Китай е похарчил спасителни $240 млрд. за страни от инициативата Един пояс, един път
Китай е похарчил 240 милиарда $ за избавително финансиране за 22 разрастващи се страни сред 2008 година и 2021 година, като през последните години сумите са нарастнали, защото редица страни са били затруднени да изплащат заемите, изтеглени за планове по инфраструктурната и търговскаинициатива " Един пояс, веднъж ". Това сочи проучване, извършено от анализатори на Световната банка, Школата " Кенеди " към Харвардския университет, научната и изследователска лаборатория " ЕйдДейта " (AidData) и Института за международна стопанска система в Кил (IFW), представен от Българска телеграфна агенция.
Почти 80 % от кредитирането е било предоставено сред 2016 година и 2021 година, най-много на страни със междинни приходи, в това число Аржентина, Монголия и Пакистан, съгласно отчета.
Китай отпусна заеми за милиарди долари за създаване на инфраструктура в разрастващите се страни, само че след 2016 година кредитирането беше понижено, защото доста планове не донесоха предстоящите финансови изгоди.
" Пекин в последна сметка се пробва да избави личните си банки. Затова се впусна в рискования бизнес за интернационално избавително кредитиране ", показва Кармен Райнхарт, някогашен основен икономист на Световната банка и един от създателите на изследването.
Китайските заеми за задлъжнели страни са се нараснали от под 5 % от задграничното кредитно портфолио през 2010 година до 60 % през 2022 година, регистрират анализаторите.
Най-много средства е получила Аржентина (111,8 милиарда д.), следвана от Пакистан с 48,5 милиарда д. и Египет с 15,6 милиарда $. Девет страни са получили под 1 милиарда $.
Суап линиите на Народната банка на Китай (People`s Bank of China`s - PBOC) са обезпечили финансиране за 170 милиарда д., в това число в Суринам, Шри Ланка и Египет. Предоставените мостови заеми или подкрепяне на платежния баланс на страните от китайски държавни банки и компании възлиза на 70 милиарда $.
Докладът насочва рецензии към вероятността някои централни банки да употребяват суап линиите на Народната банка на Китай, с цел да завишават изкуствено данните за валутните си запаси.
Спасителното кредитиране на Китай е " непрозрачно и некоординирано ", показва Брад Паркс, шеф на " ЕйдДейта " и също един от създателите на разбора.
Китайското държавно управление отвърна на рецензиите, настоявайки че вложенията в други страни действат " на правилото на откритостта и прозрачността ".
" Китай работи в сходство с пазарните закони и интернационалните правила, уважавайки волята на съответните страни, в никакъв случай не е принуждавал никоя страна да заема пари, нито обвързва кредитните съглашения с политически условия ", сподели представител на министерството на външните работи.
Китай договаря за преструктуриране на дълга на редица страни, в това число Замбия, Гана и Шри Ланка и към Пекин се насочат рецензии, че задържа процеса. В отговор китайските управляващи приканиха Световната банка и Международния валутен фонд също да предложат облекчение на дълга на финансово затруднените държавни управления.
Още по темата
Почти 80 % от кредитирането е било предоставено сред 2016 година и 2021 година, най-много на страни със междинни приходи, в това число Аржентина, Монголия и Пакистан, съгласно отчета.
Китай отпусна заеми за милиарди долари за създаване на инфраструктура в разрастващите се страни, само че след 2016 година кредитирането беше понижено, защото доста планове не донесоха предстоящите финансови изгоди.
" Пекин в последна сметка се пробва да избави личните си банки. Затова се впусна в рискования бизнес за интернационално избавително кредитиране ", показва Кармен Райнхарт, някогашен основен икономист на Световната банка и един от създателите на изследването.
Китайските заеми за задлъжнели страни са се нараснали от под 5 % от задграничното кредитно портфолио през 2010 година до 60 % през 2022 година, регистрират анализаторите.
Най-много средства е получила Аржентина (111,8 милиарда д.), следвана от Пакистан с 48,5 милиарда д. и Египет с 15,6 милиарда $. Девет страни са получили под 1 милиарда $.
Суап линиите на Народната банка на Китай (People`s Bank of China`s - PBOC) са обезпечили финансиране за 170 милиарда д., в това число в Суринам, Шри Ланка и Египет. Предоставените мостови заеми или подкрепяне на платежния баланс на страните от китайски държавни банки и компании възлиза на 70 милиарда $.
Докладът насочва рецензии към вероятността някои централни банки да употребяват суап линиите на Народната банка на Китай, с цел да завишават изкуствено данните за валутните си запаси.
Спасителното кредитиране на Китай е " непрозрачно и некоординирано ", показва Брад Паркс, шеф на " ЕйдДейта " и също един от създателите на разбора.
Китайското държавно управление отвърна на рецензиите, настоявайки че вложенията в други страни действат " на правилото на откритостта и прозрачността ".
" Китай работи в сходство с пазарните закони и интернационалните правила, уважавайки волята на съответните страни, в никакъв случай не е принуждавал никоя страна да заема пари, нито обвързва кредитните съглашения с политически условия ", сподели представител на министерството на външните работи.
Китай договаря за преструктуриране на дълга на редица страни, в това число Замбия, Гана и Шри Ланка и към Пекин се насочат рецензии, че задържа процеса. В отговор китайските управляващи приканиха Световната банка и Международния валутен фонд също да предложат облекчение на дълга на финансово затруднените държавни управления.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ