Когато Земята е била замръзнала, животът е намерил убежище в езера
Климатът на екватора е наподобявал този на днешна Антарктида
Езерата от разтопен лед в Антарктида са дом на изумително разнородни микроорганизми, което може да изясни къде е намерил леговище животът, когато Земята е била изцяло замръзнала, съобщи Агенция Франс Прес, базирайки се на проучване, оповестено в сп. " Нейчър къмюникейшънс ".
Нашата планета не постоянно е била синя и гостоприемна. През дългата си история тя е претърпяла няколко ледникови столетия, през които се е превръщала в истинска " снежна топка ", и по-специално през интервала криоген преди сред 720 милиона и 635 милиона години. Тогава междинната световна температура не е надвишавала минус 50 градуса по Целзий, а климатът на екватора е наподобявал този на днешна Антарктида.
Екстремните условия обаче не са попречили на еволюцията да продължи своя ход.
" Разполагаме с доказателства във фосилните записи за съществуването на комплицирани форми на живот преди и след криогена ", изяснява пред Агенция Франс Прес водещата авторка на проучването Фатима Хюсеин от Масачузетския софтуерен институт в Съединени американски щати.
" Има няколко хипотези по отношение на вероятните места, където животът би могъл да продължи да съществува ", споделя още изследователката. " В някои океански зони, където не е имало лед, покрай хидротермални извори в морските дълбини, под тънки пластове лед ", добавя тя.
Едно такова убежища може да са били езера от разтопен лед в екваториалните райони.
Възможно е те да са образували същински " оазиси " за еукариоти - комплицирани организми, които са еволюирали до всички многоклетъчни форми на живот, познати ни през днешния ден.
Такива езера съществуват и през днешния ден в Антарктида, по краищата на ледените шапки. На тези места водата замръзва чак до морското дъно, улавяйки по пътя си тъмни седименти и морски организми. С течение на времето ерозията, породена от вятъра, издига тези парчета нагоре.
Веднъж изложени на повърхността, те всмукват слънчевата топлота, вследствие на което ледът се топи, образувайки плитки езера.
През 2018 година членове на екипа посещават региона на ледения шелф Макмърдо в Източна Антарктида, прочут с съществуването на дребни езера, дълбоки единствено няколко десетки сантиметра и необятни няколко метра.
Дъната им са покрити с микроби, които са се натрупали през годините, образувайки слизести пластове.
Те са формирани от цианобактерии - едноклетъчни фотосинтезиращи организми без ядро, известни с това, че могат да оцеляват в рискови условия.
Изследователите откриват и маркери, свързани с еукариотите, като водорасли или микроскопични животни - удостоверение за изненадващо биоразнообразие, което наподобява е повлияно от разликите в солеността сред езерата.
" Нито едно езеро не приличаше на друго. Открихме разнородни съвкупности от еукариоти от всички съществени групи във всички изследвани водоеми ", споделя Хюсеин.
По думите й това демонстрира, че въпросните неповторими среди са способни да приютяват разнородни съвкупности от форми на живот, даже на доста дребни дистанции едни от други.
Хюсеин добавя, че тези открития са от голяма важност и за търсенето на извънземен живот.
" Изследването на живота в тези характерни среди на Земята може да помогне за по-доброто схващане на евентуално обитаемите среди на ледени светове, да вземем за пример ледените луни в нашата Слънчева система като Енцелад или Европа ", споделя Фатима Хюсеин.
Езерата от разтопен лед в Антарктида са дом на изумително разнородни микроорганизми, което може да изясни къде е намерил леговище животът, когато Земята е била изцяло замръзнала, съобщи Агенция Франс Прес, базирайки се на проучване, оповестено в сп. " Нейчър къмюникейшънс ".
Нашата планета не постоянно е била синя и гостоприемна. През дългата си история тя е претърпяла няколко ледникови столетия, през които се е превръщала в истинска " снежна топка ", и по-специално през интервала криоген преди сред 720 милиона и 635 милиона години. Тогава междинната световна температура не е надвишавала минус 50 градуса по Целзий, а климатът на екватора е наподобявал този на днешна Антарктида.
Екстремните условия обаче не са попречили на еволюцията да продължи своя ход.
" Разполагаме с доказателства във фосилните записи за съществуването на комплицирани форми на живот преди и след криогена ", изяснява пред Агенция Франс Прес водещата авторка на проучването Фатима Хюсеин от Масачузетския софтуерен институт в Съединени американски щати.
" Има няколко хипотези по отношение на вероятните места, където животът би могъл да продължи да съществува ", споделя още изследователката. " В някои океански зони, където не е имало лед, покрай хидротермални извори в морските дълбини, под тънки пластове лед ", добавя тя.
Едно такова убежища може да са били езера от разтопен лед в екваториалните райони.
Възможно е те да са образували същински " оазиси " за еукариоти - комплицирани организми, които са еволюирали до всички многоклетъчни форми на живот, познати ни през днешния ден.
Такива езера съществуват и през днешния ден в Антарктида, по краищата на ледените шапки. На тези места водата замръзва чак до морското дъно, улавяйки по пътя си тъмни седименти и морски организми. С течение на времето ерозията, породена от вятъра, издига тези парчета нагоре.
Веднъж изложени на повърхността, те всмукват слънчевата топлота, вследствие на което ледът се топи, образувайки плитки езера.
През 2018 година членове на екипа посещават региона на ледения шелф Макмърдо в Източна Антарктида, прочут с съществуването на дребни езера, дълбоки единствено няколко десетки сантиметра и необятни няколко метра.
Дъната им са покрити с микроби, които са се натрупали през годините, образувайки слизести пластове.
Те са формирани от цианобактерии - едноклетъчни фотосинтезиращи организми без ядро, известни с това, че могат да оцеляват в рискови условия.
Изследователите откриват и маркери, свързани с еукариотите, като водорасли или микроскопични животни - удостоверение за изненадващо биоразнообразие, което наподобява е повлияно от разликите в солеността сред езерата.
" Нито едно езеро не приличаше на друго. Открихме разнородни съвкупности от еукариоти от всички съществени групи във всички изследвани водоеми ", споделя Хюсеин.
По думите й това демонстрира, че въпросните неповторими среди са способни да приютяват разнородни съвкупности от форми на живот, даже на доста дребни дистанции едни от други.
Хюсеин добавя, че тези открития са от голяма важност и за търсенето на извънземен живот.
" Изследването на живота в тези характерни среди на Земята може да помогне за по-доброто схващане на евентуално обитаемите среди на ледени светове, да вземем за пример ледените луни в нашата Слънчева система като Енцелад или Европа ", споделя Фатима Хюсеин.
Източник: dnesplus.bg

КОМЕНТАРИ