Китайските другари увещават НАТО
Китайската делегация в Европейски Съюз се опълчи на разширението на НАТО. Според Пекин „ разширението на НАТО няма да помогне за гарантиране на сигурността и стабилността в света “, в противен случай, сходни опити на алианса „ способстват единствено за образуването на политически блокове и възникването на борба във военната сфера “.
Освен това, както нормално, „ призоваваме НАТО да се откаже от мисленето и идеологията на Студената война, да покаже почитание към суверенитета, сигурността и ползите на други страни, към разликите в техните цивилизации, история и култури “, освен това алиансът „ би трябвало да постави повече старания за подсилване на междудържавното доверие, в действителност да отбрани районния мир и непоклатимост. “
Такова уверение, макар цялата му образцова благост, надали се хареса на някой в Брюксел. Както в интернационалния отдел на районния комитет (отговорен - другарят Борел), по този начин и във военния (отговорен - другарят Столтенберг).
Столтенберг обаче в този момент се реалокира на различен фронт на работа, ще би трябвало да се занимава с норвежката крона, а като общоприет секретар на НАТО ще поседи единствено до есента. Дейността му внезапно понижа – а кой се интересува изключително от Столтенберг в този момент? Той единствено знае да повтаря, че вратите на НАТО са отворени за всички страни с благосклонност, тъй че другарят Борел ще би трябвало да работи с изключение на за себе си и „ за того парня “ /има се поради социалистическия почин за извършване на трудовата норма и за „ момчето, което не се е върнало “ от войната – б.пр. /.
Още преди кроткото изявление на китайските приятели за НАТО, Борел (като че ли е гадал на кафе), оценявайки олимпийските събирания в Пекин на Си Дзинпин и В.В. Путин означи, че „ взаимното изказване на Китай и Русия, което Западът не видя изключително на фона на обстановката в Украйна, може да се трансформира в основа за мощен съюз на два властнически режима “, добавяйки, че в този момент Москва и Пекин „ се опълчват на демокрацията като властнически, а не комунистически режими, както беше преди, по време на Студената война.
Съвместното опълчване на демокрацията в границите на общата комунистическа идеология в действителност завърши преди повече от 60 години – при започване на 60-те години на 20 век. Оттогава, в продължение на доста десетилетия, Москва и Пекин, даже в случай че се противопоставяха на демокрацията, го правеха доста, доста разграничени.
Но въпросът не е даже в това на каква идеологическа платформа се опълчват, а каква е взаимната съгласуваност на „ мощния съюз” и дали въобще съществува. Съюз (фр. alliance) е нещо, което допуска добре познати формализирани отговорности на участниците.
Като има поради, че китайските приятели най-вероятно ще стартират да предявяват искания към Брюксел, без значение от съюзи и мезалианси, а просто тъй като НАТО в действителност стартира мощно да нарушава алените линии освен в Европа, и освен в Северния Атлантик, които в началото бяха оповестени за зони на деяние на този боен блок.
Китай на времето също толерира интервенцията на НАТО в Ирак. Тогава той беше доста по-слаб във военни и други връзки, а и като цяло Ирак е надалеч. Но когато Северноатлантическият алианс стартира да работи (досега на равнище маневри, само че това е единствено началото) и в Азиатско-тихоокеанския район - корабите на страните от НАТО, и освен американските, интензивно вземат участие във военноморската активност в Югоизточна Азия – Китай намира, че това към този момент е прекалено много и е време да изразят своята угриженост (просто казано, недоволство) от обстоятелството, че НАТО се набутва тук-там, извънредно отдалечени от Северния Атлантик.
За да се изричат такива опасения не се постанова да сте властническа страна (въпреки че Китай е) и да сте съгласно Русия, която е загрижена за същото (въпреки че има известно съгласие).
И може би най-важният акцент в китайското изказване е, че съгласно мнението на КНР „ Северноатлантическият алианс би трябвало в действителност да пази районния мир и непоклатимост “. А районът, който те би трябвало да пазят (Европа) е доста надалеч от тези места, където също се следят опити за навлизане на НАТО. Тоест, преведено от дипломатически език на ежедневния – „ не се пъхай там, където не са те канили и където безусловно няма какво да правиш “.
Съмнително е северноатлантическите съдружници незабавно да се засрамят и да изпълзят на открито – не са те такива хора. Но китайските приятели имат добра памет. Ако предявяват нещо на други страни или група страни, те по предписание в никакъв случай не го не помнят.
Превод: ЕС
Освен това, както нормално, „ призоваваме НАТО да се откаже от мисленето и идеологията на Студената война, да покаже почитание към суверенитета, сигурността и ползите на други страни, към разликите в техните цивилизации, история и култури “, освен това алиансът „ би трябвало да постави повече старания за подсилване на междудържавното доверие, в действителност да отбрани районния мир и непоклатимост. “
Такова уверение, макар цялата му образцова благост, надали се хареса на някой в Брюксел. Както в интернационалния отдел на районния комитет (отговорен - другарят Борел), по този начин и във военния (отговорен - другарят Столтенберг).
Столтенберг обаче в този момент се реалокира на различен фронт на работа, ще би трябвало да се занимава с норвежката крона, а като общоприет секретар на НАТО ще поседи единствено до есента. Дейността му внезапно понижа – а кой се интересува изключително от Столтенберг в този момент? Той единствено знае да повтаря, че вратите на НАТО са отворени за всички страни с благосклонност, тъй че другарят Борел ще би трябвало да работи с изключение на за себе си и „ за того парня “ /има се поради социалистическия почин за извършване на трудовата норма и за „ момчето, което не се е върнало “ от войната – б.пр. /.
Още преди кроткото изявление на китайските приятели за НАТО, Борел (като че ли е гадал на кафе), оценявайки олимпийските събирания в Пекин на Си Дзинпин и В.В. Путин означи, че „ взаимното изказване на Китай и Русия, което Западът не видя изключително на фона на обстановката в Украйна, може да се трансформира в основа за мощен съюз на два властнически режима “, добавяйки, че в този момент Москва и Пекин „ се опълчват на демокрацията като властнически, а не комунистически режими, както беше преди, по време на Студената война.
Съвместното опълчване на демокрацията в границите на общата комунистическа идеология в действителност завърши преди повече от 60 години – при започване на 60-те години на 20 век. Оттогава, в продължение на доста десетилетия, Москва и Пекин, даже в случай че се противопоставяха на демокрацията, го правеха доста, доста разграничени.
Но въпросът не е даже в това на каква идеологическа платформа се опълчват, а каква е взаимната съгласуваност на „ мощния съюз” и дали въобще съществува. Съюз (фр. alliance) е нещо, което допуска добре познати формализирани отговорности на участниците.
Като има поради, че китайските приятели най-вероятно ще стартират да предявяват искания към Брюксел, без значение от съюзи и мезалианси, а просто тъй като НАТО в действителност стартира мощно да нарушава алените линии освен в Европа, и освен в Северния Атлантик, които в началото бяха оповестени за зони на деяние на този боен блок.
Китай на времето също толерира интервенцията на НАТО в Ирак. Тогава той беше доста по-слаб във военни и други връзки, а и като цяло Ирак е надалеч. Но когато Северноатлантическият алианс стартира да работи (досега на равнище маневри, само че това е единствено началото) и в Азиатско-тихоокеанския район - корабите на страните от НАТО, и освен американските, интензивно вземат участие във военноморската активност в Югоизточна Азия – Китай намира, че това към този момент е прекалено много и е време да изразят своята угриженост (просто казано, недоволство) от обстоятелството, че НАТО се набутва тук-там, извънредно отдалечени от Северния Атлантик.
За да се изричат такива опасения не се постанова да сте властническа страна (въпреки че Китай е) и да сте съгласно Русия, която е загрижена за същото (въпреки че има известно съгласие).
И може би най-важният акцент в китайското изказване е, че съгласно мнението на КНР „ Северноатлантическият алианс би трябвало в действителност да пази районния мир и непоклатимост “. А районът, който те би трябвало да пазят (Европа) е доста надалеч от тези места, където също се следят опити за навлизане на НАТО. Тоест, преведено от дипломатически език на ежедневния – „ не се пъхай там, където не са те канили и където безусловно няма какво да правиш “.
Съмнително е северноатлантическите съдружници незабавно да се засрамят и да изпълзят на открито – не са те такива хора. Но китайските приятели имат добра памет. Ако предявяват нещо на други страни или група страни, те по предписание в никакъв случай не го не помнят.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ