В България не се говори за Китай, но той тихо прониква в общините
Китайският министър председател Ли Къцян при формалното посрещане от българския министър-председател Бойко Борисов в София, юли 2018 г.© Надежда Чипева
Прагматично, без пробиви и с дребни стопански изгоди, само че и без тактика за Китай. Така се разказват връзките сред азиатския колос и България от последното десетилетие в проучването, оповестено от фондация " Фридрих Науман " и Софийския конгрес за сигурност тази седмица.
В отчета с създатели мрежа от национални специалисти и съставители Пламен Тончев и Мирела Петкова се приказва за взаимоотношението на Китай с страните от Югоизточна Европа. В частта за България се отбелязва, че чарът на Пекин в общи линии не работи в опитите да бъде създадена рамка за съдействие, с която да се работи по съответни цели. Интересът на българите към Китай е по-малък от този в други страни в Югоизточна Европа, въпреки да има и хора, които да виждат във взаимоотношението с Китай опцията София да укрепи интернационалните си позиции.
В резултат на това Китай е впрегнал напъните си в смяната на желания способ за съдействие - от междуправителствен към равнището на общините - 7% от тях имат съглашения за съдействие с сътрудниците си от азиатския колос. В общините асиметрията в качествата се оказва незаобиколима, а общините и неправителствените артисти като аграрни институти и университети приветстват икономическите обещания с отворени прегръдки.
България: Без триумф
България не съумя да капитализира обещаващия си капацитет за напредък посредством евтината работна мощ и географията, се споделя още в частта за България, написана от Мирела Петкова. Едва 61-ото ѝ място измежду 190 в правенето на бизнес и опасенията от корупция и неефективна правосъдна система са проблем за вложителите.
Китай се оказва в комплицирана позиция в браншове като енергетиката (заради Русия) и пътното строителство (заради " сенчести локални компании " ). Опити на играчи като China Communications Construction Company (СССС) пробваха да влязат на пазара - да вземем за пример да изградят тунела под Шипченския проход или жп връзката Ихтиман - Костенец, само че изгубиха от локални компании.
Китай даже не е измежду първите 20 вложителя в страната, седми по величина вносител и осми експортьор е (промяната е единствено с по две позиции нагоре за последните шест години). Посочва се и неналичието на значими вложения в сериозна инфраструктура, а главно в земеделие и произвеждане. Голяма част от китайските вложения или не са се материализирали, или няма информация за ориста им след първичното им оповестяване, продължава отчетът (дават се образци като желанието на China Machinery Engineering Corporation да взе участие в план за развиване на пристанище Варна). България не прави дейни опити за съдействие и общи планове, въпреки концепция за такива да има.
Без кавги, само че...
Китай отсъства от обществения спор, обликът му не е очернен от кавги, в медиите се отразява безрезервно. Теми като нарушаванията на човешките права в Синцзян не се разискват интензивно и не са провокирали сериозен публичен отпор (дори прокитайската позиция по тематиката се въплъщава от " маргинални " онлайн медии). Същевременно вестници като " 24 часа " показват наличие от държавната телевизия CGTN, съгласно което Китай няма проблем с ислямофобията, а с тероризма.
Въпреки охладняването на национално равнище неизпълнените обещания на Китай не се отразяват на възприемането му в обществото. Цитира се изследване на Евробарометър от 2022 година, съгласно което 50% от българите гледат на Китай позитивно (при приблизително 22% от европейците) - увеличение по отношение на предишни проучвания. Липсва обаче социално-политическа прелест - Китай се харесва от прагматични подбуди.
Едновременно с това " политическият пейзаж в страната разрешава на китайските компании да обхванат на микронивото на общините и университетите и да основат рамки на съдействие с локалните елити ", написа Петкова. Отбелязва, че от 265 общини 19, или 7%, към този момент имат съглашения с китайските си сътрудници. Над 140 съглашения са подписани сред български университети и китайски сътрудници - главно към студентски продан, взаимна изследователска активност и изявления.
Нужни са още проучвания на съдействието в секторите сигурност и правораздаване: да вземем за пример на случаи като, обвинен в корупция, опит за депортиране на уйгури макар риска за живота им и дарения от китайското посолство в София за вътрешното министерство. " Тези събития са значими, доколкото българските институции желаят да си сътрудничат с китайските сътрудници, без да притеглят вниманието. "
Докладът също по този начин предлага създаване на регулации за съдействието с трети страни в области в академичната, изследователската и земеделската сфера, където Китай взаимодейства с България, само че и да се положат старания за битката с корупцията и гарантирането на върховенството на закона.
В района: противоречиви резултати
В обобщението за района се отбелязва, всички страни биха имали изгода от положителни тактики за Китай заради капацитета му и като източник на вложения, и като голям мечтан пазар, само че това би трябвало да става с мисъл и за цената, и за дълготрайните последствия на китайските вложения - Пекин следва личните си ползи.
Предвид потребността на района да обнови инфраструктурата и индустриалната си база привлекателността на Китай може да се свърже с икономическата му тежест, растежа му през последните две десетилетия и упованията за две изгоди: вложения в инфраструктурата и индустрията, от една страна, и възходящ експорт към големия китайски пазар, от друга.
Проблемът пред тази визия е, че китайските вложения (с изключение на пристанището на Пирея, Гърция и някои минни и металургични планове в Сърбия) са главно в строителството, договорите отиват при китайски компании, а плановете се реализират с китайски заеми. Въпреки пренебрежимия дял на китайското присъединяване в България, Румъния и Албания районът регистрира по-големи размери на китайски заеми и вложения от други страни в Централна и Източна Европа, само че и те остават надалеч под упованията. Пекин ги подхранваше с формата Китай - Централна и Източна Европа, само че говоренето за " китайското наличие " и обещанията не дават отговор на вложенията.
Съществува и разбирането за противоречивия темперамент на планове с китайско присъединяване - постоянно непрозрачни, предоставени без търгове, незадоволително съобразени с екологичните или трудовите стандарти на страната. За по-сенчестите от тях законодателството не се ползва, а за конфликт с Пекин по противоречивите въпроси липсва политическа воля.
Сръбското изключение
Ограничени са и резултатите по второто направление - търговията. Регионът остава в икономическата орбита на Европейския съюз и въпреки износът му към Китай да нараства, остава белязан от тежък дисбаланс.
Въпреки всичко това имиджът на Китай в Югоизточна Европа е по-добър от този в други елементи на Европа - изключително в Сърбия, макар че там го оформят държавно следени медии. Най-резервирана е Румъния, а разликата в настройките сред двете съществени съставни елементи на Босна и Херцеговина - Федерация Босна и Херцеговина (населена от бошняци и хървати) и Република Сръбска (сърби), е отчетливо.
Мнозинството поданици в района обаче евентуално не биха били склонни да поддържат въвеждането на китайските управнически стандарти и не са очаровани от еднопартийната система макар рецензиите към ефикасността на западната народна власт и метода, по който Евросъюзът съблюдава обещанията си - изключително на Западните Балкани. Забавянията и двусмислеността на европейската вероятност на Западните Балкани сигурно въздействат отрицателно на настройките към Европа.
Двусмислен е отпечатъкът на обществената " ваксинна дипломация " на Пекин - от времето, когато при започване на пандемията само китайските ваксини бяха налични на Западните Балкани. Сърбия и Северна Македония могат да се считат за изключения.
Единствено заглавията на главите за Сърбия ( " Сърбия и Китай - стоманено другарство " ) и босненската съставка Република Сръбска ( " Република Сръбска - опората на Китай в Босна " ) основават визия за положителни и перспективни връзки. Сърбите в Босна са доста по-положително настроени (79%) към Китай от бошняците (40%) и хърватите (42%) съгласно представено изследване.
Задълбочаването на сръбско-китайските връзки се дефинира като " невиждано " в последните години. Проблемът е, че китайският капитал разрушава околната среда, върховенството на закона, близките стандарти, въздейства на локалните общности в градовете, които го получават, отбелязва създателят на главата за Сърбия Вук Вуксанович.
Това е артикул в огромна степен на " нелибералния завой " в сръбската политика, обвързван и с възпиращия резултат на връзките Белград - Пекин, поради които Европейски Съюз е деликатен в рецензиите си. Прокитайският роман идва главно не от държавното управление в Пекин, а от проправителствените медии в Сърбия. Това е и повода за мощно позитивната известност на Китай в Сърбия, която обаче е обвързвана с дейностите на " локални сръбски артисти ". Без сериозна и добре проведена съпротива, старания на Европейски Съюз и гражданското общество изкривената картина не може да се промени.
Между 2010 година и 2020 година от Китай идват 4.28% от директните вложения в Сърбия - след Европейски Съюз (67.5%) и едноцифреното изражение на Русия и Швейцария. Най-голямата инвестиция на зелено в Сърбия - 1 милиарда $ - е в китайска фабрика за гуми в Зренянин. До края на 2021 година вложенията от Китай в Сърбия са над 3 милиарда, инфраструктурните заеми на Пекин - 8 милиарда Между двете страни има ангажимент за съглашение за свободна търговия, само че засегнатата от търговски недостиг с Китай Сърбия мъчно ще проникне на огромния и изискващ китайски пазар. Към 2021 година Китай образува 43% от целия сръбски народен недостиг, като над 70% от сръбския експорт към Китай съставлява мед от притежаваната от китайска компания RTB Bor.
В босненския случай обаче се приказва за " огромни обещания и малко пари " през предходното десетилетие - в страната процесът едвам стартира в последните две години. Повечето планове са в Република Сръбска, като в построяването на огромните и там, и в прилежаща Сърбия е забъркана една и съща огромна компания.
Властите в Баня Лука непрекъснато приказват за меморандуми за покупко-продажби с Китай, само че при изказвания за вложения в размер на 1 милиарда евро от азиатския колос, а съгласно Балканската мрежа за проверяваща публицистика общата стойност на плановете, контрактувани и единствено оповестени, доближава 5 милиарда, само че действителната стойност е мъчно да се оцени. В Баня Лука договарят непосредствено с китайските компании, а договорите, обгърнати в загадъчност, пораждат подозрения - какво ще получи компанията, какво ще коства да данъкоплатците, изискванията за непознатите служащи. Нито един огромен китайски план към момента не е приключен в Босна.
Източник:
24 Яну 202349023 Яну 2023170623 Яну 202316622 Яну 202355521 Яну 2023134421 Яну 2023836Коментариnan25 Яну 2023 9:43ч.
ах, въй, след русняците и китайцити ни атакуват! бийте общ брой на цялата евро-атлантическа сволоч на смъртен пердах!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Питащ25 Яну 2023 10:06ч.
Е, по какъв начин да се приказва за Китай, като този отдясно на фотографията / по дебелото /, дребосъче по принцип каквото и да каже, мъчно му се схваща и сякаш приказва нашенски, а ти би трябвало превод.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Понев25 Яну 2023 10:45ч.
Понеже ние сме AMGOT-American government occupied territory, а не суверена страна България, то такива като Софийския конгрес за сигурност и фондация " Фридрих Науман " може да ни насаждат езика на омразата към който си изискат.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Поручик Галицин25 Яну 2023 10:48ч.
Ами учат се от Турция и ердосран
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати бурятмонгол25 Яну 2023 11:33ч.
Г.зомийникът отдясно е презрян, никой у нас не може по-ниско от него да целива, да напомним доста ни Ганя. След като върви да целива подлата ръка на вселенския вартоломей непрекъснато се скапва и към този момент за никакъв сплеснат не става за социална приложимост.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани22 Яну 2023238311 Яну 2023160023 Яну 2023167128 Дек 20221096
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Прагматично, без пробиви и с дребни стопански изгоди, само че и без тактика за Китай. Така се разказват връзките сред азиатския колос и България от последното десетилетие в проучването, оповестено от фондация " Фридрих Науман " и Софийския конгрес за сигурност тази седмица.
В отчета с създатели мрежа от национални специалисти и съставители Пламен Тончев и Мирела Петкова се приказва за взаимоотношението на Китай с страните от Югоизточна Европа. В частта за България се отбелязва, че чарът на Пекин в общи линии не работи в опитите да бъде създадена рамка за съдействие, с която да се работи по съответни цели. Интересът на българите към Китай е по-малък от този в други страни в Югоизточна Европа, въпреки да има и хора, които да виждат във взаимоотношението с Китай опцията София да укрепи интернационалните си позиции.
В резултат на това Китай е впрегнал напъните си в смяната на желания способ за съдействие - от междуправителствен към равнището на общините - 7% от тях имат съглашения за съдействие с сътрудниците си от азиатския колос. В общините асиметрията в качествата се оказва незаобиколима, а общините и неправителствените артисти като аграрни институти и университети приветстват икономическите обещания с отворени прегръдки.
България: Без триумф
България не съумя да капитализира обещаващия си капацитет за напредък посредством евтината работна мощ и географията, се споделя още в частта за България, написана от Мирела Петкова. Едва 61-ото ѝ място измежду 190 в правенето на бизнес и опасенията от корупция и неефективна правосъдна система са проблем за вложителите.
Китай се оказва в комплицирана позиция в браншове като енергетиката (заради Русия) и пътното строителство (заради " сенчести локални компании " ). Опити на играчи като China Communications Construction Company (СССС) пробваха да влязат на пазара - да вземем за пример да изградят тунела под Шипченския проход или жп връзката Ихтиман - Костенец, само че изгубиха от локални компании.
Китай даже не е измежду първите 20 вложителя в страната, седми по величина вносител и осми експортьор е (промяната е единствено с по две позиции нагоре за последните шест години). Посочва се и неналичието на значими вложения в сериозна инфраструктура, а главно в земеделие и произвеждане. Голяма част от китайските вложения или не са се материализирали, или няма информация за ориста им след първичното им оповестяване, продължава отчетът (дават се образци като желанието на China Machinery Engineering Corporation да взе участие в план за развиване на пристанище Варна). България не прави дейни опити за съдействие и общи планове, въпреки концепция за такива да има.
Без кавги, само че...
Китай отсъства от обществения спор, обликът му не е очернен от кавги, в медиите се отразява безрезервно. Теми като нарушаванията на човешките права в Синцзян не се разискват интензивно и не са провокирали сериозен публичен отпор (дори прокитайската позиция по тематиката се въплъщава от " маргинални " онлайн медии). Същевременно вестници като " 24 часа " показват наличие от държавната телевизия CGTN, съгласно което Китай няма проблем с ислямофобията, а с тероризма.
Въпреки охладняването на национално равнище неизпълнените обещания на Китай не се отразяват на възприемането му в обществото. Цитира се изследване на Евробарометър от 2022 година, съгласно което 50% от българите гледат на Китай позитивно (при приблизително 22% от европейците) - увеличение по отношение на предишни проучвания. Липсва обаче социално-политическа прелест - Китай се харесва от прагматични подбуди.
Едновременно с това " политическият пейзаж в страната разрешава на китайските компании да обхванат на микронивото на общините и университетите и да основат рамки на съдействие с локалните елити ", написа Петкова. Отбелязва, че от 265 общини 19, или 7%, към този момент имат съглашения с китайските си сътрудници. Над 140 съглашения са подписани сред български университети и китайски сътрудници - главно към студентски продан, взаимна изследователска активност и изявления.
Нужни са още проучвания на съдействието в секторите сигурност и правораздаване: да вземем за пример на случаи като, обвинен в корупция, опит за депортиране на уйгури макар риска за живота им и дарения от китайското посолство в София за вътрешното министерство. " Тези събития са значими, доколкото българските институции желаят да си сътрудничат с китайските сътрудници, без да притеглят вниманието. "
Докладът също по този начин предлага създаване на регулации за съдействието с трети страни в области в академичната, изследователската и земеделската сфера, където Китай взаимодейства с България, само че и да се положат старания за битката с корупцията и гарантирането на върховенството на закона.
В района: противоречиви резултати
В обобщението за района се отбелязва, всички страни биха имали изгода от положителни тактики за Китай заради капацитета му и като източник на вложения, и като голям мечтан пазар, само че това би трябвало да става с мисъл и за цената, и за дълготрайните последствия на китайските вложения - Пекин следва личните си ползи.
Предвид потребността на района да обнови инфраструктурата и индустриалната си база привлекателността на Китай може да се свърже с икономическата му тежест, растежа му през последните две десетилетия и упованията за две изгоди: вложения в инфраструктурата и индустрията, от една страна, и възходящ експорт към големия китайски пазар, от друга.
Проблемът пред тази визия е, че китайските вложения (с изключение на пристанището на Пирея, Гърция и някои минни и металургични планове в Сърбия) са главно в строителството, договорите отиват при китайски компании, а плановете се реализират с китайски заеми. Въпреки пренебрежимия дял на китайското присъединяване в България, Румъния и Албания районът регистрира по-големи размери на китайски заеми и вложения от други страни в Централна и Източна Европа, само че и те остават надалеч под упованията. Пекин ги подхранваше с формата Китай - Централна и Източна Европа, само че говоренето за " китайското наличие " и обещанията не дават отговор на вложенията.
Съществува и разбирането за противоречивия темперамент на планове с китайско присъединяване - постоянно непрозрачни, предоставени без търгове, незадоволително съобразени с екологичните или трудовите стандарти на страната. За по-сенчестите от тях законодателството не се ползва, а за конфликт с Пекин по противоречивите въпроси липсва политическа воля.
Сръбското изключение
Ограничени са и резултатите по второто направление - търговията. Регионът остава в икономическата орбита на Европейския съюз и въпреки износът му към Китай да нараства, остава белязан от тежък дисбаланс.
Въпреки всичко това имиджът на Китай в Югоизточна Европа е по-добър от този в други елементи на Европа - изключително в Сърбия, макар че там го оформят държавно следени медии. Най-резервирана е Румъния, а разликата в настройките сред двете съществени съставни елементи на Босна и Херцеговина - Федерация Босна и Херцеговина (населена от бошняци и хървати) и Република Сръбска (сърби), е отчетливо.
Мнозинството поданици в района обаче евентуално не биха били склонни да поддържат въвеждането на китайските управнически стандарти и не са очаровани от еднопартийната система макар рецензиите към ефикасността на западната народна власт и метода, по който Евросъюзът съблюдава обещанията си - изключително на Западните Балкани. Забавянията и двусмислеността на европейската вероятност на Западните Балкани сигурно въздействат отрицателно на настройките към Европа.
Двусмислен е отпечатъкът на обществената " ваксинна дипломация " на Пекин - от времето, когато при започване на пандемията само китайските ваксини бяха налични на Западните Балкани. Сърбия и Северна Македония могат да се считат за изключения.
Единствено заглавията на главите за Сърбия ( " Сърбия и Китай - стоманено другарство " ) и босненската съставка Република Сръбска ( " Република Сръбска - опората на Китай в Босна " ) основават визия за положителни и перспективни връзки. Сърбите в Босна са доста по-положително настроени (79%) към Китай от бошняците (40%) и хърватите (42%) съгласно представено изследване.
Задълбочаването на сръбско-китайските връзки се дефинира като " невиждано " в последните години. Проблемът е, че китайският капитал разрушава околната среда, върховенството на закона, близките стандарти, въздейства на локалните общности в градовете, които го получават, отбелязва създателят на главата за Сърбия Вук Вуксанович.
Това е артикул в огромна степен на " нелибералния завой " в сръбската политика, обвързван и с възпиращия резултат на връзките Белград - Пекин, поради които Европейски Съюз е деликатен в рецензиите си. Прокитайският роман идва главно не от държавното управление в Пекин, а от проправителствените медии в Сърбия. Това е и повода за мощно позитивната известност на Китай в Сърбия, която обаче е обвързвана с дейностите на " локални сръбски артисти ". Без сериозна и добре проведена съпротива, старания на Европейски Съюз и гражданското общество изкривената картина не може да се промени.
Между 2010 година и 2020 година от Китай идват 4.28% от директните вложения в Сърбия - след Европейски Съюз (67.5%) и едноцифреното изражение на Русия и Швейцария. Най-голямата инвестиция на зелено в Сърбия - 1 милиарда $ - е в китайска фабрика за гуми в Зренянин. До края на 2021 година вложенията от Китай в Сърбия са над 3 милиарда, инфраструктурните заеми на Пекин - 8 милиарда Между двете страни има ангажимент за съглашение за свободна търговия, само че засегнатата от търговски недостиг с Китай Сърбия мъчно ще проникне на огромния и изискващ китайски пазар. Към 2021 година Китай образува 43% от целия сръбски народен недостиг, като над 70% от сръбския експорт към Китай съставлява мед от притежаваната от китайска компания RTB Bor.
В босненския случай обаче се приказва за " огромни обещания и малко пари " през предходното десетилетие - в страната процесът едвам стартира в последните две години. Повечето планове са в Република Сръбска, като в построяването на огромните и там, и в прилежаща Сърбия е забъркана една и съща огромна компания.
Властите в Баня Лука непрекъснато приказват за меморандуми за покупко-продажби с Китай, само че при изказвания за вложения в размер на 1 милиарда евро от азиатския колос, а съгласно Балканската мрежа за проверяваща публицистика общата стойност на плановете, контрактувани и единствено оповестени, доближава 5 милиарда, само че действителната стойност е мъчно да се оцени. В Баня Лука договарят непосредствено с китайските компании, а договорите, обгърнати в загадъчност, пораждат подозрения - какво ще получи компанията, какво ще коства да данъкоплатците, изискванията за непознатите служащи. Нито един огромен китайски план към момента не е приключен в Босна.
Източник:
24 Яну 202349023 Яну 2023170623 Яну 202316622 Яну 202355521 Яну 2023134421 Яну 2023836Коментариnan25 Яну 2023 9:43ч.
ах, въй, след русняците и китайцити ни атакуват! бийте общ брой на цялата евро-атлантическа сволоч на смъртен пердах!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Питащ25 Яну 2023 10:06ч.
Е, по какъв начин да се приказва за Китай, като този отдясно на фотографията / по дебелото /, дребосъче по принцип каквото и да каже, мъчно му се схваща и сякаш приказва нашенски, а ти би трябвало превод.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Понев25 Яну 2023 10:45ч.
Понеже ние сме AMGOT-American government occupied territory, а не суверена страна България, то такива като Софийския конгрес за сигурност и фондация " Фридрих Науман " може да ни насаждат езика на омразата към който си изискат.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Поручик Галицин25 Яну 2023 10:48ч.
Ами учат се от Турция и ердосран
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати бурятмонгол25 Яну 2023 11:33ч.
Г.зомийникът отдясно е презрян, никой у нас не може по-ниско от него да целива, да напомним доста ни Ганя. След като върви да целива подлата ръка на вселенския вартоломей непрекъснато се скапва и към този момент за никакъв сплеснат не става за социална приложимост.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани22 Яну 2023238311 Яну 2023160023 Яну 2023167128 Дек 20221096
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ