Павел Симеонов: Чрез клаустрофобията в киното различни режисьори демонстрират креативния си талант
Клаустрофобичните филми в киното са тези филми, които преобладаващо се развиват на едно и също място през съвсем цялото време, които се характеризират с някакво заплашително място за основния воин, което основава чувство за клаустрофобия. Това показа кино коментаторът Павел " Пачето “ Симеонов в предаването " Сториборд “ на радио " Фокус “ с водещ Благой Д. Иванов.
" Капанът “ (Trap) на М. Найт Шамалан е образецът от най-новите филми, излезли на огромния екран, в който местоположението играе значително значение за същността и предаването на страстта. " Едно от главните качества на кино лентата е, че Шамалан доста добре употребява местоположението – филмът се развива на концерт, на който участва сериен палач. И тъкмо тази приложимост на локация по забавен метод е най-голямата мощ на кино лентата. Вече с развиването на фабулата става искрено казано малко неуместно, само че става неуместно по подобен неуместен метод, който някак си е част от ДНК-то на този вид филми, “ уточни той.
" Змийски очи “ (Snake Eyes) с Никълъс Кейдж, таен трилър на режисьора Брайън Де Палма, е различен образец за развиването на сюжетната линия най-вече на една съответна локация – в тази ситуация боксов мач. " Начинът, по който е употребявано цялостно пространство с хиляди хора, с цел да ускори клаустрофобичния резултат и това възприятие, че си измежду толкоз хора, всеки от които може да е рисков, припомня на " Капанът “. "
" Шамалан сигурно е черпил музи от някои от похватите на Де Палма. Употребата на способи, като сплит диоптъра, където по едно и също време са на фокус няколко неща на екран, и някои от неговите доста изобретателни и занимателни за гледане похвати, са и част от повода " Капанът “ да е също по-скоро сполучлив филм, тъй като образно доста ускорява тъкмо това възприятие за клаустрофобия. “
Алфред Хичкок е правил няколко кино лентата, които идеално пасват на тематиката за клаустрофобични филми, като " Въжето “ (Rope), " Набери " У “ за ликвидиране “ (Dial M for Murder), " Дамата изчезва “ (The Lady Vanishes), чието деяние напълно се развива във трен. " Филмът, който съгласно мен е най-интересен образец за това, е " Задният прозорец “ (Rear Window). Интересното там е, че клаустрофобичната рискова територия в действителност е домът на основния воин. Това е един от най-великите филми на Хичкок, “ добави кино коментаторът.
" Пришълецът “ (Alien) на Ридли Скот и " Нещото " (The Thing) на Джон Карпентър са научно-фантастични филми, където пространството съгласно Павел Симеонов не е същински клаустрофобично, тъй като пространството, в което се развиват историите им, е голямо, " само че тъй като е безпределно в своята празнина, по този начин то още веднъж става една пропаст, в която героите да се изгубят “. Подобен паралел може да се направи с " Омразната осморка “ (The Hateful Eight) – уестърн филм на режисьора Куентин Тарантино. " Проблемът при него е, че не е един изолиран човек, е че са прекалено много хора на това място и никой не знае на кого да има вяра. “
" Паник стая “ (Panic Room) на Дейвид Финчър с Джоди Фостър и Форест Уитакър в основните функции е образец за клаустрофобия върху клаустрофобията – основните герои са затворени в относително малко пространство в една огромна къща, където е единственото място, където могат да оцелеят. Друг добър образец е и мистериозният трилър " Копой “ (Sleuth) с присъединяване на Лорънс Оливие и Майкъл Кейн, който по-късно има и ремейк, в който " в едно тясно пространство двама души се пробват да се прецакат един различен “.
Клаустрофобични филми също са " Погребан “ (Buried) с Райън Рейнолдс, където към този момент клаустрофобията е оптималната, защото основният воин е заровен жив с телефон, с който се пробва да извика помощ. " Скорост “ на Ян де Бонд пък е образец за филм, в който въпреки действието да се развива в една локация, което го прави клаустрофобичен до някаква степен, " само че при него има непрекъснато придвижване, което го прави в действителност забавен и неповторим образец в този род, “ уточни още Павел Симеонов.
" Капанът “ (Trap) на М. Найт Шамалан е образецът от най-новите филми, излезли на огромния екран, в който местоположението играе значително значение за същността и предаването на страстта. " Едно от главните качества на кино лентата е, че Шамалан доста добре употребява местоположението – филмът се развива на концерт, на който участва сериен палач. И тъкмо тази приложимост на локация по забавен метод е най-голямата мощ на кино лентата. Вече с развиването на фабулата става искрено казано малко неуместно, само че става неуместно по подобен неуместен метод, който някак си е част от ДНК-то на този вид филми, “ уточни той.
" Змийски очи “ (Snake Eyes) с Никълъс Кейдж, таен трилър на режисьора Брайън Де Палма, е различен образец за развиването на сюжетната линия най-вече на една съответна локация – в тази ситуация боксов мач. " Начинът, по който е употребявано цялостно пространство с хиляди хора, с цел да ускори клаустрофобичния резултат и това възприятие, че си измежду толкоз хора, всеки от които може да е рисков, припомня на " Капанът “. "
" Шамалан сигурно е черпил музи от някои от похватите на Де Палма. Употребата на способи, като сплит диоптъра, където по едно и също време са на фокус няколко неща на екран, и някои от неговите доста изобретателни и занимателни за гледане похвати, са и част от повода " Капанът “ да е също по-скоро сполучлив филм, тъй като образно доста ускорява тъкмо това възприятие за клаустрофобия. “
Алфред Хичкок е правил няколко кино лентата, които идеално пасват на тематиката за клаустрофобични филми, като " Въжето “ (Rope), " Набери " У “ за ликвидиране “ (Dial M for Murder), " Дамата изчезва “ (The Lady Vanishes), чието деяние напълно се развива във трен. " Филмът, който съгласно мен е най-интересен образец за това, е " Задният прозорец “ (Rear Window). Интересното там е, че клаустрофобичната рискова територия в действителност е домът на основния воин. Това е един от най-великите филми на Хичкок, “ добави кино коментаторът.
" Пришълецът “ (Alien) на Ридли Скот и " Нещото " (The Thing) на Джон Карпентър са научно-фантастични филми, където пространството съгласно Павел Симеонов не е същински клаустрофобично, тъй като пространството, в което се развиват историите им, е голямо, " само че тъй като е безпределно в своята празнина, по този начин то още веднъж става една пропаст, в която героите да се изгубят “. Подобен паралел може да се направи с " Омразната осморка “ (The Hateful Eight) – уестърн филм на режисьора Куентин Тарантино. " Проблемът при него е, че не е един изолиран човек, е че са прекалено много хора на това място и никой не знае на кого да има вяра. “
" Паник стая “ (Panic Room) на Дейвид Финчър с Джоди Фостър и Форест Уитакър в основните функции е образец за клаустрофобия върху клаустрофобията – основните герои са затворени в относително малко пространство в една огромна къща, където е единственото място, където могат да оцелеят. Друг добър образец е и мистериозният трилър " Копой “ (Sleuth) с присъединяване на Лорънс Оливие и Майкъл Кейн, който по-късно има и ремейк, в който " в едно тясно пространство двама души се пробват да се прецакат един различен “.
Клаустрофобични филми също са " Погребан “ (Buried) с Райън Рейнолдс, където към този момент клаустрофобията е оптималната, защото основният воин е заровен жив с телефон, с който се пробва да извика помощ. " Скорост “ на Ян де Бонд пък е образец за филм, в който въпреки действието да се развива в една локация, което го прави клаустрофобичен до някаква степен, " само че при него има непрекъснато придвижване, което го прави в действителност забавен и неповторим образец в този род, “ уточни още Павел Симеонов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ