Кийт Ричардс е станал прадядо.Минаха няколко седмици. Ново е за

Кийт Ричардс е станал прародител.

„ Минаха няколко седмици. Ново е за мен. Но съм приказен дядо “, споделя той в изявление за The Guardian.

„ С прадядовството е по този начин. Опитвам се да ги оставя да се мотаят с мен колкото е човешки допустимо, след това ги връщам назад. През последната година-две много се занимавам с дядовство. Имам три или четири нови. Като споделям нови, имам поради на две-три години. Или четири. Или едно, или може би пет. “

„ Губя им броя. “

Имаше време, когато общото мнение беше, че Ричардс евентуално няма да доживее края на годината, камо ли раждането на правнучката си. Причината беше химическият и алкохолен безпорядък, който години наред причиняваше на личното си тяло. И въпреки всичко ето го тук, надживял без подозрение част от хората, които са предричали ранния му край - на 82 години, здрав и витален, посрещнал появяването на правнучката си Луна Ричардс-фон Бисмарк, написа The Guardian.

„ Склонен бях да послушам тялото си тъкмо преди да изкрещи за помощ “, споделя той за дълголетието си.

„ Искам да кажа, не бях надалеч от края на пистата, преди да изкрещя за помощ. Но човек забавя темпото, в случай че желае да продължи. Разпределяш си силите. “

Той е отказал цигарите преди шест години.

„ Изведнъж, след всички тези години пушене, седях си с това неуместно нещо в устата и си мислех: какъв брой детинско. Това ме отхвърли повече от всичко друго, въпреки че към момента пуша доста трева. “

Тази седмица не пие, споделя той, „ само че другояче си не преставам умерено “.

„ Така че, да, към този момент е единствено по звук хероин дневно. “

Освен това има и нов албум на Rolling Stones за показване - още едно събитие, което в миналото би изглеждало много необикновено.
Getty Images - The Rolling Stones
През 2015 година Ричардс издаде соловия албум Crosseyed Heart, само че още тогава настояваше, че няма упоритост да бъде солов актьор. По думите му планът бил метод „ да не излиза от форма “, до момента в който Rolling Stones били „ в хибернация “.

Недоволството му от паузата на групата било толкоз мощно, че споделил на останалите, че ще се пенсионира, с цел да ги раздвижи - или, както самичък се показва, „ да ги удари по тила “. На въпрос каква упоритост още му остава след десетилетия в музиката, Ричардс тогава дава отговор, че би желал да направи още един албум на Rolling Stones.

Вместо един, групата направи още три.

През 2016 година излезе Blue & Lonesome - ненадейно завръщане към блус корените на Stones. През 2023 година последва Hackney Diamonds, първият им албум с истински песни след гибелта на барабаниста Чарли Уотс. Сега, по-малко от три години по-късно, идва Foreign Tongues.

Част от новия материал е записан още преди гибелта на Уотс, в това число изненадващо нежната Some of Us, изпята от Ричардс. По думите му песента е на към 20 години, само че продуцентът Андрю Уот я „ изровил от архива “.

Други песни са записани в по-скорошен едномесечен изблик на интензивност в Лондон.

Парчето Ringing Hollow, което Мик Джагър разказва като „ любовно писмо до Америка “, в действителност оставя мощното усещане, че е рецензия към Съединени американски щати по време на втория мандат на Тръмп:

„ Винаги има някой непрокопсаник, който се пробва да разпали тълпата. Винаги има някой крал, който се пробва да вдигне короната. Лейди Либърти не наподобява толкоз добре, когато е намръщена “, се пее в песента.

„ Мик в последно време е доста работлив “, споделя Ричардс. „ Това е една от аргументите този албум да излезе толкоз бързо, тъй като той проклето не стопира. А инерцията от Hackney Diamonds беше такава, че това на процедура продължава на същия мирис. Просто го оставих да тече. Имахме задоволително материал, в случай че искахме да натиснем още, тъй че с Мик си разменихме нормалния крив взор и казахме: „ Да, да продължим да натискаме “. “

Той отдава заслуга на Уот - 35-годишен и сега един от желаните продуценти на рок аристокрацията, както демонстрира скорошната му работа с Пол Маккартни, Елтън Джон, Иги Поп и Майкъл Стайп - за това, че е внесъл „ глътка пресен въздух и ритник в задника “.

„ Той си схваща от работата - музикално и механически, и не търпи никакви нелепости. Просто работи. Така че ми беше доста елементарно да работя с него. Понякога е малко припрян, само че какво от това? “

Всъщност, споделя Ричардс, от упоменатите нелепости към този момент няма чак толкоз доста. В продължение на години сигурно изглеждаше, че има в обилие. Албумите на Rolling Stones постоянно се правеха в в действителност напрегната атмосфера, нормално поради различия сред Ричардс и Джагър.

„ Познавам Мик, мисля, почти от предучилищна възраст, т.е. да кажем от към четиригодишен “, споделя Ричардс.

„ А когато познаваш един вид толкоз дълго, постоянно казваш: „ Слушай ме, момче, познавам те от четиригодишен... “ И това май има резултат. “

Днес обаче връзките сред Джагър и Ричардс очевидно са по-малко склонни към това, което Ричардс назовава „ дуелиране “, даже като се вземе поради фамозното му надменно отношение към соловата кариера на Джагър. Това включва и колаборациите му със Skepta или Tame Impala, които Ричардс неотдавна разказа като „ пърпорене към модерния свят “.

„ Не, към този момент няма толкоз доста дуелиране. Той си счупи меча, счупи си копието. Това е още нещо, което с Мик евентуално сме зарязали поради възрастта. Или най-малко от известно време не ме е нападал, тъй че допускам, че сме го зарязали. Но в никакъв случай не знаеш - може да съм паднал от коня, да съм вдигнал щита, а той да ме прободе в окото “, споделя Ричардс с подигравка.

Колкото и Stones да са цифрово подмладени в последния си видеоклип, а Джагър към момента да „ пърха “ към колаборации със модерни поп звезди и бодро да документира живота си в Instagram, на Ричардс му е „ до гуша с технологиите “.

Той скърби за края на касетите.

„ Ако не беше касетата, нямаше да има Satisfaction, тъй като рифът ми пристигна насън, натиснах запис, а на идващия ден го пуснах и това беше Satisfaction в доста сурова форма. “

Ежедневната връзка на Ричардс с технологиите се простира до, както той споделя, „ електрическа кана и почти това е “.

„ Държа се за старите способи, както би споделил татко ми. Видял съм по какъв начин плочите се вършат от двупистови ленти, залепени за стената, след това внезапно осем писти, след това 16, 24, след това цифрово - и всичко това въобще не оказа помощ на музиката. Но това е нещо, с което живееш. Лично аз мисля, че светът щеше да е по-добре без лошотия телефон. AI ме убива. Дали се опасявам за бъдещето на музиката? Страхувам се за бъдещето на всичко. Те не знаят какво, по дяволите, прави това нещо, тъй че в този момент всички висим и чакаме. “

Всъщност Foreign Tongues сносно съчетава двата противоположни импулса в сърцето на Rolling Stones. От една страна, има песни, които наподобяват на рестарт за XXI век на диско Stones от Miss You и Emotional Rescue, кавър на You Know I’m No Good на Ейми Уайнхаус и непредвидена посетител поява на Робърт Смит от The Cure, за която Ричардс очарователно признава цялостно незнание, написа The Guardian.

„ Как се случи? Не знам. Не бях там. Андрю сподели: „ Имаш ли нещо срещу да сложа еди-кой си? “ А аз споделих: „ Не, дребосъче, в случай че е част, която е нужна, направи го. “ Така се промъкна. “

От друга страна, албумът включва кавър на Beautiful Delilah на Чък Бери, изпълнен, както отбелязва Ричардс, „ по-скоро като остарял акустичен блус, като че ли е изработен 30 или 40 години преди Чък да го направи “.

С него албумът приключва съвсем тъкмо там, където Stones стартират през 1963 година Дебютният им сингъл е кавър на Come On на Бери, а Ричардс постоянно е посочвал Бери като своето формиращо ентусиазъм.

„ Има нещо в ранните му записи “, споделя той. „ В тях има лекост и, по някакъв метод, изисканост, изключително в текстовете, което постоянно ме е карало да мисля, че рокендролът не би трябвало безусловно да бъде подобен, какъвто всички го смятаха “ - т.е. просто звук за младежи.

„ Обичах метода, по който се движеше - цялото му тяло ставаше част от китарата. Той ме накара да се съсредоточа върху това, което беше допустимо за мен тогава, а това накара майка ми да се бръкне за електрическа китара. Просто усещах естествена непосредственост с него, въпреки да беше твърдоглав вид. “

„ Удари ме един път, преди години, мисля през 60-те. Бяхме в гримьорната му, аз надничах към китарата му и таман щях да я погаля, а той сподели: „ Никой не я пипа! “ И бам! Напълно прав, Чък! И аз бих направил същото. Никога не ми се е налагало, само че пък в никакъв случай не съм хващал някого да го прави. “

Все отново, споделя той, в последно време мисли повече за предишното.

„ Искам да кажа, внезапно се обръщаш и казваш: Боже, на 82 съм. Това е дълъг път, към който да гледаш обратно. Но е очарователно, изключително в този момент, когато влизаме в цялата история с правнуците. Те внезапно ти дават още едно огледало, в което да видиш от кое място идваш. Не знам: това ли се назовава съзряване или нещо такова? “

„ Да пази Господ. “