ВКС: Лихварството не е банкова дейност и не е престъпление
Класическото лихварство, при което се дават заеми със лични пари против рента, не е закононарушение. Това следва от новия наложителен прочит на член 252, алинея 1 от Наказателния кодекс (НК), който даде Наказателната гилдия на Върховния касационен съд, оповестих lex.bg.
Върховен касационен съд обърна преобладаващата до момента процедура, като одобри, че по тази наредба не се преследват лихварите. В тълкувателно решение от през днешния ден Наказателната гилдия разгласи:
„ Предоставянето по занимание на заеми/кредити със средства, които не са набрани посредством обществено привличане на влогове или други възстановими средства, не съставлява банкова активност
и нейното реализиране без позволение не реализира състава на закононарушението по член 252, алинея 1 от Наказателен кодекс “.
Това значи, че класическото лихварство, при което човек дава лични пари на заем против големи лихви, не може да се преследва по тази наредба в Наказателен кодекс, а няма и друга, чийто състав да покрива тази активност. Така по углавен път
може да се преследват вероятно съпътстващите лихварството машинация, насила и данъчни закононарушения, само че не и самото то.
Остава гражданско-правната отбрана – откритата правосъдна процедура е, че договорна възнаградителна рента при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за оскъдна заради накърняване на положителните нрави, в случай че надвишава трикратния размер на законната рента. А в случай че вземанията на кредитора са обезпечени, за оскъдна се приема тази, която надвишаваща двукратния размер на законната рента.
Тълкувателното решение за член 252, алинея 1 Наказателен кодекс се чака от съвсем четири години.
Наказателната гилдия на Върховен касационен съд образува тълкувателното си дело по искане на Висшия адвокатски съвет през 2020 година До този миг преобладаващата процедура на Върховен касационен съд беше, че систематичното разпределяне на заеми против рента е банково кредитиране.
Приемаше се, че е налице закононарушение по член 252, алинея 1 Наказателен кодекс, когато заем против уговорена рента се отпуска редовно – най-малко три пъти, а за активността няма издадено позволение. Такова позволение обаче физическо лице по начало няма по какъв начин да получи, а всеобщите каузи за „ лихварство “ са точно против обособени физически причинители.
Пръв това пояснение оспори проф. Пламен Панайотов и точно на негова публикация се базира ВАдС в настояването си Върховен касационен съд да премисли досегашната си процедура.
Той посочи, че отпущането на заем с персонални средства не е банкова активност,
защото главният белег на банковата активност е „ кредитиране с обществено притеглен запас, както и че като изключителна банкова активност може да се дефинират покупко-продажбите по общественото привличане на влогове или други възстановими средства, приемането на полезности на депозит, активността като депозитарна или попечителска институция “.
Върховен касационен съд обърна преобладаващата до момента процедура, като одобри, че по тази наредба не се преследват лихварите. В тълкувателно решение от през днешния ден Наказателната гилдия разгласи:
„ Предоставянето по занимание на заеми/кредити със средства, които не са набрани посредством обществено привличане на влогове или други възстановими средства, не съставлява банкова активност
и нейното реализиране без позволение не реализира състава на закононарушението по член 252, алинея 1 от Наказателен кодекс “.
Това значи, че класическото лихварство, при което човек дава лични пари на заем против големи лихви, не може да се преследва по тази наредба в Наказателен кодекс, а няма и друга, чийто състав да покрива тази активност. Така по углавен път
може да се преследват вероятно съпътстващите лихварството машинация, насила и данъчни закононарушения, само че не и самото то.
Остава гражданско-правната отбрана – откритата правосъдна процедура е, че договорна възнаградителна рента при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за оскъдна заради накърняване на положителните нрави, в случай че надвишава трикратния размер на законната рента. А в случай че вземанията на кредитора са обезпечени, за оскъдна се приема тази, която надвишаваща двукратния размер на законната рента.
Тълкувателното решение за член 252, алинея 1 Наказателен кодекс се чака от съвсем четири години.
Наказателната гилдия на Върховен касационен съд образува тълкувателното си дело по искане на Висшия адвокатски съвет през 2020 година До този миг преобладаващата процедура на Върховен касационен съд беше, че систематичното разпределяне на заеми против рента е банково кредитиране.
Приемаше се, че е налице закононарушение по член 252, алинея 1 Наказателен кодекс, когато заем против уговорена рента се отпуска редовно – най-малко три пъти, а за активността няма издадено позволение. Такова позволение обаче физическо лице по начало няма по какъв начин да получи, а всеобщите каузи за „ лихварство “ са точно против обособени физически причинители.
Пръв това пояснение оспори проф. Пламен Панайотов и точно на негова публикация се базира ВАдС в настояването си Върховен касационен съд да премисли досегашната си процедура.
Той посочи, че отпущането на заем с персонални средства не е банкова активност,
защото главният белег на банковата активност е „ кредитиране с обществено притеглен запас, както и че като изключителна банкова активност може да се дефинират покупко-продажбите по общественото привличане на влогове или други възстановими средства, приемането на полезности на депозит, активността като депозитарна или попечителска институция “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ