Експерти от БАН: Климатичните промени заплашват екосистемата на Черно море
Климатичните промени провокират разновидности при морските жители
Черно море се трансформира в естествена лаборатория за проучване на последствията от климатичните промени и човешката активност. Полузатвореният воден басейн е измежду най-бързо затоплящите се морета в света, а войната в Украйна в допълнение утежнява обстановката. Това сигнализира доктор Радослава Бекова, хидробиолог и ихтиолог в Института по океанология към Българска академия на науките, в предаването " Футуризъм " на Bloomberg TV Bulgaria.
" Черно море е нещо като лаборатория – полузатворен, сензитивен басейн, който реагира бързо на промени. То е и едно от най-бързо затоплящите се морета. Морето е жив организъм, който включва в себе си система за възобновяване и акомодация и ето тук е основният миг – да можем да дадем опция на организмите да се приспособяват. Ние като хора способстваме за по-бързото стопляне на Земята и в действителност не даваме опция за акомодация, а морските организми са извънредно чувствителни към заобикалящата я среда, " изясни доктор Бекова.
Живот единствено на повърхността
Уникалната екосистема на Черно море се характеризира с липса на живот на дълбочина под 150 метра. Животът е концентриран най-вече в повърхностния пласт и към бреговете, което го прави изключително уязвимо към промени, породени от човешка активност.
В последните години се следят няколко тревожни трендове. Видовото многообразие понижава, а някои морски жители губят своите местообитания поради човешка интервенция. Климатичните промени въздействат директно върху рибните популации.
" Забелязваме също тревожни сигнали при бентосните организми и при делфините – върха на хранителната пирамида, " добави специалистът.
Цъфтежът на водорасли - сериозна опасност
Друг сериозен проблем пред Черно море е цъфтежът на водорасли. Д-р Бекова изясни, че морето се характеризира с така наречен еутрофикация – прекалено обогатяване с хранителни субстанции, главно азот и фосфор, което води до бърз напредък на фитопланктон.
Този развой изчерпва кислорода във водата, изключително на дъното, и предизвиква така наречен замори – всеобщо измиране на риба. Най-потърпевши от това събитие са дънните организми като някои типове риби, миди и морски охлюви.
Затоплянето на морската вода води и до прибързано полово съзряване при рибите, което утежнява качеството на поколението и усилва риска от разновидности. Климатичните промени основават условия за по-силни стихии, засушавания, превалявания и наводнения, които засягат изключително мощно крайбрежните зони.
В този подтекст, наблюдението на делфините и другите китоподобни придобива основно значение, защото те са главен знак за цялостното здраве на морската екосистема.
Черно море се трансформира в естествена лаборатория за проучване на последствията от климатичните промени и човешката активност. Полузатвореният воден басейн е измежду най-бързо затоплящите се морета в света, а войната в Украйна в допълнение утежнява обстановката. Това сигнализира доктор Радослава Бекова, хидробиолог и ихтиолог в Института по океанология към Българска академия на науките, в предаването " Футуризъм " на Bloomberg TV Bulgaria.
" Черно море е нещо като лаборатория – полузатворен, сензитивен басейн, който реагира бързо на промени. То е и едно от най-бързо затоплящите се морета. Морето е жив организъм, който включва в себе си система за възобновяване и акомодация и ето тук е основният миг – да можем да дадем опция на организмите да се приспособяват. Ние като хора способстваме за по-бързото стопляне на Земята и в действителност не даваме опция за акомодация, а морските организми са извънредно чувствителни към заобикалящата я среда, " изясни доктор Бекова.
Живот единствено на повърхността
Уникалната екосистема на Черно море се характеризира с липса на живот на дълбочина под 150 метра. Животът е концентриран най-вече в повърхностния пласт и към бреговете, което го прави изключително уязвимо към промени, породени от човешка активност.
В последните години се следят няколко тревожни трендове. Видовото многообразие понижава, а някои морски жители губят своите местообитания поради човешка интервенция. Климатичните промени въздействат директно върху рибните популации.
" Забелязваме също тревожни сигнали при бентосните организми и при делфините – върха на хранителната пирамида, " добави специалистът.
Цъфтежът на водорасли - сериозна опасност
Друг сериозен проблем пред Черно море е цъфтежът на водорасли. Д-р Бекова изясни, че морето се характеризира с така наречен еутрофикация – прекалено обогатяване с хранителни субстанции, главно азот и фосфор, което води до бърз напредък на фитопланктон.
Този развой изчерпва кислорода във водата, изключително на дъното, и предизвиква така наречен замори – всеобщо измиране на риба. Най-потърпевши от това събитие са дънните организми като някои типове риби, миди и морски охлюви.
Затоплянето на морската вода води и до прибързано полово съзряване при рибите, което утежнява качеството на поколението и усилва риска от разновидности. Климатичните промени основават условия за по-силни стихии, засушавания, превалявания и наводнения, които засягат изключително мощно крайбрежните зони.
В този подтекст, наблюдението на делфините и другите китоподобни придобива основно значение, защото те са главен знак за цялостното здраве на морската екосистема.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ