Китай възнамерява до 2050 г. да изпревари САЩ и да стане лидер в изследването на космоса
Китай показа първия си народен проект за проучване на космоса до 2050 година Планът се състои от три стадия: пилотирани задачи до Луната до 2027 година, начало на построяването на лунна база до 2035 година и по-късно осъществяване на над 30 научни плана до 2050 година за по-задълбочено проучване на Вселената и търсене на обитаеми планети. Китай има за цел освен да отговори на фундаменталните въпроси за космоса, само че и да се трансформира в международен водач в тази област, изпреварвайки НАСА.
Китайската академия на науките (CAS), Китайската национална галактическа администрация (CNSA) и Китайската организация за пилотирани галактически полети (CMSE) разгласиха дълготрайна стратегия за развиване на галактическата просвета и проучване от 2024 до 2050 година Документът обрисува главните правила, цели и стадии за развиването на галактическата просвета и галактическите проучвания в Китай. Определени са общо пет предпочитани области на научните проучвания, които се възнамерява да бъдат осъществени на три стадия до 2050 година Целите са разграничени на 17 по-малки задания. Този лист включва:
Екстремната Вселена: проучване на произхода и еволюцията на Вселената и установяване на физичните закони в рисковите галактически условия. Ключовите области в тази тематика включват тъмната материя и моделите на рисковите вселени, както и откриването на барионна материя. Пулсации на пространство-времето: разкриване на нискочестотни и първоначални гравитационни талази, проучване на природата на гравитацията и пространство-времето. Приоритизиране на откриването на гравитационните талази в космоса. Панорама Земя-Слънце: проучване на Слънцето, Земята и хелиосферата за откриване на физическите процеси и закони, ръководещи комплицираните взаимоотношения в системата Слънце-Земя. Приоритетните области включват системи на земния цикъл, интегрирани наблюдения на системата Земя-Луна, наблюдения на галактическото време, триизмерни проучвания на Слънцето и проучвания на хелиосферата. Обитаеми планети: проучване обитаемостта на небесните тела в Слънчевата система и екзопланетите. Основните цели са устойчивото развиване, произходът и еволюцията на Слънчевата система, характеризирането на планетарните атмосфери, търсенето на извънземен живот и откриването на екзопланети. Биологична, физична и галактическа просвета: разгадаване на законите за придвижването на материята и живота в космоса. Ключови области са науката за микрогравитацията, квантовата механика, общата доктрина на относителността и науките за живота в космоса.
Планът обрисува и пътна карта на три стадия за развиване сред 2024 и 2050 година През първата фаза (2024-2027 г.) Китай ще се концентрира върху поддържането на галактическата станция „ Тянгун “, провеждането на пилотирани задачи до Луната и стартирането на четвъртата фаза на програмата „ Чанъе “, която включва изстрелването на задачите „ Чанъе-7 “ и „ Чанъе-8 “ надлежно през 2026 година и 2028 година, както и планувани задачи до Марс. През този интервал ще бъдат утвърдени и от пет до осем задачи с галактически научни спътници.
През втория стадий (2028-2035 г.) Китай възнамерява да удвои размера на своята галактическа станция Tiangong, да изпрати хора на Луната и да стартира построяването на лунна база. Ще бъдат изстреляни и към 15 нови галактически апарата. През третата фаза (2036-2050 г.) се възнамерява осъществяването на повече от 30 научни плана за подсилване на лидерската позиция на страната в космоса.
Чрез тази стратегия Китай цели да отговори на фундаменталните въпроси за Вселената. Учените желаят да схванат естеството на тъмната материя и тъмната сила, произхода на Вселената, опцията за живот на други планети, еволюцията на Слънчевата система и връзката сред Слънцето и Земята. Този упорит проект показва желанията на Китай освен да се трансформира във водеща галактическа мощ, само че и да надмине НАСА в региона на галактическите проучвания и науката.
