Създадоха частица светлина, която едновременно достигна 37 различни измерения
Kласическата и квантовата механика в действителност не се схващат, защото науката за субатомите може да стане странна за пояснение.
Вземете например квантовото усложнение, което споделя, че положението на една парченце може да се дефинира посредством проучване на положението на нейната заплетена двойка, без значение от дистанцията.
Този чудноват факт опонира на класическата физика и даже накара Алберт Айнщайн да опише тази квантова чудноватост като „ призрачно деяние от разстояние “.
Това е известно като „ квантова нелокалност “, при което обектите се въздействат от дистанции (изглежда над скоростта на светлината), до момента в който класическата физика следва локалната доктрина, концепцията, че обектите се въздействат от непосредствената им среда. Това е много внезапно разделяне, както се изяснява с известната теорема за възбрана, известна като парадокса на Грийнбергер-Хорн-Цайлингер (GHZ), която всъщност разказва по какъв начин квантовата доктрина не може да бъде разказана посредством локално реалистично изложение.
Наречени на физиците, които описаха парадокса през 1989 година, парадоксите от вида GHZ демонстрират, че когато частиците могат да бъдат повлияни единствено от непосредственост, те основават математически невъзможности.
Както оповестява New Scientist, парадоксът може даже да бъде изразен посредством пресмятане, където 1 е равно на -1. Този абсурд е потребен, с цел да покаже по какъв начин квантовите свойства не могат да бъдат разказани с типичен средства, само че нова публикация, оповестена в списание Science Advances, реши да види какъв брой странни могат да станат тези парадокси.
По създание интернационален екип от учени искаше да види по какъв начин могат да се получат некласически частици светлина - и резултатите може би бяха по-странни от първичните упования на създателите. Този извънредно механически опит създава фотони или частици светлина, които съществуват в 37 измерения. Точно както ти и аз съществуваме в три измерения - плюс в допълнение времево измерение - тези фотони изискват 37 сходни референтни точки.
„ Този експеримент демонстрира, че квантовата физика е по-некласическа, в сравнение с мнозина от нас си мислеха “, сподели Женгао Лю от Техническия университет на Дания, съавтор на проучването, пред New Scientist. „ Може да се окаже, че 100 години след откриването му все още виждаме единствено върха на айсберга. “
Не е елементарно да се направи това, защото Лю и неговият екип трябваше да подадат версия на парадокса на GHZ в кохерентна светлина - даже по цвят и дължина на вълната - тъй че да могат елементарно да манипулират фотоните. Това всъщност докара до най-„ некласическите резултати в квантовия свят “, които в миналото са били създавани.
„ Вярваме, че тази работа е отворила няколко пътища за бъдещи проучвания “, пишат създателите. „ Надяваме се, че нашите открития могат да бъдат употребявани за създаване на още по-силни квантови преимущества в системи с високи размери. “
С други думи, в случай че сме разкрили единствено върха на айсберга, единствено си представете какви квантови пробиви се намират тъкмо под повърхността.
