към пустиня
Югоизточните райони на България – Ямбол, Сливен, Хасково и Стара Загора – минават към полупустинен климатичен режим. Данните на Българската академия на науките демонстрират, че през последните 20 години броят на дните с температура над 35 градуса по Целзий се е удвоил, а годишните превалявания са намалели с близо 20 %.
В Родопите и Сакар стартират да се появяват типично средиземноморски растения, които преди не оцеляваха при българските зими. Сърбия, Северна Македония и Албания към този момент оповестяват за формиране на биологични мъртви зони – региони, в които земята губи плодородността си и тревата не пониква.
Изчезващите четири сезона
Климатът на Балканите последователно губи четирите си сезона. Зимите стават къси и нестабилни, а преходните сезони се размиват. Пролетта идва и си потегля за две седмици, есента изчезва под натиска на горещите октомврийски дни.
" Говорим за промени, които могат да изтрият всевъзможен стопански прогрес. Ако годишно България губи от три до пет % от добавената стойност на стопанската система си, за какъв стопански напредък става дума, " съобщи Генади Кондарев, енергиен специалист от Черноморския проучвателен енергиен център, представен от Българското национално радио.
Водата – най-ценният запас
С изместването на климата реките и язовирите губят дебит, а подпочвените води не съумяват да се възстановят. По данни на Европейския съюз, до 2040 година България може да загуби една четвърт от обработваемите си площи поради суша.
Между 2000 година и 2023 година приблизително над 69,000 квадратни километра обработваема земя са били наранени от суша всяка година в Европейски Съюз, съгласно отчета на Европейската организация по околна среда. Сектори като селското стопанство и туризмът са директно застрашени, защото към този момент има елементи от сезоните, които стават непредсказуеми.
Видими от космоса
Промяната е забележима даже от космоса. Сателитите демонстрират по какъв начин границата mellan умерения и средиземноморския климатичен пояс се мести всяка година малко по на север. Заедно с нея мигрират растения, животни, инсекти, заболявания и нови климатични опасности.
Според проучване от 2019 година, оповестено в научното списание " Earth's Future ", в източна Европа климатичните зони мигрират с най-висока скорост – континенталната и панонската зони напредват на север с съвсем 70 километра на десетилетие, а немералната зона – с над 100 километра на десетилетие.
Цената на бездействието
Екстремните метеорологични и климатични феномени са довели до стопански загуби за Европейския съюз в размер на към 738 милиарда евро за интервала от 1980 до 2023 година, като единствено за последните три години вредите са над 162 милиарда евро. Загубите сред 2020 и 2023 година са били два и половина пъти по-високи спрямо цялото предишно десетилетие.
България не е задоволително готова за възходящите климатични опасности – инфраструктурата е остаряла, а новата постоянно се построява без да се регистрира изменението на климата. Прогнозите към 2030 година са тревожни – загубите от климатичните промени могат да доближат от три до пет % от стопанската система.
" Това лято ни сподели, че България не е толкоз богата на водни запаси, колкото смятахме, а те се губят поради неподдържана инфраструктура и непрецизно ръководство, " добави Кондарев.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ