Как са се появили първите държави? Причината не е в изобилието на храна, а в удобството за събиране на данъци
Класическата версия на човешката история е следната: античните хора са изобретили земеделието, научили са се да отглеждат повече храна, в сравнение с могат да изядат, и този остатък им е разрешил да освободят част от популацията от работата на полето. Така се появили занаятчиите, жреците, владетелите и най-после страните.
Може би това съмнение не е напълно вярно.
Ново проучване на Кристофър Опи и Куентин Аткинсън оспорва концепцията, че страната се е появила с помощта на ситостта и просперитета. Доказателствата сочат надалеч по-цинична причина: страните са се появили там, където е било най-лесно да се отнеме реколтата на хората.
Защо точно зърното?
Дълго време антрополозите спорят по отношение на две теории. Първата е „ теорията за остатъка “, която описахме нагоре. Втората е „ теорията за отдръпването “. Нейните последователи, измежду които и политологът Джеймс Скот, настояват, че елитите не пораждат просто тъй като храната е в обилие. Елитите се появяват там, където храната елементарно се полза с налози.
Тук би трябвало да разгледаме зърнените култури: пшеница, ечемик, ориз, просо.
Зърнените култури имат физически свойства, идеални за данъчните инспектори от древността:
Видимост: пораства над земята. Служителят елементарно може да реши размера на реколтата, като просто огледа полето.
Синхронизиране: зърното узрява в предвидимо време. Данъчните инспектори могат да бъдат изпратени тъкмо в точния момент за сезона на прибиране на реколтата.
Съхранение: зърното може да се изсуши, да се раздели на порции и да се съхранява в продължение на години. То е идеалната валута за бюрокрацията.
Сравнете това с грудковите култури – картофи, маниока или сладостен картоф. Те са скрити подземен. Могат да се изкопават лека-полека през годината, когато фамилията има потребност от тях. Ако пристигна бирникът, селянинът може просто да каже, че реколтата е пропаднала, а това е мъчно да се ревизира, без да се прекопае цялата равнища. Освен това изкопаните клубени изгниват относително бързо. Трудно е да се сътвори хазна от тях.
Какво споделят данните?
В допълнение към философстването създателите на проучването са употребявали Байесов филогенетичен разбор. Те наслагват данните от 868 култури от целия свят върху езиково дърво, с цел да проследят еволюцията на обществените черти във времето. Това ни разрешава да разберем освен кои черти съществуват дружно, само че и коя линия се е появила първа.
Дървото на оптималната възможност от световния набор, показващо главните езикови фамилии, както и доказателства за съществуването на страни, интензивно земеделие и зърнени култури Резултатите удостоверяват хипотезата за „ данъчно облагане на зърното “:
Отглеждането на зърнени култури предшества появяването на страната. Там, където се е отглеждало зърно, е било доста евентуално да възникне система за данъчно облагане. Данъчното облагане, от своя страна, предвещава появяването на книжовност.Това унищожава сантименталния мит. Хората не са се обединявали в страни, с цел да ръководят общ хамбар. Държавата се е появила там, където географията и ботаниката са разрешавали надзор върху производството на храна.
Интензивното земеделие: причина или разследване?
Друг значим проучвателен въпрос се отнася до интензивното земеделие – потреблението на напояване, торове и къси интервали на култивиране на земята за реализиране на оптимални добиви. Смята се, че точно интензивните способи са довели до остатъка, който е породил градовете.
Анализът демонстрира противоположното.
Интензивното земеделие не толкоз е довело до основаването на страни, колкото е насърчило популацията да се занимава интензивно със земеделие. Статистиката демонстрира, че появяването на страна внезапно усилва вероятността за прекосяване към интензивни способи на развъждане.
Логиката тук е ясна. Държавата се нуждае от повече запаси. Тя принуждава селяните да работят по-усилено и по-ефективно, като вкарва напояване и изисква по-високи добиви. Държавата работи не като въздържан адресат на богатства, а като деен шеф, който изстисква максимума от следената от нея територия.
Коеволюция (съвместно развитие) на интензивното земеделие и появяването на страни. Установена е доста мощна коеволюционна връзка сред тези променливи (BF от 53,56). Дебелината на стрелките върху диаграмата отразява скоростта на прехода сред другите положения на признаците (колкото по-дебела е стрелката, толкоз по-честа/бърза е промяната) За какво в действителност е нужна писмеността?
Често свързваме писането с културата, религията и поезията. Изследванията обаче сочат прозаичния му генезис.
В обществата, които не са плащали налози, писмеността съвсем не е съществувала. Но в обществата, в които се плащали налози, тя се появявала доста постоянно. Моделът демонстрира доста мощна коеволюция (съвместно развитие) сред събирането на налози и воденето на книжовност.
Веднага откакто страната стартира да събира налози, тя се нуждае от записи: кой е предал зърното, какъв брой, кой е останал задължен. Писмеността поражда като инструмент за отчитане и надзор, а по-късно се трансформира в средство за предаване на мъдрост. Интересно е, че един път появила се, писмеността рядко изчезва, даже в случай че страната отслабва. Бюрокрацията се оказва едно от най-трайните изобретения на човечеството.
Има ли изключения?
Авторите означават един значим колорит. Данните демонстрират явен модел за множеството райони на света, само че има и едно изключение – езиковото семейство Атлантик-Конго в тропическа Африка. Там пораждат дребни страни, които се основават на развъждането на кореноплодни и грудкови култури, а не на зърнени.
Това подсказва, че хипотезата за зърното не е единственият вероятен път на развиване. Екологичните фактори и локалните условия могат да основат различни сюжети. В международен мащаб обаче наклонността е ясна: зърното отваря пътя към налозите, а налозите – към писмеността, държавния уред и дейното развиване.
Какво трансформира това в разбирането ни за историята?
Това проучване ни кара да свалим розовите очила. Цивилизацията не е единствено струпване на познания и благосъстояние. Тя е на първо място история на контрола.
В последна сметка не сме почнали да живеем в комплицирани йерархични общества, тъй като това е било комфортно или изхранващо за всички. Озовали сме се в тях, тъй като сме отглеждали култури, които са ни създали уязвими за надзор. Пшеницата и оризът са изхранвали човечеството, само че също по този начин са му сложили оковите на бюрокрацията.
(function() { const banners = [ // --- БАНЕР 1 (Facebook Messenger) --- `