Разкриха тайната на създаването на Великата китайска стена
Китайската цивилизация датира от съвсем 3,5 хиляди години. И през цялото това време в Китай се развиват доста типове науки и занаяти, само че изключително архитектурата и строителството. Много антични монументи, като Великата китайска стена или Забраненият град, са оживели непроменени и недокоснати до наши дни.
Съвременните учени учат тайните на античните китайски майстори, с цел да схванат по какъв начин без освен компютри, само че даже цимент и бетон, те могат да основат безконечни шедьоври.
Един от методите на проучване се назовава „ назад инженерство “: той ви разрешава да употребявате компютър, с цел да разкъсате антична конструкция и да разберете какви способи са употребявани по време на строителството.
Учените са разпознали изумителен лист от съставки, които са били употребявани за производството на строителни материали преди хиляди години: дървесна кора, вулканична пепел, ориз, бира и даже урина. Това ни разрешава да разберем по какъв начин постройките на античен Китай могат да бъдат укрепени с течение на времето и да „ излекуват “ пукнатините, когато се образуват.
Измислянето по какъв начин да копирате тези детайли е доста потребно през днешния ден. Нашият актуален бетон е задоволително здрав, с цел да построи солидни небостъргачи и големи надлези... Но не може да се конкурира с издръжливостта на античните китайски материали.
И в края на деня строителната промишленост е просто доста неекологична. Според неотдавнашен отчет на Организация на обединените нации единствено производството на цимент съставлява 7% от излъчванията на парникови газове.
„ Ако подобрите свойствата на строителните материали, като употребявате обичайните предписания на античните китайци, можете да извършите строителството доста по-екологично “, споделя Карлос Родригес-Наваро, откривател на културното завещание в испанския университет в Гранада, пред.
Хоросанът, употребен за построяването на Великата китайска стена и Забранения град е включвал леплив ориз, който е помагал за задържането на строителните материали. И това е било задоволително за хиляди години.
Съвременните строители обаче не могат просто да копират антични предписания с тяхната привидна лекост. Рецептите би трябвало да се комбинират. Инженерът Адмир Масич от Масачузетския софтуерен институт даже е основал бизнес пускане: адаптиране на съвременен бетон по антични предписания.
Не е нужно всичко да продължава хилядолетия. Ако прибавим 50 или 100 години към живота на бетона, в дълготраен проект ще имаме потребност от по-малко разрушение, по-малко поддръжка и по-малко строителни материали “, споделя Масич.
Вероятно всеки, който най-малко един път е посетил Забранения град, е бил сюрпризиран: по какъв начин тези великански камъни са попаднали тук?!
И учените откриха отговора на този въпрос. Статия, оповестена в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, гласи, че китайски архитекти са транспортирали камъни от кариери във Фъншан, ситуиран на 70 километра южно от центъра на Пекин, на дървени шейни по заледени пътища.
Ли Цзян, специалист по машинно инженерство в Пекинския университет за просвета и технологии и член на екипа, който организира проучването, откри антични китайски документи. Те в детайли разказват по какъв начин хората транспортират 120-метрови камъни за ремонт на трите съществени зали в Забранения град.
В документа се разказва в детайли по какъв начин служащите основават изкуствени ледени пътеки за превозване на камъни.
Процесът е бил систематичен: на всеки половин километър са изкопавали кладенци, с цел да се получи вода, която по-късно се излива върху пътя и се оставя да замръзне, с цел да се понижи триенето сред шейната и пътя.
Един камък с размер 49 кубически метра е бил доставен в Пекин за четири седмици. Това е междинна скорост от към осем сантиметра в секунда “, сподели Лий.
Учените бяха изумени, че античните китайски строители са траяли да употребяват бавния и трудоемък способ до 16 век. Въпреки че колелата със спици се появяват в Китай към 1500 година пр.н.е.
Древната китайска композиция от ледени писти и шейни обаче е бил най-безопасният и ефикасен метод за превозване на солидни предмети. И никаква каруца не е могла да издържи тежестта на каменните блокове.
Освен това компютърното моделиране демонстрира, че е по-ефективно да се влачи шейна, в сравнение с да се употребяват дървени ролки, както са правили, да речем, античните асирийци.
Влаченето на 120 тонен камък върху дървени валяци през незамръзнала земя ще изисква 1500 служащи. Но античната китайска процедура за влачене на камъни по замръзнал път изисква по-малко от 50 души.
В течение на хиляди години в Китай се развива освен каменната, само че и дървената архитектура.
Беше открита технологията „ доугун “, при която детайлите на дървена рамка са свързани единствено посредством търкане и гравитация. Без лепило и крепежни детайли.
В продължение на хиляди години технологията за дървени рамки се развива без значение както в Северна Европа, по този начин и в Китай. Но една огромна разлика сред районите е, че Китай, заради своя размер и геология, е благоразположен към опустошителни трусове. Следователно античните китайски строители са се нуждаели от метод да основат дървени структури, които да не могат да бъдат разрушени даже от най-мощното земетресение.
Така поражда Доугунпреди 2,5 хиляди години. При този способ се употребяват скоби, които, когато са свързани дружно, могат да трансферират необикновено тежкото тегло на покрива върху носещите колони. А колоните имат толкоз доста спомагателни детайли, че е невероятно да се разхлабят.
Освен това, с помощта на вярното систематизиране на натоварването в няколко връзки, те имат известна еластичност, което ги защищава от напукване.
„ Най-удивителният подробност от цялата тази система е, че колоните не са вдлъбнати в основата и не са закрепени. Те са свободно стоящи и все пак остават на мястото си по време на всеки тест за разлюляване, написа журналистът Райън Ной в архитектурно ревю.
Ако се опитате да пресъздадете всичко това в миниатюра, структурата наподобява извънредно нестабилна. Несигурността обаче е тази, която, несъмнено, обезпечава гъвкавостта, нужна на една структура, с цел да устои на земетресение, без да се срути.
Съвременните учени учат тайните на античните китайски майстори, с цел да схванат по какъв начин без освен компютри, само че даже цимент и бетон, те могат да основат безконечни шедьоври.
Един от методите на проучване се назовава „ назад инженерство “: той ви разрешава да употребявате компютър, с цел да разкъсате антична конструкция и да разберете какви способи са употребявани по време на строителството.
Учените са разпознали изумителен лист от съставки, които са били употребявани за производството на строителни материали преди хиляди години: дървесна кора, вулканична пепел, ориз, бира и даже урина. Това ни разрешава да разберем по какъв начин постройките на античен Китай могат да бъдат укрепени с течение на времето и да „ излекуват “ пукнатините, когато се образуват.
Измислянето по какъв начин да копирате тези детайли е доста потребно през днешния ден. Нашият актуален бетон е задоволително здрав, с цел да построи солидни небостъргачи и големи надлези... Но не може да се конкурира с издръжливостта на античните китайски материали.
И в края на деня строителната промишленост е просто доста неекологична. Според неотдавнашен отчет на Организация на обединените нации единствено производството на цимент съставлява 7% от излъчванията на парникови газове.
„ Ако подобрите свойствата на строителните материали, като употребявате обичайните предписания на античните китайци, можете да извършите строителството доста по-екологично “, споделя Карлос Родригес-Наваро, откривател на културното завещание в испанския университет в Гранада, пред.
Хоросанът, употребен за построяването на Великата китайска стена и Забранения град е включвал леплив ориз, който е помагал за задържането на строителните материали. И това е било задоволително за хиляди години.
Съвременните строители обаче не могат просто да копират антични предписания с тяхната привидна лекост. Рецептите би трябвало да се комбинират. Инженерът Адмир Масич от Масачузетския софтуерен институт даже е основал бизнес пускане: адаптиране на съвременен бетон по антични предписания.
Не е нужно всичко да продължава хилядолетия. Ако прибавим 50 или 100 години към живота на бетона, в дълготраен проект ще имаме потребност от по-малко разрушение, по-малко поддръжка и по-малко строителни материали “, споделя Масич.
Вероятно всеки, който най-малко един път е посетил Забранения град, е бил сюрпризиран: по какъв начин тези великански камъни са попаднали тук?!
И учените откриха отговора на този въпрос. Статия, оповестена в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, гласи, че китайски архитекти са транспортирали камъни от кариери във Фъншан, ситуиран на 70 километра южно от центъра на Пекин, на дървени шейни по заледени пътища.
Ли Цзян, специалист по машинно инженерство в Пекинския университет за просвета и технологии и член на екипа, който организира проучването, откри антични китайски документи. Те в детайли разказват по какъв начин хората транспортират 120-метрови камъни за ремонт на трите съществени зали в Забранения град.
В документа се разказва в детайли по какъв начин служащите основават изкуствени ледени пътеки за превозване на камъни.
Процесът е бил систематичен: на всеки половин километър са изкопавали кладенци, с цел да се получи вода, която по-късно се излива върху пътя и се оставя да замръзне, с цел да се понижи триенето сред шейната и пътя.
Един камък с размер 49 кубически метра е бил доставен в Пекин за четири седмици. Това е междинна скорост от към осем сантиметра в секунда “, сподели Лий.
Учените бяха изумени, че античните китайски строители са траяли да употребяват бавния и трудоемък способ до 16 век. Въпреки че колелата със спици се появяват в Китай към 1500 година пр.н.е.
Древната китайска композиция от ледени писти и шейни обаче е бил най-безопасният и ефикасен метод за превозване на солидни предмети. И никаква каруца не е могла да издържи тежестта на каменните блокове.
Освен това компютърното моделиране демонстрира, че е по-ефективно да се влачи шейна, в сравнение с да се употребяват дървени ролки, както са правили, да речем, античните асирийци.
Влаченето на 120 тонен камък върху дървени валяци през незамръзнала земя ще изисква 1500 служащи. Но античната китайска процедура за влачене на камъни по замръзнал път изисква по-малко от 50 души.
В течение на хиляди години в Китай се развива освен каменната, само че и дървената архитектура.
Беше открита технологията „ доугун “, при която детайлите на дървена рамка са свързани единствено посредством търкане и гравитация. Без лепило и крепежни детайли.
В продължение на хиляди години технологията за дървени рамки се развива без значение както в Северна Европа, по този начин и в Китай. Но една огромна разлика сред районите е, че Китай, заради своя размер и геология, е благоразположен към опустошителни трусове. Следователно античните китайски строители са се нуждаели от метод да основат дървени структури, които да не могат да бъдат разрушени даже от най-мощното земетресение.
Така поражда Доугунпреди 2,5 хиляди години. При този способ се употребяват скоби, които, когато са свързани дружно, могат да трансферират необикновено тежкото тегло на покрива върху носещите колони. А колоните имат толкоз доста спомагателни детайли, че е невероятно да се разхлабят.
Освен това, с помощта на вярното систематизиране на натоварването в няколко връзки, те имат известна еластичност, което ги защищава от напукване.
„ Най-удивителният подробност от цялата тази система е, че колоните не са вдлъбнати в основата и не са закрепени. Те са свободно стоящи и все пак остават на мястото си по време на всеки тест за разлюляване, написа журналистът Райън Ной в архитектурно ревю.
Ако се опитате да пресъздадете всичко това в миниатюра, структурата наподобява извънредно нестабилна. Несигурността обаче е тази, която, несъмнено, обезпечава гъвкавостта, нужна на една структура, с цел да устои на земетресение, без да се срути.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ