Огромен пробив! Китайска терапия със стволови клетки лекува диабет тип 1 и 2. Фармацевтичната индустрия е в шок
Китайски учени оповестиха, че са създали терапия със стволови кафези, която лекува диабет вид 1 и вид 2.
Макар че този теоретичен скок предлага нова вяра за над 500 милиона души по света, живеещи с хроничното заболяване, той също по този начин заплашва да раздруса многомилиардната фармацевтична промишленост, която процъфтява посредством лекуване – а не посредством изцеление.
В основата на тази иновация е техника, която употребява личните мастни кафези на пациента, с цел да генерира островни кафези, произвеждащи инсулин. Тези инженерни кафези по-късно се трансплантират в тялото, където те естествено контролират равнищата на кръвната захар. Тъй като клетките са автоложни (получени от същия човек), няма риск от имунно отменяне и пациентите не се нуждаят от имуносупресори.
Първоначалните изследвания са дали изумителни резултати:
Тази терапия употребява технологията на индуцираните плурипотентни стволови кафези (iPSC), способ за препрограмиране на възрастни кафези, с цел да се държат като ембрионални стволови кафези. След това учените принуждават тези кафези да се трансфорат в островни кафези, които панкреасът употребява за произвеждане на инсулин.
Процесът всъщност възвръща диабетния панкреас от вътрешната страна на открито – без да е належащо да се употребяват донорски органи, имуносупресиращи медикаменти или доживотна инсулинова терапия.
Последиците от огромното и дейно лекуване на диабет са големи:
За страните, обременени с възходящи равнища на диабет, тази терапия може да значи по-малко визити в болница, по-добро качество на живот и трагично понижаване на разноските за лекуване на хронични болести.
Докато новината се приветства в здравната общественост, фармацевтичната промишленост е по-малко въодушевена. Само в Съединени американски щати продажбите на инсулин генерират над 20 милиарда $ годишно. Компаниите нямат огромен тласък да промотират еднократно лекуване, когато печелят от всекидневно, доживотно лекуване.
Заинтересовани от промишлеността предизвестяват, че сходни нововъведения ще се сблъскат с остра опозиция.
Фактът, че тази иновация идва от Китай, прибавя геополитическо измерение. Тъй като Западът обичайно е водещ във фармацевтичното развиване, лекарство от Китай може да наруши салдото на въздействие в световното опазване на здравето.
Освен това, в случай че достъпът е стеснен в някои страни заради политически, регулаторен или стопански напън, милиони пациенти може да бъдат изоставени, продължавайки да заплащат несъразмерни цени за инсулин, даже когато съществува функционално лекуване.
Въпреки оптимистичните уверения, откривателите акцентират нуждата от по-широки клинични изпитвания и дълготрайно наблюдаване. Остават въпроси:
Националната администрация за медицински артикули на Китай форсира идната фаза на изпитванията, до момента в който интернационалните откриватели към този момент търсят съдействие.
Ако е сполучлива, тази терапия може да бъде началото на края на диабета, какъвто го познаваме. Но пътят напред няма да изисква единствено научна валидация – той ще изисква политическа храброст, етична изясненост и отбрана на потребителите, с цел да се преодолее съпротивата на одобрените индустриални колоси.
Застъпнически групи, пациентски общности и самостоятелни медии ще играят основна роля в това този пробив да остане в светлината на прожекторите. Ако задоволително гласове изискват бистрота, досегаемост и неотложност, тази терапия може да се трансформира от лекарство за угнетяване в световен стандарт – предефинирайки освен грижите за диабета, само че и салдото на силите сред нововъведенията и промишлеността.
Този пробив ни принуждава да се надигнем пред сложната истина: актуалното опазване на здравето не постоянно е проектирано да дава приоритет на лекуванията. В продължение на десетилетия на милиони хора е било казвано да ръководят – а не да преодоляват – положението си, подхранвайки промишленост, построена върху повтарящи се предписания, рутинни визити при доктор и доживотна взаимозависимост. Лечението оспорва този модел в основата му.
Това не е просто здравна история – това е остра точка в продължаващата битка сред публичното опазване на здравето и корпоративната облага. Докато светът следи от близко, един въпрос се извисява:
Ще одобри ли човечеството лекарството или то ще бъде заровено под бюрокрацията и алчността?
Източник: engineerine.com
