Тигрови тестиси и митични банкети: Какво наистина са яли китайските императори в Забранения град
Китайските историци проговарят
Забраненият град в Китай е останал в историята като едно от най-влиятелните места в света, написа CNN. През 1420 година Европа е имала по-сериозни занимания като 100-годишната война, откриването на Америка и други главоболия, до момента в който китайската династия Минг и императора са се ориентирали към пренасяне в центъра на Пекин. Именно Забраненият град ще диктува законите на империята.
Владетелят остава предпазен от големите стени и впечатляваща защита. Известно е, че Забраненият град има редица тайници, които трябвало да доставят нужната отбрана при възможна офанзива. Името на тази територия не е инцидентно, елементарният китаец нямал право даже да припарва до стените.
Последният император, който в миналото е употребявал Забранения град, би трябвало да го напусне през 1924 година Едва тогава стартират визитите на елементарните хора, слушали най-различни митове през целия си живот. През идващите години не остава кътче, което да не е изследвано и намерено. Забраненият град проговаря, само че има една тематика, която към момента не може да бъде затворена: какво са консумирали императорите?
Десетилетия след рухването на Китайската империя, множеството историци се потапят в историята, с цел да търсят отговора на този въпрос. Империята е била една от най-силните и най-хубавите, затова се раждат дръзки митове, които архивите би трябвало да разбият.
Жао Ронггуанг е историк, който се интересува от импераската кухня и към този миг е един от последните хора, които могат да дадат по-точен отговор. Преди всичката непокътната информация да отиде в архивите, Жао е имал опция да се запознае с нея, да я изследва и едвам тогава да я съобщи. Това е индивидът, който поставя завършек на всички спекулации.
Снимка: iStock by GettyImages
Жао стартира своята работа, когато Китай потегля напред и стартира да постанова нови трендове. Западните поп банди стартират да си проправят път към сцената, модата се трансформира с бързи темпове и животът приема нов образ. Разсейващите промени могат да повлияят на мнозина, само че историкът има една доста сериозна задача.
Основният проблем е, че архивите запечатват информация от близо 5 века и макар щателното изложение на всички дейности, храната остава на назад във времето.
Жао не се отхвърля и всяко лято е в историческия списък на Китай. За да откри отговора, би трябвало да наблюдава историята от строителството на Забранения град до последните му дни, когато е бил дом на последния държател. След близо 40 години в проучвания, този човек може да отговори на света.
Снимка: iStock by GettyImages
Император Канси от Манджур династия Цин поема целия надзор на Китай през 1644 година Императорското семейство Минг е прогонено, с цел да пристигна относителния мир. С него се прокарват и първите промени в менюто на Забранения град.
Династията Цин стартира да употребява обичайни номадски манджурски ястия. В средата на ръководството на Канси, кралските диети стартират да се преглеждат доста по-сериозно.
В кухнята се сервират тигрови тестиси, а повода е, че китайците са вярвали в разнообразни способи за повишението на либидото. Канси най-вероятно ги е обожавал, откакто архивите показват, че е уловил към 60 тигъра през живота си. Освен тестиси, владетелят е обръщал доста внимание и на гребените на петли със същия резултат. След стабилизирането на империята, Канси се насочва повече към етнически хански ястия като яхния от пачи воденички.
Император Циенлун стартира по-щателно записване на кулинарната еволюция на Забранения град. За неговите 61 години на трона (1735-1796) ще има обстоен списък на храната. Благодарение на хартията, архивът доста се разраства и една галерия в Хонконг даже демонстрира цялостния набор от ежедневни ритуали на императора.
Снимка: iStock by GettyImages
Ролята на Забранения град е да бъде институция и ясно да демонстрира, че културата на хранене е тип статус в обществото. Тя акцентира силата и престижа, а усетът на дадена фамилия демонстрира произхода.
В музея в Хонконг може да се открие набор от имперски принадлежности и посуда. Тук е непокътнат обемист сребърен чайник за мляко, който датира от XVIII и XIX век. Сред експонатите участва и кана за вино с релефи на облак и змей, а към него има и изящна стъклена купа със златни влакна. Династията Цин е била необикновен обожател на млечен чай. Процесът за подготвяне на чай също е забавен - чаените тухли се счупват във вряща вода, след това се прибавя мляко, масло и щипка сол. Под чаени тухли е редно да си представяме пресовани билки с формата на тухла, а не строителна такава.
Чаените листа се филтрират и едвам тогава течността се изсипва във въпросния сребърен чайник. Чаят с осолено мляко акцентира манджурските корени на кралския двор. Архивите показват, че когато император Циенлун е пътувал до днешнен Ханджоу и Шанхай, попълня антуража си с занаятчия на чай, който да разполага с мляко от Монголия, с цел да подготвя специфичната напитка. Монголското мляко не е някаква особена рецепта, а просто мляко на кобила, употребявано от Чингис кхан за застраховане на бойците по време на голямата си военна акция.
Архивите показват, че през зимните месеци постоянно се употребява топла вечеря. И до през днешния ден има историци, които не могат да се доберат до цялостния списък от документи, с цел да потвърдят какво тъкмо съставлява топлата вечеря. За страдание по този начин е посочвана в архивите. Джао работи върху издаването на книга, в която счита да покаже всички предписания и информация за императорската кухня. Негови открития показват, че императорът получавал менюто за идващия ден на вечеря и би трябвало да го утвърди.
Снимка: iStock by GettyImages
Цеинлун е почнал да прави измененията и с изключение на манджурски ястия, уголемява желанията с обичайни азиатския ястия като печени сърни и фазани. Историкът открива някои дефиниции на корените на тогавашния император - северняшките желания изяснява и избора на плато от опашката на елен. Сред тези желания се откриват и пържени пролетни бамбукови кнедли със свинско месо, чорба от птичи гнезда с каменна захар и други. Джао е съумял да открие, че супата от птичи гнезда на лястовица е била считана от императора за питателна и потребна.
Император Циенлун е имал чудноват режим, най-малко по днешното схващане. Закуската е била към 6 часа сутринта, а вечерята е била към 2 часа следобяд. Със събуждането си към 4 часа сутринта, той е консумирал най-малко една чорба от птиче гнездо. Вечерта употребява сред 8 и 10 дребни ястия, които обаче не се считат за вечеря. Историята показва, че този император е трябвало да бъде сит добре и да се наспива.
Музеят в Хонконг твърди, че императорът не е бил необикновен обожател на огромните маси или лъскавите вечери. Владетелят постоянно е вечерял самичък и не е желал спомагателна компания. Повечето императори израстват в дисциплинирана среда, а диетата им е ориентирана към здравето, а не към преяждането.
Последният стадий от имперската кулинария идва благодарение на императрица Сиксий, която е някогашна кралска наложница. Тя ръководи към 50 години Китай в безмилостна хватка и постоянно не се приказва за нея с най-хубави усеща. Тя е повода за раждане на едно от огромните недоразумения в китайската кухня. Китай е стопански изолиран през 1949 година след успеха на комунистическия режим. През 50-те години на предишния век се ражда по този начин наречения " Манчу-Хан " прием. Неговият генезис е отвън портите на Забранения град и дълго време е уважаван от неведение.
На първия китайски панаир за импорт и експорт в Гуадчжоу няма доста гости. Повечето посетители са най-вече японски предприемачи, които търсят метод да разраснат своите пазари. Домакините вършат един необикновен и богат прием, обсипвайки масите с най-различни обичайни японски ястия. Тъй като никой не знае какво се случва и за какво масите са толкоз богато заредени, основният готвач и всички негови подчинени са декларирали, че това е " Манчу-Хан ".
Снимка: iStock by GettyImages
Японците се прибират и стартират да разпространяват традицията, пресъздавайки ястия, които нямат нищо общо с императрицата и Забранения град. Илюзията продължава с изпращането на японски гастрономи, които да учат и изследват менюто на Китайската империя. Меню, което в никакъв случай не е съществувало.
Ресторантьорите в Хонконг сграбчват концепцията и стартират да печелят богато. Манчу-Хан става сензация, в която всички имат вяра. Отрупаната маса бързо се преписва на китайския император и се твърди, че тъкмо той е консумирал повече от 108 ястия в границите на два дни. Китайците, осъзнавайки, че това е златна концепция, следват стъпките на илюзията, а и в тяхна отбрана можем да сме безапелационни, че мнозина даже не са имали визия какво се е готвило в Забранения град, въпреки всичко архивите не са били налични до тях. През идващите години в менюто постоянно има алтернатива за прием " Манчу-Хан ".
Императрицата в действителност се е хранила добре, само че 108 ястия са били надалеч от човешките благоприятни условия за консумация. Жао показва, че владетелката е повишила броя на ястия, само че от 23 оферти, те са станали сред 25-28 ястия за специфични случаи. Единственият прием, който е даван в Забранения град, е този за мир.
В менюто са включени печени меса, птичи гнезда и морски блага. Историкът е безапелационен, че това е бил най-богатият и засищащ интервал на Китайската империя, само че единствено толкоз. Легендата за 108 ястия е била родена на китайски панаир и всички са повярвали, заради простата причина, че тайните са били надълбоко запечатани в архива на една отстъпваща империя.
Наложеният " Манчу-Хан " е просто добра комерсиална концепция, която постоянно работи в ущърб на китайската просвета.
Забраненият град в Китай е останал в историята като едно от най-влиятелните места в света, написа CNN. През 1420 година Европа е имала по-сериозни занимания като 100-годишната война, откриването на Америка и други главоболия, до момента в който китайската династия Минг и императора са се ориентирали към пренасяне в центъра на Пекин. Именно Забраненият град ще диктува законите на империята.
Владетелят остава предпазен от големите стени и впечатляваща защита. Известно е, че Забраненият град има редица тайници, които трябвало да доставят нужната отбрана при възможна офанзива. Името на тази територия не е инцидентно, елементарният китаец нямал право даже да припарва до стените.
Последният император, който в миналото е употребявал Забранения град, би трябвало да го напусне през 1924 година Едва тогава стартират визитите на елементарните хора, слушали най-различни митове през целия си живот. През идващите години не остава кътче, което да не е изследвано и намерено. Забраненият град проговаря, само че има една тематика, която към момента не може да бъде затворена: какво са консумирали императорите?
Десетилетия след рухването на Китайската империя, множеството историци се потапят в историята, с цел да търсят отговора на този въпрос. Империята е била една от най-силните и най-хубавите, затова се раждат дръзки митове, които архивите би трябвало да разбият.
Жао Ронггуанг е историк, който се интересува от импераската кухня и към този миг е един от последните хора, които могат да дадат по-точен отговор. Преди всичката непокътната информация да отиде в архивите, Жао е имал опция да се запознае с нея, да я изследва и едвам тогава да я съобщи. Това е индивидът, който поставя завършек на всички спекулации.
Снимка: iStock by GettyImages Жао стартира своята работа, когато Китай потегля напред и стартира да постанова нови трендове. Западните поп банди стартират да си проправят път към сцената, модата се трансформира с бързи темпове и животът приема нов образ. Разсейващите промени могат да повлияят на мнозина, само че историкът има една доста сериозна задача.
Основният проблем е, че архивите запечатват информация от близо 5 века и макар щателното изложение на всички дейности, храната остава на назад във времето.
Жао не се отхвърля и всяко лято е в историческия списък на Китай. За да откри отговора, би трябвало да наблюдава историята от строителството на Забранения град до последните му дни, когато е бил дом на последния държател. След близо 40 години в проучвания, този човек може да отговори на света.
Снимка: iStock by GettyImages Император Канси от Манджур династия Цин поема целия надзор на Китай през 1644 година Императорското семейство Минг е прогонено, с цел да пристигна относителния мир. С него се прокарват и първите промени в менюто на Забранения град.
Династията Цин стартира да употребява обичайни номадски манджурски ястия. В средата на ръководството на Канси, кралските диети стартират да се преглеждат доста по-сериозно.
В кухнята се сервират тигрови тестиси, а повода е, че китайците са вярвали в разнообразни способи за повишението на либидото. Канси най-вероятно ги е обожавал, откакто архивите показват, че е уловил към 60 тигъра през живота си. Освен тестиси, владетелят е обръщал доста внимание и на гребените на петли със същия резултат. След стабилизирането на империята, Канси се насочва повече към етнически хански ястия като яхния от пачи воденички.
Император Циенлун стартира по-щателно записване на кулинарната еволюция на Забранения град. За неговите 61 години на трона (1735-1796) ще има обстоен списък на храната. Благодарение на хартията, архивът доста се разраства и една галерия в Хонконг даже демонстрира цялостния набор от ежедневни ритуали на императора.
Снимка: iStock by GettyImages Ролята на Забранения град е да бъде институция и ясно да демонстрира, че културата на хранене е тип статус в обществото. Тя акцентира силата и престижа, а усетът на дадена фамилия демонстрира произхода.
В музея в Хонконг може да се открие набор от имперски принадлежности и посуда. Тук е непокътнат обемист сребърен чайник за мляко, който датира от XVIII и XIX век. Сред експонатите участва и кана за вино с релефи на облак и змей, а към него има и изящна стъклена купа със златни влакна. Династията Цин е била необикновен обожател на млечен чай. Процесът за подготвяне на чай също е забавен - чаените тухли се счупват във вряща вода, след това се прибавя мляко, масло и щипка сол. Под чаени тухли е редно да си представяме пресовани билки с формата на тухла, а не строителна такава.
Чаените листа се филтрират и едвам тогава течността се изсипва във въпросния сребърен чайник. Чаят с осолено мляко акцентира манджурските корени на кралския двор. Архивите показват, че когато император Циенлун е пътувал до днешнен Ханджоу и Шанхай, попълня антуража си с занаятчия на чай, който да разполага с мляко от Монголия, с цел да подготвя специфичната напитка. Монголското мляко не е някаква особена рецепта, а просто мляко на кобила, употребявано от Чингис кхан за застраховане на бойците по време на голямата си военна акция.
Архивите показват, че през зимните месеци постоянно се употребява топла вечеря. И до през днешния ден има историци, които не могат да се доберат до цялостния списък от документи, с цел да потвърдят какво тъкмо съставлява топлата вечеря. За страдание по този начин е посочвана в архивите. Джао работи върху издаването на книга, в която счита да покаже всички предписания и информация за императорската кухня. Негови открития показват, че императорът получавал менюто за идващия ден на вечеря и би трябвало да го утвърди.
Снимка: iStock by GettyImages Цеинлун е почнал да прави измененията и с изключение на манджурски ястия, уголемява желанията с обичайни азиатския ястия като печени сърни и фазани. Историкът открива някои дефиниции на корените на тогавашния император - северняшките желания изяснява и избора на плато от опашката на елен. Сред тези желания се откриват и пържени пролетни бамбукови кнедли със свинско месо, чорба от птичи гнезда с каменна захар и други. Джао е съумял да открие, че супата от птичи гнезда на лястовица е била считана от императора за питателна и потребна.
Император Циенлун е имал чудноват режим, най-малко по днешното схващане. Закуската е била към 6 часа сутринта, а вечерята е била към 2 часа следобяд. Със събуждането си към 4 часа сутринта, той е консумирал най-малко една чорба от птиче гнездо. Вечерта употребява сред 8 и 10 дребни ястия, които обаче не се считат за вечеря. Историята показва, че този император е трябвало да бъде сит добре и да се наспива.
Музеят в Хонконг твърди, че императорът не е бил необикновен обожател на огромните маси или лъскавите вечери. Владетелят постоянно е вечерял самичък и не е желал спомагателна компания. Повечето императори израстват в дисциплинирана среда, а диетата им е ориентирана към здравето, а не към преяждането.
Последният стадий от имперската кулинария идва благодарение на императрица Сиксий, която е някогашна кралска наложница. Тя ръководи към 50 години Китай в безмилостна хватка и постоянно не се приказва за нея с най-хубави усеща. Тя е повода за раждане на едно от огромните недоразумения в китайската кухня. Китай е стопански изолиран през 1949 година след успеха на комунистическия режим. През 50-те години на предишния век се ражда по този начин наречения " Манчу-Хан " прием. Неговият генезис е отвън портите на Забранения град и дълго време е уважаван от неведение.
На първия китайски панаир за импорт и експорт в Гуадчжоу няма доста гости. Повечето посетители са най-вече японски предприемачи, които търсят метод да разраснат своите пазари. Домакините вършат един необикновен и богат прием, обсипвайки масите с най-различни обичайни японски ястия. Тъй като никой не знае какво се случва и за какво масите са толкоз богато заредени, основният готвач и всички негови подчинени са декларирали, че това е " Манчу-Хан ".
Снимка: iStock by GettyImages Японците се прибират и стартират да разпространяват традицията, пресъздавайки ястия, които нямат нищо общо с императрицата и Забранения град. Илюзията продължава с изпращането на японски гастрономи, които да учат и изследват менюто на Китайската империя. Меню, което в никакъв случай не е съществувало.
Ресторантьорите в Хонконг сграбчват концепцията и стартират да печелят богато. Манчу-Хан става сензация, в която всички имат вяра. Отрупаната маса бързо се преписва на китайския император и се твърди, че тъкмо той е консумирал повече от 108 ястия в границите на два дни. Китайците, осъзнавайки, че това е златна концепция, следват стъпките на илюзията, а и в тяхна отбрана можем да сме безапелационни, че мнозина даже не са имали визия какво се е готвило в Забранения град, въпреки всичко архивите не са били налични до тях. През идващите години в менюто постоянно има алтернатива за прием " Манчу-Хан ".
Императрицата в действителност се е хранила добре, само че 108 ястия са били надалеч от човешките благоприятни условия за консумация. Жао показва, че владетелката е повишила броя на ястия, само че от 23 оферти, те са станали сред 25-28 ястия за специфични случаи. Единственият прием, който е даван в Забранения град, е този за мир.
В менюто са включени печени меса, птичи гнезда и морски блага. Историкът е безапелационен, че това е бил най-богатият и засищащ интервал на Китайската империя, само че единствено толкоз. Легендата за 108 ястия е била родена на китайски панаир и всички са повярвали, заради простата причина, че тайните са били надълбоко запечатани в архива на една отстъпваща империя.
Наложеният " Манчу-Хан " е просто добра комерсиална концепция, която постоянно работи в ущърб на китайската просвета.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ