Пътят на Китай към световно господство
Китай играе сериозна политическа игра и в нейната основа е програмата за вложения на Си Цзинпин в световната инфраструктура, която заплашва Запада освен стопански.
По-рано тази година първият пряк товарен трен от Китай за Англия дойде на гарата в Баркинг, Източен Лондон, доставяйки там контейнери, натоварени с разнообразни потребителски артикули. Влакът, който се споделя „ Източен вятър “ измина разстояние от 12 000 км, пресичайки границите на 8 страни за 16 дни, което е два пъти по-малко от времето, което е належащо за доставянето на същите тези артикули по море, написа Том Милър в „ Гардиън “ (The Guardian).
Индия и Китай се сдобриха, индийските бойци се изтеглят
Напрежението пораства: Съединени американски щати готвят наказания и против Китай
Китай става световна мощ в задния двор на Европа
После се върна назад в Китай, доставяйки шотландско уиски, медикаменти и детски артикули за гигантските пазари на едро в град Иу, на източното китайско крайбрежие.
Името на влака „ Източен вятър “ идва от фамозното изявление от 1957 година на Мао Цзедун: „ Или вятърът от Изток ще победи вятъра от Запад, или вятърът от Запад ще победи вятъра от Изток “.
И до момента в който този трен влезе в полезрението на медиите, по-малко прочут е фактът, че през предходната година в Европа от Китай са пристигнали 1702 товарни влака, а това е два пъти повече, в сравнение с през 2015 година
Те са част от концепцията за основаване на Нов път на коприната. Изграждайки и финансирайки автомобилни автомагистрали, железници и пристанища, китайските водачи в дословния смисъл на думата се стремят към това всички пътища да водят към Пекин.
По географски и стопански мащаб Новият път на коприната доста надвишава мащабите на този от древността.
На сушата се планува строителството на транспортна инфраструктура и индустриални коридори, разпростряли се през цяла Средна Азия, Близкия изток и Европа. По вода той включва пристанища и основаването на търговски направления, тръгващи от Южнокитайско море на юг през Тихия океан и Индийския океани и Суецкия канал.
Пекин твърди, че към неговата самодейност са подготвени да се причислят към 65 страни.
Тази самодейност интензивно се пропагандира от китайския президент Си Цзинпин, който към този момент пет години укрепва въздействието на Китай на интернационалната сцена. Новият път на коприната се трансформира в централен детайл на неговата „ китайска фантазия “, която той разгласи по време на своята първа обществена демонстрация като водач на Комунистическата партия, когато посети Националния музей на Китай на площад Тянанмън.
Си се закле да реализира „ великото възобновяване на китайския народ “.
През октомври партийните водачи още веднъж ще се срещнат на XIX конгрес, с цел да решат кой ще ръководи Китай през идващите 5 години. Вече е известно, че Си ще резервира поста си.
Новият път на коприната е централно звено в националистическата идея на Си. Финансирайки и изграждайки транспортна инфраструктура, тръбопроводи и електрически мрежи, Пекин се пробва да изплете мрежа от стопански зависимости.
Малко от по-слабо развитите страни могат да пренебрегват китайските обещания за създаване на по този начин нужната им инфраструктура.
Ключовите сектори на Новия път на коприната, като сухопътните товарни направления, водещи от Китай за Европа, към този момент са издигнати. Обемът на китайските директни задгранични вложения през 2015-2016 година е достигнал 30 милиарда $, а китайските компании са подписали контракти за строителство на обща стойност 189 милиарда $ с над 60 страни.
Амбициозната тактика се сблъсква с голям брой проблеми, като тероризъм и неустойчивост в местата, през които минава Новият път на коприната.
Нещо повече, товарните композиции, пътуващи сред Китай и Европа, могат да се окажат нерентабилни, макар забележителното икономисване на време за път.
Историческите врагове на Китай, като Индия и Виетнам, пък основателно се опасяват от стратегическите последствия от разширението на китайската инфраструктура. Индийските управляващи осъдиха строителството на пристанища в Шри Ланка и Пакистан, наричайки ги платформа за военна агресия и „ перлена шнур “ към шията на Индия. Военният конфликт с Китай, който се развихри това лято край противоречивата граница в Хималаите, още повече усили съмненията на Делхи.
В други елементи на Азия обаче инфраструктурната дипломация на Китай към този момент носи дивиденти. Във Филипините президентът Родриго Дутерте в края на предходната година се върна от Пекин с пакет от капиталови и търговски контракти на стойност 24 милиарда $ и скъса със Съединени американски щати.
А Малайзия, чийто министър председател Наджиб Разак се назова „ същински другар “ на Китай, подписа контракти на стойност 34 милиарда $.
Малки страни, като Камбоджа и Таджикистан, също зависят доста от Китай, който им доставя най-важните артикули и услуги.
Геополитическата тежест на Китай пораства. След края на Втората международна война (1939-1945 г.) господстваща мощ в Азиатско-Тихоокеанския район бяха Съединени американски щати, само че дипломатическите неточности на новия президент Доналд Тръмп играят в интерес на Пекин. Решението на Вашингтон да излезе от Транстихоокеанското партньорство за свободна търговия нанесе удар по американските ползи. Сега Китай се пробва да прокара различно комерсиално съглашение, без присъединяване на Съединени американски щати.
По-рано тази година на Световния стопански конгрес в Пекин, отдаден на Новия път на коприната, министър председателят Ли Къцян прикани делегатите да се откажат от протекционизма и да одобряват вид за световна търговия, който китайската агитация назовава „ Глобализация 2,0 “. По-голямата част от него са единствено гръмки думи, само че Китай играе сериозна дипломатическа игра. На този конгрес участваха държавните глави на 30 страни.
Китайското управление знае, че следва да бъде осъществена сериозна дипломатическа работа, тъй като малко страни са подготвени да повярват в мантрата за „ взаимната полза “. Но неговата пресметлива икономическа дипломация е доста по-смела, далновидна и практична спрямо политиките на която и да е друга страна.
Един ден евентуално целият свят ще почувства последствията, в случай че икономическата дипломация на Китай успее да реализира задачите си.
Тревожен сигнал в тази тенденция е единодушието на Cambridge University Press за премахването на 300 публикации, критикуващи Китай и единствено възмущението на интернационалната общественост подбуди най-старото английско издателство да се откаже от това свое решение.
Икономическият напън върху Запада за налагане на китайската версия на политика, мислене и даже история, единствено ще се усилва.
Нарастващата мощност на Китай основава големи стопански благоприятни условия, само че нейните политически последствия могат да се окажат много разрушителни за Западната цивилизация. Мао е предсказал, че източният вятър рано или късно ще победи. Ако „ кормчията” се окаже прав, то светът скоро ще почувства силата му.
Leadership change, new Silk road and Trump – China’s next year. Thought-provoking conversations at #GlobalHorizons2017 conference pic.twitter.com/d5lA08m13V
— Oxford Analytica (@oxfordanalytica) September 5, 2017
По-рано тази година първият пряк товарен трен от Китай за Англия дойде на гарата в Баркинг, Източен Лондон, доставяйки там контейнери, натоварени с разнообразни потребителски артикули. Влакът, който се споделя „ Източен вятър “ измина разстояние от 12 000 км, пресичайки границите на 8 страни за 16 дни, което е два пъти по-малко от времето, което е належащо за доставянето на същите тези артикули по море, написа Том Милър в „ Гардиън “ (The Guardian).
Индия и Китай се сдобриха, индийските бойци се изтеглят
Напрежението пораства: Съединени американски щати готвят наказания и против Китай
Китай става световна мощ в задния двор на Европа
После се върна назад в Китай, доставяйки шотландско уиски, медикаменти и детски артикули за гигантските пазари на едро в град Иу, на източното китайско крайбрежие.
Името на влака „ Източен вятър “ идва от фамозното изявление от 1957 година на Мао Цзедун: „ Или вятърът от Изток ще победи вятъра от Запад, или вятърът от Запад ще победи вятъра от Изток “.
И до момента в който този трен влезе в полезрението на медиите, по-малко прочут е фактът, че през предходната година в Европа от Китай са пристигнали 1702 товарни влака, а това е два пъти повече, в сравнение с през 2015 година
Те са част от концепцията за основаване на Нов път на коприната. Изграждайки и финансирайки автомобилни автомагистрали, железници и пристанища, китайските водачи в дословния смисъл на думата се стремят към това всички пътища да водят към Пекин.
По географски и стопански мащаб Новият път на коприната доста надвишава мащабите на този от древността.
На сушата се планува строителството на транспортна инфраструктура и индустриални коридори, разпростряли се през цяла Средна Азия, Близкия изток и Европа. По вода той включва пристанища и основаването на търговски направления, тръгващи от Южнокитайско море на юг през Тихия океан и Индийския океани и Суецкия канал.
Пекин твърди, че към неговата самодейност са подготвени да се причислят към 65 страни.
Тази самодейност интензивно се пропагандира от китайския президент Си Цзинпин, който към този момент пет години укрепва въздействието на Китай на интернационалната сцена. Новият път на коприната се трансформира в централен детайл на неговата „ китайска фантазия “, която той разгласи по време на своята първа обществена демонстрация като водач на Комунистическата партия, когато посети Националния музей на Китай на площад Тянанмън.
Си се закле да реализира „ великото възобновяване на китайския народ “.
През октомври партийните водачи още веднъж ще се срещнат на XIX конгрес, с цел да решат кой ще ръководи Китай през идващите 5 години. Вече е известно, че Си ще резервира поста си.
Новият път на коприната е централно звено в националистическата идея на Си. Финансирайки и изграждайки транспортна инфраструктура, тръбопроводи и електрически мрежи, Пекин се пробва да изплете мрежа от стопански зависимости.
Малко от по-слабо развитите страни могат да пренебрегват китайските обещания за създаване на по този начин нужната им инфраструктура.
Ключовите сектори на Новия път на коприната, като сухопътните товарни направления, водещи от Китай за Европа, към този момент са издигнати. Обемът на китайските директни задгранични вложения през 2015-2016 година е достигнал 30 милиарда $, а китайските компании са подписали контракти за строителство на обща стойност 189 милиарда $ с над 60 страни.
Амбициозната тактика се сблъсква с голям брой проблеми, като тероризъм и неустойчивост в местата, през които минава Новият път на коприната.
Нещо повече, товарните композиции, пътуващи сред Китай и Европа, могат да се окажат нерентабилни, макар забележителното икономисване на време за път.
Историческите врагове на Китай, като Индия и Виетнам, пък основателно се опасяват от стратегическите последствия от разширението на китайската инфраструктура. Индийските управляващи осъдиха строителството на пристанища в Шри Ланка и Пакистан, наричайки ги платформа за военна агресия и „ перлена шнур “ към шията на Индия. Военният конфликт с Китай, който се развихри това лято край противоречивата граница в Хималаите, още повече усили съмненията на Делхи.
В други елементи на Азия обаче инфраструктурната дипломация на Китай към този момент носи дивиденти. Във Филипините президентът Родриго Дутерте в края на предходната година се върна от Пекин с пакет от капиталови и търговски контракти на стойност 24 милиарда $ и скъса със Съединени американски щати.
А Малайзия, чийто министър председател Наджиб Разак се назова „ същински другар “ на Китай, подписа контракти на стойност 34 милиарда $.
Малки страни, като Камбоджа и Таджикистан, също зависят доста от Китай, който им доставя най-важните артикули и услуги.
Геополитическата тежест на Китай пораства. След края на Втората международна война (1939-1945 г.) господстваща мощ в Азиатско-Тихоокеанския район бяха Съединени американски щати, само че дипломатическите неточности на новия президент Доналд Тръмп играят в интерес на Пекин. Решението на Вашингтон да излезе от Транстихоокеанското партньорство за свободна търговия нанесе удар по американските ползи. Сега Китай се пробва да прокара различно комерсиално съглашение, без присъединяване на Съединени американски щати.
По-рано тази година на Световния стопански конгрес в Пекин, отдаден на Новия път на коприната, министър председателят Ли Къцян прикани делегатите да се откажат от протекционизма и да одобряват вид за световна търговия, който китайската агитация назовава „ Глобализация 2,0 “. По-голямата част от него са единствено гръмки думи, само че Китай играе сериозна дипломатическа игра. На този конгрес участваха държавните глави на 30 страни.
Китайското управление знае, че следва да бъде осъществена сериозна дипломатическа работа, тъй като малко страни са подготвени да повярват в мантрата за „ взаимната полза “. Но неговата пресметлива икономическа дипломация е доста по-смела, далновидна и практична спрямо политиките на която и да е друга страна.
Един ден евентуално целият свят ще почувства последствията, в случай че икономическата дипломация на Китай успее да реализира задачите си.
Тревожен сигнал в тази тенденция е единодушието на Cambridge University Press за премахването на 300 публикации, критикуващи Китай и единствено възмущението на интернационалната общественост подбуди най-старото английско издателство да се откаже от това свое решение.
Икономическият напън върху Запада за налагане на китайската версия на политика, мислене и даже история, единствено ще се усилва.
Нарастващата мощност на Китай основава големи стопански благоприятни условия, само че нейните политически последствия могат да се окажат много разрушителни за Западната цивилизация. Мао е предсказал, че източният вятър рано или късно ще победи. Ако „ кормчията” се окаже прав, то светът скоро ще почувства силата му.
Leadership change, new Silk road and Trump – China’s next year. Thought-provoking conversations at #GlobalHorizons2017 conference pic.twitter.com/d5lA08m13V
— Oxford Analytica (@oxfordanalytica) September 5, 2017
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ