Отиде си Клаудия Кардинале – икона на киното и борец за равенство
Клаудия Кардинале бе освен знак на хубост, само че и личност, която съумява да съчетае женственост, мощ и трудност в облиците, които изигра. От функции на героини, минали през тествания, до елементи, където излъчваха деликатност и накърнимост — тя доказваше, че киното може да бъде място за многоаспектни женски облици.
Също по този начин, тя оказа помощ да се разшири разбираемостта и възприемането на киното оттатък границите — в това число езиковите и културните бариери. Родена в Тунис, говореща френски, изградина кариера в Италия и цяла Европа — нейният живот е доказателство за това по какъв начин изкуството сплотява хора.
Реклама Кардинале остави зад себе си голямо завещание — над 100 кино лентата, функции, които са оформили образа на европейското кино, и ентусиазъм за генерации актриси и артисти.
Снимка: Getty Images / Guliver
С кончината на Клаудия Кардинале светът на киното губи една от последните живи митове от „ златната епоха “ на европейското кино. Нейният живот и работа остават в спомените освен на киноманите, само че и на всички, които имат вяра в силата на изкуството да надживява времето.
Реклама
Кардинале е родена през 1938 година в Тунис в семейство със сицилиански корени. Кариерата ѝ стартира след конкурс за хубост, а по-късно се трансформира в една от най-ярките звезди на италианското и европейското кино.
Сред най-знаковите ѝ функции са във филмите „ Гепардът “ на Лукино Висконти, „ 8½ “ на Федерико Фелини и „ Имало едно време на Запад “ на Серджо Леоне. Тя взе участие в над 100 продукции, оставяйки дълготраен отпечатък в международното кино.
Клаудия Кардинале ще бъде запомнена освен с гения и хубостта си, само че и с битката си за правата на дамите и поддръжката на обществени дела. През годините тя неведнъж употребява своята известност, с цел да приказва за равенството сред половете и потребността дамите да получават по-голяма независимост и самостоятелност.
В изявленията Кардинале постоянно наблягаше, че дамата не трябва да бъде ограничавана до облик на „ муза “ или „ обект на удивление “, а би трябвало да бъде възприемана като независима персона със своите права и благоприятни условия. Затова и функциите ѝ постоянно излъчваха мощ и дълбочина, оттатък клишето за „ красивата актриса “.
Тя бе и деен покровител на обществени дела – свързани както с правата на дамите, по този начин и с по-широки публични тематики, в това число културното завещание и екологични начинания. Нейната работа отвън киното допълваше артистичния ѝ облик и затвърждаваше мястото ѝ като една от значимите дами на своето време.
Също по този начин, тя оказа помощ да се разшири разбираемостта и възприемането на киното оттатък границите — в това число езиковите и културните бариери. Родена в Тунис, говореща френски, изградина кариера в Италия и цяла Европа — нейният живот е доказателство за това по какъв начин изкуството сплотява хора.
Реклама
Снимка: Getty Images / Guliver
С кончината на Клаудия Кардинале светът на киното губи една от последните живи митове от „ златната епоха “ на европейското кино. Нейният живот и работа остават в спомените освен на киноманите, само че и на всички, които имат вяра в силата на изкуството да надживява времето.
Реклама
Кардинале е родена през 1938 година в Тунис в семейство със сицилиански корени. Кариерата ѝ стартира след конкурс за хубост, а по-късно се трансформира в една от най-ярките звезди на италианското и европейското кино.
Сред най-знаковите ѝ функции са във филмите „ Гепардът “ на Лукино Висконти, „ 8½ “ на Федерико Фелини и „ Имало едно време на Запад “ на Серджо Леоне. Тя взе участие в над 100 продукции, оставяйки дълготраен отпечатък в международното кино.
Клаудия Кардинале ще бъде запомнена освен с гения и хубостта си, само че и с битката си за правата на дамите и поддръжката на обществени дела. През годините тя неведнъж употребява своята известност, с цел да приказва за равенството сред половете и потребността дамите да получават по-голяма независимост и самостоятелност.
В изявленията Кардинале постоянно наблягаше, че дамата не трябва да бъде ограничавана до облик на „ муза “ или „ обект на удивление “, а би трябвало да бъде възприемана като независима персона със своите права и благоприятни условия. Затова и функциите ѝ постоянно излъчваха мощ и дълбочина, оттатък клишето за „ красивата актриса “.
Тя бе и деен покровител на обществени дела – свързани както с правата на дамите, по този начин и с по-широки публични тематики, в това число културното завещание и екологични начинания. Нейната работа отвън киното допълваше артистичния ѝ облик и затвърждаваше мястото ѝ като една от значимите дами на своето време.
Източник: hotnews.bg
КОМЕНТАРИ