Велев пред Дачков: Китай, Русия и Индия диктуват нов ред, а Европа и България са от грешната страна
Китай, Индия и Русия диктуват нов ред, Европа умира в зелени утопии, а България – в демографски колапс. Ние сме от неверната страна на историята. Три от четирите най-силни стопански системи в света се срещнаха в Китай със поръчка за нов международен ред. Какво значи това за световната стопанска система? Как наподобяват на този декор Европа и България – с деиндустриализация, некомпетентни елити и тревожна демографска рецесия? Явор Дачков беседва с икономиста и предприемач Васил Велев. Според него вероятностите за българската стопанска система са мрачни поради задълбочаващите се дефицити, неналичието на квалифицирана работна ръка и политическите неточности в Европейски Съюз. Влизането в еврозоната е по-добро решение от валутния ръб – прагматичен избор, който няма да докара нито до политически, нито до стопански разтърсвания. Разговорът е записан в на 5 септември 2025 година
Видяхме в Китай водачите на три от четирите най-големи стопански системи да се държат за ръце и да се усмихват в едно ведро въодушевление. Хората, които се бяха събрали там, приказваха за нов международен ред, който да е по-справедлив, от който да печелят всички, а не един да печели за сметка на различен. Свят, в който има място за всички. Говореше се за развиване и в действителност за сигурност в този свят, която да е сигурност за всички, а не сигурност на един за сметка на различен. Тези три най-големи стопански системи, три от четири, в действителност са и трите най-големи военни сили, отново три от четири. Но това не личеше да бъде боен съюз против някого, а самочувствие на страни, които могат да се защитят и могат да отстояват полезности, които не виждам за какво да не поддържаме.
Сравнявайки развиването на страните от 1990 до 2018 година, Китай е достигнал растеж от 2162%. Тоест нараснал е стопанската система си 21 пъти за този интервал. Това са данни на Световната банка, по съпоставими цени. Европейският съюз – 213%. Две хиляди против 213%. Във Виетнам растежът е 1000%. Индия – 872%. Сингапур – също, дано да сме наясно, там има властническо ръководство, образован авторитаризъм, и те потеглят от високо равнище. Ако някой може да ме упрекне, че в Китай тогава не са знаели, че оризът е гарнитура, то в Сингапур знаеха. Там са 728%. Малайзия – 709%. Турция – близо 600%. Египет – 470%. Обединените арабски емирства – монархия – 441%. България – 136%: тръгнала по верния път и стигнала до 136%. Гърция е по-зле – 134%. Украйна – 41%. Данни на Световната банка. Тоест няма гаранции и доказателства, че нашият модел на ръководство на обществото води до най-хубави резултати. А каква е задачата на ръководството? Целта на ръководството е хората да живеят по-добре. Виждаме къде това се осъществя. И се оказа, че ние сме се самоизолирали от света, въобразявайки си, че сме центърът на Вселената.
В Европейския съюз цената на природния газ на борсата в Нидерландия е три до пет пъти по-висока от тази в Тексас на Хенри Хъб. Това не са три до пет %, а три до пет пъти. Същото важи и за електрическата енергия – цената за крайните консуматори в промишлеността е два пъти по-висока, в сравнение с е в Съединени американски щати и в Китай. А по този начин не беше допреди петнадесет години. Изведнъж се вкараха комплицирани формули и калкулации, които изместиха дълготрайните контракти и дадоха преимущество на борсовата търговия. В резултат стигнахме до такава степен цената на природния газ тук да е колкото единствено разходът за втечняване, превоз и повторна газификация. Самите транспортни разноски бяха по-големи, в сравнение с цената на газа, докаран непосредствено като стока. Всичко това, поради неверни европейски политики, завърши още преди 2022 година, само че от този момент ескалира.
Зелената договорка е по-скорошна, само че тези политики са от дълго време. Преди 10 години европейските излъчвания на въглероден диоксид бяха към 10% от международните, а си поставихме за цел да ги понижим с 20%, т.е. от 10 да станат 8, като че ли това щеше да избави света. Само в Индия всяка година нарастването на употребяваните въглища е два пъти по-голямо от спестените тонове в Европейския съюз. Още тогава казахме, че това ще докара до маргинализиране на европейската стопанска система, до превръщането ѝ в безгласна писмен знак и намаляване на нейното въздействие, без действително да е избавен светът от въглеродните излъчвания. Всъщност даже не е ясно дали въобще би трябвало да бъде „ спасяван “ от въглеродния диоксид.
При избора еврозона или валутен ръб, еврозоната е доста по-доброто решение. Това е въпреки всичко втората най-използвана валута. Това е различен статут и по-висок кредитен рейтинг при равни други условия. Нашата търговия е над 65% в евро. Ние със страни, които не са в еврозоната, отново договаряме и търгуваме в евро. Много малко са ни в долари или трети валути. Тоест прагматично е да приемем еврото, вместо да стоим във валутен ръб. Проблемите не идват от това, че ние влизаме в еврото, и проблемите не ги основава еврото. Проблемите ги основават европейците. Всъщност европейските водачи, доколкото може да ги назоваваме въобще водачи, с неверните политики, които не са от през вчерашния ден, само че вместо да се поправят, се задълбочават.
Влизането ни в еврозоната ще бъде съпроводено с осъществен свръхдефицит. Но към този момент ще сме в еврозоната. Към месец юли имаме недостиг 4,3 милиарда лв. в случай, че нормално по това време бюджетът е на нула. Само за пенсии разноските през второто полугодие са с милиард по-големи, в сравнение с през първото. Харчим повече, в сравнение с можем да си позволим. Нетният коефициент на заменяне в България към този момент е 70% – релативно висок по отношение на нашите запаси. Това значи, че взимаме от младите повече, в сравнение с могат да устоят.
Картината е не просто тревожна, тя е отчайваща. Преди началото на измененията, в последните десетилетия на социализма, в България се раждаха сред 120 и 140 хиляди деца годишно, като последователно броят намаляваше към 120 хиляди. Тези хора през днешния ден към този момент са пенсионери и излизат от пазара на труда. На тяхно място влизат тези, които са се родили след началото на прехода. Тези, които в този момент навършват 18 години и влизат на пазара на труда – към 60 хиляди – се заменят от над 100 хиляди души, които се пенсионират всяка година. И това ще продължи най-малко идващите двайсет години, без значение какво ще се случи и даже в случай че раждаемостта стартира да пораства. Това не може да се промени със задна дата. Тоест през идните две десетилетия ще губим по 40–50 хиляди души от пазара на труда по чисто демографски аргументи, без да броим миграцията.
А миграция има и в двете направления. Но с изключение на количествения, съществува и първокласен проблем. Ако преди имаше блян към природо-математически и механически науки, към инженерни специалности, на които изискуем значително и развиването на ИТ-сектора, в този момент обстановката е друга. На матурите по математика тази година са се явили едвам 1300 деца от цяла България. Да допуснем, че хиляда от тях ще аплайват в специалности по математика и ще станат инженери – което е малко евентуално. Но даже и по този начин, в страната има към пет хиляди междинни и огромни предприятия, всяко от които търси най-малко по пет инженери. Тоест търсенето е за към 25 хиляди души, а след пет години ще имаме едвам хиляда.
Всичко това води до такава степен, че в случай че желаеме даже единствено да запазим, а не да ускорим развиването си, ще би трябвало все по-често и в по-голям мащаб да прибягваме до импорт на човешки запаси.
Видяхме в Китай водачите на три от четирите най-големи стопански системи да се държат за ръце и да се усмихват в едно ведро въодушевление. Хората, които се бяха събрали там, приказваха за нов международен ред, който да е по-справедлив, от който да печелят всички, а не един да печели за сметка на различен. Свят, в който има място за всички. Говореше се за развиване и в действителност за сигурност в този свят, която да е сигурност за всички, а не сигурност на един за сметка на различен. Тези три най-големи стопански системи, три от четири, в действителност са и трите най-големи военни сили, отново три от четири. Но това не личеше да бъде боен съюз против някого, а самочувствие на страни, които могат да се защитят и могат да отстояват полезности, които не виждам за какво да не поддържаме.
Сравнявайки развиването на страните от 1990 до 2018 година, Китай е достигнал растеж от 2162%. Тоест нараснал е стопанската система си 21 пъти за този интервал. Това са данни на Световната банка, по съпоставими цени. Европейският съюз – 213%. Две хиляди против 213%. Във Виетнам растежът е 1000%. Индия – 872%. Сингапур – също, дано да сме наясно, там има властническо ръководство, образован авторитаризъм, и те потеглят от високо равнище. Ако някой може да ме упрекне, че в Китай тогава не са знаели, че оризът е гарнитура, то в Сингапур знаеха. Там са 728%. Малайзия – 709%. Турция – близо 600%. Египет – 470%. Обединените арабски емирства – монархия – 441%. България – 136%: тръгнала по верния път и стигнала до 136%. Гърция е по-зле – 134%. Украйна – 41%. Данни на Световната банка. Тоест няма гаранции и доказателства, че нашият модел на ръководство на обществото води до най-хубави резултати. А каква е задачата на ръководството? Целта на ръководството е хората да живеят по-добре. Виждаме къде това се осъществя. И се оказа, че ние сме се самоизолирали от света, въобразявайки си, че сме центърът на Вселената.
В Европейския съюз цената на природния газ на борсата в Нидерландия е три до пет пъти по-висока от тази в Тексас на Хенри Хъб. Това не са три до пет %, а три до пет пъти. Същото важи и за електрическата енергия – цената за крайните консуматори в промишлеността е два пъти по-висока, в сравнение с е в Съединени американски щати и в Китай. А по този начин не беше допреди петнадесет години. Изведнъж се вкараха комплицирани формули и калкулации, които изместиха дълготрайните контракти и дадоха преимущество на борсовата търговия. В резултат стигнахме до такава степен цената на природния газ тук да е колкото единствено разходът за втечняване, превоз и повторна газификация. Самите транспортни разноски бяха по-големи, в сравнение с цената на газа, докаран непосредствено като стока. Всичко това, поради неверни европейски политики, завърши още преди 2022 година, само че от този момент ескалира.
Зелената договорка е по-скорошна, само че тези политики са от дълго време. Преди 10 години европейските излъчвания на въглероден диоксид бяха към 10% от международните, а си поставихме за цел да ги понижим с 20%, т.е. от 10 да станат 8, като че ли това щеше да избави света. Само в Индия всяка година нарастването на употребяваните въглища е два пъти по-голямо от спестените тонове в Европейския съюз. Още тогава казахме, че това ще докара до маргинализиране на европейската стопанска система, до превръщането ѝ в безгласна писмен знак и намаляване на нейното въздействие, без действително да е избавен светът от въглеродните излъчвания. Всъщност даже не е ясно дали въобще би трябвало да бъде „ спасяван “ от въглеродния диоксид.
При избора еврозона или валутен ръб, еврозоната е доста по-доброто решение. Това е въпреки всичко втората най-използвана валута. Това е различен статут и по-висок кредитен рейтинг при равни други условия. Нашата търговия е над 65% в евро. Ние със страни, които не са в еврозоната, отново договаряме и търгуваме в евро. Много малко са ни в долари или трети валути. Тоест прагматично е да приемем еврото, вместо да стоим във валутен ръб. Проблемите не идват от това, че ние влизаме в еврото, и проблемите не ги основава еврото. Проблемите ги основават европейците. Всъщност европейските водачи, доколкото може да ги назоваваме въобще водачи, с неверните политики, които не са от през вчерашния ден, само че вместо да се поправят, се задълбочават.
Влизането ни в еврозоната ще бъде съпроводено с осъществен свръхдефицит. Но към този момент ще сме в еврозоната. Към месец юли имаме недостиг 4,3 милиарда лв. в случай, че нормално по това време бюджетът е на нула. Само за пенсии разноските през второто полугодие са с милиард по-големи, в сравнение с през първото. Харчим повече, в сравнение с можем да си позволим. Нетният коефициент на заменяне в България към този момент е 70% – релативно висок по отношение на нашите запаси. Това значи, че взимаме от младите повече, в сравнение с могат да устоят.
Картината е не просто тревожна, тя е отчайваща. Преди началото на измененията, в последните десетилетия на социализма, в България се раждаха сред 120 и 140 хиляди деца годишно, като последователно броят намаляваше към 120 хиляди. Тези хора през днешния ден към този момент са пенсионери и излизат от пазара на труда. На тяхно място влизат тези, които са се родили след началото на прехода. Тези, които в този момент навършват 18 години и влизат на пазара на труда – към 60 хиляди – се заменят от над 100 хиляди души, които се пенсионират всяка година. И това ще продължи най-малко идващите двайсет години, без значение какво ще се случи и даже в случай че раждаемостта стартира да пораства. Това не може да се промени със задна дата. Тоест през идните две десетилетия ще губим по 40–50 хиляди души от пазара на труда по чисто демографски аргументи, без да броим миграцията.
А миграция има и в двете направления. Но с изключение на количествения, съществува и първокласен проблем. Ако преди имаше блян към природо-математически и механически науки, към инженерни специалности, на които изискуем значително и развиването на ИТ-сектора, в този момент обстановката е друга. На матурите по математика тази година са се явили едвам 1300 деца от цяла България. Да допуснем, че хиляда от тях ще аплайват в специалности по математика и ще станат инженери – което е малко евентуално. Но даже и по този начин, в страната има към пет хиляди междинни и огромни предприятия, всяко от които търси най-малко по пет инженери. Тоест търсенето е за към 25 хиляди души, а след пет години ще имаме едвам хиляда.
Всичко това води до такава степен, че в случай че желаеме даже единствено да запазим, а не да ускорим развиването си, ще би трябвало все по-често и в по-голям мащаб да прибягваме до импорт на човешки запаси.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ