Китай, следвайки Илън Мъск, разглежда по-отблизо идеята за орбитални центрове

Китай, следвайки Илън Мъск, преглежда по-отблизо концепцията за орбитални центрове за данни. Теоретично галактическите центрове за данни биха решили проблемите с изчислителния потенциал, провокирани от бързото развиване на изкуствения разсъдък. Пекинският институт за технологии на бъдещето съобщи, че възнамерява да изстреля първия пробен сателит от новия вид до началото на 2026 година, а в дълготраен проект да сътвори съзвездие от 16 орбитални центъра за данни на височина 700-800 км, способни да генерират 16 GW електрическа мощ.

Според Джан Шангкун, шеф на института, обичайните наземни центрове за данни едвам смогват да се оправят с възходящите потребности на изкуствения разсъдък: те заемат големи площи, употребяват все по-големи количества електрическа енергия и се сблъскват с ограничавания при охлаждането. Тези фактори затрудняват по-нататъшното разширение.

Институтът счита, че космосът може да реши няколко казуса по едно и също време. Сателитите могат да употребяват съвсем безкрайния достъп до слънчева сила и постоянните условия на галактически мраз от към минус 270 °C. Това би осигурило непрестанно произвеждане на сила и дейно пасивно изстудяване на компютърните системи.

Планът планува основаването на орбитално съзвездие от 16 галактически центъра за данни на височина 700-800 км. Там спътниците ще бъдат съвсем непрекъснато осветявани от Слънцето и ще могат да генерират към 16 GW мощ – стойност, недостижима за обособените наземни центрове за данни.

Разработването на плана е разграничено на три стадия. През първия, от 2025 до 2027 година, екипът ще тества главните технологии за зареждане и изстудяване на компютърни системи в космоса.

През този интервал ще бъдат изстреляни пробни компютърни спътници и ретранслатори за данни. С разширението на съзвездието изчислителната мощ последователно ще се усилва. Вторият стадий, който ще продължи от 2028 до 2030 година, ще се концентрира върху понижаване на разноските за употреба на галактическите центрове за данни. Целта е те да станат стопански съпоставими с огромните наземни центрове за данни.

В последната фаза, от 2031 до 2035 година, институтът възнамерява да сътвори огромни орбитални уреди, захранвани от големи масиви от слънчеви панели. Тези центрове за данни ще разрешат да се образоват и ръководят усъвършенствани модели на изкуствен интелект, без да са подвластни от наземната инфраструктура.

Интересът към построяването на галактически центрове за данни нараства. Лидерите в софтуерната промишленост, от някогашния основен изпълнителен шеф на Гугъл Ерик Шмид до Джеф Безос, обмислят тази концепция. Наскоро в полемиката се включи и Илън Мъск. Той счита, че след 5 години ръководството на центровете за данни в космоса ще бъде по-изгодно от наземните системи – с помощта на „ безплатната “ слънчева сила и лесното изстудяване. Според него за тези цели ще бъдат подобаващи най-новите спътници на Starlink