Готова ли е здравната система в България да посрещне заплахите от климатичните промени?
Климатични промени и човешко здраве – каква е обстановката в България съгласно отчета на Световната здравна организация и Секретариата на РКООНИК
Зорница Спасова e част от авторския екип на “Климатека ”, тя е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по компетентност “Климатология ” в СУ „ Св. Климент Охридски “ и от 2008 година се занимава с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското сдружение по здравна география, хъб управител на стратегия Climate KIC за НЦОЗА и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
Проектът „ Климатични промени и здраве – профил на страните “ на Световната здравна организация (СЗО) и Секретариата на Рамковата спогодба на Организацията на Обединените Нации по изменение на климата (РКООНИК) стартира през 2015 година, а тази година за първи път бе оповестен профил за България. Повишаването на междинните годишни температура на въздуха, честотата на горещите талази, рисковите извалявания и увеличение честотата и интензивността на сухите епизоди и сушата са посочени като съществени закани за публичното здраве, свързани с климатичните промени. Ако не бъдат лимитирани излъчванията на парникови газове в атмосферата, до края на века броят на хората, изложени на риск от медицински положения, свързани с горещината в България може да нарасне трикратно. Ще бъдат наранени жизненоважни сфери като производството на храни, достъпът до чиста и безвредна вода и до чист въздух. Вероятно е да нарасне броят на болесттите, пренасяни посредством вектори, вода и храна. Разбира ли рисковете здравният бранш в България, налице ли е междусекторно съдействие и какво се прави в региона на смекчаването и акомодацията към изменението на климата в опазването на здравето – отговорите на тези въпроси дава актуалната публикация.
През 2015 година Световната здравна организация (СЗО), взаимно със Секретариата на Рамковата спогодба на Организацията на Обединените Нации по изменение на климата (РКООНИК) започва плана „ Климатични промени и здраве – профил на страните “. Този профил дава резюме на наличните доказателства за климатичните рискове, здравните уязвимости, въздействията върху здравето и досегашния прогрес в напъните на здравния бранш за осъществяване на устойчива към климатичните промени здравна система. Профилите на страните са създадени в тясно съдействие с районните и националните офиси на СЗО, националните здравни управляващи и заинтригувани страни в опазването на здравето. Чрез публикуването на обновени профили на страните на всеки 4 години, планът освен дава моментна фотография на набор от национални индикатори за здравето и изменението на климата, само че и основава механизъм за следене на обвързваните с климата въздействия върху здравето и отговорите на здравната система. През първия цикъл на плана са оповестени близо 50 профила на страни, като броят на профилите се удвоява през втория цикъл. През 2022 година за първи път бе оповестен профил за България.
В отчета са обрисувани главните здравни опасности от климатичните промени в страната – това са въздействията върху здравето на рисковите климатични явления; заболявания, свързани с топлината; респираторни заболявания; заболявания, излъчени посредством вода и други въздействия върху здравето, свързани с водата; зоонози; трансмисионни болести; недохранване и хранителни заболявания; влияние върху психичното/психосоциално здраве. Посочено е, че незадоволително изучено и/липсват данни и литература върху въздействието на климатичните промени върху неинфекциозни болести, въздействията върху здравните заведения и инфраструктура, резултатът върху здравната система и въздействието върху здравето на провокирания от климатичните промени демографски напън.
Екстремни метеорологични феномени, свързани със здравето
Специфичните прогнози за България са обрисувани в два сюжета до 2100 година (вж. Фигури 1 – 5):
„ Обичаен бизнес “ с високи излъчвания (RCP8.5 – в оранжево),сценарий „ два градуса “, с бързо понижаване на световните излъчвания (RCP2.6 – в зелено).
Прогнозите на климатичния модел, дадени по-долу, показват климатичните рискове при сюжет с високи излъчвания и сюжет с ниски излъчвания. Днешната базова линия се отнася до 30-годишната междинна стойност за интервала 1981 – 2010 година, а краят на века се отнася за 30-годишната междинна за интервала 2071 – 2100 г.
Зорница Спасова e част от авторския екип на “Климатека ”, тя е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по компетентност “Климатология ” в СУ „ Св. Климент Охридски “ и от 2008 година се занимава с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското сдружение по здравна география, хъб управител на стратегия Climate KIC за НЦОЗА и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
Проектът „ Климатични промени и здраве – профил на страните “ на Световната здравна организация (СЗО) и Секретариата на Рамковата спогодба на Организацията на Обединените Нации по изменение на климата (РКООНИК) стартира през 2015 година, а тази година за първи път бе оповестен профил за България. Повишаването на междинните годишни температура на въздуха, честотата на горещите талази, рисковите извалявания и увеличение честотата и интензивността на сухите епизоди и сушата са посочени като съществени закани за публичното здраве, свързани с климатичните промени. Ако не бъдат лимитирани излъчванията на парникови газове в атмосферата, до края на века броят на хората, изложени на риск от медицински положения, свързани с горещината в България може да нарасне трикратно. Ще бъдат наранени жизненоважни сфери като производството на храни, достъпът до чиста и безвредна вода и до чист въздух. Вероятно е да нарасне броят на болесттите, пренасяни посредством вектори, вода и храна. Разбира ли рисковете здравният бранш в България, налице ли е междусекторно съдействие и какво се прави в региона на смекчаването и акомодацията към изменението на климата в опазването на здравето – отговорите на тези въпроси дава актуалната публикация.
През 2015 година Световната здравна организация (СЗО), взаимно със Секретариата на Рамковата спогодба на Организацията на Обединените Нации по изменение на климата (РКООНИК) започва плана „ Климатични промени и здраве – профил на страните “. Този профил дава резюме на наличните доказателства за климатичните рискове, здравните уязвимости, въздействията върху здравето и досегашния прогрес в напъните на здравния бранш за осъществяване на устойчива към климатичните промени здравна система. Профилите на страните са създадени в тясно съдействие с районните и националните офиси на СЗО, националните здравни управляващи и заинтригувани страни в опазването на здравето. Чрез публикуването на обновени профили на страните на всеки 4 години, планът освен дава моментна фотография на набор от национални индикатори за здравето и изменението на климата, само че и основава механизъм за следене на обвързваните с климата въздействия върху здравето и отговорите на здравната система. През първия цикъл на плана са оповестени близо 50 профила на страни, като броят на профилите се удвоява през втория цикъл. През 2022 година за първи път бе оповестен профил за България.
В отчета са обрисувани главните здравни опасности от климатичните промени в страната – това са въздействията върху здравето на рисковите климатични явления; заболявания, свързани с топлината; респираторни заболявания; заболявания, излъчени посредством вода и други въздействия върху здравето, свързани с водата; зоонози; трансмисионни болести; недохранване и хранителни заболявания; влияние върху психичното/психосоциално здраве. Посочено е, че незадоволително изучено и/липсват данни и литература върху въздействието на климатичните промени върху неинфекциозни болести, въздействията върху здравните заведения и инфраструктура, резултатът върху здравната система и въздействието върху здравето на провокирания от климатичните промени демографски напън.
Екстремни метеорологични феномени, свързани със здравето
Специфичните прогнози за България са обрисувани в два сюжета до 2100 година (вж. Фигури 1 – 5):
„ Обичаен бизнес “ с високи излъчвания (RCP8.5 – в оранжево),сценарий „ два градуса “, с бързо понижаване на световните излъчвания (RCP2.6 – в зелено).
Прогнозите на климатичния модел, дадени по-долу, показват климатичните рискове при сюжет с високи излъчвания и сюжет с ниски излъчвания. Днешната базова линия се отнася до 30-годишната междинна стойност за интервала 1981 – 2010 година, а краят на века се отнася за 30-годишната междинна за интервала 2071 – 2100 г.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ