Китно сгушен в полите на Западна Стара планина, почти на

Китно сврян в полите на Западна Стара планина, съвсем на границата със Сърбия, се намира скромният по размери град Чипровци. Там жителите са малцина, само че славата на това антично тракийско населено място се носи по целия свят, поради прословутите ръчно тъкани чипровски килими. В този регион главен занаят е бил, и към момента е, рудодобивът. Във вековете, Чипровци е заемал челни позиции във връзка с златодобив и златарство за Балканите, а даже и за Европа. Именно, поради златарския поминък и килимарството, градът е бил релативно съхранен по време на турското владичество и е съумял да се трансформира в културен център.

От сътворяването си до през днешния ден, първите килими са претърпели промени. За интервала от 17-ти до 18-ти век, са присъщи няколко съществени цвята, контрастност сред топли и студени тонове, геометричните претекстове доминират. Традицията по основаването им може да се търси към Възраждането и развиването на занаятите, като отдалечеността на Чипровци е била в основата технологията и краските, фигурите да се запазят толкоз самобитни.Това е по този начин нареченият градивен интервал, в който се избистря технологията.

Следващият интервал е декоративният – от 19-ти век до Освобождението. Тук се следи напредък на килимарството, разнообразява се цветовата гама, вършат се нови фигурални комбинации, пресъздават се естествени детайли – птици, животни, растения, небесни тела и други. Процесът на основаване излиза отвън границите на града и се разраства в прилежащите селища. Нараства и размерът на продажбите.