Китай обяви, че остава на път да постигне годишната си

Китай разгласи, че остава на път да реализира годишната си цел за стопански напредък от към 5%, макар че последните данни демонстрират най-слабата агресия от една година насам. Брутният вътрешен артикул се е нараснал с 4.8% на годишна база през третото тримесечие – малко над прогнозите, само че под повърхността цифрите обрисуват стопанска система в развой на загуба на скорост и доверие. Докато износът и индустриалното произвеждане не престават да поддържат номиналния напредък, вътрешното търсене, вложенията и ценовата динамичност остават обезпокоително слаби.Официалният звук на Националното статистическо бюро бе оптимистичен – приказва се за „ солидна основа “ за реализиране на задачите и заричане за „ по-активна и ефикасна макрополитика “. Но зад тази изразителност се крие неприятната действителност на дефлационен напън, отслабващ заможен бранш и исторически невисок номинален напредък. Базисният показател на цените в Брутният вътрешен продукт спада към този момент десето следващо тримесечие – най-дългата дефлационна серия в актуалната история на страната. Това значи, че действителният напредък наподобява по-висок единствено тъй като цените падат.Най-големият контрастност в китайската стопанска система през днешния ден е сред международното търсене и вътрешното отвращение за харчене. Експортът остава изненадващо мощен – фирмите компенсират отслабналия американски пазар с доставки към Азия, Африка и Близкия изток. Индустриалното произвеждане набъбна с 6.5% през септември, над всички прогнози. Това краткотрайно поддържа заетостта и данъчните доходи, само че не взема решение структурния проблем – китайските семейства не харчат, а фирмите не влагат. Растежът към този момент се крепи на машини и контейнери, не на консуматори и доверие.Показателно е, че закрепените вложения спадат с 0.5%, първото стесняване от 2020 година насам. Инвестициите в инфраструктура порастват едвам с 1.1%, най-слабият резултат от пандемията, а в производството – единствено с 4%, надалеч от темповете от началото на годината. Тези цифри демонстрират не просто отмалялост, а запъхтян стопански цикъл, в който тласъците към този момент не работят. След десетилетие на солидно строителство и държавно финансиране, мнозина локални държавни управления са прекомерно задлъжнели, с цел да продължат да влагат, а банките – прекомерно внимателни, с цел да кредитират.Пазарната реакция към данните беше позитивна, въпреки и повече прочувствена, в сравнение с рационална. CSI 300 се увеличи с 1.3%, а китайските акции в Хонконг прибавиха 2.3%, подкрепени и от сигналите за топене на напрежението сред Съединени американски щати и Китай. Новината, че президентите Си Дзинпин и Доналд Тръмп може да се срещнат по-късно този месец, върна апетита към риск. Но пазарният оптимизъм контрастира с икономическата действителност — стопанска система, в която износът носи облага, а вътрешното търсене ерозира.Текущата обстановка припомня късния стадий от японския модел през 90-те – висок напредък на продукцията, ниска инфлация, свръхкапацитет и демографски напън. Китай рискува да се трансформира в стопанска система, която създава повече, в сравнение с може да употребява, и икономисва повече, в сравнение с може дейно да влага. Ако държавното управление не успее да върне доверието на потребителите и частния бранш, страната ще остане в дефлационен капан, подвластен от външното търсене и държавните интервенции.Предстоящият пленум на Комунистическата партия ще дефинира рамките на идващия петгодишен проект. Инвеститорите ще търсят ясни задължения за ребалансиране към вътрешно ползване, по-голяма поддръжка за частните предприятия и ограничение на превъзходството на държавните компании. Това е късмет за Пекин да покаже, че може да излезе от остарелия цикъл „ тласъци – строителство – дълг “ и да премине към по-устойчив модел на напредък.Но към този момент данните приказват по-ясно от политическите обещания. Китай може и да реализира номинално задачата си от 5%, само че качеството на този напредък е ниско, а моторите му се износват. Дефлацията и спадащите вложения не са краткотраен звук – те са признак на дълбока структурна отмалялост. Светът продължава да разчита на Китай като източник на напредък, само че Пекин към този момент балансира сред политическа непоклатимост, обществени опасности и икономическа действителност.Зад фасадата на статистическата непоклатимост стои един неизказан въпрос — докога Китай може да пораства без да се промени?Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.