,fit(1920:897)&format=webp)
Как Китай използва бедността в САЩ, за да преразкаже собствената си история
Китай в последно време все по-често приказва за бедността в Съединени американски щати, употребявайки фраза, заета от света на видеоигрите, с цел да построи разказ за превъзходството си над Щатите.
Изразът „ границата на необратимостта “, или kill line, произлиза от гейминг културата и отбелязва миг, в който положението на даден състезател се е влошило дотолкоз, че може да бъде отстранен с един-единствен удар. Днес този термин се е трансформирал в резистентен облик в пропагандната изразителност на Китайската комунистическа партия, споделя The New York Times.
„ Границата на необратимостта “ се употребява всеобщо в обществените мрежи, коментарни платформи и медии, свързани с страната. В този подтекст тя служи за изложение на бедността в Съединени американски щати като съдбовен предел – точка, оттатък която връщането към по-добър живот става невероятно.
Метафората сплотява бездомност, задължения, зависимости и икономическа неустановеност. В формалния разказ тази граница е „ надвиснала “ над американците, само че е представяна като нещо, от което китайските жители не трябва (и няма нужда) да се опасяват.
Представянето на Съединените щати като място на дълбока и всеобща икономическа бедност от дълго време е част от формалните послания в Китай.
Новото е потреблението на kill line като централен облик. Силата му е в простотата – внезапна граница, след която щастливият живот наподобява окончателно загубен.
Целта е двупосочна: да обезпечи прочувствено облекчение за вътрешната публика и по едно и също време с това да отклони вниманието от рецензиите към ръководството и метода на живот в самия Китай.
Колкото по-зле наподобяват нещата оттатък Тихия океан, гласи логиката на пропагандата, толкоз по-поносими стават актуалните компликации вкъщи.
Не е инцидентно, че сходни послания набират скорост точно в този момент. Икономическият напредък на Китай е към два пъти по-нисък от предходните си равнища. Безработицата измежду младите остава висока. Утвърдените пътища към сигурност – постоянна работа, растящи цени на парцелите и предвидима обществена подвижност – наподобяват все по-несигурни.
За доста фамилии чувството е, че маржът за неточност доста се е свил.
В онлайн есе, оповестено в края на декември, правният блогър Ли Ючен написа, че привлекателността на „ границата на необратимостта “ се крие в нейната удобност. Тя разрешава на китайските жители да осъдят далечна система, без да се сблъскват с неуместни въпроси за личния си живот.
По думите му, представени от The New York Times, терминът „ действа по-малко като изчерпателен инструмент и доста повече като прочувствен “. Текстът му обаче бързо е свален – следващ образец за наличие, отстранено поради подозрение в формалния стопански разказ на управляващите.
Факт е, че общественото неравноправие е проблем както в Китай, по този начин и в Съединени американски щати. Американската стопанска система несъмнено оставя доста хора в уязвимо състояние, а аргументите за това са комплицирани и многопластови.
Разликата е, че в Китай бедността се претърпява и възприема по различен метод. В множеството китайски градове просията и забележимата бездомност са строго следени и рядко участват в всекидневието. Много градски поданици се сблъскват с сходни картини главно посредством задгранични репортажи, препредавани от държавните медии – най-често за Съединените щати.
Икономическата неустановеност обаче остава необятно публикувана и в самия Китай. Около 600 милиона души – почти 40% от популацията – живеят с годишен приход от към 1700 $. Пенсиите в селските региони постоянно са едвам 20–30 $ месечно, а съществено заболяване може да тласне цели фамилии към финансова злополука.
Именно страхът от опустошение е една от аргументите Китай да има едни от най-високите равнища на спестявания на семействата в света. Това напрежение обаче се показва като част от просвета на устойчивост и отговорност, която приготвя хората да се оправят с непредвидими житейски обстановки.
За по-възрастните китайци потреблението на американската беднотия за вътрешнополитически цели е добре познато. По време на Културната гражданска война необятно публикуван девиз гласи, че „ щастливите китайци надълбоко съчувстват на страдащия американски народ “ – в случай че самите китайци тогава всеобщо живеят в беднотия.
През 80-те години китайски детски издания постоянно разгласяват истории за възрастни американци, ровещи в кофите за храна, или за бездомници, замръзващи на улицата. Тези разкази не са били изцяло измислени, само че са представяни без подтекст – като преобладаващото прекарване в американското общество.
Поразителното през днешния ден е, че сходни облици не престават да намират отклик, макар доста по-широкия достъп до информация, въпреки и под непоколебим държавен надзор.
Формулата остава елементарна: преувеличаване на непознатото страдалчество, с цел да се прикрият вътрешните проблеми. Днес това се случва посредством метафората „ границата на необратимостта “.
Терминът евентуално набира известност при започване на ноември в китайската видео платформа Bilibili посредством петчасово видео, оповестено от консуматор с псевдоним Squid King. В него той показва персонални истории от престоя си в Съединени американски щати – деца, които на Хелоуин чукат по вратите в търсене на храна; куриери, гладуващи поради ниските си доходи; служащи, изписвани от лечебни заведения, тъй като не могат да платят лекуването си.
Сцените са показани не като обособени случаи, а като доказателство за систематичен проблем: над границата на необратимостта животът продължава, само че под нея обществото стопира да третира хората като човешки същества.
Наративът бързо се популяризира. Националистически медии и обществени платформи стартират да разказват границата на необратимостта като „ действителната логичност на американския капитализъм “. Цитират се и западни източници – в това число публикации за неравенството в Съединени американски щати или записките Hillbilly Elegy на вицепрезидента Джей Ди Ванс, в които той споделя по какъв начин е продавал кръвна плазма, с цел да се оправи със студентските си заеми. Ако даже предстоящ народен водач е бил заставен да стигне до такава степен, гласи внушението, какъв късмет има елементарният американец?
Към края на декември тематиката към този момент придобива публична институционална тежест. Държавни медии и партийни издания стартират да употребяват границата на необратимостта като законен термин в политическия език.
В началото на януари водещо теоретично списание на Китайската комунистическа партия разгласява разбор, в който понятието е показано като структурна характерност на американския капитализъм.
В доста от мненията следват съпоставения с Китай. Универсалното опазване на здравето, минималните обществени гаранции и акциите против бедността се акцентират като доказателство, че китайската система не позволява хората да преминат границата на необратимостта след един-единствен трагичен случай.
„ Китайската система няма да разреши човек да бъде ‘погубен’ от неприятния си шанс “, гласи формален коментар от недодялан агитационен отдел.
Не всички обаче одобряват този роман безрезервно. Някои коментатори стартират да ползват понятието „ границата на необратимостта “ и към вътрешни политики – в това число внезапното повишаване на горивата за отопление в селските региони на северната провинция Хъбей.
„ Една тематика не става известна, тъй като хората са наивни “, написа консуматор в WeChat. „ Тя се популяризира, тъй като конфликтът с действителността е по-труден. “
Изразът „ границата на необратимостта “, или kill line, произлиза от гейминг културата и отбелязва миг, в който положението на даден състезател се е влошило дотолкоз, че може да бъде отстранен с един-единствен удар. Днес този термин се е трансформирал в резистентен облик в пропагандната изразителност на Китайската комунистическа партия, споделя The New York Times.
„ Границата на необратимостта “ се употребява всеобщо в обществените мрежи, коментарни платформи и медии, свързани с страната. В този подтекст тя служи за изложение на бедността в Съединени американски щати като съдбовен предел – точка, оттатък която връщането към по-добър живот става невероятно.
Метафората сплотява бездомност, задължения, зависимости и икономическа неустановеност. В формалния разказ тази граница е „ надвиснала “ над американците, само че е представяна като нещо, от което китайските жители не трябва (и няма нужда) да се опасяват.
Представянето на Съединените щати като място на дълбока и всеобща икономическа бедност от дълго време е част от формалните послания в Китай.
Новото е потреблението на kill line като централен облик. Силата му е в простотата – внезапна граница, след която щастливият живот наподобява окончателно загубен.
Целта е двупосочна: да обезпечи прочувствено облекчение за вътрешната публика и по едно и също време с това да отклони вниманието от рецензиите към ръководството и метода на живот в самия Китай.
Колкото по-зле наподобяват нещата оттатък Тихия океан, гласи логиката на пропагандата, толкоз по-поносими стават актуалните компликации вкъщи.
Не е инцидентно, че сходни послания набират скорост точно в този момент. Икономическият напредък на Китай е към два пъти по-нисък от предходните си равнища. Безработицата измежду младите остава висока. Утвърдените пътища към сигурност – постоянна работа, растящи цени на парцелите и предвидима обществена подвижност – наподобяват все по-несигурни.
За доста фамилии чувството е, че маржът за неточност доста се е свил.
В онлайн есе, оповестено в края на декември, правният блогър Ли Ючен написа, че привлекателността на „ границата на необратимостта “ се крие в нейната удобност. Тя разрешава на китайските жители да осъдят далечна система, без да се сблъскват с неуместни въпроси за личния си живот.
По думите му, представени от The New York Times, терминът „ действа по-малко като изчерпателен инструмент и доста повече като прочувствен “. Текстът му обаче бързо е свален – следващ образец за наличие, отстранено поради подозрение в формалния стопански разказ на управляващите.
Факт е, че общественото неравноправие е проблем както в Китай, по този начин и в Съединени американски щати. Американската стопанска система несъмнено оставя доста хора в уязвимо състояние, а аргументите за това са комплицирани и многопластови.
Разликата е, че в Китай бедността се претърпява и възприема по различен метод. В множеството китайски градове просията и забележимата бездомност са строго следени и рядко участват в всекидневието. Много градски поданици се сблъскват с сходни картини главно посредством задгранични репортажи, препредавани от държавните медии – най-често за Съединените щати.
Икономическата неустановеност обаче остава необятно публикувана и в самия Китай. Около 600 милиона души – почти 40% от популацията – живеят с годишен приход от към 1700 $. Пенсиите в селските региони постоянно са едвам 20–30 $ месечно, а съществено заболяване може да тласне цели фамилии към финансова злополука.
Именно страхът от опустошение е една от аргументите Китай да има едни от най-високите равнища на спестявания на семействата в света. Това напрежение обаче се показва като част от просвета на устойчивост и отговорност, която приготвя хората да се оправят с непредвидими житейски обстановки.
За по-възрастните китайци потреблението на американската беднотия за вътрешнополитически цели е добре познато. По време на Културната гражданска война необятно публикуван девиз гласи, че „ щастливите китайци надълбоко съчувстват на страдащия американски народ “ – в случай че самите китайци тогава всеобщо живеят в беднотия.
През 80-те години китайски детски издания постоянно разгласяват истории за възрастни американци, ровещи в кофите за храна, или за бездомници, замръзващи на улицата. Тези разкази не са били изцяло измислени, само че са представяни без подтекст – като преобладаващото прекарване в американското общество.
Поразителното през днешния ден е, че сходни облици не престават да намират отклик, макар доста по-широкия достъп до информация, въпреки и под непоколебим държавен надзор.
Формулата остава елементарна: преувеличаване на непознатото страдалчество, с цел да се прикрият вътрешните проблеми. Днес това се случва посредством метафората „ границата на необратимостта “.
Терминът евентуално набира известност при започване на ноември в китайската видео платформа Bilibili посредством петчасово видео, оповестено от консуматор с псевдоним Squid King. В него той показва персонални истории от престоя си в Съединени американски щати – деца, които на Хелоуин чукат по вратите в търсене на храна; куриери, гладуващи поради ниските си доходи; служащи, изписвани от лечебни заведения, тъй като не могат да платят лекуването си.
Сцените са показани не като обособени случаи, а като доказателство за систематичен проблем: над границата на необратимостта животът продължава, само че под нея обществото стопира да третира хората като човешки същества.
Наративът бързо се популяризира. Националистически медии и обществени платформи стартират да разказват границата на необратимостта като „ действителната логичност на американския капитализъм “. Цитират се и западни източници – в това число публикации за неравенството в Съединени американски щати или записките Hillbilly Elegy на вицепрезидента Джей Ди Ванс, в които той споделя по какъв начин е продавал кръвна плазма, с цел да се оправи със студентските си заеми. Ако даже предстоящ народен водач е бил заставен да стигне до такава степен, гласи внушението, какъв късмет има елементарният американец?
Към края на декември тематиката към този момент придобива публична институционална тежест. Държавни медии и партийни издания стартират да употребяват границата на необратимостта като законен термин в политическия език.
В началото на януари водещо теоретично списание на Китайската комунистическа партия разгласява разбор, в който понятието е показано като структурна характерност на американския капитализъм.
В доста от мненията следват съпоставения с Китай. Универсалното опазване на здравето, минималните обществени гаранции и акциите против бедността се акцентират като доказателство, че китайската система не позволява хората да преминат границата на необратимостта след един-единствен трагичен случай.
„ Китайската система няма да разреши човек да бъде ‘погубен’ от неприятния си шанс “, гласи формален коментар от недодялан агитационен отдел.
Не всички обаче одобряват този роман безрезервно. Някои коментатори стартират да ползват понятието „ границата на необратимостта “ и към вътрешни политики – в това число внезапното повишаване на горивата за отопление в селските региони на северната провинция Хъбей.
„ Една тематика не става известна, тъй като хората са наивни “, написа консуматор в WeChat. „ Тя се популяризира, тъй като конфликтът с действителността е по-труден. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ