Клеър Дейли. Снимка: Facebook Когато през септември 2020 г. ирландската евродепутатка

Когато през септември 2020 година ирландската евродепутатка се обърна с остра рецензия към еврокомисаря Вера Йоурова и към Европейската комисия, думите ѝ звучаха като бомба , хвърлена в центъра на политика, институции и морал. Но пет години по-късно става все по-очевидно, че това, което тогава изглеждаше самоуверено обвиняване, се оказва мъчително настояща диагноза — и предизвестие .

„ Ако напредъкът в България е добър — или сте некомпетентни, или слугувате на Борисов “

Това не беше просто словесна офанзива. Това е пряк тест — тест за способността на институциите в Брюксел да виждат, да правят оценка и да работят. Ако продължаваш да твърдиш, че има важен прогрес, когато улиците на София се изпълват с хора, които викат „ Оставка “, — значи или живееш в успореден свят, или ще предпочиташ мълчанието пред рецензия.

И през днешния ден, когато България остава измежду страните с най-високо чувство за корупция в Европейски Съюз, когато институциите постоянно наподобяват подчинени на властта, думите ѝ освен не губят мощ — те звучат оракулски .

Корупцията не е мит — тя е систематичен механизъм

Дейли говореше, че европейските фондове „ предизвикват и овластяват тези хора да вземат участие в пълнощадна корупция, която санкционира жителите “. Това не е пресилване. Защото зад огромните инфраструктурни планове, публичните поръчки, връзките сред властимащи предприемачи и политически фигури постоянно се крие задкулисие , което подозрителните наблюдаващи назовават завземане на страната (state capture).

Тези мрежи не падат с избори . Те се резервират, прераждат се, приспособяват се. И когато Брюксел не постанова нечовечен надзор, когато прекратите механизми за мониторинг, вие оставяте тези структури да се възпроизвеждат.

Механизмите рухват — или се затварят

През 2023 година Европейската комисия публично затвори Механизма за съдействие и инспекция (CVM) за България и Румъния. Тоест, оня инструмент, който имаше за задача да държи националните управляващи под инспекция и да постанова отчетност, е отстранен .

И какво остава на мястото му? Общият годишен отчет за върховенството на закона , който обгръща всички страни членки. Но подобен инструмент е по-общ, по-малко характерен и — за някои — по-малко ефикасен.

Когато Дейли насочи въпроса: „ Ще спрем ли да финансираме тези бандити? “ — в този момент въпросът звучи още по-жизнено: Финансирате ли ги обезверено, посредством безмълвие и колебливост?

Протести, репресии, индигнация — също част от действителността

Не става дума за политически спектакъл. В тези години България видя всеобщи митинги, арестувания, полицейско принуждение, жандармерийски акции. Тези подиуми приказват освен за цивилен протест, а за опозиция против поредност институционални изменничества.

Когато Дейли споделя, че „ хората са на улиците … и ние си приказваме за мониторинг и прогрес “ , тя слага на показ парадокса : институциите дебатират отчети, жителите понасят репресии. Този раздор не е хипербола — той е действителност .

Днес: съучастие или дейна правдивост?

Ако тогава обвиняването ѝ беше възприето като коренно, през днешния ден то съставлява избор:

• Да поддържаш статус, оставяйки се да бъдеш част от системата, която обслужва ползите на немалка група на власт и капитали — без значение дали си държавна институция, европейски орган или представител на гражданското общество.

• Или да преминеш в ролята на деен инспектор , който съзира безмълвните похищения, упорства за действителна отчетност и не се опасява да употребява европейските финансови и институционални прихващания като инструмент за промяна.

Как можем да включим цялостен принос и оценъчен механизъм

Ето какво би трябвало да се случи, в случай че желаеме думите на Дейли да се трансформират от знамение в смяна:

1. Прозрачна отчетност във всеки стадий — не просто издание на документи, а системи, посредством които жителите и гражданските групи интензивно ревизират осъществяването на плановете.

2. Обратна реакция –  всеки европейски или народен план би трябвало да бъде подложен на самостоятелна оценка, с опция за промяна или отвод на финансиране при нарушавания.

3. Колективна интензивност — институции, неправителствени организации и жители би трябвало да работят дружно, не поотделно, да обменят информация и да упражняват напън.

4. Оценъчен механизъм с последици — в случай че мониторингът откри злоупотреби, да последва прекъсване на средства, наказателни процедури, отзоваване на контракти, наказания на участници.

5. Поддържане на европейско равнище ангажимент — не да се прави „ за България “, а да се носи от европейските правила и стандарти, с ясна воля да се ползват на всички места без двойни стандарти.

Обобщение

Когато Дейли сподели: „ Вие сте съизвършител в тази корупция “ , това не беше единствено остра провокация — това беше вик към деяние. Пет години по-късно този вик не е изгубил мощ ; той е по-неотложен от всеки път.

Не става дума за трагични легенди или политически кавги. Става дума за ориста на доверието, за правото на жителите да имат страна, която не ги предава. Думите ѝ са маяк — и те чакат от нас не просто поддръжка, а съпричастие, ангажимент, дейности.

Присъединете се към нашия 

Скандал с Национален статистически институт: Подписка в поддръжка на ръководителя се твърди, че е имитация?