Срещата Байдън - Си Дзинпин: Историческият шанс, който не трябва да се пропуска
Китайският водач Си Дзинпин е в Сан Франциско, Съединени американски щати, за 30-тата неофициална среща на държавните ръководители на страните от Азиатско-тихоокеанското икономическо съдействие (АТИС). И, несъмнено, за международните медии и цялото човечество най-любопитното от срещата на АТИС е диалогът сред президентите Си Дзинпин и Джо Байдън. На фона на продължаващите към този момент няколко години остри геополитически борби и все по-отчетливо завръщащият се нрав и дух на Студената война, тази среща открива вероятности за рестартиране на китайско-американските връзки и топене в международната геополитика.
Още от администрацията на Барак Обама, Съединените щати оповестиха " завой към Азиатско-Тихоокеанския район ", което беше разумно предвид на интензификацията на икономическото развиване в тази част на света и изключително около израстването на Китайската национална република до позицията на втора стопанска система. Проблемът е, че този " завой ", вместо да докара до по-голямо съдействие сред Съединени американски щати и Китай, чийто нации печелиха в продължение на десетилетия от естествените и партньорски връзки, " завоят " беше свестен от ястребите във Вашингтон като опция да стартират нова Студена война. Политиката за борба беше засилена, изключително на равнище изразителност при администрацията на Доналд Тръмп, която също стартира и печално известната " митническа война ", а екипът на президента-демократ Джо Байдън не остана по-назад и към днешна дата Съединени американски щати основават военно-политическо напрежение към китайския остров Тайван (за подобен е приет в това число и от самите Съединени американски щати преди десетилетия), Южнокитайско море и на Корейския полуостров.
Това държание, което закупи изключително истерични и рискови форми по време на Ковид пандемията, когато в Съединени американски щати медии и политици се надпреварваха с антикитайски, даже расистки нападки. Дори чисто статистически беше регистриран растеж на расово стимулираните набези против американци от азиатски генезис. В геополитически проект тази политика докара до в допълнение напрежение в Тайванския пролив, Корейския полуостров, Южнокитайско море и освен.
Всъщност, Съединените щати се пробваха да основат мрежа от в действителност военни блокове, които да заобградят Китай - АУКУС (Австралия, Обединеното кралство и САЩ) и QUAD (САЩ, Индия, Япония и Австралия). За благополучие множеството страни в Азиатско-Тихоокеанския район, в това число Австралия и Индия, не бързат да се жертват за упоритостите на някои ястреби във Вашингтон.
Но тази неразумна и рискова политика, която води света към борба, не е единствената допустима. Не всички във Вашингтон са ястреби и търсят борба с Китай, там където може да има взаимноизгодно съдействие. През 2022 година общият размер на изтъргуваните услуги и артикули сред Китай и Съединени американски щати е бил на стойност 758,4 милиарда $ - колосална сума, която демонстрира какъв брой свързани са американската и китайската стопански системи.
Със сигурност двете огромни страни могат да работят дружно по редица въпроси, по които администрацията във Вашингтон и управляващите в Пекин могат да намерят обща почва под краката си. Една такава сфера са климатичните промени и опазването на околната среда. Поне на равнище изразителност държавното управление на Съединените щати държи на тези проблеми и решаването им. Разбира се, има отстъпления и от тази политика, в случай че вземем поради по какъв начин Съединени американски щати поддържаха рисковото решение на Япония да изхвърля радиоактивни води в океаните. Но като цяло Китай и Съединени американски щати могат да сътрудничат в тази сфера.
Още по-важно е съдействието сред двете страни, което можем да забележим при решаването на споровете по света, първоначално разразилият се спор в Близкия изток. Съединени американски щати са страна с огромно въздействие в Близкия изток, в това число военно-политическо, а Китай се трансформира последователно в главен търговско-икономически сътрудник на тамошните страни. Двете страни могат дружно да работят, с цел да има спокойно урегулиране на израелско-палестинския спор и други взривоопасни обстановки. В този смисъл Китай към този момент има едно съществено достижение - помиряването и размразяването сред Саудитска Арабия и Иран, което стана с китайско ходатайство.
Китай имаше и мирна самодейност за Украйна, която Съединените щати биха могли да поддържат вероятно, имайки поради, че в американската преса от ден на ден се приказва от потребността за мир сред Киев и Москва. Китайските оферти в последна сметка се оказаха рационални и в общи линии обективни към всички страни. Сега това се признава в това число от някои американски коментатори и специалисти.
Не би трябвало да разпореждаме нереалистични очаквания на срещата сред Джо Байдън и Си Дзинпин, само че тя въпреки всичко има вероятности да се трансформира при започване на едно историческо топене сред Пекин и Вашингтон, което да повлияе позитивно на целия свят. Във Вашингтон биха могли да схванат, че главната и водеща теория на Пекин не е за международна доминация и надмощие - нещо, което Китай в никакъв случай не е търсил, а в оповестената от Си Дзинпин " световна общественост на споделената орис ". В модела на различна глобализация, който се построява от Китайската национална република и сътрудниците й, за Съединените щати има задоволително място.
Основният проблем на американско-китайските връзки е неразбирането от страна на Съединени американски щати на китайската политика и менталност, както и остарялото мислене от Студената война. Вместо тези сбъркани политики, сред двете най-големи международни стопански системи би трябвало да се откри една радикално нова парадигма. На първо място Съединените щати могат да признаят обективната историческа действителност, че се намираме в многополюсен свят, където голям брой интернационалните артисти имат своите национални ползи. Признавайки това, в случай че Съединени американски щати третират Китай като равнопоставен сътрудник, те биха могли да реализират чудеса в разнообразни сфери - от световното ръководство на човешките права, през стопанската система и свободната търговия, урегулирането на споровете, до битката с климатичните промени.
Има вяра, че освен в Пекин, само че и във Вашингтон осъзнават нуждата и безалтернативността на стратегическия разговор. Ето за какво може да кажем, че един добър симптом е, че за срещата сред Джо Байдън и Си Дзинпин са планувани цели четири часа. Това значи, че двамата ще могат да прегледат съвсем целия набор от значими и стратегически тематики сред двете страни.
Преди срещата със Си Дзинпин Джо Байдън ще се срещне и със съветника си по национална сигурност Джейк Съливан, както и с държавния секретар Антъни Блинкън. Това значи, че американската страна преди всичко ще желае да разисква въпросите, които касаят националната сигурност и стратегическия баланс, което е рационално и вярно. Китай от дълго време търси разговор по тези тематики и приканва за рационално и деескалиращо държание в Азиатско-Тихоокеанския район.
Според някои китайски и американски издания, двамата водачи ще обиден и въпроса за изкуствения разсъдък и ще се съгласят да лимитират използването му в региона на нуклеарните оръжия. Това е значима крачка освен за националната сигурност на Китай и Съединените щати, само че и за целия свят.
Преди срещата от Пекин обявиха, че връзките сред двете най-големи стопански системи " не би трябвало да се дефинират от конкуренцията " - което се разграничава диаметрално от американската декларирана позиция, която някои американски представители показаха, че задачата на Вашингтон е отговорно да менажира конкуренцията с Пекин.
Все отново даже съветникът по национална сигурност на Белия дом Джейк Съливан съобщи скоро пред медиите, че няма нищо, което да размени дипломацията, която се прави лице в лице, при управляването на комплицираните връзки, каквито са американско-китайските. Това демонстрира, че се придава огромно значение на срещата сред Си Дзинпин и Джо Байдън. Според съветника по сигурността, двамата водачи ще подчертаят смисъла на усилването на отворените линии на връзка и ръководството на конкуренцията отговорно, с цел да не прерасне тя в спор (отново, китайският мироглед е, че не би трябвало да има изобщо конкуренция, а съдействие при ценене на националните интереси).
Отново, макар всевъзможни вероятни спънки, тази среща би трябвало да се преглежда като прозорец на опцията за съответно урегулиране на всички недоразумения и противодействия сред Съединените щати и Китай. Особено като се има поради, че наближават изборите в Съединени американски щати, около които могат да се появят в допълнение нежелателни турбуленции в двустранните връзки.
Целият свят чака отговорност от страна на Съединените щати и Китай, които като най-големи международни стопански системи са задължени да пазят международния мир и да предизвикват разбирателството, дипломацията и позитивните интернационалните връзки с действителни стопански, търговски, технологически, политически и културни резултати. От китайска страна от дълго време се показва, че Китай ще пази националните си ползи без да прави никакви взаимни отстъпки с тях, само че в това време Пекин почита обстоятелството, че и Съединени американски щати имат такива. Китай има вяра в многополюсния свят, равнопоставеността на страните и това, което Си Дзинпин назовава " световна общественост на споделената орис ". Ако и Вашингтон повярва във визията на Си Дзинпин, в която има място, както за Китай, по този начин и за Съединени американски щати, светът ще бъде едно по-мирно, благоденстващо и щастливо място.
Още от администрацията на Барак Обама, Съединените щати оповестиха " завой към Азиатско-Тихоокеанския район ", което беше разумно предвид на интензификацията на икономическото развиване в тази част на света и изключително около израстването на Китайската национална република до позицията на втора стопанска система. Проблемът е, че този " завой ", вместо да докара до по-голямо съдействие сред Съединени американски щати и Китай, чийто нации печелиха в продължение на десетилетия от естествените и партньорски връзки, " завоят " беше свестен от ястребите във Вашингтон като опция да стартират нова Студена война. Политиката за борба беше засилена, изключително на равнище изразителност при администрацията на Доналд Тръмп, която също стартира и печално известната " митническа война ", а екипът на президента-демократ Джо Байдън не остана по-назад и към днешна дата Съединени американски щати основават военно-политическо напрежение към китайския остров Тайван (за подобен е приет в това число и от самите Съединени американски щати преди десетилетия), Южнокитайско море и на Корейския полуостров.
Това държание, което закупи изключително истерични и рискови форми по време на Ковид пандемията, когато в Съединени американски щати медии и политици се надпреварваха с антикитайски, даже расистки нападки. Дори чисто статистически беше регистриран растеж на расово стимулираните набези против американци от азиатски генезис. В геополитически проект тази политика докара до в допълнение напрежение в Тайванския пролив, Корейския полуостров, Южнокитайско море и освен.
Всъщност, Съединените щати се пробваха да основат мрежа от в действителност военни блокове, които да заобградят Китай - АУКУС (Австралия, Обединеното кралство и САЩ) и QUAD (САЩ, Индия, Япония и Австралия). За благополучие множеството страни в Азиатско-Тихоокеанския район, в това число Австралия и Индия, не бързат да се жертват за упоритостите на някои ястреби във Вашингтон.
Но тази неразумна и рискова политика, която води света към борба, не е единствената допустима. Не всички във Вашингтон са ястреби и търсят борба с Китай, там където може да има взаимноизгодно съдействие. През 2022 година общият размер на изтъргуваните услуги и артикули сред Китай и Съединени американски щати е бил на стойност 758,4 милиарда $ - колосална сума, която демонстрира какъв брой свързани са американската и китайската стопански системи.
Със сигурност двете огромни страни могат да работят дружно по редица въпроси, по които администрацията във Вашингтон и управляващите в Пекин могат да намерят обща почва под краката си. Една такава сфера са климатичните промени и опазването на околната среда. Поне на равнище изразителност държавното управление на Съединените щати държи на тези проблеми и решаването им. Разбира се, има отстъпления и от тази политика, в случай че вземем поради по какъв начин Съединени американски щати поддържаха рисковото решение на Япония да изхвърля радиоактивни води в океаните. Но като цяло Китай и Съединени американски щати могат да сътрудничат в тази сфера.
Още по-важно е съдействието сред двете страни, което можем да забележим при решаването на споровете по света, първоначално разразилият се спор в Близкия изток. Съединени американски щати са страна с огромно въздействие в Близкия изток, в това число военно-политическо, а Китай се трансформира последователно в главен търговско-икономически сътрудник на тамошните страни. Двете страни могат дружно да работят, с цел да има спокойно урегулиране на израелско-палестинския спор и други взривоопасни обстановки. В този смисъл Китай към този момент има едно съществено достижение - помиряването и размразяването сред Саудитска Арабия и Иран, което стана с китайско ходатайство.
Китай имаше и мирна самодейност за Украйна, която Съединените щати биха могли да поддържат вероятно, имайки поради, че в американската преса от ден на ден се приказва от потребността за мир сред Киев и Москва. Китайските оферти в последна сметка се оказаха рационални и в общи линии обективни към всички страни. Сега това се признава в това число от някои американски коментатори и специалисти.
Не би трябвало да разпореждаме нереалистични очаквания на срещата сред Джо Байдън и Си Дзинпин, само че тя въпреки всичко има вероятности да се трансформира при започване на едно историческо топене сред Пекин и Вашингтон, което да повлияе позитивно на целия свят. Във Вашингтон биха могли да схванат, че главната и водеща теория на Пекин не е за международна доминация и надмощие - нещо, което Китай в никакъв случай не е търсил, а в оповестената от Си Дзинпин " световна общественост на споделената орис ". В модела на различна глобализация, който се построява от Китайската национална република и сътрудниците й, за Съединените щати има задоволително място.
Основният проблем на американско-китайските връзки е неразбирането от страна на Съединени американски щати на китайската политика и менталност, както и остарялото мислене от Студената война. Вместо тези сбъркани политики, сред двете най-големи международни стопански системи би трябвало да се откри една радикално нова парадигма. На първо място Съединените щати могат да признаят обективната историческа действителност, че се намираме в многополюсен свят, където голям брой интернационалните артисти имат своите национални ползи. Признавайки това, в случай че Съединени американски щати третират Китай като равнопоставен сътрудник, те биха могли да реализират чудеса в разнообразни сфери - от световното ръководство на човешките права, през стопанската система и свободната търговия, урегулирането на споровете, до битката с климатичните промени.
Има вяра, че освен в Пекин, само че и във Вашингтон осъзнават нуждата и безалтернативността на стратегическия разговор. Ето за какво може да кажем, че един добър симптом е, че за срещата сред Джо Байдън и Си Дзинпин са планувани цели четири часа. Това значи, че двамата ще могат да прегледат съвсем целия набор от значими и стратегически тематики сред двете страни.
Преди срещата със Си Дзинпин Джо Байдън ще се срещне и със съветника си по национална сигурност Джейк Съливан, както и с държавния секретар Антъни Блинкън. Това значи, че американската страна преди всичко ще желае да разисква въпросите, които касаят националната сигурност и стратегическия баланс, което е рационално и вярно. Китай от дълго време търси разговор по тези тематики и приканва за рационално и деескалиращо държание в Азиатско-Тихоокеанския район.
Според някои китайски и американски издания, двамата водачи ще обиден и въпроса за изкуствения разсъдък и ще се съгласят да лимитират използването му в региона на нуклеарните оръжия. Това е значима крачка освен за националната сигурност на Китай и Съединените щати, само че и за целия свят.
Преди срещата от Пекин обявиха, че връзките сред двете най-големи стопански системи " не би трябвало да се дефинират от конкуренцията " - което се разграничава диаметрално от американската декларирана позиция, която някои американски представители показаха, че задачата на Вашингтон е отговорно да менажира конкуренцията с Пекин.
Все отново даже съветникът по национална сигурност на Белия дом Джейк Съливан съобщи скоро пред медиите, че няма нищо, което да размени дипломацията, която се прави лице в лице, при управляването на комплицираните връзки, каквито са американско-китайските. Това демонстрира, че се придава огромно значение на срещата сред Си Дзинпин и Джо Байдън. Според съветника по сигурността, двамата водачи ще подчертаят смисъла на усилването на отворените линии на връзка и ръководството на конкуренцията отговорно, с цел да не прерасне тя в спор (отново, китайският мироглед е, че не би трябвало да има изобщо конкуренция, а съдействие при ценене на националните интереси).
Отново, макар всевъзможни вероятни спънки, тази среща би трябвало да се преглежда като прозорец на опцията за съответно урегулиране на всички недоразумения и противодействия сред Съединените щати и Китай. Особено като се има поради, че наближават изборите в Съединени американски щати, около които могат да се появят в допълнение нежелателни турбуленции в двустранните връзки.
Целият свят чака отговорност от страна на Съединените щати и Китай, които като най-големи международни стопански системи са задължени да пазят международния мир и да предизвикват разбирателството, дипломацията и позитивните интернационалните връзки с действителни стопански, търговски, технологически, политически и културни резултати. От китайска страна от дълго време се показва, че Китай ще пази националните си ползи без да прави никакви взаимни отстъпки с тях, само че в това време Пекин почита обстоятелството, че и Съединени американски щати имат такива. Китай има вяра в многополюсния свят, равнопоставеността на страните и това, което Си Дзинпин назовава " световна общественост на споделената орис ". Ако и Вашингтон повярва във визията на Си Дзинпин, в която има място, както за Китай, по този начин и за Съединени американски щати, светът ще бъде едно по-мирно, благоденстващо и щастливо място.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ