Китайският президент Си Дзинпин вече не е толкова често в

Китайският президент Си Дзинпин към този момент не е толкоз постоянно в небето, както преди. Най-пътуващият държавен глава в историята на Китай внезапно е лимитирал интернационалната си интензивност, намалявайки натоварения си дипломатически график, който години наред градеше имиджа му на световен пълководец.

През 2024 година Си е посетил единствено пет страни в границите на три пътувания – внезапен спад по отношение на годините преди пандемията, когато приблизително обикаляше към 14 страни годишно, достигайки връх от 20 през 2014 година

Този месец Си пропусна годишната среща на БРИКС - групата на разрастващите се стопански системи, в която участваше без спиране в продължение на 12 години. Това е вторият път за две години, когато той отсъства от основен интернационален конгрес, като още веднъж изпрати своя министър председател Ли Цян като представител на Пекин.

Освен това, срещата на върха сред Китай и Европейски Съюз, която по проект трябваше да се организира в Брюксел, бе преместена в Пекин, откакто китайските управляващи алармирали на европейските си сътрудници, че Си няма желание да пътува до Европа тази година.

Очаква се той да одобри делегацията в четвъртък в Пекин.

Китайското външно министерство не е дало пояснение за решенията на Си и не разяснява неналичието му от интернационалната сцена.

Анализатори считат, че 72-годишният водач съзнателно понижава пътуванията си, с цел да делегира оперативни задания на доверени подчинени, изключително предвид на възрастта си и наближаващия завършек на третия му петгодишен мандат отпред на комунистическата партия през 2027 година

„ Си все по-често поверява осъществяването на външната политика на свои доверени лица “, споделя Дилън Ло, учител в Технологичния университет в Нанянг, Сингапур, пред The Wall Street Journal.

Според него задачата е освен икономисване на сила, само че и фокус върху вътрешни провокации като слабото вътрешно ползване и икономическото закъснение.

„ Китай не се отхвърля от външната си политика, само че Си наподобява към този момент избира да задава стратегическа посока, а не да взе участие персонално във всяко събитие “, добавя Ло.

Откакто пое властта през 2012 година, Си Дзинпин употребява интернационалните си визити, с цел да разшири икономическото и политическо въздействие на Китай по света. Те постоянно бяха съпроводени с обещания за инфраструктурни вложения и задълбочаване на комерсиалните връзки - всичко това за да показа Пекин като благонадежден сътрудник и опция на доминирания от Съединени американски щати международен ред.

През последните години Китай се възползва и от привидното отдръпване на Вашингтон от световното водачество. Докато администрацията на Тръмп оряза външната помощ и загърби мултилатерализма, Си се стреми да показа Китай като стабилизираща мощ с отговорно държание, употребявайки комбиниране от политически, стопански и „ меки “ принадлежности за въздействие.

Въпреки че към този момент рядко напуща страната, Си остава дипломатически деен - като хазаин. След премахването на граничните ограничавания през 2022 година, задгранични водачи още веднъж започнаха да посещават Китай с периодичност, сравнима с интервала преди пандемията.

През 2023 година китайският президент е приел най-малко 74 публични визити от държавни и държавни ръководители. През същия интервал той е бил хазаин на още 10 визити през 2024 година – брой, съпоставим с годините сред 2013 и 2019 година

Неговите заместници поемат ролята на пътуващи дипломати. Премиерът Ли Цян е посетил 13 страни през предходната година, следвайки ритъма на своя предходник Ли Къцян преди пандемията.

Друга основна фигура е Лю Дзянчао - началник на Международния отдел на комунистическата партия, който координира връзките с задгранични партии и социалистически страни. Откакто пое поста през 2022 година, той е пътувал по-често от предшествениците си, в това число и до западни демокрации, което преди бе необичайност.

Си е осъществил над 50 интернационалните пътувания и е посетил повече от 70 страни – надалеч повече от който и да било различен китайски водач. Той също по този начин е приемал повече държавни глави от всеки различен негов предходник или даже американския президент по същото време, сочи разбор на Нийл Томас от Asia Society Policy Institute.

В интервала 2020–2022 година, до момента в който светът се бореше с пандемията, Си остана в Китай, разчитайки на видеоконференции и телефонни диалози за интернационалните контакти. Когато още веднъж стартира да пътува в края на 2022 година, той първо посети прилежащи страни в Азия, преди да разшири маршрута си.

Намаляващата му интернационална интензивност стана забележима през есента на 2023 година, когато Си пропусна срещата на Г-20 в Индия - конгрес, в който обичайно участваше присъствено. Китайските управляващи не обясниха решението му, само че това бе явен сигнал за смяна в целите.

Подобно се случи и това лято, когато той отхвърли да посети срещата на БРИКС в Бразилия, единствено седем месеца откакто бе в страната във връзка Г-20 и публична аудиенция.

За доста наблюдаващи пропускането на конгреси като този на БРИКС е изключително показателно, защото точно такива многостранни формати дават на Китай по-голяма тежест спрямо институции като Г-20, доминирани от Запада.

„ Физическата устойчивост е скъп политически запас, а Си добре го осъзнава “, споделя Нийл Томас.

„ Пропускането на срещата на БРИКС най-вероятно е било въпрос не на геополитика, а на здравословен прагматизъм. 48-часово пътешестване за двудневна среща просто не си е коствало физическата цена. “