Китай се бори да спаси икономическото си чудо
Китайската стопанска система разочарова икономистите. Очакваха взрив след отпадането на коронавирус рестриктивните мерки, а в този момент чакат края на китайското икономическо знамение. Защо китайците харчат по-малко, какви структурни проблеми дърпат китайската стопанска система надолу и какво въздействие има това върху други стопански системи, както и върху петрола и металите?
Миналата година китайската стопанска система не доближи задачата си от 5,5%, а Брутният вътрешен продукт на страната набъбна единствено с 3%. За схващане: през 2021 година китайската стопанска система набъбна с 8,1%, а преди този момент имаше още по-високи темпове.
Провалът от 2022 година обаче беше разказан като политика за нулев коронавирус, тъй че анулацията му през 2023 година сътвори оживени упования за бързо възобновяване на китайската стопанска система. Световната стопанска система беше доста обнадеждена за Китай, който трябваше да ускори търсенето на първични материали дружно с цените им, както и като цяло да стегне международната стопанска система. Все отново това е една от най-големите стопански системи в света. И първоначално всичко вървеше както би трябвало, само че данните за април изплашиха икономистите. Някак доста бързо индикаторите на китайската стопанска система започнаха да демонстрират закъснение. Ерата на бърз напредък в Китай завърши, споделиха икономисти от “Блумбърг ”.
„ Цялото първо тримесечие на 2023 година китайската стопанска система пораства по-добре от предстоящото. Проблемите започнаха през май, когато започнахме последователно да научаваме икономическите данни на КНР за април. Първо априлският ПМИ-индекс беше под 50, а по-късно излязоха данните, които демонстрират доста понижаване на вноса, в това число запаси. Инвеститорите също не харесаха съвсем нулевата инфлация, доста ниските размери на кредитиране и не толкоз мощния растеж на продажбите на дребно през април, колкото се очакваше “, споделя Роман Лукянчиков, анализатор.
Какво се случи с китайската стопанска система? Какво я дърпа обратно и не й разрешава да се развива? Първо, спадът в потребителската интензивност е разочароващ: изначало китайците в действителност започнаха да вървят на заведения за хранене и да пътуват повече, което не можеха да вършат дълго време. Но това неспокойствие стартира да понижава и китайците още веднъж стартират да пестят.
Според Лукянчиков китайците употребяват по-малко от боязън да не изгубят работата си, защото рецесията в западните страни понижава търсенето на китайски експорт, което понижава натоварването на китайските заводи, които наемат по-голямата част от китайското население.
„ В края на краищата междинният китайски служащ не вижда нарастване на заплатите и избира да икономисва „ за всеки случай “, изключително след голям брой, продължителни и от време на време непредвидени блокирания по време на пандемията от ковид в Китай “, прибавя той.
Бумът на недвижимите парцели и свръхинвестициите, които подхранваха икономическия напредък повече от десетилетие, завършиха. Тук има големи задължения. Това е един от многото структурни проблеми на страната. Въпреки това китайските управляващи имат намерение да работят и възнамеряват да съживят пазара на недвижими парцели: те оповестиха, че създават нови ограничения за поддръжка, по-специално първичното заплащане по ипотека може да бъде понижено и други
На фона на настоящите стопански данни икономистите си спомниха главните проблеми на Китай, които в действителност са много. Сред структурните проблеми на Китай, които икономистът показва, е зависимостта на страната от износа, която може да намалее заради рецесията на главните търговски сътрудници на Съединени американски щати и Европейски Съюз. Китай има по-скъпа работна ръка спрямо други страни в Южна и Югоизточна Азия. „ Производствен служащ в Тайланд се съгласява да получава 40% по-малко от китайски сътрудник, а в Индия трудът на служащ със същата подготовка ще коства 80% по-малко, в сравнение с в Китай “, споделя Лукянчиков. Оттук и спадът на задграничните вложения в китайската стопанска система. Не е отминал и демографският проблем - популацията понижава и застарява, ще има дефицит на служащи.
Друг значим дълготраен проблем на Поднебесната е бързо възходящият дълг както на самата страна, по този начин и на корпоративния бранш. „ Проблемът е, че забележителна част от вложенията се правят от обществения бранш, който е доста по-малко ефикасен от китайския частен бизнес. Публичният бранш има съвсем 40% от активите на страната, само че създава единствено към 25% от Брутният вътрешен продукт. Вместо интензивно развиване, държавните компании избират по-лесен, екстензивен път, който за реализиране на нужния стопански напредък изисква доста повече вложения – а оттова и заеми “, изяснява анализаторът.
Според него всички тези проблеми приближават Китай до „ клопката на междинните приходи “. „ Единственият прочут метод за превъзмогване на този „ капан “ е посредством съществени институционални промени (независима правосъдна система и свободни медии, децентрализация на политическата власт и др.). Именно тези стъпки разрешиха на Япония, Южна Корея и Тайван да преодолеят „ клопката на междинните приходи “ и да станат високоразвити страни. И множеството от страните, които се отхвърлиха от сходни промени, в последна сметка също се сбогуваха с високия стопански напредък. Ако Китай не повтори пътя на своите сполучливи съседи, то на негово място ще заемат по-малко сполучливите, само че към този момент перспективни Индия, Индонезия, Виетнам, Тайланд, Малайзия и Филипините “, сподели Лукянчиков.
Някои западни икономисти считат, че вместо да пораства с 6-8% годишно, както предходната година, китайската стопанска система ще пораства единствено с 2% или 3% през идващите години. Изглежда, че напредък от 2-3% не е по никакъв начин неприятен, доста западни стопански системи, където има или застоялост, или криза, ще завиждат на подобен напредък.
Въпреки това, като се има поради мащабът на китайската стопанска система в световен подтекст (и тя даже надминава стопанската система на Съединени американски щати във връзка с Брутният вътрешен продукт по ППС), спадът в темповете на напредък от 6-8% до 2-3% е осезателен удар за Китай, неговите търговски сътрудници и като цяло международната стопанска система.
Всеки спомагателен 1% напредък на китайската стопанска система води до напредък на други стопански системи с 0,3% (изчисления на МВФ), тъй че въздействието на Китай върху международната икономическа обстановка е мъчно да се надцени, споделя Лукянчиков. Според него на първо време от забавянето на китайската стопанска система ще пострадат нейните най-близки съседи - Южна Корея, Тайван, Югоизточна Азия и Австралия.
Енергийният пазар също ще пострада. Цените на петрола незабавно потеглиха надолу, щом излязоха не толкоз положителните данни за Китай. И след оповестяването на китайските управляващи за поддръжка на пазара на недвижими парцели, цените на петрола незабавно набъбнаха малко. Китай е главният консуматор на тази стока, а проблемите в китайската стопанска система незабавно се отразяват в търсенето на нефт и по-нататък в цената му. И в тази връзка за Русия, която усилва износа на нефт и газ за Поднебесната, и като цяло за китайската стопанска система - най-големият консуматор на съветски първични материали, стопански мощен и бързо разрастващ се Китай е от изгода.
„ Цените на металите са още по-застрашени, защото китайската стопанска система употребява към 60% от международното произвеждане на желязна руда и към 50% от международното произвеждане на рафинирана мед, никел и цинк “, отбелязва Лукянчиков.
„ Засега чакаме китайската стопанска система да нарасне с 5,5% през 2023 година, над формалната цел на държавното управление от 5%. Проблемът е, че спадът в растежа на Брутният вътрешен продукт може освен да продължи, само че даже да се форсира през идващите години – да вземем за пример МВФ предвижда напредък на китайската стопанска система с по-малко от 4% годишно до 2026 година “, споделя Лукянчиков. Желаещите да влагат в падаща стопанска система ще станат в пъти по-малко. Без продължение на икономическото знамение Китай към този момент няма да има сили да се конкурира и да победи главния си съперник Съединени американски щати. И това не е единствено икономическа борба, това е битка за световна власт и въздействие, което ще обезпечи дълготраен разцвет на страната победител.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Миналата година китайската стопанска система не доближи задачата си от 5,5%, а Брутният вътрешен продукт на страната набъбна единствено с 3%. За схващане: през 2021 година китайската стопанска система набъбна с 8,1%, а преди този момент имаше още по-високи темпове.
Провалът от 2022 година обаче беше разказан като политика за нулев коронавирус, тъй че анулацията му през 2023 година сътвори оживени упования за бързо възобновяване на китайската стопанска система. Световната стопанска система беше доста обнадеждена за Китай, който трябваше да ускори търсенето на първични материали дружно с цените им, както и като цяло да стегне международната стопанска система. Все отново това е една от най-големите стопански системи в света. И първоначално всичко вървеше както би трябвало, само че данните за април изплашиха икономистите. Някак доста бързо индикаторите на китайската стопанска система започнаха да демонстрират закъснение. Ерата на бърз напредък в Китай завърши, споделиха икономисти от “Блумбърг ”.
„ Цялото първо тримесечие на 2023 година китайската стопанска система пораства по-добре от предстоящото. Проблемите започнаха през май, когато започнахме последователно да научаваме икономическите данни на КНР за април. Първо априлският ПМИ-индекс беше под 50, а по-късно излязоха данните, които демонстрират доста понижаване на вноса, в това число запаси. Инвеститорите също не харесаха съвсем нулевата инфлация, доста ниските размери на кредитиране и не толкоз мощния растеж на продажбите на дребно през април, колкото се очакваше “, споделя Роман Лукянчиков, анализатор.
Какво се случи с китайската стопанска система? Какво я дърпа обратно и не й разрешава да се развива? Първо, спадът в потребителската интензивност е разочароващ: изначало китайците в действителност започнаха да вървят на заведения за хранене и да пътуват повече, което не можеха да вършат дълго време. Но това неспокойствие стартира да понижава и китайците още веднъж стартират да пестят.
Според Лукянчиков китайците употребяват по-малко от боязън да не изгубят работата си, защото рецесията в западните страни понижава търсенето на китайски експорт, което понижава натоварването на китайските заводи, които наемат по-голямата част от китайското население.
„ В края на краищата междинният китайски служащ не вижда нарастване на заплатите и избира да икономисва „ за всеки случай “, изключително след голям брой, продължителни и от време на време непредвидени блокирания по време на пандемията от ковид в Китай “, прибавя той.
Бумът на недвижимите парцели и свръхинвестициите, които подхранваха икономическия напредък повече от десетилетие, завършиха. Тук има големи задължения. Това е един от многото структурни проблеми на страната. Въпреки това китайските управляващи имат намерение да работят и възнамеряват да съживят пазара на недвижими парцели: те оповестиха, че създават нови ограничения за поддръжка, по-специално първичното заплащане по ипотека може да бъде понижено и други
На фона на настоящите стопански данни икономистите си спомниха главните проблеми на Китай, които в действителност са много. Сред структурните проблеми на Китай, които икономистът показва, е зависимостта на страната от износа, която може да намалее заради рецесията на главните търговски сътрудници на Съединени американски щати и Европейски Съюз. Китай има по-скъпа работна ръка спрямо други страни в Южна и Югоизточна Азия. „ Производствен служащ в Тайланд се съгласява да получава 40% по-малко от китайски сътрудник, а в Индия трудът на служащ със същата подготовка ще коства 80% по-малко, в сравнение с в Китай “, споделя Лукянчиков. Оттук и спадът на задграничните вложения в китайската стопанска система. Не е отминал и демографският проблем - популацията понижава и застарява, ще има дефицит на служащи.
Друг значим дълготраен проблем на Поднебесната е бързо възходящият дълг както на самата страна, по този начин и на корпоративния бранш. „ Проблемът е, че забележителна част от вложенията се правят от обществения бранш, който е доста по-малко ефикасен от китайския частен бизнес. Публичният бранш има съвсем 40% от активите на страната, само че създава единствено към 25% от Брутният вътрешен продукт. Вместо интензивно развиване, държавните компании избират по-лесен, екстензивен път, който за реализиране на нужния стопански напредък изисква доста повече вложения – а оттова и заеми “, изяснява анализаторът.
Според него всички тези проблеми приближават Китай до „ клопката на междинните приходи “. „ Единственият прочут метод за превъзмогване на този „ капан “ е посредством съществени институционални промени (независима правосъдна система и свободни медии, децентрализация на политическата власт и др.). Именно тези стъпки разрешиха на Япония, Южна Корея и Тайван да преодолеят „ клопката на междинните приходи “ и да станат високоразвити страни. И множеството от страните, които се отхвърлиха от сходни промени, в последна сметка също се сбогуваха с високия стопански напредък. Ако Китай не повтори пътя на своите сполучливи съседи, то на негово място ще заемат по-малко сполучливите, само че към този момент перспективни Индия, Индонезия, Виетнам, Тайланд, Малайзия и Филипините “, сподели Лукянчиков.
Някои западни икономисти считат, че вместо да пораства с 6-8% годишно, както предходната година, китайската стопанска система ще пораства единствено с 2% или 3% през идващите години. Изглежда, че напредък от 2-3% не е по никакъв начин неприятен, доста западни стопански системи, където има или застоялост, или криза, ще завиждат на подобен напредък.
Въпреки това, като се има поради мащабът на китайската стопанска система в световен подтекст (и тя даже надминава стопанската система на Съединени американски щати във връзка с Брутният вътрешен продукт по ППС), спадът в темповете на напредък от 6-8% до 2-3% е осезателен удар за Китай, неговите търговски сътрудници и като цяло международната стопанска система.
Всеки спомагателен 1% напредък на китайската стопанска система води до напредък на други стопански системи с 0,3% (изчисления на МВФ), тъй че въздействието на Китай върху международната икономическа обстановка е мъчно да се надцени, споделя Лукянчиков. Според него на първо време от забавянето на китайската стопанска система ще пострадат нейните най-близки съседи - Южна Корея, Тайван, Югоизточна Азия и Австралия.
Енергийният пазар също ще пострада. Цените на петрола незабавно потеглиха надолу, щом излязоха не толкоз положителните данни за Китай. И след оповестяването на китайските управляващи за поддръжка на пазара на недвижими парцели, цените на петрола незабавно набъбнаха малко. Китай е главният консуматор на тази стока, а проблемите в китайската стопанска система незабавно се отразяват в търсенето на нефт и по-нататък в цената му. И в тази връзка за Русия, която усилва износа на нефт и газ за Поднебесната, и като цяло за китайската стопанска система - най-големият консуматор на съветски първични материали, стопански мощен и бързо разрастващ се Китай е от изгода.
„ Цените на металите са още по-застрашени, защото китайската стопанска система употребява към 60% от международното произвеждане на желязна руда и към 50% от международното произвеждане на рафинирана мед, никел и цинк “, отбелязва Лукянчиков.
„ Засега чакаме китайската стопанска система да нарасне с 5,5% през 2023 година, над формалната цел на държавното управление от 5%. Проблемът е, че спадът в растежа на Брутният вътрешен продукт може освен да продължи, само че даже да се форсира през идващите години – да вземем за пример МВФ предвижда напредък на китайската стопанска система с по-малко от 4% годишно до 2026 година “, споделя Лукянчиков. Желаещите да влагат в падаща стопанска система ще станат в пъти по-малко. Без продължение на икономическото знамение Китай към този момент няма да има сили да се конкурира и да победи главния си съперник Съединени американски щати. И това не е единствено икономическа борба, това е битка за световна власт и въздействие, което ще обезпечи дълготраен разцвет на страната победител.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ