Иво Христов: Китай все още не е казал последната си дума
Китай ще продължава да разпростира своя капацитет във всяко отношение
Професор Иво Христов в изявление за
Въпрос: Проф. Христов, бихте ли обрисували смисъла и ролята на Китай като геополитически фактор в актуалния свят?
Иво Христов: Ролята на Китай като геополитическа мощ през последните 30 години внезапно се усили и продължава да се усилва. Докато, да вземем за пример докъм 1989-1990 година. Китай беше релативно пренебрежим геополитически фактор, то единствено за 30 години, вследствие на съществените промени, които бяха осъществени още от Дън Сяопин и неговия екип, и след това, несъмнено, поредно доразвити от неговите наследници по извънредно способен метод, той се трансформира освен във втора стопанска система в света, а съгласно някои методики и в първа.
Въпрос: В кои насоки пораства ролята на КНР в интернационалната геополитика?
Иво Христов:Китай закупи голяма тежест на първо място в решаването на интернационалните каузи, и от употребена страна, заради разнообразни комбинации от страна на Съединени американски щати, се трансформира в суперсила и изключително под управлението на ръководителя Си Дзинпин, КНР се трансформира в един от върховете на триъгълника в интернационалната геополитика – Съединени американски щати, Китай и Русия.
Китай обаче към момента не е споделил последната си дума и аз мисля, че занапред страната ще разпростира своя капацитет във всяко отношение. Може би поради това, че точно Китай се е устремил към управителна роля в интернационалната политика, започнаха и другите офанзиви против тези промени.
И всички тези, които по един или различен метод вършат опити за игнориране или рестриктиране по някакъв метод на законните ползи на Китай – стопански, обществени и всевъзможни други, съгласно мен, просто не осъзнават с кого тъкмо си имат работа.
Относителният дял, който заемат в икономическо отношение страните отвън „ западното ядро “, имам предвид главно Китай, Индонезия, Индокитай, плюс Индия, Русия и някои други, ме навежда на мисълта, че имаме справедлива смяна на центровете на мощ в света. Световно известни и добре осведомени с Китай анализатори, от разнообразни страни, в това число и от Съединени американски щати, са изразили към този момент мнение, че от дълго време е трябвало да се отиде на някаква сделка с Китай в стратегически формат.
Професор Иво Христов в изявление за
Въпрос: Проф. Христов, бихте ли обрисували смисъла и ролята на Китай като геополитически фактор в актуалния свят?
Иво Христов: Ролята на Китай като геополитическа мощ през последните 30 години внезапно се усили и продължава да се усилва. Докато, да вземем за пример докъм 1989-1990 година. Китай беше релативно пренебрежим геополитически фактор, то единствено за 30 години, вследствие на съществените промени, които бяха осъществени още от Дън Сяопин и неговия екип, и след това, несъмнено, поредно доразвити от неговите наследници по извънредно способен метод, той се трансформира освен във втора стопанска система в света, а съгласно някои методики и в първа.
Въпрос: В кои насоки пораства ролята на КНР в интернационалната геополитика?
Иво Христов:Китай закупи голяма тежест на първо място в решаването на интернационалните каузи, и от употребена страна, заради разнообразни комбинации от страна на Съединени американски щати, се трансформира в суперсила и изключително под управлението на ръководителя Си Дзинпин, КНР се трансформира в един от върховете на триъгълника в интернационалната геополитика – Съединени американски щати, Китай и Русия.
Китай обаче към момента не е споделил последната си дума и аз мисля, че занапред страната ще разпростира своя капацитет във всяко отношение. Може би поради това, че точно Китай се е устремил към управителна роля в интернационалната политика, започнаха и другите офанзиви против тези промени.
И всички тези, които по един или различен метод вършат опити за игнориране или рестриктиране по някакъв метод на законните ползи на Китай – стопански, обществени и всевъзможни други, съгласно мен, просто не осъзнават с кого тъкмо си имат работа.
Относителният дял, който заемат в икономическо отношение страните отвън „ западното ядро “, имам предвид главно Китай, Индонезия, Индокитай, плюс Индия, Русия и някои други, ме навежда на мисълта, че имаме справедлива смяна на центровете на мощ в света. Световно известни и добре осведомени с Китай анализатори, от разнообразни страни, в това число и от Съединени американски щати, са изразили към този момент мнение, че от дълго време е трябвало да се отиде на някаква сделка с Китай в стратегически формат.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ