Китайските йероглифи
Китайските писмени знаци са една от най-древните писмености в историята.
Тяхното изобретяване и приложение освен съдействали за развиването на китайската цивилизация, само че оказали мощно влияние върху напредъка изобщо на международната просвета. Още преди повече от 6000 години била основана цяла система от графични знаци, която с времето била развита, усложнена и приспособена за потребностите на бита, стопанската система и държавното ръководство.
В руините на Банпо в китайската провинция Шанси през 1953 година били открити повече от 5000 типа разнообразни надписи с избрана закономерност; в тях влизат главните черти на китайските писмени знаци. Сравнявайки тези характерни особености, китайските учени стигнали до заключението, че това са просто-йероглифи.
Системата на китайските писмени знаци се появила през ХVІ-ти век прочие Хр. В началото на династията Шан (1600-1046 прочие Хр.) китайската просвета достигнала високо равнище на развиване – това се потвърждава от появяването на скотски кости и черупки от костенурки с надписи. Именно тези надписи са най-древните китайски писмени знаци. По време на династията Шан владетелите постоянно гадаели върху черупки от костенурки и кости, преди да вземат значимо решение за ръководството на страната. Преди ритуала на гадаенето, изначало черупката се чистела и полирала. След това гадателят нанасял в строго избран ред няколко жлеба и надрасквал надпис от пиктографски знаци – праобраз на бъдещите китайски писмени знаци. Надписът съдържал информация, дефинирана по подобен метод, че да е допустимо да се получи безапелационен и еднопосочен отговор. После костта или черупката се обгаряла в жлебовете с нагрята бронзова пръчка – а гадателят оценявал резултатите по пукнатините на противоположната страна. След гадаенето всички черупки и кости се съхранявали като публични документи. Досега китайските археолози са разкрили над 160 фрагмента от костенуркови черупки, върху които са изрязани повече от 4 хиляди разнообразни писмени знака. Учените са изследвали 3000 от тях и са създали мнения към 1000. Останалите 3000 или не подлежат на коментар, или историците имат различия по отношение на наличието на надписите. Въпреки това, въз основата на 1000 разшифровани йероглифа откривателите получили съществена информация за политическата, икономическата и културната конюнктура по време на династията Шан.
Надписите върху черупките от костенурки и животинските кости съставляват зряла и ясно образувана система от йероглифи. Те основали основата за по-нататъшното развиване на китайските писмени знаци. След тях към този момент се появили надписи, които се нанасяли или отливали върху бронзови съдове, зародили йероглифните стилове „ Малък щемпел “, „ Уставен щемпел “ и други, които се употребяват до ден-днешен.
Процесът на еволюция на китайските писмени знаци представлявал последователно стандартизиране и унификация. В калиграфския жанр „ Сяочжуан “ („ Малък щемпел “) се фиксира броят на чертите във всеки писмен знак. Стилът „ Лишу “ („ Уставен щемпел “) към този момент образува нова графична система от китайски знаци – рисунъкът става плосък и квадратен. През последните 1000 години точно „ Уставен щемпел “ е общоприетата графика на китайските писмени знаци.
Китайският писмен знак съставлява идеограф – т.е., показва концепция или разбиране, което съставлява основата на йероглифното писмо и тон. В китайския език има към 10 хиляди знака. Най-използваните писмени знаци са 3000 – те образуват голям брой словосъчетания и изречения.
Китайската йероглифика оказва огромно въздействие върху културата на прилежащите страни. В основата на националните писмености на Япония, Виетнам и Корея лежат точно китайските писмени знаци.
