Климатичната криза води до тревожни нива на глад в света
Климатичната рецесия води до тревожни равнища на апетит в света, подкопавайки продоволствената сигурност в най-уязвимите райони в света. Това демонстрира Глобалният показател на глада за тази година.
Годишният отчет, който класира 117 страни и мери % на апетит и трендовете, демонстрира прогрес след 2000 година Но светът би трябвало да извърви дълъг път, с цел да доближи нулевата цел на глада до 2030 година, контрактувана от международните водачи.
Резултатите от отчета демонстрират, че равнищата на апетит са "сериозни " или "тревожни " в 47 страни и "изключително тревожни " в една - Централноафриканската република. Девет страни имат по-лоши резултати спрямо тези от 2010 година - Централноафриканската република, Мадагаскар, Венецуела, Йемен, Йордания, Малайзия, Мавритания, Ливан и Оман.
Напредъкът към нулев апетит до 2030 година е „ заплашен или се обръща обратно. Приблизително 45 страни са неспособни да реализират ниски равнища на апетит до 2030 година “, споделя Доминик Максорли, основен изпълнителен шеф на филантропичната организация "Загриженост за всички по света " (Concern Worldwide).
„ Конфликтите, неравенството и последствията от изменението на климата способстваха за непрекъснато високите равнища на апетит и хранителна неустановеност по целия свят, “ добави още той. Силният апетит заплашва милиони в Сомалия, защото климатичните изключителни обстановки се задълбочават.
Производството на храни евентуално ще се намалява от ден на ден, заради по-високи температури, дефицитът на вода, замърсяването с въглероден диоксид и рисковите метеорологични феномени. Например добивите на царевицата и пшеницата към този момент понижават.
В предговора си някогашният президент на Ирландия Мери Робинсън декларира, че повишаването на броя на гладните хора от 785 милиона през 2015 година до 822 милиона през 2018 година, към този момент задължава всяка-държава членка да одобри Парижкото съглашение за климата освен като непринуден акт.
В отговор на отчета Лорънс Хадад, изпълнителен шеф наГлобалния алианс за усъвършенствано хранене, съобщи, че в основата на недохранването излъчванията от парниковите газове имат сериозно въздействие върху естествените запаси, предава изданието "Гардиън ".
Хадад счита, че световните системи би трябвало да бъдат реформирани, защото засищащите храни са отвън обсега на милиарди хора, било тъй като не са налични или са прекомерно скъпи. „ За да променим това, би трябвало да трансформираме питателните системи, от които зависят хората с ниски и междинни приходи. Това значи да поддържаме растежа на дребния и междинния бизнес, който към този момент създава и предлага на пазара артикули с високо хранително наличие “, сподели той.
Годишният отчет, който класира 117 страни и мери % на апетит и трендовете, демонстрира прогрес след 2000 година Но светът би трябвало да извърви дълъг път, с цел да доближи нулевата цел на глада до 2030 година, контрактувана от международните водачи.
Резултатите от отчета демонстрират, че равнищата на апетит са "сериозни " или "тревожни " в 47 страни и "изключително тревожни " в една - Централноафриканската република. Девет страни имат по-лоши резултати спрямо тези от 2010 година - Централноафриканската република, Мадагаскар, Венецуела, Йемен, Йордания, Малайзия, Мавритания, Ливан и Оман.
Напредъкът към нулев апетит до 2030 година е „ заплашен или се обръща обратно. Приблизително 45 страни са неспособни да реализират ниски равнища на апетит до 2030 година “, споделя Доминик Максорли, основен изпълнителен шеф на филантропичната организация "Загриженост за всички по света " (Concern Worldwide).
„ Конфликтите, неравенството и последствията от изменението на климата способстваха за непрекъснато високите равнища на апетит и хранителна неустановеност по целия свят, “ добави още той. Силният апетит заплашва милиони в Сомалия, защото климатичните изключителни обстановки се задълбочават.
Производството на храни евентуално ще се намалява от ден на ден, заради по-високи температури, дефицитът на вода, замърсяването с въглероден диоксид и рисковите метеорологични феномени. Например добивите на царевицата и пшеницата към този момент понижават.
В предговора си някогашният президент на Ирландия Мери Робинсън декларира, че повишаването на броя на гладните хора от 785 милиона през 2015 година до 822 милиона през 2018 година, към този момент задължава всяка-държава членка да одобри Парижкото съглашение за климата освен като непринуден акт.
В отговор на отчета Лорънс Хадад, изпълнителен шеф наГлобалния алианс за усъвършенствано хранене, съобщи, че в основата на недохранването излъчванията от парниковите газове имат сериозно въздействие върху естествените запаси, предава изданието "Гардиън ".
Хадад счита, че световните системи би трябвало да бъдат реформирани, защото засищащите храни са отвън обсега на милиарди хора, било тъй като не са налични или са прекомерно скъпи. „ За да променим това, би трябвало да трансформираме питателните системи, от които зависят хората с ниски и междинни приходи. Това значи да поддържаме растежа на дребния и междинния бизнес, който към този момент създава и предлага на пазара артикули с високо хранително наличие “, сподели той.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ