Китай „стреля“ с лазер по свой сателит в орбита около Луната: за какво?
Китайски учени първи в света стреляха с лазер по спътник в орбита към Луната. И то денем, когато тези технологии нормално са безсилни. Целта на лазера беше изследователският спътник „ Tiandu-1 “, който се намира на разстояние повече от 130 хиляди км от Земята. Това достижение към този момент се съпоставя с това някой да успее да уцели косъм с лазер от разстояние 10 километра. Но за какво въобще е належащо китайските учени да стрелят по спътник, който си е техен и им принадлежи?
Китайските учени съумяха да употребяват лазер даже макар слънчевата светлина – нещо, което до момента се смяташе за невероятно Космически лазер слага връх
Китайският лазер, както оповестява авторският колектив на уеб страницата IFL Science, е бил ориентиран от Земята към галактическия уред Tiandu-1, който обикаля към Луната. Сателитът е оборудван със специфичен отражател – ретрорефлектор, който е отразил лъча назад към Земята. Всичко това е лишило по-малко от секунда. Лазерният сигнал беше уловен от телескопа на обсерваторията в провинция Юнан. Учените съпоставиха точността на попадението с изстрел по косъм от разстояние 10 километра – невероятна акуратност за такива дистанции.
Лазерът сподели висока акуратност и се отрази от спътника Високоскоростни връзки в космоса
Но за какво въобще се стреля с лазери по спътници? Причината е, че лазерите оферират големи благоприятни условия в региона на навигацията и връзките, изключително когато става въпрос за Луната, Марс и дълбокия космос. Подобни на лазерите технологии към този момент могат тъкмо да наблюдават позицията на галактическите кораби и да трансферират данните по-бързо и по-ефективно от радиовълните. В бъдеще точно лазерната връзка може да се трансформира в основа за връзка сред планетите.
Интересно е, че по-рано сходни опити направиха от НАСА. Техният Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) съумя да открие индийските и японските лунни роувъри благодарение на лазер. Но тогава дистанцията сред спътника и задачите е било единствено 100 километра. Китайската система съумя да направи същото, само че на разстояние хиляда пъти по-голямо – повече от 130 хиляди километра. Това е ново равнище в проучването на космоса!
Аппарат Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) на НАСА Един от главните проблеми при лазерните връзки е слънчевата светлина. През деня е по-трудно да се „ хване “ отразеният лъч, защото яркостта на небето пречи на телескопите да го разграничат. Но китайското оборудване се е справило с това предизвикателство, показвайки, че даже при дневна светлина е допустимо точното ръководство на лазерите в космоса. Това е огромен софтуерен пробив, като се има поради, че даже НАСА към момента не разполага със устойчиво наземно съоръжение за сходни задания
