Си Дзинпин затвърди властта си над ККП на XX-ия конгрес на партията
Китай завърши своите промени в управлението, които се организират два пъти на десетилетие в неделя, като Си Дзинпин си обезпечи трети мандат като общоприет секретар на ръководещата комунистическа партия и изпълни новия непрекъснат комитет на Политбюро със съдружници, написа Reuters .
Tретият мандат за Си му подсигурява мястото на най-влиятелния водач на Китай след Мао Цзедун, създател на Китайската национална република.
Ето главните моменти от XX конгрес на партията:
Новият седемчленен непрекъснат комитет на Политбюро е формиран напълно от лоялисти на Си, в това число водача на шанхайската организация на партията Ли Цян, който е на път да размени Ли Къцян като министър председател през март.
Скъсвайки с традицията на баланс сред фракциите, датираща от гибелта на Мао през 1976 година, Си конфигурира лидерска настройка от лоялни последователи. Някои анализатори чакаха - или се надяваха - на включването на алегоричен член, който не е съдружник на Си.
Трима от четиримата нови членове на Постоянния комитет дължат политическия си напредък на Си, а четвъртият се счита, че е тясно обвързван с него.
Всички като се изключи ръководителя на партийната организация в Гуандонг Ли Си са работили под управлението на Си през 2000-те години или в богатата провинция Джъдзян, или в Шанхай. Те бяха нараснали по време или след престоя си при Си, явен знак, че са спечелили доверието му и са се възползвали от неговото застъпничество.
" Наистина е удивително в смисъл, че е огромна разлика от последните 40 и повече години. Си е китайският водач, който в действителност съумя да избере личен екип “, изяснява Дали Янг, професор по политически науки в Чикагския университет.
" Виждаме победа на " армията на Жежян “ – хора, близки до Си Дзинпин, които споделят кариерата си с него в тази провинция – и елиминирането на дребното, което може да е останало от други фракции “, споделя Бейтс Гил, изпълнителен шеф на Център за разбор на Китай към Института за политика на азиатското общество в Ню Йорк.
След като изпълни лидерския си екип със съдружници и с изменената конституция на партията, с цел да закрепи престижа и концепциите на Си като нейно " ядро “, ръководителят има изцяло развързани ръце да прави и ползва политика, за положително или неприятно.
Ян Джан, асистент-професор в Училището по интернационална работа в Американския университет, сподели, че " автокрацията на Си може да провокира по-силен интернационален отпор от западните страни, ръководени от Съединени американски щати. Всички тези сюжети ще създадат неговия трети и евентуално четвърти мандат не толкоз елементарен, колкото се очакваше ".
Си откри конгреса с тирада, показваща последователност в политическата посока, макар че преименува визията си за идния път като " рационализация в китайски жанр “ и акцентира на сигурността в един все по-опасен свят.
Джа Ян Чонг, политолог от Националния университет на Сингапур, сподели, че резултатът от партийния конгрес евентуално значи повече китайска решителност във външната политика и сигурността.
" Така че e евентуално по-директно партийно-държавно ориентиране на стопанската система “, сподели Чонг.
Назначаването на Си за трети мандат не беше единственото му нарушение на нормите, които дълго ръководеха елитната политика на Китай.
Като изключи Ли Къцян и Ван Ян, и двамата на 67 години, от Централния комитет и Постоянния комитет на партията, Си наруши правилото " седем нагоре/осем надолу “, съгласно което хората на възраст до 67 години остават още пет години.
Той също по този начин без пояснение сви Политбюро до 24 от 25 души - нечетният брой означаваше, че не може да има тъждество при близки гласувания.
Освен това за първи път от 20 години няма жена в Политбюро. Нито една жена не влиза в Постоянния комитет.
Когато Си се причисли към Постоянния комитет през 2007 година, от възрастта му и от състава на комитета стана ясно, че той е на път да размени Хю Дзинтао, който заемаше най-високия пост на партиен общоприет секретар на Китай, откакто вторият мандат на Хю завърши през 2012 година
Не е имало правоприемник, откогато Си пое властта, и той резервира това в неделя.
Никой от новодошлите в Постоянния комитет не е задоволително млад, с цел да поеме ръководството през 2027 година и да служи два мандата по-късно съгласно нормите на китайската политика. Най-младият е Дин Сюесян, който е на 60 години.
Липсата на явен правоприемник демонстрира, че Си може да желае да остане след три мандата, увеличавайки политическия риск и непредсказуемостта, колкото по-дълго е на власт, споделят анализатори.
Липсата на правоприемник основава риск - Си е на 69 години - и подкопава нормите за проведен преход на управлението, които бяха въведени след Културната гражданска война от 1966-1976 година, с цел да се избегне повтаряне на битките на Мао да държи властта за неопределен срок.
Подготовката за конгреса на партията надали беше гладка, като Китай беше изправен пред внезапно икономическо закъснение, отчаяние от политиката на нулев Коронавирус и влошени връзки със Запада.
Драма имаше и по време на конгреса.
На церемонията по закриването в събота някогашният ръководител Хю Дзинтао беше ескортиран от сцената, където беше седнал до Си. Хю, който е на 79 години и изглеждаше малко неустойчив, когато му помогнаха да се качи на същата сцена преди седмица, наподобява се съпротивляваше да напусне, до момента в който стюардите го извеждаха.
В деня на откриването на конгреса предходната неделя протестиращ беше отмъкнат на територията на китайското консулство в английския град Манчестър и атакуван при случай, който полицията проверява.
Дни преди началото на конгреса управляващите в Пекин отстраниха извънредно редки транспаранти на политически митинг от надлез в китайската столица. Лозунгите включваха апел за свалянето на Си и завършек на строгите политики против Коронавирус.
Tретият мандат за Си му подсигурява мястото на най-влиятелния водач на Китай след Мао Цзедун, създател на Китайската национална република.
Ето главните моменти от XX конгрес на партията:
Новият седемчленен непрекъснат комитет на Политбюро е формиран напълно от лоялисти на Си, в това число водача на шанхайската организация на партията Ли Цян, който е на път да размени Ли Къцян като министър председател през март.
Скъсвайки с традицията на баланс сред фракциите, датираща от гибелта на Мао през 1976 година, Си конфигурира лидерска настройка от лоялни последователи. Някои анализатори чакаха - или се надяваха - на включването на алегоричен член, който не е съдружник на Си.
Трима от четиримата нови членове на Постоянния комитет дължат политическия си напредък на Си, а четвъртият се счита, че е тясно обвързван с него.
Всички като се изключи ръководителя на партийната организация в Гуандонг Ли Си са работили под управлението на Си през 2000-те години или в богатата провинция Джъдзян, или в Шанхай. Те бяха нараснали по време или след престоя си при Си, явен знак, че са спечелили доверието му и са се възползвали от неговото застъпничество.
" Наистина е удивително в смисъл, че е огромна разлика от последните 40 и повече години. Си е китайският водач, който в действителност съумя да избере личен екип “, изяснява Дали Янг, професор по политически науки в Чикагския университет.
" Виждаме победа на " армията на Жежян “ – хора, близки до Си Дзинпин, които споделят кариерата си с него в тази провинция – и елиминирането на дребното, което може да е останало от други фракции “, споделя Бейтс Гил, изпълнителен шеф на Център за разбор на Китай към Института за политика на азиатското общество в Ню Йорк.
След като изпълни лидерския си екип със съдружници и с изменената конституция на партията, с цел да закрепи престижа и концепциите на Си като нейно " ядро “, ръководителят има изцяло развързани ръце да прави и ползва политика, за положително или неприятно.
Ян Джан, асистент-професор в Училището по интернационална работа в Американския университет, сподели, че " автокрацията на Си може да провокира по-силен интернационален отпор от западните страни, ръководени от Съединени американски щати. Всички тези сюжети ще създадат неговия трети и евентуално четвърти мандат не толкоз елементарен, колкото се очакваше ".
Си откри конгреса с тирада, показваща последователност в политическата посока, макар че преименува визията си за идния път като " рационализация в китайски жанр “ и акцентира на сигурността в един все по-опасен свят.
Джа Ян Чонг, политолог от Националния университет на Сингапур, сподели, че резултатът от партийния конгрес евентуално значи повече китайска решителност във външната политика и сигурността.
" Така че e евентуално по-директно партийно-държавно ориентиране на стопанската система “, сподели Чонг.
Назначаването на Си за трети мандат не беше единственото му нарушение на нормите, които дълго ръководеха елитната политика на Китай.
Като изключи Ли Къцян и Ван Ян, и двамата на 67 години, от Централния комитет и Постоянния комитет на партията, Си наруши правилото " седем нагоре/осем надолу “, съгласно което хората на възраст до 67 години остават още пет години.
Той също по този начин без пояснение сви Политбюро до 24 от 25 души - нечетният брой означаваше, че не може да има тъждество при близки гласувания.
Освен това за първи път от 20 години няма жена в Политбюро. Нито една жена не влиза в Постоянния комитет.
Когато Си се причисли към Постоянния комитет през 2007 година, от възрастта му и от състава на комитета стана ясно, че той е на път да размени Хю Дзинтао, който заемаше най-високия пост на партиен общоприет секретар на Китай, откакто вторият мандат на Хю завърши през 2012 година
Не е имало правоприемник, откогато Си пое властта, и той резервира това в неделя.
Никой от новодошлите в Постоянния комитет не е задоволително млад, с цел да поеме ръководството през 2027 година и да служи два мандата по-късно съгласно нормите на китайската политика. Най-младият е Дин Сюесян, който е на 60 години.
Липсата на явен правоприемник демонстрира, че Си може да желае да остане след три мандата, увеличавайки политическия риск и непредсказуемостта, колкото по-дълго е на власт, споделят анализатори.
Липсата на правоприемник основава риск - Си е на 69 години - и подкопава нормите за проведен преход на управлението, които бяха въведени след Културната гражданска война от 1966-1976 година, с цел да се избегне повтаряне на битките на Мао да държи властта за неопределен срок.
Подготовката за конгреса на партията надали беше гладка, като Китай беше изправен пред внезапно икономическо закъснение, отчаяние от политиката на нулев Коронавирус и влошени връзки със Запада.
Драма имаше и по време на конгреса.
На церемонията по закриването в събота някогашният ръководител Хю Дзинтао беше ескортиран от сцената, където беше седнал до Си. Хю, който е на 79 години и изглеждаше малко неустойчив, когато му помогнаха да се качи на същата сцена преди седмица, наподобява се съпротивляваше да напусне, до момента в който стюардите го извеждаха.
В деня на откриването на конгреса предходната неделя протестиращ беше отмъкнат на територията на китайското консулство в английския град Манчестър и атакуван при случай, който полицията проверява.
Дни преди началото на конгреса управляващите в Пекин отстраниха извънредно редки транспаранти на политически митинг от надлез в китайската столица. Лозунгите включваха апел за свалянето на Си и завършек на строгите политики против Коронавирус.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ