Китай може би строи най-големият телескоп в света
Китай може би е на път да изпревари света в конкуренцията за най-мощния телескоп, сочат неофициални сигнали, оценени от The Wall Street Journal. Проектът, обгърнат в безмълвие, провокира мощно безпокойствие измежду американските учени, които подозират, че Пекин построява наземен телескоп с диаметър 14,5 метра — по-голям от всеки до момента действителен.
Загадъчни улики и липса на бистрота
Астрономът Робърт Киршнер, който управлява интернационален план за 30-метров телескоп в Съединени американски щати, научава за китайския великански телескоп по косвени канали. През януари държавната компания Nanjing Astronomical Instruments разгласява в обществените мрежи, че е спечелила търг за планиране на телескоп с диаметър 14,5 м на стойност 22 млн. $. Информацията обаче е нищожна — липсват детайлности за местонахождение, височина или даже дали ще бъде ситуиран на Земята или в орбита.
Допълнителни следи се появяват в изявления на студенти, посещавали теоретичен институт, където са им били показани огледални устройства за телескоп, а един от най-известните китайски астрономи изразил предпочитание да приключи плана преди пенсиониране.
„ Обикновено бихте очаквали някаква гръмка декларация “, отбелязва Киршнер, почетен професор в Харвард.
Нито водещият астроном, нито институтът, който наподобява дава отговор за плана, са дали формален коментар.
Две вероятни цели: просвета или военна конкуренция
Мат Маунтин, началник на организацията, ръководеща телескопите „ Хъбъл “ и „ Джеймс Уеб “, показва две хипотези по отношение на мотивацията на Китай:
Военна приложимост – Огромен телескоп би могъл да следи освен звезди, само че и военни спътници. Такава опция е обсъждана и от Нийл деГрас Тайсън в книгата му Accessory to War.Образователен тласък – Инвестициите в астрономия може да служат за вдъхновяване на ново потомство учени, за Китай да изпревари Съединени американски щати в дълготраен проект.
„ Астрономията е входна врата към науката, технологиите, инженерството и математиката “, акцентира Маунтин.
Телескопът и световната конкуренция
Сравнено с телескопите „ Хъбъл “ и „ Уеб “, които имат огледала с диаметър надлежно 2,4 м и 6,4 м, китайският телескоп би ги засенчил изцяло. Четирите най-големи земни телескопа сега са с огледала към 10 м в диаметър. Проектът на Киршнер – „ Тридесетметров телескоп “ в Хавай, също е изправен пред механически и политически провокации. Ако Китай приключи своя план първи, ще има най-мощния инструмент за наблюдаване на Космоса, в случай че не бъде изпреварен от 30-метровия европейски телескоп в Чили, който също се бави.
Пазарлък с Вашингтон
Киршнер намерено признава, че употребява китайския план като мотив, с цел да убеди американското държавно управление да финансира по-бързо и по-смело американския телескоп. Според неговите източници, планът може да се построява на Тибетското плато, а китайски учени изследват и терен в Чили за обсерватория в южното полукълбо.
Заключение
Ако Китай в действителност строи 14,5-метров телескоп, това може да значи технологически пробив с световни последствия — както в науката, по този начин и в геополитиката. Въпросите „ Какво строят? “ и „ Защо го вършат? “ остават отворени, само че ясно е, че телескопната конкуренция се води освен сред звездите, само че и сред суперсилите.
Загадъчни улики и липса на бистрота
Астрономът Робърт Киршнер, който управлява интернационален план за 30-метров телескоп в Съединени американски щати, научава за китайския великански телескоп по косвени канали. През януари държавната компания Nanjing Astronomical Instruments разгласява в обществените мрежи, че е спечелила търг за планиране на телескоп с диаметър 14,5 м на стойност 22 млн. $. Информацията обаче е нищожна — липсват детайлности за местонахождение, височина или даже дали ще бъде ситуиран на Земята или в орбита.
Допълнителни следи се появяват в изявления на студенти, посещавали теоретичен институт, където са им били показани огледални устройства за телескоп, а един от най-известните китайски астрономи изразил предпочитание да приключи плана преди пенсиониране.
„ Обикновено бихте очаквали някаква гръмка декларация “, отбелязва Киршнер, почетен професор в Харвард.
Нито водещият астроном, нито институтът, който наподобява дава отговор за плана, са дали формален коментар.
Две вероятни цели: просвета или военна конкуренция
Мат Маунтин, началник на организацията, ръководеща телескопите „ Хъбъл “ и „ Джеймс Уеб “, показва две хипотези по отношение на мотивацията на Китай:
Военна приложимост – Огромен телескоп би могъл да следи освен звезди, само че и военни спътници. Такава опция е обсъждана и от Нийл деГрас Тайсън в книгата му Accessory to War.Образователен тласък – Инвестициите в астрономия може да служат за вдъхновяване на ново потомство учени, за Китай да изпревари Съединени американски щати в дълготраен проект.
„ Астрономията е входна врата към науката, технологиите, инженерството и математиката “, акцентира Маунтин.
Телескопът и световната конкуренция
Сравнено с телескопите „ Хъбъл “ и „ Уеб “, които имат огледала с диаметър надлежно 2,4 м и 6,4 м, китайският телескоп би ги засенчил изцяло. Четирите най-големи земни телескопа сега са с огледала към 10 м в диаметър. Проектът на Киршнер – „ Тридесетметров телескоп “ в Хавай, също е изправен пред механически и политически провокации. Ако Китай приключи своя план първи, ще има най-мощния инструмент за наблюдаване на Космоса, в случай че не бъде изпреварен от 30-метровия европейски телескоп в Чили, който също се бави.
Пазарлък с Вашингтон
Киршнер намерено признава, че употребява китайския план като мотив, с цел да убеди американското държавно управление да финансира по-бързо и по-смело американския телескоп. Според неговите източници, планът може да се построява на Тибетското плато, а китайски учени изследват и терен в Чили за обсерватория в южното полукълбо.
Заключение
Ако Китай в действителност строи 14,5-метров телескоп, това може да значи технологически пробив с световни последствия — както в науката, по този начин и в геополитиката. Въпросите „ Какво строят? “ и „ Защо го вършат? “ остават отворени, само че ясно е, че телескопната конкуренция се води освен сред звездите, само че и сред суперсилите.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ