Промените в климата застрашават гурме кухнята в Европа
Климатичните промени оказват съществено въздействие върху селското стопанство – от планинските пасища на Савоя до делтата на Рона и нивите на Андалусия. Високите температури, засушаването и покачването на морското ниво заплашват известни европейски специалитети, spored Ewronz.
Промените в климата, провокирани от индивида, оказват директно влияние върху положението на селското стопанство и отглеждането на животни в целия свят. В Европа пармезанът, оризът от Камарг, пиперът „ Еспелет “, маслините „ Каламата “, сиренето „ Савой “ и иберийската шунка са единствено някои от локалните специалитети, които страдат от последствията.
Сега производителите работят върху решения за опазване на тези локални обичаи и артикули.
Иберийските свине нямат задоволително жълъди за ястие
Андалуското слънце прозира през дъбовите листа върху кафявата трева, където се разхождат иберийските свине. Те се разхождат из „ Дехеса “ – типична за Югозападна Испания растителност, цялостна с разнообразни типове дъбови дървета. Това е идеалното местообитание за тези свине, които са известни с шунката си „ pata negra bellota “. Този етикет отбелязва най-високото качество и с цел да се резервира, свинете би трябвало да разполагат с най-малко един хектар земя, където да пасат жълъди.
Но дъбовите дървета, страдащи от сушата, не са родили задоволително жълъди предходната година. Фермерите трябваше да се приспособят, като дадат на всяко прасе повече място за паша и задоволително храна.
„ Вместо да даваме на всяка свиня по два хектара, трябваше да им дадем по три хектара, с цел да поддържаме същото качество “, изяснява Рафаел Барандариан, иберийски свиневъд в стопанството си Кабеза дел Гато.
Друг метод да се резервира етикетът за качество и да се изхранват прасетата с задоволително количество жълъди е да се трансформират типовете дъб във фермите.
„ Предпочитаме ферми с два или три типа дъб “, изяснява Мария Кастро Бермудес, началник на връзките в Cinco Jotas, компанията зад една от най-престижните марки иберийска шунка.
Приоритет е да се обезпечат жълъди и трева за прасетата по време на интервала на угояване от октомври до януари. Този обичаен метод на хранене придава на месото и на сланината му присъщия усет.
След клането шунката се съхранява в маза за отлежаване в продължение на пет години. Тежи до 8 кг и коства към 700 евро.
В Савоя към този момент не пораства трева
Във Франция, от другата страна на границата, казусът е същият. Савойските сирена също страдат от сушата, породена от изменението на климата.
Жан-Люк Дюкло отглежда своите 150 крави, които доставят мляко за савойските сирена Ементал, Томе и Реблошон в долината Усес сред Анси и Женева. Във фермата му, наречена „ Le Champenois “, тревата нормално е зелена, само че към този момент не е по този начин през цялото лято.
„ Това се дължи на сушата “, споделя фермерът, като показва пукнатините в земята. „ Поради неналичието на вода земята се стяга, свива се и основава такива пукнатини. Когато пристигна идващият дъжд, може би ще успеем да ги запълним. “
Основното предизвикателство е да се разреши на кравите да ядат трева, с цел да може да се резервира етикетът IGP (защитено географско указание) и най-много стандартите за качество.
„ Но пашата е застрашена “, изяснява Жан-Люк Дюкло. „ Производството на трева е застрашено от високите температури. Когато температурата е 30 градуса, тревата стопира да пораства. “
Миналата година 28 типа сирене са поискали смяна на спецификациите поради високите температури.
Но облекчаването на условията няма да реши всички проблеми, с които се сблъскват тези специфични храни, защото самият добитък не се оправя добре с този тип топлота.
„ Една крава се усеща добре сред -5 и +25 градуса по Целзий, само че в случай че стане по-топло, ще бъде подложена на стрес “, изяснява Жан-Люк Дюкло.
Той означи, че някои крави дават от 2 до 3 литра по-малко мляко всеки ден. Качеството на млякото също се е влошило, което е забавило производството на сирене.
Повишаването на морската вода в Средиземно море заплашва ориза Камарг
В района Камарг на средиземноморското крайбрежие на Южна Франция казусът е съвсем противопоставен. Има прекалено много морска вода.
Най-голямата влажна зона във Франция е застрашена, защото равнището на Средиземно море се покачва и солената вода скоро може да нахлуе в оризовите полета.
„ Солта е чудесно средство за заличаване на бурени “, изяснява Бертран Мазел, оризопроизводител и ръководител на Съюза на оризопроизводителите в Камарг. Ако продължим да вкарваме морето в Камарг, ще създадем голямо солено тресавище, което освен ще направи региона безплоден, само че и няма да има повече биоразнообразие, фауна и флора “.
Отглеждането на ориз изисква пестициди, само че те се разпръскват в сладка вода, която по-късно се изхвърля в естествената среда. Изследователи от Tour du Valat, проучвателен институт за запазване на средиземноморските влажни зони, настояват, че този развой би трябвало да се усъвършенства.
„ Нивото на пестициди в селскостопанските дренажни води е несъвместимо със стандартите за отбрана “, споделя Жан Жалбер, ръководител на Tour du Valat.
В момента се организира опит за филтриране на тази вода, само че може да минат няколко години, преди да бъде прибавен в огромен мащаб.
