Пчелите у нас оцеляват все по-трудно
Климатът постоянно е оказвал въздействие върху пчелите и растенията, само че през последните години измененията стават все по-осезаеми и непредсказуеми. Необичайно топли зими, последвани от суша и горещи лета, слагат на тестване както дивите, по този начин и медоносните пчели – които по нашата територия са сред 600 и 800 типа.
Все по-честите рискови феномени, комбинирани с заболявания, пестициди, липса на храна и неправилна грижа водят до обезпокоително висока смъртност. В резултат на това цели пчелни фамилии са застрашени, а дружно с тях – и огромна част от растенията, подвластни от пчелното опрашване, написа " Климатека ". Загубите единствено през миналата зима в някои региони са почти 70%.
Какво споделят от персоналния си опит за тези промени и тревожни трендове пчеларите и агрономите? Има ли какво да създадем?
През 2025 година внезапното засушаване се трансформира в една от главните аргументи за понижаване храната за пчелите. По данни от Националния институт по метеорология и хидрология, тазгодишното лято беше едно от най-сухите от средата на 20-ти век насам. Това сложи България в класацията измежду 10-те най-засегнати от горски пожари страни в Европа (според Европейската осведомителна система на горските пожари).
Освен намаляването на питателните запаси, високите температури доведоха до терзания в пчелния бранш. През летните месеци, с повишението на температурите, пчеларите сигнализираха за по-слаб медодобив. Причината е по-малкото обособяване на нектар от растенията, което отслабва и пчелните фамилии. Това понижава и възможностите им за оцеляване през зимата.
Въпреки че тази година не се следят всеобщи вреди по кошерите от пожарите, в обособени региони има случаи на изгорели или потърпевши пчелини.
С повишението на температурите дивите пчели претърпяват огромни загуби на местообитания. Докато за медоносните се грижат пчеларите, дивите би трябвало сами да се приспособяват към променливата околна среда. В резултат на нарасналите температури, понижават местата, подобаващи за тяхното обитаване и размножаване.
Правилното зазимяване на пчелите е извънредно значимо за тяхното оцеляването през зимата. Тази година обаче – вследствие на непрекъснатата промяна на температурите през зимния сезон – множеството пчелари не съумяват да предотвратят огромната смъртност на медоносни пчели. В Плевенския район загубите доближават 70%, а в област Русе – даже до 100%. Сред главните аргументи са така наречен гладната гибел заради незадоволително хранителни ресурси в кошерите, както и топлата зима, която подлъгва опрашителите да търсят цъфтящи растения, когато на процедура липсват такива. За разлика от медоносните пчели/видове, поколението на земните пчели тази зима е потърпевшо доста по-малко от нормалното.
Според агронома Роман Рачков, термичният стрес при медоносните пчели, провокиран от повишението на температурите, води до намаляване на имунната им отбрана. Това улеснява развиването на инфекциите в кошера, които в случай че не се управляват в точния момент, могат да застрашат огромна част от пчелните фамилии. Подобен резултат се следи и при някои типове диви пчели. Основната разликата е, че медоносните са отчасти хетеротермни: посредством взаимната активност на фамилията те могат да управляват температурата в кошера, до момента в който дивите са ектотермни и зависят в по-голяма степен от външни източници на топлота, с цел да контролират телесната си температура. Бомбусите са измежду типовете диви пчели, при които това събитие е потвърдено – излагането им на термичния стрес понижава опцията да опрашват и да се възпроизвеждат.
Повишаването на температурите провокира по-ранен или по-късен разцвет на някои типове растения, тъкмо когато пчелите са в зимен покой или към момента не са достигнали своя пик на интензивност. Фенологичното разминаване въздейства както на медоносните, по този начин и на дивите пчели, само че резултатът е доста по-голям при дивите, защото те не се подкрепят от пчелари. Това разминаване може да докара до застрашаване или даже до изгубване на някои типове.
Съсънката (Pulsatilla vulgaris) е красиво, ранно пролетно диворастящо цвете от семейство Лютикови. Тя се опрашва единствено от един тип дива пчела (Osmia bicolor). Когато – заради измененията в климата, има разминаване в интервала на излитането на пчелата и на цъфтежа, опрашването на съсънката не може да се случи. Така популацията на растението към този момент е застрашена от изгубване. В някои страни цветето е включено в алените описи на застрашени типове, тъй като местообитанията ѝ изчезват и опрашителите понижават.
Климатичните промени, наред с други фактори, изправят българските пчелари пред алтернатива: дали да продължат със своя поминък или да си потърсят друга опция за изхранване. Въпреки че тази година Държавен фонд,,Земеделие “ подкрепя пчеларите, като изплаща близо 6 млн. лв. на подалите поръчки, ползата към пчеларството към момента остава невисок. Прогнозите за тази година са усвоените средства да са към 5%.
В бранша остават и пчелари, които не престават да се радват на специалността, сблъсквайки се с редица провокации. Един от тях е Красимир Костов от шабленското село Езерец, който към този момент над 25 години се грижи за 150 кошера в главния си пчелин и още 11 – в по-малък. Негова запазена марка е изразът,,Когато обичаш пчелите – ставаш пчелар не един път, а няколко пъти “.
Промяната в климата, която вижда Красимир Костов, се показва в нетипичната за сезона студена пролет. През последния април на два пъти валя сняг, съпроводен от така наречен замръз, което докара до измръзване на овощни дръвчета и растителност. Това повлия и на пчелите. Силните пчелни фамилии реагират по-благоприятно на измененията в климата, до момента в който по-слабите са доста по-уязвими. Негативно въздействие оказа и непрекъснатата промяна на топли и студени интервали през зимата.
През студената пролет имаше огромен брой отпаднали фамилии, а през зимата – и огромна смъртност. За някои фамилии се оказа проблем, само че пък имаше пчелари, които нямаха тези усложнения.
Пчеларят изяснява, че горещото лято е причина за по-малко обособяване на нектар от растенията. Не липсва цъфтяща растителност, само че високите температури лимитират времето, през което растенията дават нектар, а това неизбежно се отразява на медодобива. При по-кратък интервал за събиране на нектар първи реагират мощните пчелни фамилии, които съумяват да съберат част от нужните ресурси, споделя още Костов.
Пчелите демонстрират естествена отбрана против термичния стрес. Те стоят в кошера или остават на закрито и не събират мед и прашец, когато е прекомерно горещо или няма нектар. При съществуване на цъфтяща растителност в горещите интервали, излизат единствено за по един до два часа. Когато няма нектар или прашец, те облитат единствено с съответна цел, като засичане на съгласуваност на младите пчели или за ликвидиране на организма.
Пчелите са основани по този начин, че да се приспособяват към измененията в температурата. Дори при неочаквани захлаждания или стопляния, структурата на кошера, с една пчела майка и десетки хиляди служащи, разрешава бързо и дейно реагиране на естествените амплитуди, добавя Костов.
Този вид организация в фамилиите им дава опция на пчелите за къс интервал от десетина дни или две седмици да натрупат хранителни ресурси, които да обезпечат оцеляването им за по-дълъг интервал. Пчелите се загнездват и събират полен за да компенсират съмненията в околна среда.
За пчеларите този адаптационен механизъм основава и проблеми. естествените амплитуди и късите интервали за събиране на нектар могат да доведат до по-малък медодобив. Това се отразява както на пчеларите, по този начин и на пчелите.
През миналата година шабленският пчелар губи към 50% от пчелните си фамилии. Тази година обаче пчелите му са в положително положение. Смята че климатът се отразява и на двете съществени заболявания по пчелите – вариатозата и нозематозата. И въпреки всичко главният фактор за оцеляването и положителното положение на пчелните фамилии остава вярното селектиране и грижата за здравето им.
Пчеларят удостоверява: климатичните промени оказват въздействие върху занаята. В Северна Добруджа добивите на мед са намалели, а по-ниската продукция затруднява пчеларите да възнамеряват бюджета си и това прави специалността по-несигурна. Той регистрира и наклонност към окрупняване на пчелините и отпадане на по-малките. Големите производители, които се занимават професионално с пчеларство, съумяват да осъществят положителни добиви. Някои компенсират късия интервал на нектароотделяне посредством преносимо пчеларство, като реалокират част от кошерите на друго място, с цел да удължат сезона. Това обаче изисква добра организация.
“При всички случаи добивът на мед в Северна Добруджа е намалял. Естествено това слага под въпрос рентабилността на специалността ", счита Костов.
Климатичните промени оказват огромно въздействие върху опрашването, възпроизвеждането и оцеляването на тези толкоз значими за нас опрашители. Но въпросът е какво можем да създадем ние, хората, с цел да се оправим с този сериозен проблем за биоразнообразието.
Красимир Костов употребява няколко по-старомодни, само че ефикасни метода, с цел да защищити пчелите си от горещините. Един от тях е боядисването на кошерите в бяло, против яркото слънце и по този начин понижава прегряването им. Друг способ е разширението на дъната на кошерите и увеличение на входовете, с цел да влиза повече въздух. В краен случай пчеларят слага мрежа вместо табла, която да обезпечи в допълнение проветряване.
Пчеларят Костов в никакъв случай не не помни да обезпечи на пчелите си достъп до прясна вода. Някои негови хитринки включват кошерите да бъдат ситуирани покрай дървета, осигуряващи рехава сянка, както и да са тук-там с течение. Препоръчва зелена, добре окосена земя към кошерите, която да спомага за охлаждането на пчелните фамилии.
Един занимателен, елементарен и ефикасен способи да помогнем на природата са така наречен бомбички със семена (seed bombs) – дребни топчета от почва и локални семена, които могат да се хвърлят в градината, по поляни или в градски пространства. Те съдържат примес от диви цветя, подобаващи както за медоносни, по този начин и за диви пчели.
Някои неправителствени организации у нас към този момент оферират сходни бомбички и акции, които разрешават на всеки от нас с дребни, само че действителни дейности да поддържа опрашителите – вижте да вземем за пример акцията „ Отгледай дъгата “.
Пчелите са измежду най-чувствителните знаци за климатичните промени – загубата им е предизвестие за дълбоки процеси в природата. Българските пчелари към този момент усещат следствията. С грижа, акомодация и поддръжка можем да се съхраним освен пчеларството, а и салдото в екосистемите. Опазването на опрашителите е не просто професионална идея, а въпрос на обща отговорност към бъдещето.
Все по-честите рискови феномени, комбинирани с заболявания, пестициди, липса на храна и неправилна грижа водят до обезпокоително висока смъртност. В резултат на това цели пчелни фамилии са застрашени, а дружно с тях – и огромна част от растенията, подвластни от пчелното опрашване, написа " Климатека ". Загубите единствено през миналата зима в някои региони са почти 70%.
Какво споделят от персоналния си опит за тези промени и тревожни трендове пчеларите и агрономите? Има ли какво да създадем?
През 2025 година внезапното засушаване се трансформира в една от главните аргументи за понижаване храната за пчелите. По данни от Националния институт по метеорология и хидрология, тазгодишното лято беше едно от най-сухите от средата на 20-ти век насам. Това сложи България в класацията измежду 10-те най-засегнати от горски пожари страни в Европа (според Европейската осведомителна система на горските пожари).
Освен намаляването на питателните запаси, високите температури доведоха до терзания в пчелния бранш. През летните месеци, с повишението на температурите, пчеларите сигнализираха за по-слаб медодобив. Причината е по-малкото обособяване на нектар от растенията, което отслабва и пчелните фамилии. Това понижава и възможностите им за оцеляване през зимата.
Въпреки че тази година не се следят всеобщи вреди по кошерите от пожарите, в обособени региони има случаи на изгорели или потърпевши пчелини.
С повишението на температурите дивите пчели претърпяват огромни загуби на местообитания. Докато за медоносните се грижат пчеларите, дивите би трябвало сами да се приспособяват към променливата околна среда. В резултат на нарасналите температури, понижават местата, подобаващи за тяхното обитаване и размножаване.
Правилното зазимяване на пчелите е извънредно значимо за тяхното оцеляването през зимата. Тази година обаче – вследствие на непрекъснатата промяна на температурите през зимния сезон – множеството пчелари не съумяват да предотвратят огромната смъртност на медоносни пчели. В Плевенския район загубите доближават 70%, а в област Русе – даже до 100%. Сред главните аргументи са така наречен гладната гибел заради незадоволително хранителни ресурси в кошерите, както и топлата зима, която подлъгва опрашителите да търсят цъфтящи растения, когато на процедура липсват такива. За разлика от медоносните пчели/видове, поколението на земните пчели тази зима е потърпевшо доста по-малко от нормалното.
Според агронома Роман Рачков, термичният стрес при медоносните пчели, провокиран от повишението на температурите, води до намаляване на имунната им отбрана. Това улеснява развиването на инфекциите в кошера, които в случай че не се управляват в точния момент, могат да застрашат огромна част от пчелните фамилии. Подобен резултат се следи и при някои типове диви пчели. Основната разликата е, че медоносните са отчасти хетеротермни: посредством взаимната активност на фамилията те могат да управляват температурата в кошера, до момента в който дивите са ектотермни и зависят в по-голяма степен от външни източници на топлота, с цел да контролират телесната си температура. Бомбусите са измежду типовете диви пчели, при които това събитие е потвърдено – излагането им на термичния стрес понижава опцията да опрашват и да се възпроизвеждат.
Повишаването на температурите провокира по-ранен или по-късен разцвет на някои типове растения, тъкмо когато пчелите са в зимен покой или към момента не са достигнали своя пик на интензивност. Фенологичното разминаване въздейства както на медоносните, по този начин и на дивите пчели, само че резултатът е доста по-голям при дивите, защото те не се подкрепят от пчелари. Това разминаване може да докара до застрашаване или даже до изгубване на някои типове.
Съсънката (Pulsatilla vulgaris) е красиво, ранно пролетно диворастящо цвете от семейство Лютикови. Тя се опрашва единствено от един тип дива пчела (Osmia bicolor). Когато – заради измененията в климата, има разминаване в интервала на излитането на пчелата и на цъфтежа, опрашването на съсънката не може да се случи. Така популацията на растението към този момент е застрашена от изгубване. В някои страни цветето е включено в алените описи на застрашени типове, тъй като местообитанията ѝ изчезват и опрашителите понижават.
Климатичните промени, наред с други фактори, изправят българските пчелари пред алтернатива: дали да продължат със своя поминък или да си потърсят друга опция за изхранване. Въпреки че тази година Държавен фонд,,Земеделие “ подкрепя пчеларите, като изплаща близо 6 млн. лв. на подалите поръчки, ползата към пчеларството към момента остава невисок. Прогнозите за тази година са усвоените средства да са към 5%.
В бранша остават и пчелари, които не престават да се радват на специалността, сблъсквайки се с редица провокации. Един от тях е Красимир Костов от шабленското село Езерец, който към този момент над 25 години се грижи за 150 кошера в главния си пчелин и още 11 – в по-малък. Негова запазена марка е изразът,,Когато обичаш пчелите – ставаш пчелар не един път, а няколко пъти “.
Промяната в климата, която вижда Красимир Костов, се показва в нетипичната за сезона студена пролет. През последния април на два пъти валя сняг, съпроводен от така наречен замръз, което докара до измръзване на овощни дръвчета и растителност. Това повлия и на пчелите. Силните пчелни фамилии реагират по-благоприятно на измененията в климата, до момента в който по-слабите са доста по-уязвими. Негативно въздействие оказа и непрекъснатата промяна на топли и студени интервали през зимата.
През студената пролет имаше огромен брой отпаднали фамилии, а през зимата – и огромна смъртност. За някои фамилии се оказа проблем, само че пък имаше пчелари, които нямаха тези усложнения.
Пчеларят изяснява, че горещото лято е причина за по-малко обособяване на нектар от растенията. Не липсва цъфтяща растителност, само че високите температури лимитират времето, през което растенията дават нектар, а това неизбежно се отразява на медодобива. При по-кратък интервал за събиране на нектар първи реагират мощните пчелни фамилии, които съумяват да съберат част от нужните ресурси, споделя още Костов.
Пчелите демонстрират естествена отбрана против термичния стрес. Те стоят в кошера или остават на закрито и не събират мед и прашец, когато е прекомерно горещо или няма нектар. При съществуване на цъфтяща растителност в горещите интервали, излизат единствено за по един до два часа. Когато няма нектар или прашец, те облитат единствено с съответна цел, като засичане на съгласуваност на младите пчели или за ликвидиране на организма.
Пчелите са основани по този начин, че да се приспособяват към измененията в температурата. Дори при неочаквани захлаждания или стопляния, структурата на кошера, с една пчела майка и десетки хиляди служащи, разрешава бързо и дейно реагиране на естествените амплитуди, добавя Костов.
Този вид организация в фамилиите им дава опция на пчелите за къс интервал от десетина дни или две седмици да натрупат хранителни ресурси, които да обезпечат оцеляването им за по-дълъг интервал. Пчелите се загнездват и събират полен за да компенсират съмненията в околна среда.
За пчеларите този адаптационен механизъм основава и проблеми. естествените амплитуди и късите интервали за събиране на нектар могат да доведат до по-малък медодобив. Това се отразява както на пчеларите, по този начин и на пчелите.
През миналата година шабленският пчелар губи към 50% от пчелните си фамилии. Тази година обаче пчелите му са в положително положение. Смята че климатът се отразява и на двете съществени заболявания по пчелите – вариатозата и нозематозата. И въпреки всичко главният фактор за оцеляването и положителното положение на пчелните фамилии остава вярното селектиране и грижата за здравето им.
Пчеларят удостоверява: климатичните промени оказват въздействие върху занаята. В Северна Добруджа добивите на мед са намалели, а по-ниската продукция затруднява пчеларите да възнамеряват бюджета си и това прави специалността по-несигурна. Той регистрира и наклонност към окрупняване на пчелините и отпадане на по-малките. Големите производители, които се занимават професионално с пчеларство, съумяват да осъществят положителни добиви. Някои компенсират късия интервал на нектароотделяне посредством преносимо пчеларство, като реалокират част от кошерите на друго място, с цел да удължат сезона. Това обаче изисква добра организация.
“При всички случаи добивът на мед в Северна Добруджа е намалял. Естествено това слага под въпрос рентабилността на специалността ", счита Костов.
Климатичните промени оказват огромно въздействие върху опрашването, възпроизвеждането и оцеляването на тези толкоз значими за нас опрашители. Но въпросът е какво можем да създадем ние, хората, с цел да се оправим с този сериозен проблем за биоразнообразието.
Красимир Костов употребява няколко по-старомодни, само че ефикасни метода, с цел да защищити пчелите си от горещините. Един от тях е боядисването на кошерите в бяло, против яркото слънце и по този начин понижава прегряването им. Друг способ е разширението на дъната на кошерите и увеличение на входовете, с цел да влиза повече въздух. В краен случай пчеларят слага мрежа вместо табла, която да обезпечи в допълнение проветряване.
Пчеларят Костов в никакъв случай не не помни да обезпечи на пчелите си достъп до прясна вода. Някои негови хитринки включват кошерите да бъдат ситуирани покрай дървета, осигуряващи рехава сянка, както и да са тук-там с течение. Препоръчва зелена, добре окосена земя към кошерите, която да спомага за охлаждането на пчелните фамилии.
Един занимателен, елементарен и ефикасен способи да помогнем на природата са така наречен бомбички със семена (seed bombs) – дребни топчета от почва и локални семена, които могат да се хвърлят в градината, по поляни или в градски пространства. Те съдържат примес от диви цветя, подобаващи както за медоносни, по този начин и за диви пчели.
Някои неправителствени организации у нас към този момент оферират сходни бомбички и акции, които разрешават на всеки от нас с дребни, само че действителни дейности да поддържа опрашителите – вижте да вземем за пример акцията „ Отгледай дъгата “.
Пчелите са измежду най-чувствителните знаци за климатичните промени – загубата им е предизвестие за дълбоки процеси в природата. Българските пчелари към този момент усещат следствията. С грижа, акомодация и поддръжка можем да се съхраним освен пчеларството, а и салдото в екосистемите. Опазването на опрашителите е не просто професионална идея, а въпрос на обща отговорност към бъдещето.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ