Китай произвежда твърде много стоки. А най-големият ѝ пазар спира да купува
Китай има прекалено много фабрики, които създават прекалено много артикули. И поради комерсиалната война със Съединените американски щати, най-големият ѝ задграничен покупател към този момент не купува като преди, написа The New York Times.
Затова Китай търси нови пазари, само че задачата не е лесна. Тази седмица Пекин публично възобнови опитите си за основаване на свободна комерсиална зона в азиатскотихоокеанския район с крайната и труднопостижима цел за договорка до ноември. Ако бъде сполучлив, пактът може да отвори нови пазари от Австралия до Индия.
Пекин се пробва да задържи живи и тристранните диалози, които целят да понижат комерсиалните бариери сред Китай, Япония и Южна Корея. Нещо повече, Пекин едностранно понижава личните си мита върху редица артикули от целия свят.
Залогът е здравето на китайската стопанска система. Миналата седмица страната регистрира най-бавния си напредък от съвсем три десетилетия, частично поради комерсиалната война със Съединени американски щати, която удря износа. Международните компании към този момент търсят метод да реалокират производството си в други страни.
И защото краят на спора не се вижда, Китай има потребност от нови пазари за стоките, които създава. " Трудно е да сменяем Съединени американски щати, само че би трябвало да опитаме ", показва Чен Дингдинг, професор по интернационалните връзки в университета Jinan в Гуанджоу, Китай. " Не желаеме да разчитаме на американския пазар вечно, макар че той ни е значим ".
Но постигането на търговски сделки е мъчно. А и евентуалните сътрудници на Поднебесната империя имат голям брой аргументи да се тормозят.
Никоя страна не може да одобри голямото количество артикули, което Китай продаваше на Съединени американски щати. Регионалните съседи на Китай се надпреварват с страна в редица промишлености. И Китай продължава да държи високи мита, с цел да отбрани значимите си промишлености.
Икономическият спор сред Съединени американски щати и Китай хвърли международната търговия в потрес. Пекин регистрира годишен остатък в стоките от съвсем $1 трилиона - т.е. с толкоз тя продава повече, в сравнение с купува всяка година. Почти половината от него идва от Съединени американски щати.
Общият експорт на Китай към Съединени американски щати пада с 8,5 % през първото полугодие, до момента в който с останалата част от света се повишава с едвам 2,1 %. И при навлизащата към този момент във втората си година комерсиална война, въпросът е кой би купил непотребните създадени артикули на Китай, в случай че Съединени американски щати не го направи.
Държавата към този момент е унизена от големия остатък в потенциала за произвеждане на коли, стомана и други първични материали. Забавянето на произведствената активност и затварянето на фабрики ще докара до загуба на работни места и ще смъкна още повече икономическия напредък.
Затова и единственият вид е намирането на нови пазари.
Китайските водачи приказват за свободна комерсиална зона в района от 2012 година, откакто президентът на Съединени американски щати Барак Обама тогава заяви за проекта си за мултинационална договорка, която щеше да изключи Китай. Постигането на съглашение обаче минава през разрешаването на редица проблеми.
" Не съм оптимистично надъхан за договорка през ноември ", споделя Такеши Нинами, основен изпълнителен шеф на пивоварната Suntory и член на комисията, която поучава японския министър председател Шинцо Абе по стопански въпроси. " Може би имаме потребност от повече време ".
Една от огромните спънки е налагането на прекомерно високи мита от страна на Китай. Пекин от дълго време се опасява, че в случай че ги понижи, производителите ще избягат от растящите заплати там и ще намерят по-евтини страни, като Виетнам и Бангладеш.
През май предходната година Пекин стартира да понижава митата. Лидерите в страната наподобяват подготвени да отстранен защитните стени към трудоемките нискотехнологични промишлености, с цел да се концентрират върху по-сложно произвеждане. Но междинните мита остават по-високи от тези в Съединени американски щати и Европейски Съюз. На 2 юли министър председателят Ли Къцян даде обещание, че намаляването на митата ще продължи.
Но въпреки всичко приемането на поддръжка ще е мъчно. Индия, да вземем за пример, със своя голям размер и бърз напредък е евентуален покупател на голям брой китайски артикули. Но страната пази пазарите си зад най-големите междинни мита измежду огромните стопански системи в света и се притеснява от идването на на ниска цена импорт от Китай.
Има и различен проблем: даже и да бъде реализирана договорка, не е ясно от каква употребява ще е тя за Китай. Редица евентуални сътрудници, като Япония и Южна Корея, са мощно конкурентни производители и надали стартират да внасят доста повече. А и все още Токио и Суел водят личен търговски спор и връзките сред тях са обтегнати. /money.bg
Затова Китай търси нови пазари, само че задачата не е лесна. Тази седмица Пекин публично възобнови опитите си за основаване на свободна комерсиална зона в азиатскотихоокеанския район с крайната и труднопостижима цел за договорка до ноември. Ако бъде сполучлив, пактът може да отвори нови пазари от Австралия до Индия.
Пекин се пробва да задържи живи и тристранните диалози, които целят да понижат комерсиалните бариери сред Китай, Япония и Южна Корея. Нещо повече, Пекин едностранно понижава личните си мита върху редица артикули от целия свят.
Залогът е здравето на китайската стопанска система. Миналата седмица страната регистрира най-бавния си напредък от съвсем три десетилетия, частично поради комерсиалната война със Съединени американски щати, която удря износа. Международните компании към този момент търсят метод да реалокират производството си в други страни.
И защото краят на спора не се вижда, Китай има потребност от нови пазари за стоките, които създава. " Трудно е да сменяем Съединени американски щати, само че би трябвало да опитаме ", показва Чен Дингдинг, професор по интернационалните връзки в университета Jinan в Гуанджоу, Китай. " Не желаеме да разчитаме на американския пазар вечно, макар че той ни е значим ".
Но постигането на търговски сделки е мъчно. А и евентуалните сътрудници на Поднебесната империя имат голям брой аргументи да се тормозят.
Никоя страна не може да одобри голямото количество артикули, което Китай продаваше на Съединени американски щати. Регионалните съседи на Китай се надпреварват с страна в редица промишлености. И Китай продължава да държи високи мита, с цел да отбрани значимите си промишлености.
Икономическият спор сред Съединени американски щати и Китай хвърли международната търговия в потрес. Пекин регистрира годишен остатък в стоките от съвсем $1 трилиона - т.е. с толкоз тя продава повече, в сравнение с купува всяка година. Почти половината от него идва от Съединени американски щати.
Общият експорт на Китай към Съединени американски щати пада с 8,5 % през първото полугодие, до момента в който с останалата част от света се повишава с едвам 2,1 %. И при навлизащата към този момент във втората си година комерсиална война, въпросът е кой би купил непотребните създадени артикули на Китай, в случай че Съединени американски щати не го направи.
Държавата към този момент е унизена от големия остатък в потенциала за произвеждане на коли, стомана и други първични материали. Забавянето на произведствената активност и затварянето на фабрики ще докара до загуба на работни места и ще смъкна още повече икономическия напредък.
Затова и единственият вид е намирането на нови пазари.
Китайските водачи приказват за свободна комерсиална зона в района от 2012 година, откакто президентът на Съединени американски щати Барак Обама тогава заяви за проекта си за мултинационална договорка, която щеше да изключи Китай. Постигането на съглашение обаче минава през разрешаването на редица проблеми.
" Не съм оптимистично надъхан за договорка през ноември ", споделя Такеши Нинами, основен изпълнителен шеф на пивоварната Suntory и член на комисията, която поучава японския министър председател Шинцо Абе по стопански въпроси. " Може би имаме потребност от повече време ".
Една от огромните спънки е налагането на прекомерно високи мита от страна на Китай. Пекин от дълго време се опасява, че в случай че ги понижи, производителите ще избягат от растящите заплати там и ще намерят по-евтини страни, като Виетнам и Бангладеш.
През май предходната година Пекин стартира да понижава митата. Лидерите в страната наподобяват подготвени да отстранен защитните стени към трудоемките нискотехнологични промишлености, с цел да се концентрират върху по-сложно произвеждане. Но междинните мита остават по-високи от тези в Съединени американски щати и Европейски Съюз. На 2 юли министър председателят Ли Къцян даде обещание, че намаляването на митата ще продължи.
Но въпреки всичко приемането на поддръжка ще е мъчно. Индия, да вземем за пример, със своя голям размер и бърз напредък е евентуален покупател на голям брой китайски артикули. Но страната пази пазарите си зад най-големите междинни мита измежду огромните стопански системи в света и се притеснява от идването на на ниска цена импорт от Китай.
Има и различен проблем: даже и да бъде реализирана договорка, не е ясно от каква употребява ще е тя за Китай. Редица евентуални сътрудници, като Япония и Южна Корея, са мощно конкурентни производители и надали стартират да внасят доста повече. А и все още Токио и Суел водят личен търговски спор и връзките сред тях са обтегнати. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ