Преди 109 години в Серес са прерязани гърлата на стотици българи
Клането е ставало, откакто още живият е повалян върху преди малко заклания преди него българин
На единствено 50 км от Кулата, откъдето минават милиони българи всяка година, е осъществено едно от най-големите закононарушения против българския народ през 1913 година
Преди 109 години в Серската девическа гимназия са прерязани гърлата на минимум 200 българи, в това число дами, малолетни и евреи, предава БГНЕС. Престъплението, което е разказано от Карнегиевата анкета, не просто е забравено, а неразрешено да се загатва. Самата гимназия е подпалена, с цел да бъдат заличени следите незабавно откакто е осъществено закононарушението.
Карнегиевата анкета и проф. Милетич разобличават гръцките зверства
На 16 против 17 юни 1913 година България се пробва да си възвърне обитаемоте с българи територии във Вардарска и Егейска Македония, които в хода на Първата балканска война са окупирани от сърби и гърци. Основният удар на българската войска е била ориентиран против сърбите, до момента в който против гърците са били съсредоточени по-малко елементи, които е трябвало да правят отстъпка.
В хода на това оттегляне Кралство Гърция прави геноцид над българите, живеещи в региона на Серес, Драма и Кукуш. По-голямата част от популацията е избито или насила да избяга, с цел да не стане жертва на гръцките жестокости.
Отзвукът от тези жестокости доближава до Съединени американски щати, които са единствената Велика мощ, притекла са на помощ на нашите клети сънародници. Там е основана Карнегиевата комисия, включваща известни познавачи на Балканите, измежду които: доктор Йозеф Редлих, професор по държавно право във Виенския университет (Австро-Унгария), барон д`Естурнел дьо Констан, сенатор, Жюстен Годар, правист и член на Камарата на депутатите (Франция), доктор Валтер Шюклинг, професор по право в Марбургския университет (Германия), Франсис У. Хърст, редактор на „ Икономист ”, доктор Х. Н. Брайлсфорд, публицист (Великобритания), професор Павел Милюков, член на Руската дума (Русия), и доктор Самуел Т. Дътън, професор в Тичърс колидж на Колумбийския университет (САЩ).
Към тях е командирован от българското държавно управление проф. Любомир Милетич.
Той прави свое следствие паралелно с това на комисията, която излиза с отчет при започване на 1914 година останал в историята като Карнегиевата анкета.
Проф. Милетич издава книгата „ Гръцките жестокости в Македония ” (1913) с два огромни предговора и 92 стенографирани описа, към която ползва и 53 номерирани фотографски фотоси на клани и осакатявани българи и бежанци. В предговора ѝ огромният български академик с интернационален престиж посвещава специфичен параграф, озаглавен „ Зверско изколване на 200 души българи в Гръцката девическа гимназия в Сяр ”.
„ Много ще се написа и приказва за нечовешките изстъпления и дивите инстинкти на воюващите в последната Балканска война, но едно събитие, клането на стотини, подло излъгани и задържани българи в Серската девическа гимназия, ще резервира състезание на недосегаема демонстрация на дивашка озвереност у един още слабокултурен и доста лицемерен народ, въодушевен с безконечен национализъм, какъвто е гръцкият “, написа проф. Милетич.
Клането в Серес
Населението на град Серес е най-вече българско, за това свидетелстват и множеството западни пътешественици, които минават през него в XIX век. Първото българско учебно заведение в града е учредено през 1871 година
Гръцката войска унищожава всички българи на всички места, където ги срещне, като задачата е да се прочисти етнически Източна Егейска Македония. В Серес по това време бяга част от българското население от селата и запаления Кукуш. На 22 юни 1913 година българската войска се отдръпва спокойно от града. Останали без протекция, българите – мъже, дами, деца и старци – са арестувани в стаите и мазето на Серската гимназия, която се трансформира в самобитен концентрационен лагер. Там те са избивани методично, като клането е проведено и ръководено от локалния епископ Апостол.
„ След започването на клането разпределените по стаи са измъквани, завързвани са им ръцете зад тила и двама по двама са отклоняване в стаята за кръвопролитие. До завеждането им до стаята са ръгани с ножове в гърба или пробождани където падне. След отвеждането им в стаята касапница са поваляни с ритници или с опакото на ножа, поддържани с коляно и по-късно са им прерязвани гръкляните. Клането е ставало, откакто още живият е повалян върху преди малко заклания преди него българин, завързан с него в една примка “.
На 28 юни 1913 година, узнавайки за протичащото с в града, една българска част се пробва да избави останалите живи.
„ След като колячите получават сигнал, че в покрайнините на Сяр се намира българска армия, клането стартира безсистемно, като даже нямат време да ги връзват и да ги водят в стаята касапница, а стартират православните гърци да колят където заварят и след привършването на тази кървава вакханалия подпалват гимназията и побягват “.
Настъпилата блъсканица е помогнала на няколко българи да се спасят, само че и те носят белезите на гръцките жестокости. По телата им се виждат белезите от опитите да бъдат заклани…
Забвение
Днес на мястото на клането има нова съвременна гимназия, която се намира в центъра на град Серес. Така както е погубен Кукуш, село Баница е сринато със земята, по този начин и тук няма никаква диря, даже ред за осъщественото закононарушение.
Българите, минаващи около Серес, не са отговорни, че не знаят за закононарушението. Те не носят никаква отговорност за неналичието на информация. Престъплението е осъществено след 1945 година, когато ръководещата партия осъжда на забвение жертвите. Тогавашният водач Тодор Живков при срещите си с неговия „ другар “ Константин Караманлис на няколко пъти акцентира, че България няма искания за малцинство в Гърция, с което учудва гръцкия общественик.
С цената на забравата София заплаща за положителните си връзки с Атина.
На единствено 50 км от Кулата, откъдето минават милиони българи всяка година, е осъществено едно от най-големите закононарушения против българския народ през 1913 година
Преди 109 години в Серската девическа гимназия са прерязани гърлата на минимум 200 българи, в това число дами, малолетни и евреи, предава БГНЕС. Престъплението, което е разказано от Карнегиевата анкета, не просто е забравено, а неразрешено да се загатва. Самата гимназия е подпалена, с цел да бъдат заличени следите незабавно откакто е осъществено закононарушението.
Карнегиевата анкета и проф. Милетич разобличават гръцките зверства
На 16 против 17 юни 1913 година България се пробва да си възвърне обитаемоте с българи територии във Вардарска и Егейска Македония, които в хода на Първата балканска война са окупирани от сърби и гърци. Основният удар на българската войска е била ориентиран против сърбите, до момента в който против гърците са били съсредоточени по-малко елементи, които е трябвало да правят отстъпка.
В хода на това оттегляне Кралство Гърция прави геноцид над българите, живеещи в региона на Серес, Драма и Кукуш. По-голямата част от популацията е избито или насила да избяга, с цел да не стане жертва на гръцките жестокости.
Отзвукът от тези жестокости доближава до Съединени американски щати, които са единствената Велика мощ, притекла са на помощ на нашите клети сънародници. Там е основана Карнегиевата комисия, включваща известни познавачи на Балканите, измежду които: доктор Йозеф Редлих, професор по държавно право във Виенския университет (Австро-Унгария), барон д`Естурнел дьо Констан, сенатор, Жюстен Годар, правист и член на Камарата на депутатите (Франция), доктор Валтер Шюклинг, професор по право в Марбургския университет (Германия), Франсис У. Хърст, редактор на „ Икономист ”, доктор Х. Н. Брайлсфорд, публицист (Великобритания), професор Павел Милюков, член на Руската дума (Русия), и доктор Самуел Т. Дътън, професор в Тичърс колидж на Колумбийския университет (САЩ).
Към тях е командирован от българското държавно управление проф. Любомир Милетич.
Той прави свое следствие паралелно с това на комисията, която излиза с отчет при започване на 1914 година останал в историята като Карнегиевата анкета.
Проф. Милетич издава книгата „ Гръцките жестокости в Македония ” (1913) с два огромни предговора и 92 стенографирани описа, към която ползва и 53 номерирани фотографски фотоси на клани и осакатявани българи и бежанци. В предговора ѝ огромният български академик с интернационален престиж посвещава специфичен параграф, озаглавен „ Зверско изколване на 200 души българи в Гръцката девическа гимназия в Сяр ”.
„ Много ще се написа и приказва за нечовешките изстъпления и дивите инстинкти на воюващите в последната Балканска война, но едно събитие, клането на стотини, подло излъгани и задържани българи в Серската девическа гимназия, ще резервира състезание на недосегаема демонстрация на дивашка озвереност у един още слабокултурен и доста лицемерен народ, въодушевен с безконечен национализъм, какъвто е гръцкият “, написа проф. Милетич.
Клането в Серес
Населението на град Серес е най-вече българско, за това свидетелстват и множеството западни пътешественици, които минават през него в XIX век. Първото българско учебно заведение в града е учредено през 1871 година
Гръцката войска унищожава всички българи на всички места, където ги срещне, като задачата е да се прочисти етнически Източна Егейска Македония. В Серес по това време бяга част от българското население от селата и запаления Кукуш. На 22 юни 1913 година българската войска се отдръпва спокойно от града. Останали без протекция, българите – мъже, дами, деца и старци – са арестувани в стаите и мазето на Серската гимназия, която се трансформира в самобитен концентрационен лагер. Там те са избивани методично, като клането е проведено и ръководено от локалния епископ Апостол.
„ След започването на клането разпределените по стаи са измъквани, завързвани са им ръцете зад тила и двама по двама са отклоняване в стаята за кръвопролитие. До завеждането им до стаята са ръгани с ножове в гърба или пробождани където падне. След отвеждането им в стаята касапница са поваляни с ритници или с опакото на ножа, поддържани с коляно и по-късно са им прерязвани гръкляните. Клането е ставало, откакто още живият е повалян върху преди малко заклания преди него българин, завързан с него в една примка “.
На 28 юни 1913 година, узнавайки за протичащото с в града, една българска част се пробва да избави останалите живи.
„ След като колячите получават сигнал, че в покрайнините на Сяр се намира българска армия, клането стартира безсистемно, като даже нямат време да ги връзват и да ги водят в стаята касапница, а стартират православните гърци да колят където заварят и след привършването на тази кървава вакханалия подпалват гимназията и побягват “.
Настъпилата блъсканица е помогнала на няколко българи да се спасят, само че и те носят белезите на гръцките жестокости. По телата им се виждат белезите от опитите да бъдат заклани…
Забвение
Днес на мястото на клането има нова съвременна гимназия, която се намира в центъра на град Серес. Така както е погубен Кукуш, село Баница е сринато със земята, по този начин и тук няма никаква диря, даже ред за осъщественото закононарушение.
Българите, минаващи около Серес, не са отговорни, че не знаят за закононарушението. Те не носят никаква отговорност за неналичието на информация. Престъплението е осъществено след 1945 година, когато ръководещата партия осъжда на забвение жертвите. Тогавашният водач Тодор Живков при срещите си с неговия „ другар “ Константин Караманлис на няколко пъти акцентира, че България няма искания за малцинство в Гърция, с което учудва гръцкия общественик.
С цената на забравата София заплаща за положителните си връзки с Атина.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ