Китай заплашва Тайван с война с добра причина
Китайските управляващи към този момент не се стесняват да заплашват сепаратистите в Тайван с война, в която „ няма да има благосклонност “. Това се дължи на обстоятелството, че позицията на китайските управляващи на острова се утежнява и остава единствено месец и половина до „ часа X “: въпросът за войната и мира може да бъде решен още през януари.
„ Искам да подчертая, че независимостта на Тайван значи война ”.
Това са доста груби думи за китайски чиновник, с цел да падне на глухи уши. Сравнимо с удар с пестник по маса от представител на нуклеарна мощ. И фактът, че Чен Бинхуа, чиновник на Службата по въпросите на Тайван към Държавния съвет на Китайската национална република, не е изключително високо летяща птица, не би трябвало да е успокоителен. Другарят разяснява въпроса, който е акредитиран да разяснява. И той знае какво приказва.
Малко по-рано заместник-председателят на Централната военна комисия Чжан Юся сподели, че „ армията няма да прояви благосклонност към тези, които се пробват да откъснат Тайван от КНР “. Също по този начин си коства да го слушате.
Ако погледнете извън, тежестта на тайванския проблем наподобява е намаляла. За идна война за този остров, която дава обещание да засегне цялата международна стопанска система, към този момент се написа доста по-рядко, в сравнение с предходната година, когато Пекин беше шумно обвинен в желанието си да организира лична военна интервенция.
Това явно мъртвило се дължи основно на потребностите на президента на Съединени американски щати Джо Байдън. Неговият екип се пробва да прекъсне наклонността на бързо утежняване на връзките с Китай и разпореждаше огромни очаквания на договарянията с президента Си Цзинпин в Сан Франциско (този калифорнийски град беше краткотрайно освободен от тълпите бездомници по случай идването на изтъкнат посетител на срещата на върха на АТИС).
Следователно Вашингтон към този момент не боде китайския змей с игла за плетене и не предизвика нуклеарна война с него, както беше по време на скандалното пътешестване до Тайван на (вече бившия) ръководител на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси.
Въпреки това, американците не престават тихомълком да въоръжават островитяните при положение на китайска интервенция, за или да сплашат Пекин, или да създадат тайванската интервенция допустимо най-скъпа. Така че имаме единствено мъртвило, само че от китайска страна, както демонстрират изказванията на другарите Чен и Чжан, мъртвило въобще няма.
Пекин е по-агресивен, в сравнение с преди шест месеца. Има аргументи за това.
Дата, която може да дефинира ориста на Тайван, Китай и международната стопанска система: 13 януари 2024 година На този ден на острова ще се проведат по едно и също време президентски и парламентарни избори. И в случай че опозиционната партия “Гоминдан ” се застъпва за обединяване с КНР в обединен Китай по образеца на Хонконг, ръководещата Демократична прогресивна партия желае да резервира цялостна самостоятелност от Пекин под „ чадъра “ на Съединени американски щати.
Преди година, когато ДПП злополучно загуби общинските избори, изходът от борбата изглеждаше превдварително решен: “Гоминданът ” щеше да си върне властта и да построи мостове с Пекин, с цел да контракти най-хубавите условия за обединяване на Тайван.
Ако Съединени американски щати се намесят в процеса на предаване на властта благодарение на цветна гражданска война и други политически технологии, рискът КНР да стартира военна интервенция ще се усили неведнъж. В края на краищата това всъщност би означавало, че американците няма да позволен въпросът с Тайван да се реши „ по другарски метод “ – спокойно и политически, както не позволиха Русия в тази ситуация с Украйна.
Американците просто протакат, а забавянето на разрешаването на казуса с Тайван ще коства скъпо на Пекин: Съединени американски щати употребяват забавянето, с цел да напомпват острова с оръжия.
Но нещо се промени през годината – и то не в интерес на Китай. Тайванските „ демократи “ направиха редица промени, ускориха пропагандата, поработиха върху грешките и доста коригираха рейтингите си, което прави изборните резултати непредвидими.
И най-важното, претендентът за президент на “Гоминдана ” Хоу Ю не съумя да реализира съглашение с различен изтъкнат опозиционер - някогашният кмет на столицата Тайпе и прочут трансплантолог Ко Уен-дже, който сътвори своя лична мощ през 2019 година, Тайванската национална партия. Двамата се скараха в ефир, което значи, че и двамата ще се кандидатират за президентските избори и ще „ ограбят ” опозиционния електорат. Така претендентът от настоящето проамериканско държавно управление, вицепрезидентът на Тайван Уилям Лай, доста усъвършенства възможностите си за победа, която не е предопределена, само че доста евентуална.
Или прословутите американски политически стратези към този момент са си свършили добре работата, или са получили доста пространство за маневриране с помощта на случайността, или самият “Гоминдан ” изпуска щастието си - за сановниците в Пекин това не е значимо, тъй като резултатът е един и също и неприемлив.
Следователно следва сериозна борба. Пекин всеки месец покачва звук - на процедура крещи на американците да не прекрачат граници. Изявленията на Държавния съвет и Централната военна комисия към момента не са на най-голям звук.
Подготовката за морски тествания на новия самолетоносач “Фуджиан ” с неговия електромагнитен катапулт за изстрелване на изтребители и изображението на кораба, който ще управлява офанзивата против Тайван, е по-шумен по собствен метод.
Бъдещето на Южнокитайско море и неговите търговски пътища в този момент е по-несигурно и наподобява по-опасно. Но изказванията на другарите Чен и Чжан също са неразбираеми по собствен метод. Без подозрение, те би трябвало да бъдат взети на съществено. Но към момента е прибързано да ги считаме за оповестяване на военни дейности против Тайван, в случай че ДПП завоюва изборите.
Факт е, че борбата сред Пекин и Тайпе се разграничава доста от типичната конструкция с непризнати страни, когато някакъв далечен район случайно се отделя от метрополията и стартира да се счита за суверенна мощ. В китайския случай управляващите както на КНР, по този начин и на Тайван настояват, че се смятат за законна власт в цялостен Китай, единна и неделима.
Тоест островът не желае държавна самостоятелност и не желае колапс на страната, а признание на себе си като „ същинския “ Китай, по-голямата част от който в този момент е „ нелегално “ ръководен от комунисти.
Звучи смешно, само че до 70-те години на предишния век, когато американският президент Никсън реши да се сприятели с китайския ръководител Мао против Съюз на съветските социалистически републики, това беше формалната позиция на западните страни. Дори мястото на Китай в Организация на обединените нации тогава беше заето от хора от Тайпе, а не от Пекин.
Това поражда правна казуистика, към която терминът „ фракционизъм “ е едва използван, т.е. цялостното обособяване на Тайван и превръщането му от зародилата през 1912 година Китайска република в друга обособена страна с преобладаващо китайско население, като да вземем за пример Сингапур.
Но в случай че Тайпе не разгласи обособяване от Китай, тогава дейностите на неговите управляващи, без значение от коя партия принадлежат, са протест, а не фракционизъм или разединение, за което Тайван е застрашен с война от Пекин.
По този метод другарят Си и неговите сановници си резервират правото да решат какво да се смята за доближаване до границите, след което военният спор е неминуем. Ако те решат, че това, което се случва, не е фракционизъм, а просто някаква спънка в процеса на политически разговор с Тайван, тогава това е по този начин.
Но може да е доста по-лошо. Сегашните западни елити с голямото си самочувствие и ниски пълномощия към този момент потвърдиха на образеца на Украйна и Борис Джонсън: елементарно могат да пропуснат даже сигурен късмет да избегнат огромна война, и то няколко пъти.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
„ Искам да подчертая, че независимостта на Тайван значи война ”.
Това са доста груби думи за китайски чиновник, с цел да падне на глухи уши. Сравнимо с удар с пестник по маса от представител на нуклеарна мощ. И фактът, че Чен Бинхуа, чиновник на Службата по въпросите на Тайван към Държавния съвет на Китайската национална република, не е изключително високо летяща птица, не би трябвало да е успокоителен. Другарят разяснява въпроса, който е акредитиран да разяснява. И той знае какво приказва.
Малко по-рано заместник-председателят на Централната военна комисия Чжан Юся сподели, че „ армията няма да прояви благосклонност към тези, които се пробват да откъснат Тайван от КНР “. Също по този начин си коства да го слушате.
Ако погледнете извън, тежестта на тайванския проблем наподобява е намаляла. За идна война за този остров, която дава обещание да засегне цялата международна стопанска система, към този момент се написа доста по-рядко, в сравнение с предходната година, когато Пекин беше шумно обвинен в желанието си да организира лична военна интервенция.
Това явно мъртвило се дължи основно на потребностите на президента на Съединени американски щати Джо Байдън. Неговият екип се пробва да прекъсне наклонността на бързо утежняване на връзките с Китай и разпореждаше огромни очаквания на договарянията с президента Си Цзинпин в Сан Франциско (този калифорнийски град беше краткотрайно освободен от тълпите бездомници по случай идването на изтъкнат посетител на срещата на върха на АТИС).
Следователно Вашингтон към този момент не боде китайския змей с игла за плетене и не предизвика нуклеарна война с него, както беше по време на скандалното пътешестване до Тайван на (вече бившия) ръководител на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси.
Въпреки това, американците не престават тихомълком да въоръжават островитяните при положение на китайска интервенция, за или да сплашат Пекин, или да създадат тайванската интервенция допустимо най-скъпа. Така че имаме единствено мъртвило, само че от китайска страна, както демонстрират изказванията на другарите Чен и Чжан, мъртвило въобще няма.
Пекин е по-агресивен, в сравнение с преди шест месеца. Има аргументи за това.
Дата, която може да дефинира ориста на Тайван, Китай и международната стопанска система: 13 януари 2024 година На този ден на острова ще се проведат по едно и също време президентски и парламентарни избори. И в случай че опозиционната партия “Гоминдан ” се застъпва за обединяване с КНР в обединен Китай по образеца на Хонконг, ръководещата Демократична прогресивна партия желае да резервира цялостна самостоятелност от Пекин под „ чадъра “ на Съединени американски щати.
Преди година, когато ДПП злополучно загуби общинските избори, изходът от борбата изглеждаше превдварително решен: “Гоминданът ” щеше да си върне властта и да построи мостове с Пекин, с цел да контракти най-хубавите условия за обединяване на Тайван.
Ако Съединени американски щати се намесят в процеса на предаване на властта благодарение на цветна гражданска война и други политически технологии, рискът КНР да стартира военна интервенция ще се усили неведнъж. В края на краищата това всъщност би означавало, че американците няма да позволен въпросът с Тайван да се реши „ по другарски метод “ – спокойно и политически, както не позволиха Русия в тази ситуация с Украйна.
Американците просто протакат, а забавянето на разрешаването на казуса с Тайван ще коства скъпо на Пекин: Съединени американски щати употребяват забавянето, с цел да напомпват острова с оръжия.
Но нещо се промени през годината – и то не в интерес на Китай. Тайванските „ демократи “ направиха редица промени, ускориха пропагандата, поработиха върху грешките и доста коригираха рейтингите си, което прави изборните резултати непредвидими.
И най-важното, претендентът за президент на “Гоминдана ” Хоу Ю не съумя да реализира съглашение с различен изтъкнат опозиционер - някогашният кмет на столицата Тайпе и прочут трансплантолог Ко Уен-дже, който сътвори своя лична мощ през 2019 година, Тайванската национална партия. Двамата се скараха в ефир, което значи, че и двамата ще се кандидатират за президентските избори и ще „ ограбят ” опозиционния електорат. Така претендентът от настоящето проамериканско държавно управление, вицепрезидентът на Тайван Уилям Лай, доста усъвършенства възможностите си за победа, която не е предопределена, само че доста евентуална.
Или прословутите американски политически стратези към този момент са си свършили добре работата, или са получили доста пространство за маневриране с помощта на случайността, или самият “Гоминдан ” изпуска щастието си - за сановниците в Пекин това не е значимо, тъй като резултатът е един и също и неприемлив.
Следователно следва сериозна борба. Пекин всеки месец покачва звук - на процедура крещи на американците да не прекрачат граници. Изявленията на Държавния съвет и Централната военна комисия към момента не са на най-голям звук.
Подготовката за морски тествания на новия самолетоносач “Фуджиан ” с неговия електромагнитен катапулт за изстрелване на изтребители и изображението на кораба, който ще управлява офанзивата против Тайван, е по-шумен по собствен метод.
Бъдещето на Южнокитайско море и неговите търговски пътища в този момент е по-несигурно и наподобява по-опасно. Но изказванията на другарите Чен и Чжан също са неразбираеми по собствен метод. Без подозрение, те би трябвало да бъдат взети на съществено. Но към момента е прибързано да ги считаме за оповестяване на военни дейности против Тайван, в случай че ДПП завоюва изборите.
Факт е, че борбата сред Пекин и Тайпе се разграничава доста от типичната конструкция с непризнати страни, когато някакъв далечен район случайно се отделя от метрополията и стартира да се счита за суверенна мощ. В китайския случай управляващите както на КНР, по този начин и на Тайван настояват, че се смятат за законна власт в цялостен Китай, единна и неделима.
Тоест островът не желае държавна самостоятелност и не желае колапс на страната, а признание на себе си като „ същинския “ Китай, по-голямата част от който в този момент е „ нелегално “ ръководен от комунисти.
Звучи смешно, само че до 70-те години на предишния век, когато американският президент Никсън реши да се сприятели с китайския ръководител Мао против Съюз на съветските социалистически републики, това беше формалната позиция на западните страни. Дори мястото на Китай в Организация на обединените нации тогава беше заето от хора от Тайпе, а не от Пекин.
Това поражда правна казуистика, към която терминът „ фракционизъм “ е едва използван, т.е. цялостното обособяване на Тайван и превръщането му от зародилата през 1912 година Китайска република в друга обособена страна с преобладаващо китайско население, като да вземем за пример Сингапур.
Но в случай че Тайпе не разгласи обособяване от Китай, тогава дейностите на неговите управляващи, без значение от коя партия принадлежат, са протест, а не фракционизъм или разединение, за което Тайван е застрашен с война от Пекин.
По този метод другарят Си и неговите сановници си резервират правото да решат какво да се смята за доближаване до границите, след което военният спор е неминуем. Ако те решат, че това, което се случва, не е фракционизъм, а просто някаква спънка в процеса на политически разговор с Тайван, тогава това е по този начин.
Но може да е доста по-лошо. Сегашните западни елити с голямото си самочувствие и ниски пълномощия към този момент потвърдиха на образеца на Украйна и Борис Джонсън: елементарно могат да пропуснат даже сигурен късмет да избегнат огромна война, и то няколко пъти.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ